Решение по дело №272/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от И. Г. Е., с адрес: [населено място], [улица], общ. П. обл. П.* против заповед № 24-1158-000059 от 15.05.2025 година, издадена от А. Р. на длъжност – Началник група при сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.к, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП-изземване на свидетелството за управление МПС поради отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е неправилна. Сочи, че за наказателно постановление № 22-1158-0011813 от 04.07.2022 година давността е изтекла и следвало да му се възстановят контролни точки. По собственоръчни изчисления счита, че трябва да има 29 контролни точки. От това прави извод за допуснати съществени нарушения при издаване на заповедта, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Иска заповедта да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата – А. К. Р. на длъжност – началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П. редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от юк. З. В., пълномощник на ответника. С него се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати процесуални нарушения. Счита, че правилно е приложен материалния закон, тъй като на жалбоподателя са отнети всичките контролни точки с влезли в сила четири наказателни постановления и същият не е върнал свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Иска жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатското възнаграждение, с доводи за несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000059 от 15.05.2025 година, издадена от А. Р. на длъжност – Началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП по отношение на И. Г. Е. - изземване на свидетелството за управление МПС. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с наказателни постановления с: № 22-1158-001813 от 04.07.2022 година; № 24-3796-000078 от 08.05.2024 година; № 24-1158-002623 от 26.09.2024 година и № 24-1158-002675 от 26.09.2024 година, като същият е загубил правоспособността си и не е върнал свидетелството си за управление, с което е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

От наказателните постановления приети по делото като доказателства е видно, че:

- с Наказателно постановление № 22-1158-001813 от 04.07.2022 година, издадено от началник сектор „ПП“, при ОД на МВР-П. са отнети общо 8 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 02.01.2024 година и е влязло в сила на 17.01.2024 година;

- с Наказателно постановление № 24-3796-000078 от 08.05.2024 година, издадено от началник РУ02-П., при ОД на МВР-П. са отнети 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 13.05.2024 година и е влязло в сила на 28.05.2024 година;

- с Наказателно постановление № 24-1158-002623 от 26.09.2024 година, издадено от началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. са отнети 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 13.11.2024 година. Обжалвано е пред районен съд-П.. С решение № 54 от 10.02.2025 година постановено по АНД № 1793/2024 година Наказателно постановление № № 24-1158-002623 от 26.09.2024 година е потвърдено. Решението е влязло в сила на 01.03.2025 година;

- с Наказателно постановление № 24-1158-002675 от 26.09.2024 година, издадено от началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. са отнети общо 13 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 13.11.2024 година. Обжалвано е пред районен съд-П.. С решение № 38 от 24.01.2025 година постановено по АНД № 1794/2024 година, съдия при районен съд – П. е потвърдил Наказателно постановление № 24-1158-002675 от 26.09.2024 година. Решението е обжалвано и с решение № 649 от 14.04.2025 година постановено по КАНД № 99/2025 година, Административен съд – П. е оставил в сила решение № 38 от 24.01.2025 година постановено по АНД № 1794/2024 година по описа на районен съд – П.. Решението е влязло в сила на 14.04.2025 година.

От справка картон на водача е видно, че на 15.05.2024 година на жалбоподателя е подновено свидетелството му за управление на МПС и му е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* валидно до 15.05.2034 година.

От данните по делото е видно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* не е върнато след отнемането на всички контролни точки.

При проверка на досие на водач е установено, че всички контролни точки са отнети. Издадена е заповед № 25-1158-000059 от 15.05.2025 година. С нея е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление МПС, поради отнети всички контролни точки.

По делото е представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-П., с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да издават заповеди за принудителни административни мерки по ЗДвП, в т.ч. и началниците на групи в сектор „ПП“ при Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П..

По делото е представена и служебна бележка, издадена от директора на ОД на МВР-П., от която е видно, че издателят на оспорваната заповед е назначен на длъжност Началник на група в сектор „ПП“ при Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П., считано от 29.09.2023 година, като тази длъжност изпълнява, и към настоящия момент.

Горната фактическа обстановка се възприе изцяло от представените до делото документи от административния орган, които са приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

По силата на чл. 23 от ЗАНН - Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-П., са определени длъжностни лица, на които е възложено издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. В т. 1.3 от посочената заповед са посочени началниците на групи в сектор „ПП“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П.. Видно от приетата по делото служебна бележка именно на тази длъжност е назначен издателят на заповедта. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и поради това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в съответствие с изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването. Предвид това, настоящият съдебен състав не констатира да са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Административният орган е издал оспорения акт, след като е изяснил всички относими към случая факти и обстоятелства, съгласно чл. 35 от АПК, като е изпълнил и задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени. Следователно не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание да се отмени заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е материално законосъобразна. По силата на чл. 22 от ЗАНН - За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Според нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В конкретиката на казуса и видно от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на оспорващия са отнети всички контролни точки, по силата на влезли в сила наказателни постановления с № 22-1158-001813 от 04.07.2022 година, издадено от началник сектор „ПП“, при ОД на МВР-П., с което са отнети общо 8 контролни точки и е влязло в сила на 17.01.2024 година; с № 24-3796-000078 от 08.05.2024 година, издадено от началник РУ-02Перник, при ОД на МВР-П., с което са отнети 10 контролни точки и е влязло в сила на 28.05.2024 година;

с № 24-1158-002623 от 26.09.2024 година, издадено от началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР-П., с което са отнети 10 контролни точки и е влязло в сила на 01.03.2025 година и с № 24-1158-002675 от 26.09.2024 година, издадено от началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР-П., с което са отнети общо 13 контролни точки и е влязло в сила на 14.04.2025 година. Общият брои на отнетите към 15.05.2025 година контролни точки е 41 броя.

Наказателните постановления са надлежно връчени на настоящият жалбоподател, лично срещу подпис по реда на члл. 186а, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и са влезли сила. Две от тях са оспорени и по съдебен ред, и съдебните решения, с които са потвърдени са влезли в сила. В хода на настоящето производство не е постъпило оспорване под каквато и да е форма касателно влизането в сила на посочените наказателни постановления.

По отношение на конкретния казус приложение намира Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година - за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена по законовата делегация на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 3 от наредбата, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39. Броят на отнеманите контролни точки за извършено нарушение на ЗДвП е изрично разписан в чл. 6 от наредбата.

От така посочените разпоредби следва, че контролните точки се отнемат след влизането в сила на наказателното постановление. Именно поради тази причина в наказателните постановления с № 24-1158-002623 от 26.09.2024 година, издадено от началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР-П., с което се отнемат 10 контролни точки и с № 24-1158-002675 от 26.09.2024 година, издадено от началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР-П., с което се отнемат общо 13 контролни изрично е посочено, че към дата на издаването им-26.09.2024 година водача е имал 21 точки. В съответствие с чл. 3, ал. 2 от наредбата е отбелязано в наказателните постановления броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Следователно едва след влизането в сила на наказателните постановления ще се отнемат съответния брой контролни точки, посочени в тях. При изложеното доводите в жалбата за неправилно посочване в тези две наказателни постановления на брои точки е напълно неоснователно.

В разглеждания случай и с оглед разпределената по делото доказателствена тежест се приема, че по делото е установено по категоричен начин, че с влезли в сила наказателни постановления на оспорващия са отнети общо 41 контролни точки /8+10+10+13/, при максимален размер на контролните точки - 39.

За извършените нарушения на ЗДвП, обективирани в наказателно постановление № 22-1158-001813 от 04.07.2022 година и № 24-1158-002675 от 26.09.2024 година, изразяващи се в несъобразяване поведението със светлинни сигнали, жалбоподателят е наказан по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и са му отнети съответно - 10 и 13 контролни точки, т.е. ангажирана е административно наказателната отговорност на настоящия жалбоподател с процесните наказателни постановления и са отнети съответния брои контролни точки разписани в т. 20 и т. 22 на чл. 6, ал. 1 от наредбата, в редакцията и към дата на извършване на нарушенията.

За извършените нарушения на ЗДвП, обективирани в наказателно постановление № 24-3796-000078 от 08.05.2024 година и № 24-1158-002623 от 26.09.2024 година, за неизползване на обезопасителен колан, жалбоподателят е наказан по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и са му отнети по 10 контролни точки, т.е. ангажирана е административно наказателната отговорност на настоящия жалбоподател с процесните наказателни постановления и са отнети съответния брои контролни точки разписани в т. 18 на чл. 6, ал. 1 от наредбата, в редакцията и към дата на извършване на нарушенията.

Отнетите точки са изрично посочени във всяко едно от наказателните постановления. По делото няма данни и твърдения настоящият жалбоподател да е преминал допълнително обучение, по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 2, ал. 7, т. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за възстановяване на контролни точки. Проследявайки влизането в сила на процесните наказателни постановления се налага еднозначен извод, че служебно, възстановяване на контролни точки, разписано като правна възможност в чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година не може да се направи, тъй като при нито едно от наказателните постановления не са изтекли две години, от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Поради това са напълно неоснователни доводите на жалбоподателя касаещи дата на издаване на наказателните постановления. Служебно възстановяване на контролни точки е обвързано с влизането в сила на наказателното постановление, а не с датата на издаването му. Следователно към дата на издаване на атакуваната в настоящето производство заповед са отнети всички контролни точки и настоящият жалбоподател е изгубил правоспособността си. Поради това същият е дължал връщане на свидетелството си за управление към дата на издаване на заповедта, така като е приел и административният орган.

Мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП не е ограничена с конкретен срок, а и няма как да се ограничи с такъв срок. По своя характер същата има временен характер, защото на волята на лицето, чието свидетелство за управление е иззето е предоставена възможността да прецени дали да изчака служебно възстановяване на контролни точки или да се яви на допълнително обучение.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Въз основа на изложеното се приема, че елементите на фактическия състав по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП са налице - отнети всички контролни точки и невърнато свидетелство за управление към дата на издаване на заповедта. Напълно законосъобразно е издадена принудителна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с която е иззето свидетелството му за управление. С оглед на изложеното съдът намира, че материалния закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има преустановителен характер и цели осуетяване на възможността жалбоподателя да извърши други подобни нарушения. С налагането на ПАМ всъщност се реализира и целта предвидена в чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171 от ЗДвП, а именно да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата, като не се допуска управление на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си.

По изложените съображения се приема, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, които са предвидени в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Оспорения административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържащ правни и фактически основания, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и с неговата цел, предвид което подадената жалба ще се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът има право на разноски. Такива не се претендират поради което и не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на И. Г. Е., с адрес: [населено място], [улица], общ. П., обл. П.* против заповед № 24-1158-000059 от 15.05.2025 година, издадена от А. Р. на длъжност – Началник група при сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.*.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.