Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 02.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на петнадесети февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
953 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ
(отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „П.” АД твърди, че на
28.07.2014 г. между него и ответника – З. „А.“ АД бил сключен договор за
застраховка „Каско“ на МПС и „Злополука“ с полица №
0306Х0048168, със застрахован обект „БМВ“ „Х 5“ с д.к. *******, със срок на валидност от 28.07.2014
г. до 27.07.2015 г.
Ищецът сочи, че на 29.04.2015 г.
след 17:00 часа до 30.04.2015 г. автомобилът бил противозаконно отнет в гр.
София. По подадената от него жалба било образувано досъдебно производство с
постановление от 26.05.2015 г. по ДП ЗМ № 1012/2015 г. по описа на 02 РУ –
СДВР, което в последствие било спряно. Твърди, че веднага след установяване на
липсата на автомобила информирал ответника, по повод на което била образувана
щета № 10015-0301-15573.2015 г. Сочи, че със свои писма №№ 100-582/05.08.2015
г. и 1006086/19.08.2015 г. ответникът отказал да заплати застрахователно
обезщетение, въпреки че ищецът изпълнил своите З.ължения
по Договора.
Намира отказа да бъде изплатено
застрахователното обезщетение за неоснователен, поради което моли съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 45
600 лева – застрахователно обезщетение, законна лихва за забава от 05.08.2015
г. (датата на постановяване на отказа) до датата на исковата молба в размер на
7386.74 лева и законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението, както и сторените в производството разноски.
Ответникът З. „А.“ АД е подал
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен.
Не оспорва сключването на процесната полица и
образуването на преписка по заявената щета. Намира, че е налице изключен риск,
съгласно Общите условия, както и че ищецът не е изпълнил свои З.ължения във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Тези обстоятелства му давали право да откаже да изплати застрахователно
обезщетение, а евентуално счита, че застрахователното обезщетение следва да
бъде намалено наполовина.
Сочи, че е налице разминаване между
заявените и реалните обстоятелства относно отнемането на автомобила. Поддържа,
че водачът на автомобила – А.С.е декларирала, че е паркирала автомобила около
18:30 на 29.04.2015 г., а на следващият ден по същото време е установила
липсата му, а застрахователят е установил различни обстоятелства относно
последното ползване на автомобила, поради което е налице обстоятелство,
изключващо отговорността му съгласно чл. 14.8 от Общите условия. На отделно
основание поддържа неизпълнение на чл. 58.2.2 и 59.6.8 от Общите условия,
касаещи З.ължение за своевременното уведомяване на
застрахователя на дежурен телефон и за писмено уведомяване относно настъпването
на застрахователното събитие до 24 часа от настъпване на събитието, а писменото
уведомление било подадено на 18.05.2015 г., както и конкретно сочи, че не е
представено свидетелство за регистрация на МПС – част II на Автомобила. Твърди още, че един
от двата предадени на 18.05.2015 г. ключове за МПС не е предназначен за и не
съответства на застрахования автомобил. Допълва, че на 12.08.2015 г. бил предаден
още един ключ за автомобила. Сочи, че при посочените неизпълнения от страна на
застрахования застрахователят има право да намали или да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение.
Изразява становище и за прекомерност на предявеният иск, тъй
като размерът на застрахователното обезщетение бил определен към момента на
сключване на Договора, което е според него е различно от стойността на автомобила
към датата на застрахователното събитие.
С оглед на изразеното становище за
неоснователност на предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение
намира за неоснователен и акцесорният иск за
присъждане на лихва.
Моли съда да отхвърли като
неоснователни предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения
срок е постъпила допълнителна искова молба. В нея ищецът заявява поддържа
исковата молба и оспорва възраженията на
ответника като неоснователни.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор, с
който поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Намира, че с оглед на
наличието на изключени рискове и неизпълнение З.ълженията
на застрахования, застрахователното обезщетение следва да бъде намалено поне на
половина.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представена комбинирана застрахователна полица № 0306Х0048168 за
застраховка Каско и Злополука, сключена на 28.07.2014
г. между агент на З. „А.“ АД и „П.“ АД относно лек автомобил марка БМВ, модел
Х5, с рама WBAFE81090LZ70160,
при клауза „П“, при застрахователна сума 45 600 лева, валидна за периода
27.07.2014 г. до 27.07.2015 г.
На
13.01.2016 г. 02 РУ – СДВР е издала удостоверение на А.М.С., че същата е
заявила на 30.04.2015 г. че е пострадала от престъпление по смисъла на чл. 346,
ал. 1 НК, при което за времето от 18.30 ч. на 29.04.2015 г. до 17.00 ч. на
30.04.2015 г. неизвестен извършител противозаконно е отнел чуждо МПС – лек
автомобил марка БМВ, модел Х5 с рег. № *******, с рама WBAFE81090LZ70160, собственост на фирма
„П.“ АД. Във връзка със случая е заведено ДП ЗМ № 1012/2015 г. по описа на 02
РПУ при СДВР и пр.пр. № 18718/215 г. по описа на СРП.
С постановление от 26.06.2015 г. посоченото ДП е спряно срещу неизвестен
извършител.
На
18.05.2015 г. А.М.С.е подала в З. „А.“ АД Уведомление-декларация за щета п озастраховка Каско на МПС, като е
посочила, че на 29.04.2015 г. е паркирала БМВ Х5 с рег. № ******* около 18.00
ч. в гр. София в кв. Надежда З. бл. 459, а на 30.04.2015 г. установила липсата
на автомобила. Обадила се в полицията и в ЗД „А.“ АД.
Представено
е писмено Сведение от А.М.С.на бланка на З. „А.“ АД относно движението й с
откраднатия лек автомобил на 29.04.2015
г., подадено на 30.04.2015 г. в 20.00 ч. В него е удостоверено и знание на Анна
Стоянова, че трябва да се яви в офис на З.
„А.“ АД *** на 04.05.2015 г., за да заведе щета.
Видно
от списък на необходимите документи, изискуеми при заявен риск „Протовозаконно отнемане на МПС“, съставен на 18.05.2015 г.
по процесната щета са представени оригинални ключове
2 бр., полиза Каско, полица „ГО“, удостоверение за
управление час 1, удостоверение за техническа изправност и пълномощно.
С
писмо от 05.08.2015 г. З. „А.“ АД е уведомило „П.“ АД, че във връзка с
уведомление от 30.04.2015 г. от А.С.в ЗАД „А.“ АД е била образувана
ликвидационна щета № 10015-0301-15573/2015 г. за настъпила кражба в периода
29-30.04.2015 г. в гр. София. При разглеждането и е установено, че са
представени два различни ключа, един от които не е за автомобила, както и че
същите, ведно с част от необходимите документи, са предоставени 18 дни след
настъпване на заявеното събитие, поради което за застрахователя не възниква З.ължение да изплати застрахователно обезщетение.
С
второ писмо от 19.08.2015 г. е отговорено на подадена
жалба срещу първия отказ, като е пояснено, че след като свидетелствата за
регистрация на автомобила част 1 и част 2, както и ключовете на автомобила, дистанционното
управление за централно заключване, аларма, имобилайзер
и друга подобна сигнално-охранителна техника не са предадени в сроковете за
заявяване на щетата, а чак 18 дни след събитието, застрахователят може да
откаже да изплати обезщетение.
С
писмо от 04.09.2015 г. от „П.“ АД са поискали ЗАД „А.“ АД да преразгледа
щетата, кат оса възразили срещу направения отказ. С писмо от 15.09.2015 г.
застрахователят отново е отказал да изплати обезщетение.
На
19.10.20515г. „П.“ АД са отправили предупреждение, че ако не им бъде изплатено
справедливо застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил, ще прекратят
застрахователните си договори със З. „А.“ АД.
На
10.02.2016 г. „П.“ АД са представили на З. „А.“ АД удостоверение от СДВР, че
производството за противозаконното отнемане на лек автомобил „БМВ“ е спряно и
са поискали отново да им бъде изплатено застрахователно обезщетение. На
11.03.2016 г. ЗД „А.“ АД за пореден път са отказали изплащане на обезщетение
Представени
са Общи условия за застраховка на МПС (КАСКО) на З. „А.“ АД. Според Раздел 3 от
ОУ тази застраховка покрива Пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от рискове, групирани в няколко групи. В Група Клауза „П“ –
Пълно каско, е посочено, че по тази клауза
застрахователят покрива Пълна загуба или Частична щета на застрахованото МПС
причинени от всички рискове в предходните три групи (Минимално каско, частично каско и Кражба).
В раздел 4 са посочени кои случаи на пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС не се покриват, включително в т. 16.14.3 е предвиден случай,
в който ключовете на МПС и/или дистанционното управление на
сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС –
част 1 или 2, документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън
него без необходимия контрол, а в 16.14.4 е посочен случай на отнемане или
изгубване на ключове и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната
система и/или свидетелството за регистрация на МПС – част 1 или 2, документите
за собственост на МПС и застрахователят не е уведомен за това в 3- дневен срок.
Съгласно
Раздел Х1 – Права и задължения на страните през срока на действие на
застраховката, т. 50.4 е предвидено задължение на застрахования при напускане
на МПС да не оставя ключовете (контактни и/или за заключване) дистанционното
управление на алармата и/или свидетелството за правоуправление част 1 или 2,
или документ за собственост и винаги да го заключва и да включва
сигнално-охранителната система на автомобила. Според т. 50.7.7 застрахованият е
задължен да уведомява застрахователя за всяко посегателство върху
застрахованото МПС. В т. 50.9 е предвидено, че при неспазване на кое да е от
изброените задължения на застрахования застрахователят може да намали или да
откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение. Според т. 51 писмените
уведомления се отправят в седмодневен срок от датата на възникване на
обстоятелството или промяна на данните.
Съгласно
т. 55, когато настъпи застрахователно събитие застрахователят може да откаже
изцяло или частично изплащане на застрахователно обезщетение, ако неточно
обявеното или премълчано обстоятелство към момента на сключване на
застраховката е оказало въздействие за настъпване на събитието.
Съгласно
Раздел Х Права и задължения на застрахования при настъпване на застрахователно
събитие, застрахованият е длъжен да регистрира незабавно пред компетентните
органи събитието в деня на настъпването му; да уведоми застрахователя, като
изложи обстоятелства относно събитието и настъпилите щети; при кражба да
уведоми застрахователя на посочен денонощен телефон в срок до два часа от
узнаването и писмено в срок от 24 часа; да вземе всички необходими мерки за
ограничаване на вредите; да представи пред застрахователя всички необходими документи,
доказващи настъпването на застрахователното събитие. В т. 59 са посочени
изискуемите се документи, а именно: документи по т. 37, ако не са били
представени при сключване на застраховката; застрахователна полица в оригинал
или дубликат; документ за собственост на МПС; копие от пълномощното на водача;
писмено уведомление за банкова сметка, ***, писмено обяснение за
обстоятелствата, при които е настъпило събитието; постановление на
прокуратурата за спиране или прекратяване на наказателното производство;
свидетелства за регистрация, документи за собственост, всички ключове за МПС,
дистанционни управления, аларма, имобилайзер и др.,
както и други поискани документи. Според т. 82 от ОУ застрахователното
обезщетение се изплаща до 15 дни след представяне на всички изискани от
застрахователя документи, а при кражба то се изплаща след спиране или
прекратяване на наказателното производство, но не по-рано от 90 дни след
настъпване на застрахователното събитие.
Представени
са разпечатки от разчитане на ключове за лек автомобил, видно от които са
разчетени ключове на два различни автомобила, единият от които процесният. Върху една от разпечатките ръкописно е написано
„допълнително предаден“.
Видно
от приемо-предавателен протокол от 18.05.2015 г. на
тази дата на застрахователя са предадени два оригинални ключа. С приемо-предавателен протокол от 12.08.2015 г. е предаден
един брой контактен ключ.
По
делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А.М.. Той
е определил пазарната стойност на процесния лек
автомобил към датата на събитието – 30.04.2015 г. на 37 000 лева посочил е
, че автомобилът е произведен с два броя ключове дистанционно управление и един
контактен ключ. При разчитане на единия ключ с пломба № 589 е посочил, че
според данните в него автомобилът е управляван последно на 28.04.2015 г. около
18.52 ч. Вторият ключ с пломба 814 няма данни за момента на управление на
автомобила. Посочил е също, че третият предаден на застрахователя ключ е за друг
лек автомобил със същата марка и модел.
Поради
оспорване на заключението в частта относно пазарната оценка на лекия автомобил
е изслушано заключение на тройна САТЕ, изготвено от вещите лица инж. А.М., инж.
Е.З. и инж. А.Ч.. Те са определили пазарна стойност на автомобила към момента
на кражбата 39 000 лева. По отношение въпроса с колко ключа е произведен процесния автомобил отговорът им е идентичен на този по
първоначалната експертиза – два оригинални ключа с дистанционно управление и
един контактен ключ.
Като свидетел по делото е изслушана А.М.С.. Тя е
заявила, че управлявала автомобил „БМВ Х5“ през 2015 г., който бил откраднат на
29. Управлявала го на територията на град София. Автомобилът беше паркиран в
кв. „Надежда 4“, зад блок 459, където живее. Паркирала го на 29 между 5 и 6 ч.
вечерта и той останал паркиран том. Кражбата била установена на 30 между 4 и 6
ч. след обяд. Обадила се на застрахователите и в полицията, за да обявя, че
автомобилът е откраднат. На място дошли застрахователите след около час,
направили оглед и тя писала обяснение, как е станало събитието. На следващия
ден заминала на планирана екскурзия и на 16 юни се върнала и подала останалата
част от документите в „А.“. После уточнява, че през м. май се върнала от
екскурзия. При завеждането на щетата дала два ключа. Само единия ключ бил в нея,
другият ключ бил в „Полисан“, в отговорника за всички
втори ключове на автомобилите. Представила и двата ключа на застрахователите.
След около 5 месеца застрахователят й писал, че ключовете не са от същия
автомобил. Започнала да търси втория ключ от колата. Стигнали до автокъщата, от която е закупен автомобила и се оказало, че
през цялото време ключът е бил там и тя го представила на застрахователя. Само тя
управлявала автомобила от закупуването му до момента на кражбата, около 5
месеца
По делото е представена преписката по ДП № 1012/2015
г. на 02 РПУ при СДВР. От докладна записка по нея се установява, че при
извършената проверка е установено, че регистрационният талон на процесния автомобил е иззет/отнет. Във втора докладна
записка е посочено, че автомобилът е спрян от движение след отнемане на
свидетелството за управление ***. В преписката се намира Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка от 08.09.2014 г. за временно спиране от
движение на процесния автомобил, като към него е
приложено копие от „малкия“ талон на автомобила, изпратен от АИС-КАТ Русе.
По преписката е съставен протокол за уведомяване,
подписан от А.С.на 30.04.2015 г.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Съгласно
чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже
валидното му сключване, настъпването на застрахователно събитие в срока на
застраховката, настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера на
застрахователната сума (чл. 193, ал. 2 КЗ отм.). Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения, които в случая са
следните: а) наличие на изключен риск по
т. 14.8 от Общите условия; б) наличие на основания за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на съществени задължения на застрахования,
представляващи значителен риск за застрахователя – своевременно да заяви
настъпилото застрахователно събитие пред застрахователя и да представи
изискуемите се документи в срока по чл. 58.2.2 от ОУ; в) наличие на основания
за намаляване на застрахователното обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства бе установено
наличието на валиден застрахователен договор между „П.“ АД и ЗАД „А.“ със
съдържанието отразено в полица по застраховка Пълно Каско
от 28.07.2014 г.
По делото не е спорно между страните, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че ищецът е уведомил на 30.04.2015 г. Второ
РПУ при СДВР за противозаконно отнемане на автомобила през предната нощ,
образувана е прокурорска преписка и наказателното производство е спряно поради
неоткриване на извършителя, следователно, може да се приеме, че е доказано
събитието кражба на МПС, съобразно изискуемите се по Общите условия на
застрахователя документи за доказването му –т.\59.6.4 от
ОУ). Това застрахователно събитие е безспорно покрит риск по посочената полица и е настъпило в периода
на нейната валидност.
Установи се, че ищецът своевременно е уведомил застрахователя,
като още на 30.04.2015 г. е дал писмено сведение пред него за събитието (т.
58.2.1. от ОУ). Установи се неизпълнение на задължението му по т. 58.2.2. за писмено уведомление в срок от 24 часа при посещение в
някой от офисите на застрахователя за подаване на заявление за щета по образец.
Такова уведомление-декларация по смисъла на ОУ е направено едва на 18.05.2015
г. Предадени са на 18.05.2015 г. всички
документи, с изключение на удостоверение от СДВР и малкия регистрационен талон
на автомобила, за който се установи, че не е бил в държане на водача на
автомобила, тъй като е бил иззет от АИС-КАТ Русе и се е намирал при тях.
Установи се още, че първоначално е бил предаден само едни оригинален ключ и
втори, който се е оказал ключ за друг автомобил, а по-късно - на 12.08.2015 г., е предаден и контактния
ключ за автомобила, след като бил открит в автокъщата,
от където по-рано бил купен автомобила, (установено със свидетелските показания
на водача на автомобила Анна Стоянова).
Безспорно е, а и се
установява от разменената кореспонденция между ЗАД „А.“ АД и „П.“ АД, че
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение по образуваната
пред него щета.
Установи се още, че към датата на кражбата – 30.04.2015 г.
действителната стойност на откраднатия автомобил е била 39 000 лева, за
която съдът кредитира заключението на тройната САТЕ като по-пълно и обосновано.
По отношение
на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид именно действителната
стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на
застрахователното събитие, след като не е предвидено друго в договора за
застраховка, съгласно чл. 203, ал. 4 вр.
с, ал. 2 от КЗ (отм.). Нормата на чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.) определя
по отношение на имущественото застраховане, че за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а посочената по-горе стойност е именно пазарната.
Доколкото застрахователната стойност е по-висока – 45 600
лева, съгласно чл. 193, ал. 2 КЗ (отм) размерът на
дължимото застрахователно обезщетение би бил 39 000 лева, ако не са налице
основания за неплащането му или пък за намаляването му.
Ответникът е възразил,
че застрахованият му е дал данни относно настъпването на застрахователното
събитие, които са се различавали от данните, установени за настъпването му от
застрахователя и по-точно, за момента, към който автомобилът последно е бил в
движение преди кражбата и това разминаване е изключен риск, съгласно чл. 14.8
от ОУ, поради което застрахователят има право да откаже да изплати
застрахователно обезщетение.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая застрахователният риск е от кражбата на автомобила,
от неговото противозаконно отнемане, а всички условия, при които това отнемане
е извършено, създадени от действия или бездействия на застрахования, могат да
бъдат само основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение или
за неговото намаляване. Това е така, защото съгласно § 1, т. 2 от ДР на КЗ
(отм.)
застрахователен риск, или покрит от застраховката риск, е съществуващата
вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването
на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице
или в случая, това е реализирания риск от тотална щета при извършване на
кражба. Обстоятелствата, при които кражбата е извършена не изключват наличието
на покрит риск, т.е, кражбата, а могат само да обосноват право на
застрахователя да откаже плащане на обезщетение, ако във връзка с нея са
установени неизпълнени задължения на застрахования, представляващи значителен
риск за застрахователя или пък такива, които му дават право да намали
обезщетението.
В
конкретния случай предоставянето на неточни данни относно действията на водача
на застрахования автомобил преди и около момента на кражбата не представлява
изключен риск и защото самият застраховател е предвидил, че при неизпълнение на
задължението за даване на точни данни на застрахования, той може да откаже да
изплати обезщетение или да го намали (т. 61 вр. т.
58.2.1 от ОУ). А отказ от изплащане или намаляване на обезщетението може да има
само при покрит риск. Следователно, клаузата на т. 14.8. от ОУ следва да се
тълкува корективно, като същата не е нищожна, а в
синхрон с чл. 207 КЗ (отм.) и чл. 211 КЗ (отм.) е договорно определен случай,
даващ възможност на застрахователя да откаже изплащане или да намали
обезщетението.
В Кодекса за
застраховането (отм.) са визирани хипотезите, при които застрахователят може да
откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно
събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на
основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на
застрахователя. Едната група задължения имат преддоговорен
характер, тъй като се изисква от кандидата за застраховане за обявяване на
съществени за застрахователя обстоятелства (посочени във въпросник), от
значение за последния за определяне на степента на риска и от там да се
определят условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен
(чл.189, ал.4 КЗ). Другата група задължения са за неизпълнение на поети с
договора задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване по чл. 206,
ал. 3 КЗ(отм.), неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите – чл.
207, ал. 2 КЗ(отм.) и др.
Общата
разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени
застраховки се съдържа в чл. 211 КЗ(отм.): при умишлено увреждане, при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с
оглед на интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или
застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за сключени договори за
застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск.
Както
бе посочено кражбата на МПС е покрит риск по Договора между страните.
За да
възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение по чл.208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение
следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани. Това е валидно във връзка с
приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.), но е приложимо и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност
да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за
увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е
предвидено в Договора или Общите условия като основание за освобождаване от
застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск.
Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.211, т.2 КЗ
(отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между
поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ.
обема на вредите и/или възможността за доказването им. (така безпротиворечивата съдебна практика на ВКС, създадена
по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 224/20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013
г. на ВКС, І т.о., Решение № 207/13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г. на ВКС,
ІІ т.о., Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др.)
В
случая застрахователят се позовава на неизпълнението на лизингополучателя
на задължението му по т. 58.2.1 от ОУ точно да даде сведения за обстоятелствата
по настъпване на застрахователното събитие, на задълженията по чл. 58.2.2 – в
24-часов срок да депозира в офис на застрахователя уведомление-декларация,
както и по 59.6.8. от ОУ – да подаде в срок от 24 часа (според ответника)
посочените там документи и да предаде ключовете и други сигнално-охранителни
средства, като ги е представил едва на 18.05.2015 г., а по-късно се оказало, че
единият от двата предадени ключове не е за процесния
автомобил и същият бил предаден много по-късно. Очевидно обаче никое от
неизпълненията на посочените задължения не може да се отнесе в причинна връзка
с кражбата на автомобила, обема на вредите или доказването на застрахователното
събитие доказателства за такава причинна връзка няма по делото), съотв. – не може да бъде значително неизпълнение с оглед
интереса на застрахователя и причина за пълен отказ от изплащане на
обезщетение. Настоящият състав намира обаче, че невярното излагане на
обстоятелствата около кражбата на автомобила, както и несвоевременното
предаване на всички ключове в конкретния случай обосновава право на
застрахователя да намали дължимото се застрахователно обезщетение. Това е така, тъй като разпоредбите
на чл. 207, ал. 1 и ал. 4 от КЗ (отм.) възлагат
на застрахования задължения да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване
на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, както и да вземе мерки
за ограничаване на вредите при настъпване на застрахователно събитие. На първо
място, от заключението на първоначалната САТЕ се установи, че при разчитане
информацията от оригиналния ключ на автомобила, същата е, че последно
автомобилът е бил управляван на 28.04.2015 г. към 18.52 ч., (в която част
заключението не е оспорвано), а представителят на застрахования – А.С.е
посочила, че последно е управлявала автомобила на 29.04.2015 г. това
разминаване в информацията не може да бъде свързано пряко с извършването на
кражбата, доколкото няма доказателства за такава причинна връзка, но същото е
основание за намаляване на застрахователното обезщетение, тъй като затруднява
установяването на самата кражба и откриването на автомобила.
На следващо
място, от свидетелските показания на А.С.се установи, че застрахованият не е
държал вторият контактен ключ от автомобила при себе си и не е имал контрол над
него, а същият се е намирал в автокъщата, от където
автомобилът е купен по-рано. Застрахователят не е въвел това обстоятелство в
предмета на делото чрез възражение за неизпълнение на посоченото задължение по
т. 16.14.3 от ОУ нито с отговора на исковата молба, нито по реда на чл. 147 ГПК
след изслушване на свидетелката, поради което съдът не може служебно да
разглежда неизпълнението на това задължение и да съобразява правото на
застрахователя да откаже изплащане на обезщетение въз основа на него.
Настоящият състав намира обаче, че посоченото обстоятелство следва да се обсъди
във връзка и при преценка характера на неизпълнението на задължението за
предаване всички ключове от автомобила на застрахователя. Това обстоятелство
пряко е могло да способства кражбата, като силно е увеличавало както риска от
кражба, така е и довело до неизпълнение на задължението за предаване всички
ключове на застрахователя след настъпване на застрахователното събитие, което
неизпълнение е съществено в случая, тъй като е давало възможност на неизвестни
трети лица не само безпрепятствено да ползват или да отнемат автомобила, а и е
улеснявало безпрепятственото придвижване на автомобила след кражбата и по този
начин е затруднило откриването му. Ето защо, неизпълнението за своевременно
предаване на всички ключове, (като няма спор, че застрахованият е купил
автомобила при наличие на два ключа – оригинален и контактен) дава право на
застрахователя да намали дължимото застрахователно обезщетение, съгл. чл. 207,
ал. 2 КЗ (отм.)
Следва да
бъде посочено, че макар по делото се установи, че ищецът не е изпълнил и
задължението си да представи талон ІІ на автомобила, то това неизпълнение не е
нито съществено с оглед интереса на кредитора, нито е възможно да препятства
откриването на автомобила, тъй като се установи, че талон ІІ е бил отнет от КАТ
– Русе и към датата на кражбата се е намирал там.
Изложеното
обосновава основателност на възражението на ответника, че застрахованият не е
изпълнил свои задължения, които са насочени към минимизиране на вредите и
затрудняващи най-вече установяването на кражбата и откриването на откраднатия
автомобил, поради което са основание за намаляване на дължимото застрахователно
обезщетение. Настоящият състав намира, при условията на чл. 162 ГПК, че
следващото се предвид наличието на право на намаляване на застрахователното
обезщетение поради предпоставките на чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.) следва
да бъде 50% от пазарната стойност на автомобила към 30.04.3015 г., или
дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 19 500 лева. Следователно,
искът е основателен до размер на посочената сума, а за
разликата до пълния предявен размер от 45 600 лева ще следва да се
отхвърли.
По отношение
на акцесорния иск за заплащане на мораторна
лихва за периода 05.08.2015 г. до датата на исковата молба в размер на
7 368.74 лева, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, като срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня,
в който застрахованият изпълни задълженията си да представи всички изискуеми
документи. Няма данни, кога са били представени всички изискуеми документи с
изключение на талон ІІ, който обаче не е било възможно да бъде представен.
Доколкото обаче един от изискуемите се документи е документ за спиране или
прекратяване на образуваното наказателно производство, съгласно т. 59.6.6. от ОУ, а такъв е представен с молба изх. № 48/09.02.2016
г., като няма данни впоследствие да са искани други документи, то следва да се
приеме, че след представянето на този документ и съобразно т. 85 от ОУ
застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение най-късно
15 дни след това ,т.е., на 24.02.2016 г. и след тази дата е изпаднал в забава.
За периода от 25.02.2018 г. до датата на исковата молба дължимата мораторна лихва върху 19 500 лева е в размер на
4020.23 лева, до който размер акцесорният иск е
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 7 368.74
лева и за периода от 05.08.2015 г. до 24.02.2016 г. включително, ще следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При
този изход от спора, основателно е и искането за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение от датата на исковата молба – 08.03.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
Предвид изхода от спора, всяка страна има право на разноски съобразно
уважената, съотв. – отхвърлената част от иска. Ищецът
е направил разноски общо в размер на 5674.47 лева адвокатско възнаграждение, за
заплащането на които има доказателства по делото. Съобразно уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК му се дължат 2 519.46 лева.
Ответникът ЗАД „А.“ АД е направил разноски
в размер на 300 лева за вещо лице, от които, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му
се дължат 166.80 лева. Поискано е и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ищецът е представляван от юрисконсулт. Съдът определя
такова при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 300 лева, от които му се
дължат 166.80 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД “А. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “П.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: 1. Сума в размер на 19 500 (деветнадесет
хиляди и петстотин) лева, представляваща дължимото застрахователно
обезщетение по договор за застраховане, обективиран в
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0048168 за застраховка Каско и Злополука, при клауза „П“ – пълно каско, сключена на 28.07.2014 г. между агент на ЗАД „А.“ АД
и „П.“ АД за настъпило на 29-30.04.2015 г. застрахователно събитие – противозаконно
отнемане на лек автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег. № *******, с рама WBAFE81090LZ70160, на основание чл. 208,
ал. 1 КЗ (отм.), като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 45 600 лева, като неоснователен;
2. Сума в размер на 4020.23 лева (четири
хиляди и двадесет лева и двадесет и три стотинки) – мораторна
лихва върху присъденото обезщетение за периода от 25.02.2016 г. до датата на
исковата молба (08.03.2017 г.), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 7368.74 лева и за периода от
05.08.2015 г. до 24.02.2016 г. включително, като неоснователен; 3. Законната лихва върху присъденото
обезщетение за периода от датата на исковата молба – 08.03.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението и 4.
Сумата 2 519.46
лева
(две хиляди петстотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки) –
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК..
ОСЪЖДА
“П.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на ЗАД
“А. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 333.60 лева (триста тридесет и
три лева и шестдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: