Р Е Ш Е Н И Е
№............../............................г. , гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІX тричленен състав в открито заседание
на седемнадесети февруари 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Иванова - Даскалова
2. Станислава Стоева
при секретаря Ангелина Г.
и с участието на прокурора Александър Атанасов от Окръжна прокуратура - Варна като
изслуша докладваното от съдия М. Иванова - Даскалова КАНД №2828/2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Корабно машиностроене“ АД -
гр.Варна срещу Решение №976/30.11.2021г. по АНД
№3277/2021г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП №7/16.07.2021г. на директора
на Дирекция „Морска администрация“ – Варна към ИА „МА“ – София, с което на основание
чл.83 от ЗАНН във вр. с чл.121, ал.3 от Закон за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България за нарушение на
чл.95, ал.1 от ЗМПВВППРБ във вр. с чл.106, ал.1, т.2 от Наредба №9 от
17.10.2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните
пристанищни обекти на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10
000лева.
В касационната жалба се
твърди, че решението е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изцяло дословно са изложени доводите и
оплакванията, развити в жалбата до РС за непълнота на АУАН и на НП, за липсата
на подробно описание на нарушението, което
създало неяснота има ли въобще извършено нарушение и за какво се ангажира отговорността
на дружеството. Оспорват изводите на РС за съответствие на съдържанието на НП и
на АУАН с изискванията в чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Процесното пристанище на
дружеството било вписано в Регистъра на пристанищата на Република България и притежавало
Удостоверение за експлоатационна годност №31019/15.03.2018г., от когато до
датата на проверката - 09.02.2021г. изминали по-малко от 3 години, в който малък
период от време практически било невъзможно да настъпят описаните в Заповед
№В-З-39/23.02.2021г. на директора на дирекция „МА“– Варна процеси, които да
доведат до компрометиране целостта и устойчивостта на конструкцията на Пристан 2
на пристанището. Проверките на дирекция „Морска администрация“ – Варна на
пристанище „Корабостроител“ били многобройни и дружеството не успявало да
изпълни многобройните указания и предписания. Поради това се иска отмяна на решението
на ВРС, както и на потвърденото с него НП, а в условия на евентуалност поради
липсата на вредни последици от деянието и факта, че не е довело до ощетяване на
бюджета на ИА „Морска администрация“, то да се квалифицира като маловажно
деяние и да се приложи чл.28 от ЗАНН. Претендира са присъждане на направените
от дружеството разноски. В депозирана преди съдебно заседание молба упълномощения представител
поддържа жалбата. Прилага договор за правна защита и съдействие за договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 830лв. и списък на разноските. Поддържа
искането касационната жалба да бъде уважена и решението на ВРС – да бъде
отменено и на дружеството да се присъдят направените от него разноски по
делото.
Ответната страна Дирекция
"Морска администрация" – Варна в писмен отговор оспорва касационната
жалба като неоснователна. Счита решението на ВРС за мотивирано, правилно и
законосъобразно. Определят се като абсурдни оплакванията в жалбата. Основателно
РС намерил за правилно установени фактите и обстоятелствата свързани с
нарушението, квалификацията му и отговорното за него лице. В мотивите на
решението съдът ясно и методично
разтълкувал и определил като правилно приложени разпоредбите посочени в АУАН и
в НП. Претендира се постановяване на решение, с което решението на
РС-Варна да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и справедливо. В депозирана преди съдебно заседание молба
се поддържа становището за неоснователност на касационната жалба. Изложени са
аргументи за правилност на извода на РС, че санкционираното дружество е
осъществило състава на описаното в НП нарушение, което не представлява
„маловажен случай“, поради което за него чл.28 от ЗАНН е неприложим. Молят
решението на РС-Варна да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита
решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е пред компетентния съд, в
срока по чл.211, ал. 1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт
страна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.
348, ал. 1 от НПК, като в чл. 218 от АПК е предвидено, че касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
При проверката му не се
установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Страните са призовани за откритото съдебно заседание с възможност за становище
по доказателствата и формулиране на доказателствени искания. В съдебно
заседание са разпитани като свидетели актосъставителя и още един очевидец,
които са лицата извършили проверката при която е констатирано нарушението. В
съответствие с процесуалните правила РС на основание чл.283 от НПК приобщил
материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка и след като отчел,
че представителите на страните са заявили, че нямат други доказателствени
искания и счел делото за изяснено от фактическа страна, дал ход на съдебните
прения. В Решението е направена преценка на доказателствата, изложено е
установеното от тях и са формирани мотиви по оплакванията в жалбата и по
правилността и законосъобразността на НП, за проведеното производство по
съставяне на АУАН и издаване на НП, за справедливостта на наложената санкция. Поради
това не се установява да е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила от предходната инстанция, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на дружеството, нито е налице липса на мотиви или протокол
за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито е
постановено от незаконен състав, поради което не е налице основание по чл.348
ал.1 т.2 от НПК за неговата отмяна.
Във връзка с оплакването
за наличие на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна настоящият състав взе
предвид забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания от
касационната инстанция, поради което проверката на приложението на материалния
закон се извърши въз основа на установеното от предходната инстанция. При
правилна преценка на доказателствата и съобразно разпределението на
доказателствената тежест РС е направил фактическите си установявания в
решението. Той установил, че „Корабно машиностроене“ АД е собственик и оператор
на яхтено пристанище „Корабостроител“ в град Варна, ж.к. Южна промишлена зона,
за което има издадено Удостоверение за експлоатационна годност №31019 от
15.03.2018г., което било вписано под №6, на стр.261-263 и стр.281-283 в
Регистъра на пристанищата на РБългария, в раздел „Яхтени пристанища“ по чл.108
от ЗМПВВППРБ. РС установил, че при целева проверка
на пристанището на 09.02.2021г. са установени нередности в експлоатационната
годност на Пристан 2 състоящи се в корозия на основната конструкция и
нестабилност на същата при движение по нея, във връзка с което на 23.02.2021г директорът
на дирекция „Морска администрация“ – Варна издал Заповед №В-3-39, с която дал на
собственика на хидротехническото съоръжение две задължителни предписания:
1/забранил
приставането и швартоването на плавателни средства, както и слизането и
качването от и на тях на Пристан 2 до възстановяване на експлоатационната
годност на хидротехническото съоръжение в съответствие с изискванията на Наредба №98/17.10.2013г. за изискванията за експлоатационна годност
на пристанищата и специализираните пристанищни обекти /НИЕГПСПО/;
2/ задължил „Корабно
машиностроене“ АД да обезопаси Пристан 2 и да го обозначи по подходящ
начин, осигуряващ превенция срещу настъпване на инциденти и злополуки с табела,
видима от сушата и от водата, указваща забраната по т.1.
В заповедта било указано,
че срока за изпълнение на предписанията е веднага и до възстановяване на
експлоатационната годност на Пристан 2.
РС установил извършена последващата
проверка на 23.03.2021г. от служителите на дирекция „МА“ Варна, при която констатирали
на Пристан 2 швартовани 5 бр. плавателни средства, а този пристан не бил обезопасен
и обозначен с табела, информираща за наложената със Заповед
№В-3-39/23.02.2021г. забрана за приставане и швартоване, както и за слизане
и качване на хора от и на тях. РС установил, че тези констатации са отразени в
Протокол №06/23.03.2021г. и в проверовъчен лист от 23.03.2021г., които на
30.03.2021г. били връчени на дружеството. Въззивният съд установил, че това е квалифицирано
като нарушение на чл.95, ал.1 от ЗМПВВППРБ във вр.
с чл.106 от НИЕГПСПО, за което на 09.06.2021г. бил съставен АУАН, който е
връчен на дружеството. Въз основа на акта директора на Дирекция „Морска
администрация“ – Варна на 16.07.2021г. издал НП №7, в което АНО изцяло възприел
описаното в акта нарушение и правната му квалификация и на основание чл.83,
ал.1 от ЗАНН и чл. 121, ал.3 от ЗМПВВППРБ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
10000лева.
ВРС приел за доказано,
че дружеството обективно е осъществило състава на нарушението, за извършване на
което е ангажирана обективната му административно-наказателната му отговорност –
тъй като не е спазило и не е съблюдавало ограниченията относно експлоатацията
на Пристан 2 от пристанище „Корабостроител“, наложени със Заповед №
В-3-39/23.02.2021г. Установил, че в преписка липсват, а и от санкционираното
дружество не са представени доказателства експлоатационната годност на хидро-техническото
съоръжение да е приведена в съответствие с изискванията на НИЕГПСПО, което обосновало
извода му, че наложената забрана не е била отпаднала към 23.03.2021г. когато е
извършена проверката. РС заключил, че като не е спазило забраната дружеството е
извършило нарушение на чл.106, ал.1, т.2 от НИЕГПСПО, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното НП. След задълбочен анализ на
фактите и на приложимата правна уредба е формиран извода, че оплакванията в
жалбата са неоснователни, а НП е издадено от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на относимите в случая разпоредби.
Решението на ВРС е
валидно и допустимо.
Доводите в касационната
жалба с които се претендира отмяна на решението преповтарят оплакванията във въззивната жалба.
РС-Варна ги е обсъдил подробно в мотивите на Решението като установяванията относно
фактите и правните му изводи се споделят изцяло от настоящия тричленен състав,
поради което на основание чл.221, ал.1, изр.2 от АПК препраща към тях, без да ги
повтаря.
Правилни са изводите на
съда за осъществен състав на описаното в НП административно нарушение. Представените
пред въззивната инстанция доказателства еднозначно сочат за наложени със
Заповед № В-3-39/23.02.2021г. ограничения на собственика да ползва хидротехническото
съоръжение – Пристан 2 на пристанище „Корабостроител“ във връзка с установени
несъответствия с изискванията за експлоатационна годност, според приложимата
правна уредба – НИЕГПСПО. Не е било спорно, че към момента на извършване на
проверката – 23.03.2021г., констатираните от контролните органите
несъответствия не са отстранени, т.е. ограниченията не са били отпаднали. При
тези обстоятелства швартоването дори само на едно плавателно средство на
Пристан 2 би обосновало извода, че временната забрана за ползване на
хидротехническото съоръжение не е спазена и е осъществен състава на нарушение
на чл.106, ал.1, т.2 от НИЕГПСПО. РС
установил, че при проверката са констатирани швартовани 5 плавателни съда на
Пристан 2 на пристанище „Корабостроител“, което правилно е описано в АУАН и в
НП и квалифицирано като извършено в нарушение на наложените по отношение на този
пристан ограничения. Дружеството не е ангажирало доказателства, които да свидетелстват
за осъществяването на други факти и обстоятелства, поради което правилно РС постановил,
че не е опровергана верността на установените и описани в АУАН и в НП за
деянието и извършителя му. Поради това правилни са изводите на ВРС, че липсата
на подробно описание на плавателните съдове, с които са били швартовани на
Пристан 2 не представлява нарушение на изискванията в чл.42 и чл. 57 от ЗАНН за
формата и съдържанието на АУАН и на НП. Още повече, че не собствениците на
швартованите на Пристан 2 плавателни съдове са отговорни за нарушението, а собственикът
на пристанището, който е допуснал това въпреки наложеното със заповед ограничение.
Споделят се изводите на
ВРС, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилни са изводите на
въззивната инстанция за правилно приложение на закона при издаване на НП.
Предвид липсата на друга санкционна норма, правилно е приложена разпоредбата на
чл.121, ал.3 от ЗМПВВППРБ, която има по-общ характер, и съгласно която който наруши
други разпоредби на закона или на подзаконовите актове по неговото прилагане,
се наказва с глоба от 2000 до 10000лв., съответно с имуществена санкция от
10000 до 50000 лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или
едноличен търговец. В разглеждания случай нарушителят е юридическо лице, поради
което правилно на „Корабно машиностроене“ АД е наложена имуществена санкция в минималния
размер от 10 000лева. При липсата на данни за извършени от дружеството други
такива нарушения, в този минимален по закон размер санкцията се явява съответна
на обществената опасност на деянието, справедлива и достатъчна за постигане на
целите на превенцията.
Изводите на РС, че нарушението
за което е издадено НП не представлява маловажен случай се споделят от настоящия
състав. Касае се за формално нарушение, поради което за съставомерността му не
е необходимо да е настъпил противоправен резултат. Поради това липсата на
настъпили от деянието вредни последици не може да обоснове извода, че то не е общественоопасно,
нито че обществената му опасност е явно незначителна и да се приложи за него
чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за швартовани пет плавателни съда на Пристан 2
в нарушение на забраната на приставането и швартоването на плавателни средства
на него, във връзка с което нарушение е извършвано слизане на хора от тях и
движението им по пристана, по който е констатирана корозия на основната
конструкция и нестабилност при движение по нея, с което са създадени
предпоставки за настъпване на инциденти. Това обосновава извода, че конкретното
нарушение не е маловажно и за него правилно административно-наказващия орган е издал
НП, а не приложил чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, ВРС е приложил
правилно закона.
Поради това касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на РС – да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
претенцията на касатора за разноски е неоснователна, а такива на ответника не
се дължат, поради липсата на направено искане за присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №976/30.11.2021г. постановено
по АНД №3277/2021г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.