Решение по КНАХД №367/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба от Д. Д. К., [ЕГН], [населено място], [община], [улица], чрез пълномощник адв.И. А. С. от АК-[област], срещу Решение №109/04.08.2025г. по АНД №499/2025г. на Районен съд Ямбол.Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № НП-236 от 22.05.2025 г., издадено от Заместник-министъра на земеделието и храните, с което на касатора за нарушение по чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева.Съобразно изхода на спора съдът е осъдил Д. Д. К. да заплати на Министерство на земеделието и храните направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Иска се отмяна на съдебното решение, като постановено в противоречие с материално правния и процесуален закон. Счита се, че субект на наказателна отговорност по ЗПЗП може да бъде само лице, заявило подпомагане по смисъла на този закон, поради което касаторът не би могъл да е адресат на наказателна отговорност по ЗПЗП.На следващо място се твърди, че не е установен моментът на преобразуване на площите, поради което не е установена и датата на извършване на нарушението.Оспорва се и размера на наложеното наказание, като прекомерно – счита се, че тежестта на наказанието не следва да се определя единствено и само въз основа на количеството преобразувана площ.Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. Алтернативно - в случай, че съдът прецени, че НП е законосъобразно и не са налице основания по чл. 28 от ЗАНН, да го измени в частта на наложеното максимално предвидено административно наказание глоба в размер на 10 000лв., като се наложи такова в по-справедлив размер.На основание чл. 63д от ЗАНН се претендират направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В съдебно заседание касаторът Д. Д. К. се представлява адв.И. А. С. от АК-[област], който поддържа депозираната касационна жалба.Моли съдът да отмени атакувания акт на Районен съд – Ямбол, алтернативно - да редуцира размера на наложеното наказание. Счита, че така наложеното наказание от 10 000 лева е в максимален размер и е неоправдано високо. Както административният орган, така и първоинстанционният съд е обосновал решението си да наложи максимално наказание с Доклад на Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, който е от 2018 г.. Към този момент разпоредбата на чл. 33б от Закона за подпомагане на земеделските производители не предвижда наказание за нарушение ползване на преобразувани площи. Именно такова е установено в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Когато е извършена проверката, доверителят му само е ползвал вече разорана и преобразувана площ, не е доказано, че той я е преобразувал. Следователно няма как през 2018 г., когато тази разпоредба на чл. 33б не е предвиждала ползване на преобразувани земеделски площи, да бъде приложен и този доклад при определяне на размера на наказанието, на глобата. В случай, че бъде уважена жалбата, моли да бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касацията Заместник-министъра на земеделието и храните, се представлява от главен юрисконсулт Е. К., която оспорва касационната жалба. Счита, че правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е формирал крайния си извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.Изготвеният акт за установено административно нарушение, както и наказателното постановление съдържат всички необходими реквизити. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, поради което моли съдът да потвърди първоинстанционното решение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лева.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като счита, че допуснатото административно нарушение е санкционирано по надлежния ред, поради което съдът правилно е потвърдил наказателното постановление.

Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с материалния закон, съдът намира за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по реда на чл.63в от ЗАНН – подадена е от страна по делото, в 14-дневен срок от връчване на обжалваното решение, което е неблагоприятно за касатора.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол е Решение №109/04.08.2025г. по АНД №499/2025г. на Районен съд Ямбол.Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № НП-236 от 22.05.2025 г., издадено от Заместник-министъра на земеделието и храните, с което на касатора за нарушение по чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева.Съобразно изхода на спора съдът е осъдил Д. Д. К. да заплати на Министерството на земеделието и храните направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Обратно на твърденията в касационната жалба, настоящият съдебен състав счита, че районният съд е положил дължимата грижа за изясняване на спора от фактическа страна, като решението е постановено в съответствие с материалния закон и наложеното с НП административно наказание глоба е справедливо.

Доказателствата по делото сочат за това, че по силата на сключен Договор за наем на недвижими имоти от 24.06.2022г. с Обединено училище „В.Л.“, [населено място], касаторът Д. Д. К. е наемател на ПИ с идентификатор 72240.28.470 по КККР на [населено място], [община], [област], с площ 116066 кв.м., представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище“, и на ПИ с идентификатор 72240.28.480 по КККР на [населено място], [община], [област], с площ 116953кв.м. , представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище“, за срок от 10 години, считано от 01.07.2022г. до 30.06.2032г. Със Заповед № РД 09-1129/28.10.2024 г. на Министъра на земеделието и храните е разпоредено извършване на теренни проверки на имоти, попадащи в специализирания слой „Постоянно затревени площи“, за установяване на реалното състояние на имотите; при установяване на лица, извършили разораване, преобразуване и/или ползване не по предназначение на площите в нарушение на забраната по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП – е разпоредено да се съставя АУАН, за което е определил длъжностни лица – директорите на Областните дирекции „Земеделие“ и началниците на Общинските служби по земеделие. С друга Заповед №РД09-519/16.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните е оправомощен И. И. К., в качеството му на заместник-министър на земеделието и храните, да издава наказателни постановления за нарушения на ЗПЗП.

Видно от Доклад за извършени теренни проверки на имоти с НТП пасища, мери и ливади, попадащи в специализиран слой „Постоянно затревени площи“ на територията на [област] изх.№РД-12-01-426-4/11.12.2024г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол до Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ в МЗХ, в обхвата на проверката са попаднали ПИ с идентификатор 72240.28.470 и ПИ с идентификатор 72240.28.480 по КККР на [населено място], [община], [област].След направена теренна проверка на 18.11.2024г. е установено, че площ от 114655кв.м. от ПИ с идентификатор 72240.28.470, съответно площ от 81650кв.м. от ПИ с идентификатор 72240.28.480, попадащи в слой „Постоянно затревени площи“, са преобразувани в обработваема земя, засята с едногодишна зърнено-житна култура.Въз основа на констатациите от теренната проверка, началникът на Общинска служба по земеделие „Тунджа-Ямбол“ е съставил АУАН №1-1 от 27.11.2024г. срещу Д. Д. К. за това, че е преобразувал площите в обработваема земя, с което е нарушил забраната по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП.Като констатация в АУАН е вписано, че към датата на проверката, 18.11.2024г. площите са засяти с едногодишна зърнена култура и са налични растителни остатъци от слънчоглед.Въз основа на съставения АУАН е издадено и Наказателно постановление № НП-236 от 22.05.2025 г. от Заместник-министъра на земеделието и храните, с което на Д. Д. К. за нарушение по чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева.

Съобразно представените като част от преписката Заповед № РД 09-1129/28.10.2024г. и Заповед №РД09-519/16.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

С разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП се забранява разораването, преобразуването и/или ползването не по предназначение на площите, включени в слой „Постоянно затревени площи“.Именно за нарушение на тази забрана е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора. Съдът счита за безспорно доказан факта, че към датата на проверката 18.11.2024г. същият е ползвал площите от имотите, за които е сключил договор за наем, не по предназначение, както и факта, че тези площи са преобразувани от наемателя им.Видно от сключения Договор за наем на недвижими имоти от 24.06.2022г. с Обединено училище „В.Л.“, [населено място], касаторът Д. Д. К. е наемател на поземлени имоти, представляващи земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище“, т.е. към датата на сключване на договора тези площи са с НТП „пасище“.Към датата на теренната проверка имотите вече частично са били преобразувани в обработваеми площи, следователно не са били ползвани по предназначението си и поради факта, че техен наемател е Д. Д. К., обоснован е извода, че това лице ги е преобразувало.За да е налице нарушение на забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП не е необходимо площите да бъдат заявявани за подпомагане – това не е елемент от състава на нарушението, при липсата и на спор, че площите попадат в одобрения специализиран слой „Постоянно затревени площи“-нарушението и неговото авторство се явяват доказани.

Неоснователно е възражението, че не е установена датата на нарушението – в случая тази дата съвпада с датата на проверката 18.11.2024г.Същата дата е вписана като дата на нарушението и в съставения АУАН на 27.11.2024г. В наказателното постановление са изложени мотиви досежно размера на наложеното наказание – прието е като отегчаващо отговорността обстоятелството, че преобразуваната земеделска земя е с площ 19.6305ха, посочено е, че с действията си нарушителят е засегнал целостта и предназначението на специализирания слой. Тези мотиви изцяло се споделят от касационния състав.Санкционната разпоредба на чл.85, ал. 1 от ЗПЗП предвижда размер наказанието глоба от 500 до 10 000 лв.Водещ критерий при определяне размера на наказанието несъмнено следва да е размера на преобразуваната площ.В тази връзка е налице и вътрешнослужебен акт – одобрена на 27.09.2018г. от министъра на земеделието, храните и горите Методика за определяне на конкретен размер на глоби в рамките на санкционната разпоредба за установени нарушения на забраната по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП.Предвидено е минималната санкция от 500лв. да се налага за преобразувани площи в размер до 0.5ха, за нарушения от 0.5ха до 10ха – санкция от 100 лева за всеки 0.1ха., за нарушения над 10ха – да се налага предвидената санкция в максимален размер от 10000лв.Съдът счита този подход на определяне размер на санкция за съответстващ на тежестта на нарушенията, тъй като позволява налагане на диференциран размер на наказание, съобразно размера на засегнатата земеделска земя. В конкретния случай размера на засегнатата площ е 19.6305ха, поради което и наказанието глоба, наложено в максимален размер от 10000лв., е съответстващо на тежестта на нарушението.Не без значение е и обстоятелството, че преобразуването на площите е извършено при знанието на дееца, че същите са с начин на трайно предназначение „пасище“, което е видно от сключения договор за наем.

В обобщение съдът приема, че като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил съдебен акт в съответствие с приложимия закон, който следва да бъде оставен в сила.Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за юрисконсултско възнаграждение на ответника по касацията.Съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ(в сила от 01.10.2025 г.), възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.Пред касационната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи в минималния размер от 130лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №109/04.08.2025г. по АНД №499/2025г. на Районен съд Ямбол.

ОСЪЖДА Д. Д. К., [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на Министерство на земеделието и храните разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 130(сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно.