РЕШЕНИЕ
№ 1166
гр. Пловдив, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501563 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. П. Ш. против Решение № 260250/11.04.2022г.,
пост. по гр.д.№ 6371/2016, ПдРС, с което е обявен за окончателен проекта за
разделителен протокол, като от делбените земеделски имоти са обособени два дяла,
подробно индивидуализирани, на стойност от по 11 262лв. и 11263лв.
Жалбоподателят Г. Ш. е останал недоволен от това решение, като поддържа
неправилността му. Твърди че съдът неправилно е приел че е редовно уведомен за
съдебно заседание, при положение че е декларирал оттегляне на пълномощията от адв.
Н. Г. Желае връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му с
негово участие. Поддържа, че решението е неправилно, т.к. съдът е обявил за
окончателен проекта за разделителен протокол по вариант, при който всеки от
делбените имоти се разделя. Поддържа, че по-удачен е варианта, при който имотите се
запазват в своята цялост, т.к. се запазва предназначението им. Моли за отмяна на
обжалваното решение и за обявяване на разделителен протокол по другия вариант.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. М. М. не е подала отговор на въззивната жалба.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
страна, останала недоволна от постановеното решение в различни негови части, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
Производството по делото е въззивно – делба ІІ фаза, по извършването.
По отношение на твърденията за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд чрез нарушаване правото на страната на участие в процеса,
съдът намира, че доколкото въззивното производство също е производство по
същество и страната може да иска извършването на пропуснатите процесуални
действия и в това производство, а доказателствени искания не са направени, то тези
оплаквания не следва да се взимат предвид и не се дължи изричното им обсъждане. В
случай, че страната имаше някакви доказателствени искания, то същите биха били
допустими с оглед нормата на чл.266 от ГПК и биха били събрани във въззивното
производство. В случая, обаче, оплакванията за свързани с правни изводи и
допуснатите процесуални нарушения нямат отношение към същите.
С обжалваното решение, съдът е приел, че делбата между съсобствениците
следва да се извърши по реда на чл.352 от ГПК, чрез теглене на жребие след влизане в
сила на разделителния протокол, който е обявен за окончателен. В приетият вариант за
разпределение на имотите всеки от делбените имоти се разделя и се включва в един от
двата дяла.
Единственото оплакване в жалбата е, че при този вариант на разделителен
протокол имотите се раздробяват и според страната е по-целесъобразно дяловете да
включват целите имоти, а не части от тях. Поддържа се, че този начин на
разпределение е отразен в другия вариант от заключението на вещото лице.
Съдът констатира, че с Решение №4011/17.11.2017,гр.д.№6371/2016, ПРС е
допусната съдебна делба между Г. М. и Г. Ш. на три земеделски имота при равни
квоти.
2
По делото е приета СТЕ, която е оценила трите имота и е изготвила два варианта
за обособяването им в дялове. При вариант 1 всеки от делбените имоти се разделя на
половина и част от всеки от тях се включва във всеки от дяловете. При вариант 2, два
от имотите се разпределят в цялост във всеки един от двата дяла, а третият се разделя
на половина и всяка част от него се разпределя в двата дяла / виж допълнително
заключение на в.л. Й., л. 512-518 от първоинстанционното дело/.
Принципът на извършване на делба на съсобствени имоти е всеки от
съделителите да получи реален дял. Когато от делбените имоти могат да се обособят
дялове за всеки от съделителите и квотите на последните са равни, то възможно и
удобно е делбата да бъде извършена чрез теглене на жребие. По този начин се постига
по-пълна справедливост и безпристрастност при разделяне на делбената маса, като
съделителите получават реален дял, отговарящ на правата в съсобствеността. За да се
пристъпи към тегленето на жребие е необходимо съдът да състави и предяви на
страните проект за разделителен протокол, да изслуша евентуалните възражения и с
решение да го обяви за окончателен.
В конкретния случай от делбената маса, включваща земеделските имоти , могат
да се обособят равни по стойност и площ дялове, като и правата на страните са равни.
Следователно избраният способ за извършване на делбата – по реда на чл.352 от ГПК,
е правилен и законосъобразен. Възраженията на жалбоподателя са свързани с
обособяването на дяловете. Жалбоподателят поддържа, че по-удачен е вариант втори
от заключението на в.л. Й., при който всеки от двата по-малки по площ имота се
разпределят в цялост във всеки от двата дяла , а третият – по-голям , се разделя и двете
половини се разпределят в двата дяла. Това становище има своите основания – за
нераздробяване на имотите, но според съда, в случая следва да се даде превес на
правото на всеки от съделителите да получи реален дял от всеки от имотите.
Доколкото това е възможно с оглед площта на имотите, то следва да се даде приложи
принципа, заложен в нормата на чл.69, ал.2 от ЗН за получаване на дела от всеки от
имотите в натура.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи,
поради което и постановеното решение, с което е обявен за окончателен проекта за
разделителен протокол съобразно вариант 1 на заключението на в.л. Й., е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива няма да
се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260250/11.04.2022г., пост. по гр.д.№ 6371/2016,
ПдРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4