Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА
при участието на секретаря Е. Г., като разгледа
докладваното от съдия Аврамова АНД № 355 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от „България 56“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Харманли, бул. ***, против наказателно постановление № 26-000547 от 14.08.2019
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което за
нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда му е
наложено на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1
от КТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.
В жалбата са
изложени съображения, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва
се изложената в АУАН и НП фактическата обстановка, тъй като
административнонаказващият орган не се е съобразил с фактите и обстоятелствата,
релевантни за конкретния случай. Сочи се, че на работника е изплатено
възнаграждение за изработения извънреден труд на 06 и 07.04.2019 г. Предвид
изложеното се иска отмяна на НП или алтернативно намаляване на наложеното
наказание в размер на 100 лв.
В съдебно заседание
жалбоподателят „България 56“ ЕООД се представлява от адв. Б. С., която поддържа
жалбата и навежда доводи за изменение на НП, като моли да се намали размера на
наложената санкция в минималния предвиден от закона, а именно 100 лв.
Административнонаказващия
орган Дирекция „Инспекция по труда“ се представлява от юрк. К. Г., която моли
за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура
– Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа страна:
На 02.07.2019 г.
свидетелите Н.Т.Д. и Е.И.Л., заемащи длъжността „гл. инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда“ Хасково, извършили проверка за спазване изискванията на
трудовото законодателство на семеен хотел „България“, стопанисван от „България
56“ ЕООД. По време на проверката дружеството не осигурило на контролните органи
Правилник за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределението
на работното време, поради което с призовка било поканено да се яви на
05.07.2019 г. в дирекцията за представяне на изрично посочени документи. В
изпълнение на указанията дружеството - жалбоподателя представило изисканите
документи. заповед за работното време в хотел „България“, работен график,
правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата,
ведомости и присъствени форми, банкови извлечения за преведените суми за
трудови възнаграждения и други документи. Въз основа на представените документи
били констатирани множество нарушения във връзка с изискванията на чл. 128, т.
2 от КТ, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ. Едно от тези нарушения, предмет на
настоящото производство, се състояло в това, че работодателят не е изплатил в
уговорения срок изработения от наетия работник Нергюзе Мехмедова Далкаранова
извънреден труд на 07.04.2019 г. /неделя/ по време на полагащата се
непрекъсната седмична почивка в обекта с увеличение 75 на сто върху основното
трудово възнаграждение. За констатираното нарушение било дадено предписание на
работодателя в срок до 15.08.2019 г. да изплати полагащото се на работника
възнаграждение, като бил съставен АУАН № 26-000547/15.07.2019 г. За
удостоверяване на извършването на проверката и дадените предписания бил
съставен Протокол № ПР1922472/15.07.2019 г.
С уведомително
писмо от 06.08.2019 г. жалбоподателят „България 56“ ЕООД изпълнил дадените му
предписания, като представил доказателства за изплащане на полагащото се на Н.М.
Д. възнаграждение за изработен на 07.05.2019 г. извънреден труд. На 14.08.2019
г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.
128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ, като е взето предвид
обстоятелството, че от нарушението не са произтекли вредни последици и е
отстранено веднага след установяването му, поради което и на основание чл. 414,
ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на
300 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Т.Д.
и Е.И.Л., които описват подробно и еднопосочно извършената от тях проверка и
направените констатации. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели,
които са логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства по
делото. Приетите от съда фактически положение се установяват и посредством
събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страната,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършена
служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него
не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. Описаните в НП обективни
признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за
нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са
достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
На жалбоподателя е
вменено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ, които
разпоредби въвеждат задължение за работодателя в установените срокове да
заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение не по-малко от 75 на сто за
работа през почивни дни. Неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл.
414, ал. 1 от КТ, който предвижда административно наказание „глоба“ или
„имуществена санкция“ в размер от 1500 до 15000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
С оглед събраната
по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ. По несъмнен
начин е установено, че работодателят „България 56“ ЕООД не е изплатил в
уговорения срок /до 30.05.2019 г./ изработения от наетия работник Н. М. Д.
извънреден труд на 07.04.2019 г. /неделя/ по време на полагащата се
непрекъсната седмична почивка в обекта - хотел „България“ с увеличение 75 на
сто върху основното трудово възнаграждение. В тази насока са показанията на
разпитаните свидетели, които са констатирали извършеното нарушение, както и
писмените доказателства, удостоверяващи факта на липса на заплащане на дължимото
възнаграждение. При това положение законосъобразно и обосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 414,
ал. 1 от КТ. Същевременно по делото е безспорно установено, че в предоставения
срок за изпълнение на дадените предписания дружеството - жалбоподателя е
изплатило дължимото се възнаграждения за извънреден труд. Това обстоятелство
правилно и законосъобразно е отчетено от административнонаказващия орган, който
е приложил разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвиждаща, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
По отношение на
размера на наложената имуществена санкция съдът намира, че
административнонаказващият орган не е изложил мотиви за определяне на
наказанието в максимално предвидения в закона размер от 300 лв. Съдът
преценява, че индивидуализирана в този размер санкцията се явява необосновано
завишена. Не са ангажирани
доказателства от страна на административнонаказващият орган за наличие на
такива отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да
обуславят наказание в максимален размер. Действително при извършената проверка
са констатирани множество нарушения, но доколкото за тях не са представени
влезли в сила наказателни постановления, то те не могат да бъдат взети предвид
при определяне на наказанието. Предвид изложеното, съдът при преценка на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед постигане на целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН, намира, че санкция в минималния размер от 100 лв.
се явява обоснована и съответстваща на извършеното нарушение.
В контекста на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ,
като е санкциониран на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ. Имуществената санкция е
определена в завишен размер, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като наложеното наказание бъде намалено от 300 лв. на
100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 26-000547
от 14.08.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на
„България 56“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли,
бул. ****с което за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда му е наложено на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лева,
като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 100 /сто/
лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: