Определение по дело №1502/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2699
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20223100501502
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2699
гр. Варна, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 45309/05.07.2022г. на ЕЛ. АНГ. Х., чрез
процесуален представител срещу Определение № 6404/14.06.2022г. постановено по гр. дело
№ 5748/2022г. на Варненски районен съд, 21св., с което производството по делото е
прекратено на основание чл. 129 ал.3 от ГПК.
В жалбата са изложени съображения относно неправилността и
незаконосъобразността на обжалваното определение, доколкото според жалбоподателя
неправилно съда е приел, че исковата му претенция е недопустима, поради неотстранени в
дадения й срок нередовности на исковата молба. Претендира отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните
отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от
лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния
обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Пред ВРС е образувано производство по гр. дело № 5448/2022г. по предявени от
жалбоподателя искове, както следва:
с правно основание чл.108 от ЗС против СВ. Н. СТ. и Й. Т. Т., за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на: 520 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.5426.2373 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, област Варна, с
административен адрес на имота: гр. Варна, район Аспарухово, м. Ракитника - I,
местност „24", целият с площ от 594 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), с номер по
предходен план: 2373, и при съседи: ид. 10135.5426.290, ид. 10135.5426.9554, ид.
10135.5426.9510, ид. 10135.5426.2372, ид. 10135.5426.9567 и ид.10135.5426.2371 и
осъждане на ответниците да предадат владението върху имота.
1
с правно основание чл. 124 от ГПК - положителен установителен иск против ЕВГ.
СТ. П., Д. Б. П., Д. СТ. Д.,В. Ф. В. и К. КР. М. за приемане за установено, че е ищцата
е собственик на: 520 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
10135.5426.2373 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна,
област Варна, с административен адрес на имота: гр. Варна, район Аспарухово, м.
Ракитника - I, местност „24", целият с площ от 594 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване (до 10м), с
номер по предходен план: 2373, и при съседи: ид. 10135.5426.290, ид.
10135.5426.9554,ид. 10135.5426.9510, ид. 10135.5426.2372, ид. 10135.5426.9567 и
ид.10135.5426.2371.
С атакуваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството
на основание чл.129 ал.3 от ГПК, поради неизпълнение в срок на дадените указания, като е
приел, че липсата на разграничаване на главното
и евентуално придобивно основание при предявен иск за собственост води до нередовност
на исковата молба. Приел е, че въпреки дадената на ищцата възможност да отстрани тази
нередовност, същата в рамките на указвания и продължен от съда срок, не е сторила това.
За пълнота на изложението е приел, че въпреки дадената на ищеца възможност да установи
наличието на правен интерес за предявяване на положителен установителен иск за
собственост по отношение на останалите ответници, предявения против тях такъв иск е
недопустим, доколкото ищеца разполага със защита чрез предявяване на конститутивния
иск за делба.
Настоящия съдебен състав счита, извода на първоинстанционния съд, че ищеца не е
изпълнил дадените му от съда указания и поради това исковата му молба е останала
нередовна, за неправилен в едната си част и законосъобразен в друга.
В исковата си молба ищеца е заявила претенцията си по иска с правно основание чл.
108 от ЗС с твърдения, че е собственик на процесния имот по силата на наследствено
правоприемство, реституция по ЗСПЗЗ в полза на наследодателя й и доброволна делба.
Посочила е, че се легитимацията й на собственик е видна и от нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 184,том.I, рег.№ 4540 ,дело №165 от 2007г. на нотариус № 446 в НК с
район на действие Варненски районен съд. В дадения от съда и продължен срок , същата е
потвърдила твърденията си, като е посочила, че не се касае за предявени в условията на
евентуалност искове, а за основания, които заедно установяват правопораждащите
собствеността й факти, от които черпи правата си.
Приемайки, че ищеца е предявил няколко иска в условията на евентуалност, като и,
че не е заявил кой е главния от тях, първоинстанционния съд е достигнал до неправилен
извод.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на
делото се въвежда от ищеца. Съдът дава правната квалификация на иска въз основана на
твърдените в обстоятелствената част на исковата молба правнозаничими факти /в този
смисъл Решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело № 3796/2019 г. по гр. дело № 3796/2019 г.
на IV-то гр. о. на ВКС/ . Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба указва
вида и съдържанието на търсената защита.
В конкретиката на настоящия правен спор,от изложение в исковата и уточняващата
молба твърдения е видно, че ищеца е предявила ревандикационен иск против С.С. и Й.Т.,
като е навел твърдения, за собственост на база наследствено правоприемство от Райко
Николов Райков, починал на 21.10.1965г. Реституционната процедура по ЗСПЗЗ, с която на
същия е възстановен процесния имот, както и договора за доброволна делба не са
допълнителни основания, а условие и последствие от това наследствено правоприемство, а
2
цитирания нотариален акт за собственост на недвижим имот № 184,том.I, рег.№ 4540, дело
№165 от 2007г. на нотариус № 446 в НК безспорно е констативен. Поради това неправилно
съда е прекратил производството в тази част, като е приел, че не са изпълнени указанията на
съда по изправяне нередовностите на исковата молба и същата е останала нередовна.
При достигнат извод за липса на пороци на исковата молба по предявения иск с
правно основание чл.108 от ЗС и твърдейки собствени права върху процесния имот за
ищеца е налице правен интерес от установяването им и по отношение на праводателите на
ответниците С.С. и Й.Т., а именно Е.П. и Д.П. , поради което и предявения от Е.Х. против
тях положителен установителен иск е допустим.
По отношение на останалите ответници - Д. СТ. Д., В. Ф. В. и К. КР. М. и участници
в делбен процес – гр.дело № 10331/2010г. по описа на ВРС-17св., по който е постановен
окончателен съдебен акт не се твърди, че същите са праводатели на приобретателите – С.С.
и Йоанна Т.. В исковата и уточняващата молба ищеца не е навела и твърдения, че тези лица
оспорват правата й, а е проследена хронологията на развилото се производство по чл.34 от
ЗС, като твърди, че делбата е нищожна – извършена без нейно участие, като съсобственик и
съделител относно ПИ с идентификатор 10135.5426.2373. Поради това същата й е
непротивопоставима, а от там извежда и интереса си да води положителния установителен
иск срещу всички участници в делбеното производство.
Настоящия съдебен състав счита, че ищеца няма правен интерес от водене на
положителен установителен иск срещу Д. СТ. Д.,В. Ф. В. и К. КР. М. по следните
аргументи.
Хипотезата, на която се позовава ищецът обосновавайки правния си интерес от
водене на иска с правно основание чл.124 от ГПК, а именно чл.75 ал.2 от ЗН – извършена
делба без някой от сънаследниците, не кореспондира с изложените от нея твърдения в
исковата й молба, а именно, че същата е собственик на 520кв. метра от ПИ с
идентификатор 10135.5426.2373 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна,
област Варна, с административен адрес на имота: гр. Варна, район Аспарухово, м. Ракитника
- I, местност „24", целият с площ от 594 кв.м. и обосновава хипотеза, при която в
приключилата делба имота е разделен между лица, на които същия не е. Поради това и не е
налице хипотезата на чл.75 ал.2 от ЗН.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, в частта с
която производството по делото е прекратено по отношение на предявения от ЕЛ. АНГ. Х.
против СВ. Н. СТ. и Й. Т. Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС и против Е.П. и Д.П. иск с
правно основание чл.124 от ГПК и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Обжалваното определение, в частта , с която производството по делото е прекратено
по предявения от ЕЛ. АНГ. Х. против Д. СТ. Д.,В. Ф. В. и К. КР. М. иск с правно основание
чл. 124 от ГПК следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6404/14.06.2022г. постановено по гр. дело № 5748/2022г.
на Варненски районен съд, 21св., с което производството по делото е прекратено на
основание чл. 129 ал.3 от ГПК , в частта по предявения от ЕЛ. АНГ. Х. против СВ. Н. СТ. и
Й. Т. Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС и против ЕВГ. СТ. П. и Д.Б. П. иск с правно
основание чл.124 от ГПК .
3

Връща делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6404/14.06.2022г. постановено по гр. дело №
5748/2022г. на Варненски районен съд, 21св., с което производството по делото е
прекратено, в частта по предявения от ЕЛ. АНГ. Х. против Д. СТ. Д.,В. Ф. В. и К. КР. М.
иск с правно основание чл. 124 от ГПК .

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4