МОТИВИ
към Присъда № 295
от 14.12.2012 година, постановена по НОХ дело
№ 708 по описа за
2012 година на Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура –
Хасково е повдигнала обвинениe против подсъдимия Б.Е.,
роден на *** година в гр. Къркларели, Р Турция, затова, че на 29.03.2012 година на Главен път
I-8, при километър 325+310, при управление на лек автомобил, марка „Пежо 406”, с ДК № ******, в посока гр. Хасково – гр. Харманли
нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 1 от ЗДвП/ и по
непредпазливост причинил смъртта на С. С.С.,*** – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 76 от НПК Х.М.М. и С.С.М. – законни наследници на пострадалия от престъплението С. С.С.
Прави са конституирани като частни обвинители в съдебното производство. В
съдебно заседание пострадалите се явяват лично и с повереника
си адв. Ч..
Съдебното производство е
насрочено служебно от съда по реда на чл. 370, ал. 1 от НПК – за предварително
изслушване на страните. Подсъдимият заявява,
че се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за проверка на същите, а те да се ползват при постановяване на
присъдата. Прави искане за разглеждане на делото по реда на диференцираната
процедура по глава **VІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът намери искането за допустимо и делото бе
разгледано по реда на глава **VІІ, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като се
установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което и на основание чл. 372,
ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е повдигнато.
Предвид направеното от подсъдимия Е.
самопризнание и преминалото по реда на глава **VІІ, при условията на чл.
371, т.2 от НПК съдебно следствие, прокурорът пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му определи наказание при
условията на чл. 54 от НК – „лишаване от свобода” за срок от около 4 години,
което след редуцирането му, на основание чл. 58а от НК, да бъде отложено
изпълнението му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. На осн.
Чл. 343г от НК пледира и за налагане на наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срока на наказанието „лишаване от свобода”.
Адв. Ч. - повереник
на частните обвинители също намира повдигнатото против подсъдимия Е. обвинение
за доказано. В пледоарията си сочи, че независимо от самопризнанието му и
проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК,
следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от около 5
години, което да се изтърпи ефективно. Счита, че не следва да бъде отлагано
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, тъй като резултатът от
престъплението е особено тежък и в противен случай би създало у пострадалите
чувство за безнаказаност. По отношение на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС” счита, че подс. Е. следва да бъде
лишен от право за срок от около 6 години. Частните обвинители се присъединяват
към изразеното от повереника становище.
Защитникът
на подсъдимия Е. – адв. С. счита, че наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнение се отложи за срок
от 4 години, на осн. Чл. 66, ал. 1 от НК, би
постигнало целите на наказанието по отношение на личната и генерална превенция
на закона.
Подсъдимият Б.Е. в
личната си защита изказва съжаление за стореното, като по отношение на
наказанието предоставя изцяло на съда да определи вида и размера.
Съдът, като прецени
самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при
условията на диференцираната процедура по глава **VІІ НПК - чл.371, т.2, чл. 373, ал.2 и ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Б.Е. е роден на *** година в гр. Къркларели, Р
Турция, турски гражданин, неосъждан, неженен. Същият е със статут на временно
пребиваващ чужденец на територията на Р България, ЛНЧ: ******, живущ ***,
студент в Университет по хранителни технологии, през учебната 2011/2012 година
е III курс, редовна форма на обучение.
Вечерта
на 28.03.2012 година подсъдимият провел телефонен разговор с роднини, от който
разбрал, че баба му е на смъртно легло и това го мотивирало да потегли с
автомобила си, марка „Пежо 406”, с рег. № ******, за Р Турция.
На
същата дата св. Х.М., синът й – С. С. и негов приятел – св. О. С. били на пазар
в гр. Одрин, Р Турция. Около 02,00 часа, на 29.03.2012 година, преминали
държавната граница с автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, рег. № ******,
управляван от С. С.. Навлизайки в землището на с. Поляново, в близост до
км.325+310 по Главен път I-8, в зоната
за ляв завой с голям радиус забелязал насреща движещия се автомобил, управляван
от подс. Е., който бил навлязал
в неговата лента за движение. Въпреки че С. отклонил вдясно автомобила, поради
опасно близкото разстояние, не успял да предотврати удара между двата
автомобила. Настъпилият в лентата за движение на лекия автомобил марка
„Фолксваген Пасат” челен сблъсък на двете предни челни леви части на
автомобилите, бил кос по характер, като след удара автомобилът, управляван от пострадалия
се преобърнал на дясната си страна. Св. С. успял да излезе от автомобила и да
сигнализира на тел. 112. Съобщението за настъпилото ПТП е било подадено в 02,45
часа на 29.03.2012 година /л. 125 от ДП/. На място пристигнали екипи на СМП и
на полицията, които констатирали смъртта на С. С..
От
назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на
ПТП-то С. е получил счупване на основата на черепа; травматичен субарахноидален кръвоизлив, с пробив в мозъчните стомахчета; счупване на поредица ребра вдясно; напуквания
на черен дроб с кръвоизлив в коремната кухина и счупване на ляво бедро. Според
експерта описаната съчетана травма е несъвместима с живота и смъртта е
настъпила за минути. Настъпилата е смърт е в пряка и непосредствена причинна
връзка с травмите, получени от станалото ПТП.
Непосредствено
след ПТП на водача на л.а. „Пежо” – подс. Е. е била
взета кръвна проба /л. 22 ДП/, като от протокола за химическа експертиза за
определяне концентрация на алкохол в кръвта /л. 92 от ДП/ се установява, че не
се доказва наличие на етилов алкохол.
От
заключението на вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза, става ясен механизмът на ПТП, че лекият автомобил марка „Пежо”,
модел „406”, с рег. № ** ****, управляван от подс. Е.
*** със скорост 70 км./ч.
Движението се е извършвало през нощта, при намалена видимост, но по сух
асфалтов участък . непосредствено преди км. 325+300, в зоната за ляв завой с
голям радиус, този лек автомобил навлиза в лентата за насрещно движение в
момент, когато движещия се в срещуположната посока лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ******, управляван от пострадалия С. със
скорост около 110 км./ч.
Поради опасно близкото разстояние между двата автомобила е настъпил челен
сблъсък в лентата за движение на л.а. „Фолксваген Пасат”, с навлизане на л.а.
„Пежо” с ляв габарит, до 0,50
м. от левия ръб на платното за движение. Опасната зона
за спиране на л.а. марка „Пежо”, управляван от подс. Е.,
е изчислена на 47,00 м.,
а на лекия автомобил „Фолксваген”, управляван от пострадалия – на 104,70 м. Според вещото
лице при конкретната пътна обстановка и скоростите на движение на двата
автомобила, водачът на л.а. „Пежо” – подс. Е. е имал
техническата възможност да възприеме характерните признаци за вида на участъка
– хоризонтална пътна маркировка, хоризонтален и вертикален профил, както и да
съобрази действията си, да предотврати
произшествието, както и да не създаде
предпоставки за възникването му. Водачът на л.а. марка „Фолксваген” – пострадалият
С. е нямал техническата възможност да предотврати произшествието чрез екстремно
задействане на спирачната система на автомобила, с оглед пътната обстановка и
скоростта на движението му /110 км./ч./. Безспорно е установено, че
автомобилите са били на опасно близко разстояние, поради което вещото лице е
приело, че от техническа гледна точка произшествието би могло да се предотврати
при разстояние на взаимно възприемане между водачите равно или по-голямо от
сбора на опасните им зони, т.е. 151,70 м. При анализа на профила и състоянието
на участъка, където е възникнало ПТП, не са установени характерни следи, като
признак за внезапна поява на техническа неизправност в някои от системите или
агрегатите на л.а. марка „Пежо” или от внезапно възникнало препятствие на пътя.
Според вещото лице, навлизането в насрещната лента за движение на л.а. марка
„Пежо” като причина за станалото ПТП е неконтролируема промяна посоката му на
движение на ляво, без признаци на траекторията на движение от страна на водача.
Липсват следи от спирачен път и на двата автомобила.
Съдът
приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и
категоричен начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на
събраните по делото доказателства. Направените от подсъдимия Е. самопризнания
изцяло се подкрепят от доказателствения материал,
събран на досъдебното производство и кореспондира с възпиретата
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По
правната квалификация на деянието:
При
така описаните по-горе и възприети механизъм на настъпване на ПТП и причините,
довели до същото, съдът намира обвинението против подс.
Б.Е. за доказано по безспорен и категоричен начин.
По
делото е установено, чу причина за настъпване на ПТП е неконтролируема промяна
посоката на движение на лекия автомобил марка „Пежо”, управляван от подс. Е., на ляво, с навлизане в лентата за насрещно
движение, което покрива изцяло обективните признаци на състава на нарушение на
правилата за движение, съставомерно по чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.” От доказателствения
материал не става ясно какво точно се е случило, за да доведе до загубата на
контрол върху управлявания от подс. автомобил, но е
възможно същият да е задрямал или да се е разсеял, предвид късния час, през
който е пътувал – след 02,30 часа.
Така
описаното и допуснато нарушения на правилата за движение, установени от ЗДвП са
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносния резултат- смъртта на пострадалия С. С.. Ето защо са осъществени и
обективните признаци на състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. чл.342 ал.1
от НК и вр. чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Предвид
изложенот, съдът призна подс.
Б.Е. за виновен в престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр.
чл.342, ал.1 от НК затова, че на
29.03.2012 година на Главен път I-8, при километър 325+310, при управление на
лек автомобил, марка „Пежо 406”,
с ДК № ** ****, в посока гр. Хасково – гр. Харманли нарушил правилата за
движение по пътищата /чл. 20, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил
смъртта на С. С.С.,***
От
субективна страна подсъдимият е действал при при
условията на несъзнавана непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Задължението за предвиждане произтича от чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
тъй като при изгубване контрол върху пътното превозно средство, което е
управлявал и с навлизането в насрещната лента за движение е създал опасност за
движението, за живота и здравето на лицата, пътували в насрещно движещият се
автомобил, поради което е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпилите общественоопасни последици.
Причина
за извършване на престъплението е липсата на необходмата
концентрация и съсредоточеност при управлението на МПС, както и несъобразвянето с цялостната пътна обстановка.
По
вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342,
ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години без
долна граница.
При
определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подс.
Е., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия, добри характеристични данни, младата му възраст,
изказаното съжаление за извършеното
деяние, а като отегчаващи – високата степен на обществена опасност на деянието
/което не обосновава такава за дееца/, както и младата възраст на пострадалия С..
Във връзка с изложеното съдът счита, че не следва да приложи разпоредбата на
чл. 55 от НК при определяне на наказанието, тъй като макар и смекчаващите
отговорността обстоятелства да са в превес над отегчаващите, то те не могат да
обосноват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността такива, а от
там и приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът определи наказанието по
отношение на подс. Е. при условията на чл. 54 от НК,
а именно „лишаване от свобода”
При определяне на конкретния размер на наказанието
«лишаване от свобода» освен смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът взе предвид и факта, че деецът не е управлявал с превишена
скорост, но е демонстрирал крайно укоримо,
недопустимо пренебрежително отношение към пътната обстановка. Обективността
изисква да се посочи, че за настъпването на ПТП е допринесъл и пострадалият С.,
тъй като същият се е движел с превишена скорост от 110 км./ч., и ако опасната
зона за подсъдимия е била 47,00
м., то за пострадалия с оглед и скоростта му на
движение, е била 104,70 м.
Като прецени гореизброените аргументи в тяхната
съвкупност, съдът прие, че при условията на чл.54 от НК на подсъдимия следва да
се наложи наказание в средния, предвиден от закона размер, поради което отмери наказанието «лишаване от
свобода» за срок от 3 /три/ години. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът
намали така определеното наказание с 1/3 и определи размер от 2 години. За
постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед добрите
лични характеристични данни не се налага ефективното му изтърпяване, поради
което съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи същото с
изпитателен срок от 4 /четири/ години.
На осн.
чл.343г от НК съдът наложи на подс. Е. и наказанието
«лишаване от право да управлява
МПС» за срок от 3 /три/ години и 6 месеца.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: