О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година
07.03.2019 Град
Стара Загора
Старозагорски
районен съд Петнадесети
граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 3954 по
описа за 2018 година.
Предявен
е иск от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ” - гр.София против Д.М.Д.
***.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника.
Съдът
намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените
документи. Следва да се приложи към делото ч.гр.д.№5958/2017г. по описа на РС
Стара Загора.
Следва да се укаже
на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му
уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: извлечение от основно вписване в Търговския и
фирмен регистър към 13.03.2018г., нотификация за презгранично сливане от
10.03.2018г., писмо вх.№54-00-1/27.03.2018г., договор за покупка на стоки или
услуги с номер CREX-10852375
и условия към него, фактура №**********, уведомително писмо от 24.07.2014г.,
извлечение по кредит CREX-10852375, последна покана изх.№ CREX-10852375, товарителница.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№5958/2017г.
по описа на РС Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Предявени са искове
от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ” - гр.София против Д.М.Д. ***
по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД –
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
приложеното ч.гр.д.№5958/2017г. по описа на РС Стара Загора, а именно: 1457,31
лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № CREX-10852375 от 24.07.2014г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение - 23.10.2017г., до окончателното изплащане на задължението; 76,85
лева мораторна лихва за периода от 03.10.2014г. до 11.10.2017г. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски заем с номер CREX-10852375 от 24.07.2014,
ищцовото дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България отпуснало паричен кредит в
размер на 1540.59 лв. и закупуването на застраховка
от 0.00 /НУЛА ЛЕВА / лв. Сумата,
предмет на горепосочения договор, била изплатена от кредитора по начина, уговорен
в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България изпълнил задължението си по него. Усвояването на
посочената сума
ответникът удостоверил с
полагането на подписа си в поле "Удостоверение
на изпълнението". Въз основа на чл… от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 24 месечни вноски- всяка
по 85.76
лв., съставляващи
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по
договора. Длъжникът преустановил плащането на вноските по
кредит номер CREX-10852375 на 05.09.2014г., като към тази дата били погасени 0 месечни вноски. На основание чл …. от
договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 1457.31 лв., представляващ оставащите 24.00 броя погасителни
вноски към 03.10.2014г., към която дата станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принуждавало кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение,
в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Поканата била
изпратена на адреса, деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати
от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Алтернативно,
всички претенции се
считат за дължими, на
основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по
съставения между страните погасителен план, която е била на ..г., Т.е. към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК по кредита е изтекла и
последната падежна дата, въз основа на което вземането се счита за изискуемо на посоченото основание. Ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 76.85 лв. за
периода от настъпване на изискумостта на кредита - 03.10.2014 до 11.10.2017г. Към настоящия момент били дължими следните суми: Главница- 1457.31 лева; Възнаградителна
лихва - 0.00 лева; Законна лихва за забава - 76.85 лева – общо 1534.16 лева. БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per .№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПКкъм Районен съд - гр. Стара Загора. По гражданско
дело №5958/2017 г. била издадена Заповед за изпълнение, след което постъпило
възражение от ответника
срещу издадената заповед. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК.БНППариба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на ищеца от Д.М. Динков в размер
на 1457.31 лв., представляваща главница по кредита, 0.00 лв, представляваща възнаградителна лихва по договора,
76.85 лв. представляваща законна лихва за забава за
периода от 03.10.2014 до 11.10.2017, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендират се разноски по
заповедното производство в размер на 30.68 лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв., както и ДТ за завеждане на иск в размер на
127,61 лева и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по
настоящото производство.
С
молба-уточнение се сочи, че с
договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-10852375
на ответника бил отпуснат паричен заем
в размер на 1 540.59 лева, от който 1 349.00 лева - за закупуване на стока и
221.59 лева за застраховка „Сигурност на плащанията". Сумата в размер на 1 349.00 лева била отпусната на кредитополучателя за закупуването на
преносим компютър марка „ASUS”, модел „X660LN-DM157D". Сумата в размер на
221.59 лева била отпусната за закупуване на застраховка
„Сигурност на плащанията" в „БНП Париба Каридф България". В чл. 2 от договора била уговорена възнаградителна лихва, като договореният
годишен лихвен процент бил 29,52%. Погасяването на кредита било уговорено на 24 равни месечни вноски, всяка в размер
на 85.76 лева. В размера на месечната
погасителна вноска били включени: главница по кредита, лихва по
кредита, главница на застраховката по кредит, лихва по застраховката на
кредита. По уговорения погасителен план не било сторено нито едно плащане от кредитополуателя. След настъпване на предсрочната изискуемост
по кредита от длъжника били извършени погашения в
общ размер на 985.00 лева, отнесени по дълга по реда на чл. 76 от Закона за
задълженията и договорите. Сумата в размер на 76.85 лева била остатък от начислената мораторна лихва върху
главницата по кредита за периода от 03.10.2014 г. до 11.10.2017 година. Моли се съдът да установи, че е налице вземане от страна на
,,БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А', клон България към Д.М.Д. в общ размер на размер на 1534.16 лева. от
които: 1457.31 лева - главница, 76.85 лева - законна лихва за забава за периода
от 03.10.2014 г. до 11.10.2017 г., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми, като бъде осъден Д.М.Д.
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез ,,БНП Париба
Пърсънъл Файненс C.A'., клон България,
съдебните разноски по заповедното производство в размер на 30.68 лева за
държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, както и държавна такса за завеждане на иск в размер
на 127.61 лева, и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева по настоящото производство.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се счита за процесуално
допустим, но неоснователен, а исковата молба – за нередовна. В исковата молба на първа страница съществували останали празни полета, в които ищецът следвало да посочи
основанието и размера на всяко едно от своите вземания, които се стреми да установи
с настоящия иск, но същите останали непопълнени. Предвид това обстоятелство се моли исковата молба да бъде оставена без движение, като
на ищеца бъде указано изрично да посочи основанието, визирано в договора, на което
основава исковата си претенция спрямо ответника. От
приложените към исковата молба доказателства било видно, че исковата претенция произтича от облигационни правоотношения,
възникнали между страните по силата на Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-10852375, сключен на 24.07.2014 г. в град Стара
Загора за сумата в размер на 1540,59 лв. На стр.6 от договора, като кредитополучател вероятно се бил подписал ответникът, изписвайки и трите си имена, което
било индикация, че е получил посочената сума
и при посочените условия. Съществували противоречия между посоченото в исковата молба и сумите, посочени в договора.
В исковата молба като цена на иска била посочена сума в размер на 1534,16 лв., но не било ясно как е образувана. Твърдяло се, че ответникът е направил 0-нула погасителни вноски
по кредита, а в същото време се претендирало „изискуемо вземане в размер на 1457,31 лв." Предвид посочените различия,
исковата молба следвало да бъде уточнена и
претенцията
да бъде прецизирана от страна
на ищеца. В противен случай се моли искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендирало се обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 76,85 лв., но не ставало ясно какъв е размерът на главницата, върху който е изчислена законната
лихва. Отделно от това бил посочен период
03.10.2014 г. - 11.10.2017 г., като не ставало ясно крайната дата на периода/11.10.2017 г./, дали е моментът
на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 5958/2017 г. по описа на PC Ст.Загора. В допълнение, съгласно чл.111, б."в"
от ЗЗД, погасителната давност относно претенцията за лихви била 3-три години, т.е. в случая се претендирал няколко дни по-дълъг период, който е погасен по давност.
Следователно, след като ищецът уточни размера на главницата, би могъл да претендира
обезщетение за забава за 3 г. назад,
и в случай че заявлението по заповедното производство било подадено на 11.10.2017 г., тогава размерът
на лихвата нямало да е погасен по давност
от 11.10.2014 г. до 11.10.2017 г., което следвало да бъде уточнено от ищеца, в противен случай искът с правно
основание чл.86 ЗЗД следвало да бъде отхвърлен
като неоснователен за периода 03.10.2014r.-11.10.2014
г., като бъде изчислен съответният размер
на мораторната лихва за периода, който не е погасен по давност, но след уточняване
на размер на главницата.
Постъпило е
становище от особения представител на ответника, с което се сочи, че
уточняващата молба засилва противоречията, но било посочено настъпило плащане
от ответника в размер на 985 лева, което не било посочено в исковата молба.
Претендираният размер на главница бил запазен в същия размер, като независимо
от възражението за погасена по давност мораторна лихва, продължавала да се
претендира липва за период, погасен по давност. Не било направено и
доказателствено искане за назначаването на експертиза, било невъзможно да се
изчисли размерът на вземането, ако изобщо такова съществува. Моли се съдът да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и
главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената
заповед по чл. 410 ГПК - сключването на договора за цесия, по силата на който
му е прехвърлено вземането срещу ответника, че е налице договор за кредит между
ответника и цедента, параметрите му, че кредиторът е предоставил сумата по
договора, кога, че ответникът се е задължил да я върне, кога, също и
претенциите си за установяване дължимостта на договорна лихва – по размер и
период, такси – по основание, размер и период и лихва за забава – по размер и
период.
Ответникът следва да провежда
насрещно доказване и да докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при
необходимост и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 19.04.2019г.
от 10,20часа, за която дата да се
призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от
определението, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: