№ 178
гр. гр. Добрич, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20243200500235 по описа за 2024 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Р. М. К. и М. И. К.,двамата от гр.Д.,срещу решение
№157/19.02.2024 г. по гр.д.№2427/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е
обявен за недействителен спрямо „Р.**“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „***, договор за покупко-продажба
от 26.08.2021 г., сключен между Р. М. К. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к. „***,
И. П. К., ЕГН **********, в качеството им на продавачи и М. И. К. с ЕГН
**********, от гр.Д., ж.к. „***, в качеството му на купувач,обективиран в
нотариален акт № 87, том II, рег. № 4685, дело №188/2021 г. на нотариус с
рег.№ *** Цв.А., вписан под акт № 55, т.ХХ, дело № 3506/2021 г., вх.рег. №
7329/26.08.2021 г. на Служба по вписванията-гр.Д.,по силата на който Р. М.
К., ЕГН ********** и И. П. К., ЕГН **********, продават на М. И. К., ЕГН
********** недвижим имот с административен адрес гр. Д., ж.к. „***,
представляващ Апартамент №10 с идентификатор 72624.612.68.1.22 по КККР
на гр.Д., със застроена площ от 84.96 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 10 с
полезна площ от 5.05 кв.м. и с припадащите му се 6.509 % идеални части от
1
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена,в
частта на извършеното от Р. М. К. в полза на М. И. К. разпореждане с 1/2
идеална част от имота,на осн. чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗД,като въззивниците
са осъдени да заплатят солидарно на „Р.**“ ЕООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „***,сумата от 753,95 лева-сторени
съдебно-деловодни разноски.Според въззивниците първоинстанционното
решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния
закон.Вземането на ищцовото дружество станало безспорно и евентуално
изискуемо едва след влизане в сила на присъдата по НОХД №845/2021 г. на
ДРС.В случая била приложима хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД.Към момента
на процесната сделка ищецът нямал качеството на кредитор,като
прехвърлянето на собствеността нямало за цел да увреди кредитора,а да се
запази единственото жилище на семейството,застрашено от принудително
изпълнение по изп.дело №587/2020 г. по описа на ЧСИ Д.И.,по което
прехвърлителката Р. К. била длъжник.Купувачът М. К. погасил с лични
средства вземането на действителен ипотекарен кредитор и предотвратил
изнасянето на имота на публична продан.Гражданският иск на ищцовото
дружество бил внесен в наказателното производство на 21.10.2021 г.,т.е. след
сключване на процесната сделка.Последната не била насочена към
препятстване на бъдещо удовлетворяване на една все още неликвидна и
неизискуема претенция на ищеца.Настоява се за отмяна на атакуваното
решение и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивниците
разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият
„Р.**“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на
сторените от него разноски във въззивното производство.В отговора
подробно се оборват доводите на насрещната страна при обсъждане на
събраните доказателства.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на
27.02.2024 г.,а жалбата им срещу решението на ДРС е подадена по електронна
2
поща на 11.03.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
12.03.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирани лица /страна в производството по
делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№2427/2023 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод
искова молба вх.№16504/20.09.2023 г. по описа на ДРС,респ. предходен вх.
№3387/16.06.2022 г. по описа на ДОС,по повод на която първоначално е
образувано т.д.№128/2022 г. на Добричкия окръжен съд,преобразувано в гр.д.
№669/2022 г. на ДОС-прекратено и изпратено по подсъдност на
ДРС.Предявени са пасивно субективно съединени искове на основание чл.135
ал.1 от ЗЗД от „Р.**“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Д.,ул.“***,представлявано от Р. Н. С.,срещу Р. М. К. с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.“*** и М. И. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,ж.к.“*** за
прогласяване за относително недействителен по отношение на търговското
дружество в качеството му на кредитор на ответника Р. М. К. на увреждащия
го договор за покупко-продажба от 26.08.2021 г.,обективиран в нотариален
акт №87,том II,рег.№4685,дело №188/2021 г. на нотариус с рег.№*** Цв.А. с
район на действие ДРС,вписан под акт №55,т.ХХ,дело №3506/2021 г.,вх.рег.
№7329/26.08.2021 г. на СВп-Д.,на недвижим имот с административен адрес
гр.Д.,ж.к.“***-апартамент №10 с идентификатор 72624.612.68.1.22 по
кадастралната карта на гр.Д.,със застроена площ от 84,96 кв.м,състоящ се от
три стаи,кухня и сервизни помещения,ведно с прилежащото му избено
помещение №10 с полезна площ от 5,05 кв.м и с припадащите му се 6,509 %
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж,в частта на извършеното от Р. М. К. в полза на М. И. К. разпореждане
с 1/2 идеална част от имота.
Изложено е в исковата молба,че „Р.**“ ЕООД е кредитор на ответника Р.
3
М. К.,която била подсъдима по НОХД.На същата били повдигнати обвинения
за това,че в периода от 09.12.2016 г. до 29.06.2018 г. в град Д.,при условията
на продължавано престъпление,противозаконно присвоила чужди движими
вещи-пари,собственост на ищцовото дружество,с които оперирала въз основа
на пълномощно по Договор за ползване на СИБАНК ОНЛАЙН с
упълномощен потребител Р. Н. С.,като чрез интернет банкиране през
системата на банка „СИБАНК“ АД /сега банка „ОББ“ АД/ извършила преводи
на суми от разплащателна сметка с титуляр „Р.**“ ЕООД с IBAN: *** в лева
при банка „ОББ“ АД /стара „СИБАНК“ АД с IBAN: ***/ по сметка с IBAN:
***,открита в ePay.bg с титуляр Р. М. К..Сочи се,че незаконно присвоените
парични средства са в общ размер на 87 040,86 лева,като обсебването е в
големи размери и представлява престъпление по чл.206 ал.3 предл.1-во във
вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.Ищцовото дружество предявило срещу
подсъдимата Р. К. граждански иск с вх.№9676/21.10.2021 г. с предмет
посочените по-горе суми в общ размер на 87 040,86 лева,представляващи
причинени на дружеството вреди от извършеното от ответницата
престъпление,който бил приет в съдебно заседание на 18.01.2022 г. за
съвместно разглеждане в производството по НОХД №845/2021 г. по описа на
РС-Добрич.Твърди се,че ответницата К. се е разпоредила с притежаваната от
нея 1/2 идеална част от описания по-горе апартамент,като е прехвърлила
същата в полза на втория ответник-сина й М. И. К..Към момента на
извършване на посочената разпоредителна сделка ответницата Р. К. знаела,че
уврежда ищеца,тъй като срещу нея вече било образувано ДП №142/2018 г. по
описа на сектор „ПИП“ към ОД на МВР-гр.Д.,приключило с внесен
обвинителен акт в РС-Добрич на 22.07.2021 г.,по повод на който било
образувано НОХД №845/2021 г. на ДРС-неприключило с влязъл в сила акт
към датата на подаване на исковата молба.Поради изложеното ищецът твърди
знание за увреждането към датата на процесната сделка както от страна на
първия ответник Р. К.,така и от страна на втория ответник- неин
син,доколкото между същите съществува предвидената в закона роднинска
връзка,презюмираща знание по чл.135 ал.2 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответниците изразяват становище за
неоснователност на исковете и настояват за отхвърлянето им.Към датата на
извършване на атакуваната сделка ищецът все още нямал качеството на
кредитор спрямо ответницата К.,тъй като все още нямало влязъл в сила
4
съдебен акт,който със сила на пресъдено нещо между страните да установява
наличие на парично задължение на Р. К. към ищцовото дружество.В случая
била налице хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД.Към момента на процесната
сделка ищецът нямал качеството на кредитор,като прехвърлянето на
собствеността нямало за цел да увреди ищеца като кредитор,а да се запази
единственото жилище на семейството,застрашено от принудително
изпълнение по изпълнително дело,по което прехвърлителката Р. К. била
длъжник.Купувачът М. К. погасил с лични средства вземането на
действителен ипотекарен кредитор и предотвратил изнасянето на имота на
публична продан.Гражданският иск на ищцовото дружество бил внесен в
наказателното производство на 21.10.2021 г.,т.е. след сключване на
процесната сделка.Последната не била насочена към препятстване на бъдещо
удовлетворяване на една все още неликвидна и неизискуема претенция на
ищеца.Ответниците се позовават на изтекла погасителна давност по
отношение на всички вземания на ищеца.
Основателността на настоящите искове по чл.135 ал.1 от ЗЗД се
предпоставя от наличието на следните предпоставки:1./ищецът „Р.**“ ЕООД
да има качеството на кредитор спрямо ответницата-прехвърлител по
процесната сделка Р. М. К.,т.е. да е налице негово вземане спрямо горната
ответница;2./длъжницата К. да е осъществила правни действия
/разпоредителна сделка/,които са причинили увреждане на кредитора,т.е. те
да са довели до намаляване имуществото на длъжницата;3./при възмездна
сделка на разпореждане,каквато е процесната,длъжницата Р. К. следва да
знае,че с действията си уврежда своя кредитор,като и лицето-приобретател по
сделката М. К. също следва да знае за увреждането.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане,което не е погасено,като вземането може да не е
изискуемо или ликвидно.Възникването на това право не е обусловено от
установяване на вземането с влязло в сила решение /така мотивите към т.2 от
Тълкувателно решение №2/09.07.2019 г. по тълк.д.№2/2017 г. на ОСГТК на
ВКС,решение №10/09.04.2020 г. по т.д.№481/2017 г. на І т.о.,ТК на ВКС и
други цитирани в последното решения/.В случая вземанията на ищеца „Р.**“
ЕООД от ответницата Р. М.К. са възникнали през периода 09.12.2016 г.-
29.06.2018 г.,през който К. е развила престъпна дейност по противозаконно
5
присвояване на парични средства-собственост на горното дружество чрез
превеждане посредством интернет банкиране на различни суми на визирани в
исковата молба дати по своя банкова сметка,като общият размер на
присвоените средства възлиза на сума от 87 040,86 лв.Към настоящия момент
вече е налице влязла в сила на 04.07.2023 г. присъда №7/23.02.2023
г.,задължителна за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК относно
това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на
дееца,постановена по НОХД №845/2021 г. на Добричкия районен
съд,изменена с решение №114/04.07.2023 г. по ВНОХД №214/2023 г. на
Добричкия окръжен съд само в частта относно наложените наказания,респ.
потвърдена в останалата част,с която Р. М.К. е призната за виновна за
горепосочената престъпна дейност през периода 09.12.2016 г.-29.06.2018 г.
/присъда и решение на листи 22-35 от гр.д.№669/2022 г. на
ДОС/.Противоправните деяния на ответницата К. през визирания период са
източник на нейната отговорност на плоскостта на непозволеното увреждане
/чл.45 и сл. от ЗЗД/ спрямо увреденото търговско дружество-ищец по
настоящото дело.Вземанията на дружеството спрямо Р. К. за обезщетяване от
втората на имуществените вреди от престъплението са станали изискуеми от
момента на открИ.е на дееца по отделните деликти,извършени през периода
09.12.2016 г.-29.06.2018 г.Вземането от непозволено увреждане по правило е
изискуемо от деня на извършването му,когато деецът е известен още тогава,а
когато не е известен-от деня на неговото открИ.е /чл.114 ал.3 от
ЗЗД/.Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без
покана /чл.84 ал.3 от ЗЗД/.Без значение за настъпване изискуемостта на
вземането за обезщетение от увреждането е датата на влизане в сила на
присъдата относно противоправното деяние и на инкорпорираното в нея
решение по гражданския иск за обезвреда на последиците от деликта
/определение №50794/04.11.2022 г. по гр.д.№815/2022 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС/.От книжата по делото може да се заключи със сигурност,че деецът на
противоправните деяния Р. К. е вече открит и известен най-късно към датата
22.06.2021 г.,на която е изготвено постановление за привличане на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение от ст.разследващ полицай в отдел
„Разследване“ при ОД на МВР-гр.Д. по ДП №142/2018 г. по описа на сектор
„ПИП“ при ОД на МВР-гр.Д.,с което К. е привлечена в качеството на
обвиняема за престъпление по чл.206 ал.3 предл.1 във вр. с ал.1 във вр. с
6
чл.26 ал.1 от НК и й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“
/листи 40-41 от делото на ДРС/.Следователно може да се приеме,че към
датата на предявяване на исковете по чл.135 ал.1 от ЗЗД /16.06.2022 г./
вземанията на „Р.**“ ЕООД от ответницата К. са изискуеми.Те са
съществували и са били изискуеми и към датата 22.06.2021 г. на изготвяне на
цитираното постановление за привличане на обвиняем,т.е. и преди датата,на
която е сключена процесната увреждаща сделка-26.08.2021 г.
Както бе посочено,според константната съдебна практика не е
необходимо вземането на кредитора да е установено със сила на пресъдено
нещо,т.е. с влязло в сила решение между кредитора и длъжника.В случая
обаче в хода на производството по делото е налице и такъв съдебен акт-с
влязлата в сила на 04.07.2023 г. присъда по НОХД №845/2021 г. на ДРС е
уважен предявеният с искова молба вх.№9676/21.10.2021 г. /на лист 14 от т.д.
№128/2022 г. на ДОС/,приет за разглеждане от наказателния съд с
протоколно определение от 18.01.2022 г. /протокол от СЗ по НОХД
№845/2021 г. на ДРС на листи 19-23 от т.д.№128/2022 г. на ДОС/,граждански
иск на „Р.**“ ЕООД срещу Р. М.К.,като К. е осъдена да заплати на
дружеството сумата от 87 040,86 лв-обезщетение за причинени имуществени
вреди-резултат от престъплението по чл.206 ал.3 предл.1 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.26 ал.1 от НК,ведно със законната лихва,считано от датата на
извършване на деянието,до окончателното изплащане на сумата.С
присъждане на законната лихва върху вземането,начиная от датата на
извършване на деянието,е признато със сила на пресъдено нещо между
страните,че вземането е изискуемо още към датата на извършване на
отделните деликти през периода 09.12.2016 г.-29.06.2018 г.Възражението на
ответниците по делото за погасяване на вземанията по давност е
преклудирано относно периода от извършване на отделните деликти до
предявяване пред наказателния съд на граждански иск относно вземанията.То
е могло да бъде заявено в рамките на наказателното производство като
правопогасяващо възражение и изтеклата давност да бъде зачетена в рамките
на процеса по предявения граждански иск.При наличие на влязло в сила
решение на наказателния съд,с което със сила на пресъдено нещо между
страните е установено съществуването на изискуемо и ликвидно вземане на
ищцовото дружество от ответницата Р. К.,възражението за изтекла
погасителна давност за периода от отделните деликти до датата на
7
предявяване на гражданския иск в наказателния процес е преклудирано и не
подлежи на разглеждане в настоящото производство.С предявяване на иска на
21.10.2021 г. в наказателния процес давността е прекъсната /чл.116 ал.1 б.“б“
от ЗЗД/,като такава не тече и по време на висящността на процеса по него
/чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД/.Погасителна давност относно вземанията може да
бъде заявена и разгледана в настоящото производство като изтекла след
влизане в сила на 04.07.2023 г. на съдебното решение по гражданския иск в
наказателния процес.Очевидно е обаче,че към днешна дата петгодишна
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД във връзка с чл.117 ал.2 от ЗЗД,считано
от 04.07.2023 г.,относно вземанията не е изтекла.
Тъй като вземанията на ищцовото дружество от ответницата К. са
възникнали в период,предхождащ процесната сделка,хипотезата на чл.135
ал.3 от ЗЗД,на която ответниците по делото се позовават,в случая е
неприложима.Вземанията са възникнали в периода 09.12.2016 г.-29.06.2018
г.,а твърдяната увреждаща възмездна сделка е сключена на 26.08.2021 г. след
възникването им.На 26.08.2021 г. е сключен договор за покупко-
продажба,обективиран в нотариален акт №87,т.ІІ,рег.№4685,дело №188/2021
г. на нотариуса Цв.А. с район на действие ДРС,по силата на който съпрузите
Р. М. К. и И. П. К. продават на сина си М. И. К. /за родствените връзки виж
удостоверение изх.№5790/07.11.2023 г.,издадено от Община-гр.Д.,на лист 36
от делото на ДРС/ процесния недвижим имот в гр.Д.,описан по-горе,за
продажна цена,договорена в размер на 16 000 лв,която е получена от
продавачите по следния начин:сума в размер на 14 981,24 лв е преведена на
„Първа инвестиционна банка“ АД от купувача за погасяване на задължение
по ипотечен кредит и кредитна карта на Р. М. К.,а сума в размер на 1 018,76
лв е преведена по банкова сметка на И. П. К. в „ОББ“ АД.
Не са спорни обстоятелствата,изложени от ответниците в отговора на
исковата молба,че процесният недвижим имот е бил предмет на
принудително изпълнение по изп.д.№20209010400587 по описа на ЧСИ Д.И. с
район на действие ДОС,по което взискател е „Първа инвестиционна банка“
АД,а длъжник Р. М. К..Според съобщение изх.№5106/19.07.2021 г. /на лист 65
от т.д.№128/2022 г. на ДОС/,адресирано до ипотекарния длъжник И. П. К.,е
насрочен от ЧСИ опис на имота на 30.08.2021 г.Видно от удостоверение изх.
№1659/24.08.2021 г. /на лист 66 от т.д.№128/2022 г. на ДОС/,издадено от СВ-
Д.,върху имота е била учредена законна ипотека като обезпечение на
8
вземането на кредитора „ПИБ“ АД,подновена през 2015 г.Действително е
съществувала опасност за провеждане на принудително изпълнение спрямо
ипотекирания имот по цитираното изпълнително дело.Видно е от преводното
нареждане от 25.08.2021 г. /на лист 67 от т.д.№128/2022 г. на ДОС/,че
ответникът по делото М. И. К. е погасил задължението по ипотечен кредит и
кредитна карта на Р. М.К. към „ПИБ“ АД,като е превел по сметка на банката
сума от 14 981,24 лв.Съгласно удостоверение изх.№276-121/25.08.2021
г.,издадено от „ПИБ“ АД /на лист 75 от т.д.№128/2022 г. на ДОС/,кредитът на
Р. М.К. към банката е погасен изцяло на 25.08.2021 г.Ипотеката върху
процесния имот е била заличена /в тази насока и платежни документи от
25.08.2021 г. за заплатени такси за заличаване на ипотеката на листи 68 и 69
от т.д.№128/2022 г. на ДОС/.Гореизброените доказателства сочат,че поради
плащане на остатъка от дълга на Р. К. към „ПИБ“ АД,осъществено от
ответника-неин син М. И. К.,процесният недвижим имот е бил освободен от
принудително изпълнение,а ипотеката върху него е била заличена.Всъщност
„спасяването на единственото жилище на семейството“ е осъществено чрез
погасяване на дълга на Р. К. към ипотекарния кредитор „ПИБ“ АД чрез
плащане от третото на правоотношението лице М. К..И това плащане е било
достатъчно за освобождаване на имота от принудително
изпълнение.Нелогично е твърдението на ответниците,че спасяването на
жилището на семейството е изисквало и наложило да се сключи процесният
договор за покупко-продажба от 26.08.2021 г.,по силата на който съпрузите Р.
К. и И. К. са се разпоредили с имота в полза на сина си М. К. и в частност
длъжницата на ищцовото дружество К. се е разпоредила със собствената си
1/2 ид.ч. от имота.С плащането на дълга на К. към банката от нейния син
имотът е бил освободен от принудително изпълнение.Последващото
разпореждане на Р. К. с нейната 1/2 ид.ч. от имота в полза на сина й М. К. не е
логична последица от развоя на посоченото изпълнително
производство.Същото е било мотивирано отново от целта „да се спаси
семейното жилище“,но поради угрозата от последващо принудително
изпълнение спрямо имота,инициирано от ищцовото дружество като кредитор
на Р. К..Към датата на продажбата 26.08.2021 г. К. вече е била привлечена
като обвиняема по ДП №142/2018 г. с цитираното по-горе постановление от
22.06.2021 г.,което й е било предявено лично на 01.07.2021 г.Обвинителният
акт срещу К. /на лист 8 от т.д.№128/2022 г. на ДОС/ е изготвен от Районна
9
прокуратура-Добрич с изх.№1478/11.07.2021 г. и внесен в съда,като по повод
на същия е образувано НОХД №845/2021 г. на ДРС.Към датата на процесната
продажба 26.08.2021 г. ответницата Р. К. е била напълно наясно с воденото
срещу нея наказателно производство и развоя му,както и с възникналото й
задължение за заплащане на обезщетение на ищцовото дружество за
причинените му от извършеното от нея противоправно присвояване на
парични средства вреди.В този смисъл при извършване на разпоредителната
сделка длъжницата Р. К. е знаела,че с действието си намалява своето
имущество и уврежда кредитора „Р.**“ ЕООД,като го лишава от бъдеща
възможност да се удовлетвори чрез принудително изпълнение върху нейната
1/2 ид.ч. от продадения имот.
Според константната съдебна практика знанието на длъжника за
увреждане е установено винаги,когато същият знае,че има кредитор,като
увреждащо действие е всеки правен и фактически акт,с който се засягат
правата на кредитора-всяко действие на длъжника,намаляващо имуществото
му,е увреждащо кредитора,тъй като цялото длъжниково имущество служи за
обезпечение на кредитора /чл.133 от ЗЗД/ и кредиторът разполага с
възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори. В редица
решения на ВКС /така решение №18/04.02.2015 г. по гр.д.№3396/2014 г. на IV
г.о.,решение №93/28.07.2017 г. по т.д.№638/2016 г. на II т.о. / е прието,че
длъжникът винаги знае за увреждането,когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане.В случая към датата на
процесната разпоредителна сделка ответницата Р. К. е знаела,че ищцовото
дружество е неин кредитор,което означава,че е била напълно наясно,че с
действията си по прехвърляне на имота в полза на ответника М. К. ощетява
кредитора си и препятства възможността същият да се удовлетвори по
принудителен ред от това имущество.В този смисъл знанието на длъжника К.
за увреждането е доказано.
Според разпоредбата на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД при възмездна
разпоредителна сделка,каквато е настоящата,лицето,с което длъжникът е
договарял,трябва също да е знаело за увреждането.Разпоредбата на чл.135
ал.2 от ЗЗД въвежда оборимата презумпция,че знанието на третото лице се
предполага до доказване на противното,ако то е
съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра на длъжника.В случая купувачът
по договора за продажба е син /низходящ/ на продавачката Р. К.,т.е. неговото
10
знание за увреждането на кредитора „Р.**“ ЕООД се предполага.В тежест на
ответната страна е да обори горната презумпция за знание,но никакви
доказателства не са депозирани в подкрепа на теза,че купувачът М. К. не е
бил наясно с воденото срещу неговата майка наказателно производство,че не
е знаел за неправомерното й поведение и за присвояването на средства от
ищцовото дружество,за което си деяние при условията на продължавано
престъпление същата носи имуществена отговорност спрямо дружеството.В
този смисъл и знанието на купувача по процесната сделка за увреждане на
кредитора е доказано.
С оглед изложеното съдът намира,че всички елементи от фактическия
състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД са налице.Предявените искове са основателни и
подлежат на уважаване.Първоинстанционното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на ищеца по делото „Р.**“ ЕООД са присъдени сторените от него в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Във въззивното производство двете страни са претендирали присъждане
на сторените от тях разноски.С оглед изхода от спора въззивниците Р. К. и М.
К. нямат право на разноски.Право на такива има въззиваемото дружество
„Р.**“ ЕООД.Същото е сторило разноски в размер на 600 лв адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС,платено в брой съгласно фактура
№**********/10.06.2024 г. и приложен към нея фискален бон от същата
дата.Възнаграждението не е прекомерно и не подлежи на намаляване.При
цена на исковете от 7 697,35 лв /посочена с молба вх.№5515/30.08.2023 г. на
лист 43 от гр.д.№669/2022 г. на ДОС/ минималното адвокатско
възнаграждение,изчислено по правилото на чл.7 ал.6 във връзка с чл.7 ал.2 т.2
от Наредба №1/09.07.2004 г.,се равнява на 1 500 лв.Платеното е под
минимума и не подлежи на редуциране,като следва да се присъди в пълен
размер.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение №157/19.02.2024 г. по гр.д.№2427/2023 г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Р. М. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,ж.к.„*** и М. И. К. с ЕГН
********** от гр.Д.,ж.к.„*** да заплатят на „Р.**“ ЕООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Д.,ул. „*** сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв /шестстотин
лева/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12