Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 17.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 14285
по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. № 25727/ 04.10.2013 г.
/приложена по адм. д. № 9665/ 2013 г. по описа на Административен съд София
град/, с която К.И.Б. ***, с ЕГН **********, починал на 04.06.2019 г. и
заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своите наследници Т.Ц.Б., Д.К.Т. и С.К.Б.,
е предявил против Б.н.б., с адрес гр. София, пл. „*****, иск за осъждането му
да заплати сумата от 2 500 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му
нематериални, морални и емоционални вреди в резултат на отказ за упражняване на
надзор над „У.Б.“ АД по повод подадено от него заявление на 06.06.2012 г. Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 03.11.2009 г. ищецът, заедно със
съпругата си Т.Ц.Б. посетили клон на „У.Б.“ АД в кв. Дианабад по повод
незаконна транзакция, извършена от нейната лична банкова карта на 01.11.2009
г., която транзакция, в размер на 310 лв., банката установила лично на
02.11.2009 г. Дебитната карта била
унищожена след като съпругата на ищеца писмено заявила, че въпросната
транзакция не е извършена от нея. На 26.03.2012 г. „У.Б.“ АД издала
удостоверение, подписано от изпълнителния директор, в което било посочено, че
не се съхранявали документи по повод твърдяната транзакция, като било унищожено
не само обяснението на Т.Б. от 03.11.2009 г., но и цялата вътрешно – банкова
кореспонденция, изтрити са магнитните носители на данните от охранителните
камери и са унищожени заключенията на експертите, работили по случая.
Независимо от наличието на данни за извършено престъпление, органите на МВР не
били сезирани. На 06.06.2012 г. ищецът изпратил до БНБ заявление, в който по
изложените твърдения за незаконна транзакция и липса на предприети надлежни
действия от страна на „У.Б.“ АД е настоявал ответникът да извърши проверка на
основание чл. 103 от Закона за кредитните институции. Фактическият отказ от
извършване на проверка по подаденото от ищеца заявление в разрез с принципа за
добросъвестност, създали у него чувство на унижение, че се налага да търси
защита на правата си от БНБ, накърнили достойнството му със своята надменност,
достигаща до арогантност, поради което настоява тези му неимуществени вреди да
бъдат обезщетение посредством осъждането на ответника да му заплати сумата от 2
500 000 лв.
По реда и при условията на чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът БНБ, чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявената
претенция, тъй като ищецът не притежавал активна процесуална легитимация.
Такава притежавала Т.Ц.Б., бивша съпруга на ищеца, не било налице основание и
за процесуална субституция. Исковата претенция била неоснователна, тъй като
ищецът обосновавал собственото си накърнено достойнство с мълчаливия отказ на
управителя та БНБ, но не е бил легитимиран да подава заявление за иницииране на
проверка за твърдените от него увреждащи бившата му съпруга действия, т. е. не
разполагал с качеството „заинтересовано лице“. Искът бил неоснователен, тъй
като не били налице елементите на фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Подаденото от него заявление имало силата на сигнал, което не задължавало
БНБ да извърши проверка и да му отговори писмено. Освен това „У.Б.“ АД не е
действала неправомерно, тъй като с решение от 22.05.2012 по гр. д. № 11886/ 2009 г. на СГС, І – 4 състав
претенциите на К.И.Б. против „У.Б.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди
били отхвърлени, като било прието, че банката не е извършила нарушение и че
отговорността по „източване“ на сумата от 300 лв. от картата на Т.Б. била
нейна. Настоява се за прекратяване на производството по делото, респективно -
отхвърляне на иска.
Исковата молба е редовна,
подадена пред родово и местнокомпетентен съд. Ищецът черпи основанието на своята
претенция от нормите на нормата на чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Въз основа на приложените по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2012 г. К.И.Б. подал
до Управителя на Б.н.б. заявление, в което настоявал да бъде извършена проверка
по повод източването на дебитната сметка на Т.Ц.Б. в „У.Б.“ АД на 01.11.2009 г.
и налагане на максимална санкция по ЗКИ. В заявлението сочел, че „У.Б.“ АД установила
на 02.11.2009 г. служебно неправомерно извършената транзакция и служебно е
блокирал картата на Т.Б., за което я е уведомил на същата дата в 16. 33 ч. На
следващия ден, 03.11.2009 г. К. и Т.Б. посетили клон на „У.Б.“ АД в кв.
„Дианабад“, където били уведомени, че на 01.11.2009 г. от банкомат на друга
банка е била изтеглена сумата от 310 лв. от дебитната сметка на Т.Б. и
последната била поканена да попълни формуляр за рекламация при оспорване на
транзакцията. Т.Ц.Б. потвърдила, че въпросната транзакция не била извършена от нея
и дебитната карта била унищожена. На 26.03.2012 г. управителят на „У.Б.“ АД
потвърдил, че не съхраняват както обяснението на Т.Ц.Б., така и всички данни,
включително записите от магнитните носители от охранителните камери, от които
би могло да се установи лицето, извършено тегленето, както и заключенията на
експертите. Не бил изпратен и сигнал да компетентните органи на наказателното
преследване, тъй като „източването“ на банковата карта представлявало тежко
престъпление на организираната престъпност. „У.Б.“ АД нямала правото да
унищожава свои документи след изтичането на три години от датата на създаването
им. В тази връзка К.И.Б. е настоявал ответника да извърши проверка и
санкционира банката издател в 14 – дневен срок от получаване на настоящото
заявление.
Като доказателство по делото е
представено постановление за спиране на наказателното производство от
28.08.2013 г. на СГП, с което е спряно образуваното срещу „Неизвестен
извършител“ досъдебно производство ЗМ 15323/ 2012 г. на 06 РУП на СДВР, за
това, че на 01.11.2009 г. е извършил неправомерна транзакция от картата на Т.Ц.Б.
– престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК.
Като доказателство по делото е
представено решение от 22.05.2012 г. по гр. д. № 11886/ 2009 г. по описа на
СГС, І – 4 състав, с което предявените от К.И.Б. и Т.Ц.Б. против „У.Б.“ АД
искове за осъждане да им заплатят обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат незаконната транзакция от дебитната сметка на Т.Б.
на 01.11.2009 г. са били отхвърлени като неоснователни. Подадените от ищците в
това производство въззивни жалби са били върнати като просрочени с разпореждане
№ 2541/ 2012 г. на САС, което е било потвърдено с определение № 250/ 20.06.2013
г. по ч. гр. д. № 3825/ 2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
С решение № 80/ 04.01.2018 г.
по гр. д. № 9993/ 2012 г. по описа на СГС, І – 11 състав, предявеният от К.И.Б.
против И.И., в качеството му на физическо лице, изпълняващ длъжността
„управител“ на БНБ, иск за обезщетяване на нанесените му неимуществени вреди в
резултат на отказано от последния съдействие за иницииране на проверка по повод
незаконната транзакция от дебитната сметка на Т.Ц.Б. на 01.11.2009 г., е бил
отхвърлен като неоснователен.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
С иска по чл. 49 ЗЗД се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е възложил на
друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда включва виновно
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението й. Тази отговорност не се презумира, тя възниква само когато
изпълнителят на възложената работа причини вреда, като резултат на виновното му
и противоправно поведение.
За да се удовлетвори искова
претенция на това правно основание, следва да бъде установено, че е налице
противоправно и виновно поведение от лице, на което ответникът е възложил
извършването на определена работа при или по повод работата, на ищеца са
причинени вреди с конкретна характеристика, интензитет и в определен размер; че
е налице причинно – следствена връзка между поведението на ответника и
причинените на ищеца вреди.
При съобразяване на събраните
по делото доказателства, доводите и съображенията на страните в процеса,
Градският съд достига до извода, че исковата претенция е процесуално допустима,
но неоснователна, предвид следното:
Ищецът твърди, че причинените
му вреди произтичат от противоправното и незаконосъобразно поведение на
служители на ответника, на които е възложена работа по контрол върху
опериращите на територията на страната банки, в частност „У.Б.“ АД, изразяващо
се в бездействие и отказ да извършат проверка по подаденото от него заявление
от 06.06.2012 г.
Само за яснота, по повод
изложените от ответната страна възражения, че с влязло в сила решение е било
установено, че „У.Б.“ АД не е допуснала нарушение на ЗКИ, следва да бъде
отбелязано, че предмет на настоящото производство не е въпросът дали банката, в
която Т.Б. е имала дебитна сметка, от която е била извършена незаконна
транзакция, е извършила някакво нарушение, а дали БНБ е извършил надлежна
проверка по подаденото от ищеца заявление.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗБНБ,
Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си може да
изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да
извършва съответни проверки. От една страна, разпоредбата не е от императивен
порядък и не възлага задължение на ответника да инициира проверка в банките. От
друга страна, функциите на БНБ са регламентирани в разпоредбата на чл. 2 от ЗБНБ: да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на
националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с
изискванията на този закон; да действа в съответствие с принципа на отворената
пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното
разпределение на ресурсите и да подкрепя основните икономически политики на
Европейския съюз; да подкрепя политиката на устойчив и неинфлационен растеж; да
съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и
осъществява надзор върху тях; да регулира и осъществява надзор върху дейността
на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата
система и защита интересите на вложителите; да регулира и осъществява надзор
върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни
услуги и на издателите на електронни пари в страната, както и има изключителното
право да емитира банкноти и монети в страната.
Задължението на БНБ да регулира и осъществява надзор
върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на
банковата система и защита интересите на вложителите не се отнася за всички
клиенти на банките, а единствено за притежателите на влогове, т. е. влогодатели
по сключен с банките договор за банков влог по смисъла на чл. 420 и сл. от ТЗ.
Както в исковата молба, така и в приложените по делото доказателства
първоначалният ищец е твърдял, че Т.Ц.Б. има дебитна сметка в „У.Б.“ АД, която
по естеството си представлява разплащателна сметка, но не е банков влог.
При тези съображения съдът
достига до извода, че ответникът не е бил задължен по силата на чл. 3, вр. чл.
2 ал. 6 от ЗБНБ да инициира проверка в „У.Б.“ АД по повод подаденото от К.И.Б.
заявление от 06.06.2012 г. Индиректно това се установява от разпоредбите на
глава 15 „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗКИ, в които не е
предвидено санкция на банките или техни длъжностни лица в подобни случаи.
Твърденията на първоначалния
ищец, че БНБ не е упражнил надзор над „У.Б.“ АД за допуснато от нея нарушение
на чл. 122 ал. 1 от ЗПУПС, са неоснователни. Въпросната разпоредба дава легално
определение на понятието „платежна система“ и не би могла да бъде нарушена от
банката, съответно няма как ответникът да осъществи надзор по твърдения за
подобно нарушение.
В исковата молба е посочено,
че ответникът е нарушил императивната разпоредба на чл. 103 от ЗКИ, тъй като не
е наложил надзорните мерки, предвидени в ал. 2 на с. чл., когато установи, че
банка или нейни администратори или акционери са извършили нарушения. Чл. 103
ал. 1 от ЗКИ предвижда конкретни нарушения, в които БНБ може да наложи надзорни
мерки, а именно: нарушаване или заобикаляне разпоредбите на този закон, на
Регламент (ЕС) № 575/2013 или на нормативните и други актове и предписанията на
БНБ; нарушаване на изискванията за
доверителност; сключване на банкови сделки, които засягат финансовата
стабилност на банката, или на банкови сделки, които чрез използване на
подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този
закон, на нормативните и други актове и предписанията на БНБ; неизпълнение на
поети от банката писмени ангажименти към БНБ; извършване на сделки или други действия в
нарушение на издадения лиценз за банкова дейност или на издадено друго
разрешение или одобрение от БНБ; възпрепятстване упражняването на банков
надзор; неплащане на премийна вноска към Фонда за гарантиране на влоговете в
банките или други действия, застрашаващи интересите на вложителите; нарушения
на Закона за мерките срещу изпирането на пари или Закона за мерките срещу
финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им, установени при
извършване на контрола по чл. 108, ал. 6 и на проверките по чл. 108, ал. 4 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари; застрашаване стабилността на
платежните системи; нарушаване на условията, въз основа на които е издаден
лицензът или друго разрешение или одобрение на банката; наличие на множество
случаи на превишения по чл. 366 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при използване на
вътрешния модел за пазарен риск, които показват, че моделът не е достатъчно
точен; представяне на непълна или неточна информация при изпълнение на задълженията
по чл. 99, параграф 1, чл. 101, чл. 394, параграф 1, чл. 415, параграфи 1 и 2 и
чл. 430, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или оповестяване на непълна
или неточна информация при изпълнение на задълженията по чл. 431, параграфи 1 –
3 и чл. 451, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013; нееднократно или за
продължителен период от време неспазване от банката на изискването по чл. 412
от Регламент (ЕС) № 575/2013; неспазване на условията, установени в чл. 405 от
Регламент (ЕС) № 575/2013, когато банка притежава секюритизираща позиция; извършване
на плащания към притежатели на инструменти, включени в собствения капитал на
банката, в нарушение на ограниченията, определени с наредбата по чл. 39, ал. 3,
или в случаите, в които съгласно чл. 28, 51 или 63 от Регламент (ЕС) № 575/2013
се забраняват такива плащания към притежатели на инструменти, включени в
собствения капитал; допускане от банката на едно или повече лица, които не
отговарят на изискванията по чл. 10 или 11, да участват в състава на управителния
съвет, на съвета на директорите или на надзорния съвет; липса на одобрение от
БНБ на плана за запазване на капитала, изготвен от банката съгласно наредбата
по чл. 39, ал. 2; непланиране на промени в дейността в определения от БНБ срок
или по преценка на БНБ предложените от банката промени не са подходящи за
отстраняването на слабостите и пречките във връзка с изготвяне и приемане на
планове за възстановяване по глава втора, раздел I от Закона за възстановяване
и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници.
Твърденията на ищеца, изложени от него в заявлението от 06.06.2012 г., за
незаконна транзакция от дебитната сметка на Т.Ц.Б. не попадат в нито една от
горепосочените хипотези, предвид което ответникът не е имал задължение за
налагане на надзорни мерки по чл. 103 ал. 2 от ЗКИ на „У.Б.“ АД.
Следователно не се установява
първият от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане
да е налице деяние – действие или бездействие, което да е в противоречие с
императивни правни норми.
Вън от горното, ищецът не е
установил да са му причинени имуществени вреди в твърдения от него размер от
2 500 000 лв. и че е налице причинно – следствена връзка между
поведението на ответника и твърдените вреди.
Действително, по делото са
представени доказателства, че здравословното състояние на първоначалния ищец е
било тежко, но не са ангажирани доказателства, че в резултат именно на липсата
на инициирана от БНБ проверка по подаденото от него на 06.06.2012 г. заявление
се е почувствал унижен, че достойнството му е било накърнено от проявената от
ответника надменност до степен на арогантност. Следователно съдът счита, че не
е доказан и втория от елементите от фактическия състав на деликт.
Липсата на елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане води на извода за неоснователност
на заявената претенция. Същате подлежи на отхвърляне в нейната цялост.
Ищецът К.И.Б.,***, е починал
на 04.06.2019 г. Същият е бил освободен от заплащането на държавни такси и
разноски в процеса..
Съдебните такси са вид
държавни такси и по аргумент от чл. 4 от Закона за държавните такси имат
правната същност на публично държавно вземане, което подпомага държавния
бюджет. Освобождаването от задължението за внасяне на такси и разноски в
хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК става не по общо разпореждане на закона по
категории дела, а с оглед конкретна преценка на съда за възможностите на един
конкретен ищец да понесе разходите за конкретно гражданско производство. Всеки
съд е компетентен да следи за внасяне на таксите и на разноските, които
страната дължи за процесуалните действия, които предстои да бъдат извършени
пред него. Тъй като имущественото състояние на едно лице може да се променя
динамично в течение на процеса, то биха могли и да отпаднат основанията, поради
което същото лице е било освободено от задължението по внасяне на такси и
разноски. Както не би могла да се отрече възможността на страната да направи
искане за освобождаване от такси и разноски за първи път пред въззивната или
касационната инстанция, така не би следвало да се отрече възможността да
отпадне фактическото основание, поради което страната е била освободена от
същото задължение.
При процесуалното
правоприемство на страната на ищеца в хода на висящото дело, физическото
лице-правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК не може да се ползва от
постановеното от съда освобождаване на неговия праводател от държавна такса
по чл. 83, ал. 2 ГПК – в този смисъл
Определение № 298 от 10.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3912/2013 г., II г. о.
Следователно с решението съдът следва да възложи на ищците заплащането на
необходимата държавна такса за разглеждане на исковете, съразмерно на
наследствените им права.
Ответната страна не е
претендирала разноски, които да и бъдат присъждани.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Б.,***,
починал на 04.06.2019 г. и заместен от своите наследници Т.Б.Ц., с ЕГН **********,
Д.К.Т., с ЕГН **********, и С.К.Б., с ЕГН **********, против Б.н.б., с адрес
гр. София, пл. „*****, иск за осъждането и да заплати сумата от 2 500 000 лв.
/два милиона и петстотин хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените
му нематериални, морални и емоционални вреди в резултат на отказ за упражняване
на надзор над „У.Б.“ АД по повод подадено от ищеца заявление от 06.06.2012 г.
ОСЪЖДА Т.Б.Ц., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 33 333. 33
лв. /тридесет и три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Д.К.Т., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 33 333. 33 лв.
/тридесет и три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА С.К.Б., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 33 333. 33 лв.
/тридесет и три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: