Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 57

 

гр. Русе, 13.02.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                              Членове:         ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

    НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

                                                                        

при секретаря  Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 2 описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

          М.А.Н., чрез пълномощника си адв. И.П. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 1501/2017 г., с което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 59 ЗЗД и е осъден да заплати сумата 3000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и 620 лв. – разноски по делото. Излага доводи за неправилност на решението и моли то да бъде отменено и искът да се отхвърли. Претендира разноските по делото.

Ответникът по жалбата Х.А.Л., чрез пълномощника си адв. В.Д. оспорва жалбата и моли да не се уважава. Претендира разноски за въззивната инстанция.

          Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

По делото няма спор относно обстоятелството, че ответникът М.А.Н. е издал в полза на ищеца Х.А.Л. запис на заповед от 28.01.2015 г., с който се е задължил на 28.01.2016 г. да му заплати сумата от 3000 лв. Не е спорно, а и видно от приложеното ч. гр. дело № 6165/2016 г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по упоменатата ценна книга. В срок е депозирано възражение от длъжника и в указания на заявителя срок, същият не е предявил иска по чл. 422 от ГПК, в резултат на което заповедта за изпълнение е обезсилена. Впоследствие е предявен иск от Х.Л., в който се моли да бъде признато за установено, че ответникът М.Н. му дължи 3000 лв. по запис на заповед с падеж 28.01.2016 г., както и  законна лихва от 21.02.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. В допълнителна молба от 02.05.2017 г. ищецът уточнява петитума на иска си като осъдителен.

Ответникът оспорва предявения иск, като заявява, че е подписал записа на заповед във връзка със сделка, по която не е страна и счита себе си за ненадлежен ответник.

При анализа на правилно установените фактически положения, районният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Менителничният ефект, издаден от ответника, съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което се явява действителен. В конкретния случай издателят му не е противопоставил на неговия приносител абсолютните си възражения, касаещи формата или съдържанието му, а само личните си такива, които се основават на каузалните отношения с кредитора по записа. Според т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с въвеждане на твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод на което или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, само до колкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Такива възражения за погасяване в настоящото производство не са направени. Единствено се твърди недължимост на задължения във връзка с извършена сделка за покупко-продажба на недвижим имот.

В настоящия случай сме изправени пред хипотеза, в която страните по абстрактната сделка (процесния запис на заповед) не съвпадат със страните по каузалното правоотношение въведено като довод от жалбоподателя. В този смисъл то не следва да бъде изследвано, още повече, че не са представени и доказателства в подкрепа на горните твърдения.

Записът на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане и едностранна абстрактна правна сделка, от която се поражда задължение за издателя, като основанието за плащане (каузата) не е елемент от съдържанието на менителничния ефект, нито е условие за действителността на записа. В този смисъл, когато записът на заповед е редовен – формата е спазена и съдържанието отговаря на определените от закона реквизити на чл. 535 от ТЗ, поемателят-кредитор разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, направените от ищеца по жалбата разноски за въззивната инстанция, са в тежест на  жалбоподателя.

          Мотивиран така, Окръжният съд

 

                             Р       Е       Ш     И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1443 от 23.10.2017 г. по гр. д. № 1501/2017 г. на Русенския районен съд.

                ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на Х.А.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 500 лв. -  разноски за въззивната инстанция.

           Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: