Р Е Ш Е
Н И Е
№ 104
град Велико Търново, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесета година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10102/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по
касационна жалба на отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на Агенция „Митници“ срещу
Решение № 438 от 06.03.2020 г. по НАХД № 536/2019 г. по описа на Районен
съд-гр. Горна Оряховица, с което е отменено Наказателно постановление № 1304/2019 от 14.06.2019 г. на началника на
отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ на Агенция „Митници“.
Касаторът излага доводи,
че съдът неправилно е застъпил тезата, че по чл. 126 от ЗАДС можело да
отговарят само регистрирани лица и складодържатели, което становище на АСВТ,
възприето от въззивния съд, противоречало на съдебните актове на други
административни съдилища. Сочи, че конкретното нарушение не касае съставянето
на документи, каквото обвинение не било повдигано, а начисляването на акциз и
задължителното съставяне на документи са различни административни нарушения от
задължението за притежаване на акцизни документи в случаите на държане на
акцизна стока. Неизпълнението на задължението за начисляване на акциз, което се
удостоверява с издаването на акцизен данъчен документ, вече било въздигнато от
законодателя в самостоятелен фактически състав по чл. 112 от ЗАДС. Освен това
намира, че решението е незаконосъобразно и в частта, с която е отменено НП, с
която е отнет в полза на държавата предмета на нарушението. Това следвало от
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във р. с чл. 53, ал. 2 б"а" от НК, в
какъвто смисъл е посочена и съответна практика на административните съдилища.
От съда се иска да отмени обжалваното съдебно решение и постанови друго, с
което да потвърди НП.
Ответникът по касационната
жалба – Р.П.Ц. ***, в съдебно заседание се представлява от ***К.С., който моли
да бъде потвърдено решението на ГОРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за частично
основателна. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 438 от
06.03.2020 г. по НАХД № 536/2019 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е отменено
Наказателно постановление № 1304/2019
от 14.06.2019 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“ при Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на Агенция
„Митници“, с което на Р.П.Ц. е наложена глоба от 6115,30 лв. на основание чл.
126, ал. 1, предложение първо, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/ и на основание чл. 107е, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в
полза на държавата стоките, които са предмет на нарушението – 22 бр.
пластмасови туби с общо количество 220 литра неденатуриран етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание по обем 94,8 % vol при 20 градуса по целзий, открити в
лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *** и 9 бр. пластмасови туби с общо
съдържание на 72 литра неденатуриран етилов алкохол с действително алкохолно
съдържание по обем 96,4 % vol
при 20 градуса по целзий, открити в гаражна клетка, собственост на Р.Ц..
Въззивният съд, въз основа
на подробен анализ на събраните доказателства е приел за установено, че на 02.08.2018
г. в гр. Горна Оряховица, ответникът по касация е държал в лек автомобил
"Фолксваген пасат" с рег. № *** 22бр. пластмасови туби, с общо
количество 220 литра неденатуриран етилов алкохол с действително алкохолно
съдържание по обем 94, 8 % vol при 20° С, а в гаражна клетка, находяща се в гр.
Горна Оряховица, ул. "Панайот Цвикев" № 36, собственост на Р.Ц., е
държал 9 бр. пластмасови туби с общо съдържание на 72 литра неденатуриран
етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 96, 4 % vol при 20°
С, като за така държаната акцизна стока жалбоподателят не е имал данъчен
документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Съдът е
приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения на
реда за вземане на проби от етиловия алкохол, регламентиран в Наредба № 3 от
18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки, както и възражението, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана след изтичането на тримесечния
преклузивен срок по чл. 34 от ЗАНН. За да отмени НП по отношение на наложената
глоба, съдът е приел, че обвинението на актосъставителя срещу жалбоподателя Ц.,
потвърдено от АНО се явява незаконосъобразно поради неправилната правна
квалификация на деянието, т.е. неправилно е приложен материалния закон. В тази
връзка съдът се е позовал на трайната практика на Административен съд – Велико
Търново, според която обектът на защита на състава на нарушението по чл. 126,
ал. 1 от ЗАДС са обществените отношения, които обезпечават воденето на редовна
документация, удостоверяваща плащането, начисляването или обезпечаването на
дължимия акциз за съответната акцизна стока. Задължени да водят такива
документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл.
43, ал. 1 от ЗАДС. Жалбоподателят не попада в нито една от категориите лица,
изброени изчерпателно в последната разпоредба, поради което няма право да
съставя документи, удостоверяващи начисляването, плащането и обезпечаването на
акциза, и не може да бъде субект на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. С
оглед извода, че жалбоподателят не е извършил такова нарушение, съдът е приел,
че не е осъществено и посоченото от наказващия орган основание по чл. 107е, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС за постановяване на отнемането на вещите – предмет
на нарушението.
Въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото, подробно описана в решението,
е правилно и в пълнота изяснена от районния съд.
В съответствие с
непротиворечивата практика на АСВТ, районният съд е приел, че разпоредбата на
чл. 126, ал. 1 от ЗАДС не касае санкциониране на нарушения изразяващи се в
неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на
акциза. Смисълът на чл. 126 от ЗАДС е да обезпечи съставянето на редовна
документация, която да удостоверява посочените по-горе обстоятелства. Задължени
да водят такива документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно
посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Законът изрично и изчерпателно посочва кои
лица могат да начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават
документи, удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС
определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и
отново това са само регистрирани лица. Следователно смисълът на санкциите по чл.
126 от ЗАДС е техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани по
закона като производители или складодържатели, не изпълняват задължението си да
съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се
регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е
регистрирано като производител или складодържател не може да произвежда и държи
стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма
документи. Съответно такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС,
тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в тази
норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от
обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави.
Всъщност пълното
неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия
акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за
административни нарушения с разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС, и наказуеми с
глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, чието заплащане
е избегнато, но не по-малко от 1000, респ. 2000 лева. Налагането на
административно наказание без да е доказан съставът на съответното
административно нарушение което се претендира, е в пряко противоречие с
принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административнонаказателна отговорност визирано в чл. 6 от ЗАНН. Горното прави
наказателното постановление незаконосъобразно поради противоречието му с
материалния закон. При липса на надлежно установено изпълнително деяние по чл.
126, ал. 1, предл. първо от ЗАДС, НП е правилно е било отменено от ГОРС в тази
му част.
Сочените от касатора
решения на други административни съдилища нямат характера на тълкувателни
такива, които да са задължителни за съда съгласно нормата на чл. 130 от ЗСВ. С
констатираната противоречива съдебна практика могат да бъдат сезирани ВКС и
ВАС, които да уеднаквят същата.
Що се касае до
наказателното постановление в частта на постановеното с него отнемане в полза
на държавата на стоките – предмет на нарушението, настоящата инстанция счита,
че същото е законосъобразно предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, във
вр. чл. 20, ал. 2 от ЗАНН. Според посочената разпоредба, отнемат се в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено. Несъмнено
за посочените количества неденатуриран етилов алкохол, ответникът по касация
няма представени документи за платен акциз. Затова, след като административното
нарушение е налице, доколкото от закона ЗАДС е забранено държането на акцизни стоки,
какъвто безспорно е неденатурираният етилов алкохол, без последният да е
заплатен или обезпечен, то и отнемането на вещите се запазва като законна
последица от извършването му, независимо от количеството и стойността на
стоките – предмет на нарушението и от това чия собственост са те. По тези
съображения решението на районния съд в частта, в която е отменил наказателното
постановление в частта на постановеното с него отнемане на стоките – предмет на
нарушението, е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено в тази му част.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 438 от 06.03.2020 г. по НАХД № 536/2019 г. по описа
на Районен съд-гр. Горна Оряховица в частта, в която е отменено Наказателно
постановление № 1304/2019 от
14.06.2019 г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска“ при Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ на Агенция „Митници“, в частта, в която от Р.П.Ц., ЕГН **********
на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките,
които са предмет на нарушението – 22 бр. пластмасови туби с общо количество 220
литра неденатуриран етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем
94,8 % vol при 20
градуса по целзий, открити в лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *** и 9
бр. пластмасови туби с общо съдържание на 72 литра неденатуриран етилов алкохол
с действително алкохолно съдържание по обем 96,4 % vol при 20 градуса по целзий, открити в гаражна клетка, собственост на Р.Ц., и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1304/2019 от
14.06.2019 г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска“ при Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ на Агенция „Митници“, в частта, в която от Р.П.Ц., ЕГН **********
на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките,
които са предмет на нарушението – 22 бр. пластмасови туби с общо количество 220
литра неденатуриран етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем
94,8 % vol при 20
градуса по целзий, открити в лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *** и 9
бр. пластмасови туби с общо съдържание на 72 литра неденатуриран етилов алкохол
с действително алкохолно съдържание по обем 96,4 % vol при 20 градуса по целзий, открити в гаражна клетка, собственост на Р.Ц..
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 438
от 06.03.2020 г. по НАХД № 536/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Горна
Оряховица в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :