О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260494
22.02.2021г.,гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин
Иванов
Като разгледа докладваното от с. Рабчева
в.ч.гр.д.№ 264/ 2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Ш.И.Ч. и И.И.Ч. чрез пълномощника им адв.М.Н.,***
против Определение от 11.01.2020г. постановено по гр.д.№ 2089/ 2020г. по описа
на АРС-III гр.с., с което е прекратено производството по делото. Обжалваното определение се счита да
постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и
противоречие с практиката на ВКС.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Частната
жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.278, ал.1 ГПК
едноседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Жалбоподателите сезирали съда с положително
установителни искове за собственост против дружеството „Златанов“ ЕООД-
гр.Асеновград по отношение на четириетажна сграда със смесено предназначение от
296 кв м и триетажна пристройка към нея с предназначение склад от 168 кв м по
възмездна сделка – покупко-продажба и реализирано право на строеж, които са
застроени в ПИ с ид.№ 00702.510.141, а при условията на евентуалност – право на
собственост по давностно владение, както и съобразно уточнителна молба поискано
установяване право на собственост в полза на ищците по давностно владение
относно реална част от посочения поземлен имот, в който са застроени сградите с
площ от 4 кв м , находящ се в близост до североизточната граница с имот ид.№
00702.510.98, при описани граници на поземления имот. Посочено е с исковата
молба, че между същите страни е налице висящ съдебен спор по предявен от
ответното дружество против ищците ревандикационен по чл.108 ЗС иск и негаторен
иск по чл.109 ЗС с искане за премахване на част от процесните по настоящото
дело сгради поради навлизане в имота на ищеца и настоящ ответник по делото.
Заявено е също така с исковата молба, че ответното дружество не е оспорвал на
ищците къде стъпва сградата сградите им, както и относно вещното право да
притежават ищците собствеността върху постройките.
Районният
съд е дал указания наред с изправяне на нередовности на исковата молба, така и
за посочване на правния интерес от установяване правото на собственост върху
описаните в исковата молба имоти. С молба от 04.12.2020г във връзка с
указанията на съда са описани придобивните основания, на които се претендира
правото на собственост върху процесните
имоти, като се въвежда твърдението, че е налице оспорване правата на ищците в
предявените от ответното дружество искове по чл.108 и чл.109 ЗС, извод в
каквато насока се извежда от постановено по делото Определение по гр.д.№ 420/
2020г. по описа на същия състав на АРС, в което се упоменавало във връзка с
предмета на делото, че се касае за площ, „върху която площ са разположени части
от незаконно построени от ответниците сгради“.
Мотивите,
въз основа на които ищците мотивират правния си интерес от предявяване на
настоящата установителна претенция при
първоначално заявеното обстоятелство за липса на оспорване от страна на
ответното дружество относно собственическите права на ищците върху посочените
имоти, не се съотнасят към наличие на правен интерес за самостоятелно
предявяване на положителен установителен иск при липса на данни за ясен спор
относно заявените права на собственост от ищците. При така заявените
обстоятелства относно предмета на висящия между страните правен спор по гр.д.№
420/ 2020г. по описа на АРС, може да се направи извод, че същият е свързан с
начина на упражняване на правомощията на правото на собственост в обема на неговото притежание, което възможно да
обуславя в някаква част ревандикационната претенция и съответно предимно
негаторната претенция. И двата иска включват установителна част относно правата
на страните, съответно правото на собственост на ищците и начина на неговото
упражняване, поради което така предявената по настоящото дело установителна
претенция се явява без правен интерес. До същия извод е достигнал и районният
съд при прекратяване на производството по делото поради липса на правен
интерес, които правни изводи се намират за правилни.
По
така изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във вр.с чл.278,
ал.4 ГПК, въззивният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 11.01.2020г. постановено по гр.д.№ 2089/ 2020г. по описа на
АРС-III гр.с., с което е прекратено производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: