№ 12169
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110164346 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу Е. С. С..
Ищецът твърди, че по силата на рамков договор за покупко-продажба на стоки
от 02.03.2017 г., сключен между .......... и ЗП ....... С. е доставил на последния в
качеството на купувач препарати за растителна защита, семена, торове – микро, макро,
почвени и листни, за което са били издадени 13 бр. фактури от 2017 г. на обща
стойност 66 762, 25 лв., от която е налице неизплатен остатък от 25 237 лв.
Твърди, че са били извършени и отделни доставки през 2016 т., за което са били
издадени 2 бр. фактури от 2016 г. на обща стойност 9 591, 19 лв., от която е налице
неизплатен остатък от 5 648, 89 лв.
Твърди, че ЗП ....... С. е починал на 14.08.2017 г., с оглед на което за
задължението отговарят неговите наследници, всеки от които – за по 1/4 от
задълженията, както следва: ......... С.а – съпруга, Е. С. С. – син, ........ С. С. – син и .......
С.о С. – син.
На 06.06.2019 г. е починал ....... С.о С., като е оставил наследник по закон –
майка му ......... С.а.
Твърди, че има вземания към ответника, както следва:
1. за сумата 6 309, 25 лв., представляваща 1/4 от неизплатена цена по договор за
покупко-продажба на стоки от 02.03.2017 г. (по фактура №
**********/05.04.2017 г., фактура № **********/26.04.2017 г.; фактура №
**********/27.04.2017 г.; фактура № **********/27.04.2017 г.);
2. за сумата 1 412, 22 лв., представляваща 1/4 от неизплатена цена по договори за
покупко-продажба на стоки от 2016 г. (по фактура № *********/11.05.2016 г. и
фактура № **********/15.06.2016 г.);
3. за сумата 1 018, 12 лв., представляваща 1/4 от неустойка по чл.40 от рамков
договор за доставка от 02.03.2017 г.
4. за сумата 5 007, 17 лв., представляваща 1/4 от неустойка по чл.41 от рамков
1
договор за доставка от 02.03.2017 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 29.04.2022 г. по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 12093/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е
възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. С.
С., с който оспорва исковете. Излага съображения, че наследственият му дял е 1/8, а не
1/4. Прави възражение за давност по отношение на вземанията за главницата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 08.03.2022 г. заявителят .......... е поискал издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника Е. С. С. за:
1) сумата 6 309, 25 лв., представляваща 1/4 от неизплатена цена по договор за
покупко-продажба на стоки от 02.03.2017 г. (по фактура № **********/05.04.2017 г.,
фактура № **********/26.04.2017 г.; фактура № **********/27.04.2017 г.; фактура №
**********/27.04.2017 г.);
2) за сумата 1 412, 22 лв., представляваща 1/4 от неизплатена цена по
договори за покупко-продажба на стоки от 2016 г. (по фактура № *********/11.05.2016
г. и фактура № **********/15.06.2016 г.);
3) за сумата 1 018, 12 лв., представляваща 1/4 от неустойка по чл.40 от
рамков договор за доставка от 02.03.2017 г.
4) за сумата 5 007, 17 лв., представляваща 1/4 от неустойка по чл.41 от
рамков договор за доставка от 02.03.2017 г.
С разпореждане от 29.04.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил на заявителя и разноски в размер на 274, 94 лв. държавна такса.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията му по исков ред.
Безспорно е между страните, че по силата на рамков договор за покупко-
продажба на стоки от 02.03.2017 г., сключен между .......... и ЗП ....... С., ищецът е
доставил на последния в качеството на купувач препарати за растителна защита,
семена, торове – микро, макро, почвени и листни, за което са били издадени 13 бр.
фактури от 2017 г. на обща стойност 66 762, 25 лв., от която е налице неизплатен
остатък от 25 237 лв. по фактура № **********/05.04.2017 г., фактура №
**********/26.04.2017 г.; фактура № **********/27.04.2017 г.; фактура №
**********/27.04.2017 г.
Видно от Приложение № 1 към представения рамков договор за покупко-
продажба на стоки от 02.03.2017 г., срокът за плащане на цената на стоките е
31.10.2017 г.
Безспорно е между страните, че през 2016 г. от страна на .......... са били
извършени доставки в полза на ЗП ....... С., за които са били издадени 2 бр. фактури,
както следва: фактура № *********/11.05.2016 г. и фактура № **********/15.06.2016
2
г., от които е налице неизплатен остатък от 5 648, 89 лв.
Видно от удостоверение за наследници на ....... ........ С., последният е починал на
14.08.2017 г., като е оставил наследници по закон: ......... С.а – съпруга, Е. С. С. – син,
........ С. С. – син и ....... С.о С. – син.
Видно от удостоверение за наследници на ....... С.о С., последният е починал на
06.06.2019 г., като е оставил наследник по закон: ......... С.а – майка.
От страна на ответника е представено решение от 26.05.2021 г. по гр.д. №
949/2020 г. на РС-Враца, с което е признато за установено, че трето за настоящия спор
лице – ........ С. С. не дължи на .......... сумите по изпълнителен лист от 05.02.2020 г. по
ч.гр.д. № 37793/2019 г. на СРС, 168 състав, с оглед несъществуване на договор за
покупко-продажба на стоки от 01.04.2015 г., както следва: 7 721, 47 лв.,
представляваща главница по договор за покупко-продажба на стоки от 01.04.2015 г.,
ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 4 811,
93 лв. неустойка на основание чл.41 от договора, законна лихва в размер на 978., 42
лв. за периода 01.11.2017 г. – 28.06.2019 г. на основание чл. 40 от договора и 296, 19 лв.
разноски по делото за внесена държавна такса.
Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни,
за същото искане и на същото основание. Представеното решение не е относимо към
предмета на спора, доколкото е постановено между ищеца в настоящото производство
и трето за спора лице и не формира СПН между страните за вземания, идентични с
процесните.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
По исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:
Безспорно е между страните, че по силата на рамков договор за покупко-
продажба на стоки от 02.03.2017 г., сключен между .......... и ЗП ....... С., ищецът е
доставил на последния в качеството на купувач препарати за растителна защита,
семена, торове – микро, макро, почвени и листни, за което са били издадени 13 бр.
фактури от 2017 г. на обща стойност 66 762, 25 лв., от която е налице неизплатен
остатък от 25 237 лв. по фактура № **********/05.04.2017 г., фактура №
**********/26.04.2017 г.; фактура № **********/27.04.2017 г.; фактура №
**********/27.04.2017 г.
Безспорно е между страните, че през 2016 г. от страна на .......... са били
извършени доставки в полза на ЗП ....... С., за които са били издадени 2 бр. фактури,
както следва: фактура № *********/11.05.2016 г. и фактура № **********/15.06.2016
г., от които е налице неизплатен остатък от 5 648, 89 лв.
Видно от удостоверение за наследници, ....... ........ С., действал в качеството на
земеделски производител, е починал на 14.08.2017 г.
Съгласно чл.60, ал.1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Спорен по делото е въпросът относно притежавания от ответника дял от
3
наследството.
....... ........ С. е оставил наследници по закон: ......... С.а – съпруга, Е. С. С. – син,
........ С. С. – син и ....... С.о С. – син, придобили съгласно чл.5, ал.1 ЗН, вр. чл.9, ал.1 ЗН
– всеки по 1/4.
....... С.о С. е починал на 06.06.2019 г. и е оставил наследник по закон: ......... С.а
– майка, придобила по наследяване неговата 1/4.
Следователно, дяловете на наследниците са, както следва: ......... С.а – 1/2, Е. С.
С. – 1/4, ........ С. С. – 1/4, а възражението на ответника, че неговият дял е 1/8 се явява
неоснователно.
Предвид изложеното се налага извод, че в полза на ищецът е възникнало вземане
към ответника за:
сумата 6 309, 25 лв., представляваща 1/4 от неизплатена цена по договор за
покупко-продажба на стоки от 02.03.2017 г. (по фактура № **********/05.04.2017 г.,
фактура № **********/26.04.2017 г.; фактура № **********/27.04.2017 г.; фактура №
**********/27.04.2017 г.), и
сумата 1 412, 22 лв., представляваща 1/4 от неизплатена цена по договори за
покупко-продажба на стоки от 2016 г. (по фактура № *********/11.05.2016 г. и
фактура № **********/15.06.2016 г.).
От страна на ответника е заявени възражение за давност, във връзка с което
съдът намира следното:
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая вземането за цената на стоките по договор за покупко-продажба на
стоки от 02.03.2017 г. е станало изискуемо от 31.10.2017 г. и към момента на
предявяване на иска, за какъвто в случая се счита този на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 08.03.2022 г., давността не е изтекла.
Видно от представените фактура № *********/11.05.2016 г. и фактура №
**********/15.06.2016 г., срокът за заплащането им е 30.09.2016 г., с оглед на което
към момента на предявяване на исковете вземанията по тях са погасени по давност.
По изложените съображения искът за сумата 6 309, 25 лв., представляваща 1/4 от
неизплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки от 02.03.2017 г. (по
фактура № **********/05.04.2017 г., фактура № **********/26.04.2017 г.; фактура №
**********/27.04.2017 г.; фактура № **********/27.04.2017 г.) се явява основателен и
следва да се уважи, а този за сумата 1 412, 22 лв., представляваща 1/4 от неизплатена
цена по договори за покупко-продажба на стоки от 2016 г. (по фактура №
*********/11.05.2016 г. и фактура № **********/15.06.2016 г.) – да се отхвърли като
погасен по давност.
По исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД:
Съгласно чл.40 от рамков договор за доставка от 02.03.2017 г. в случай че
купувачът не заплати точно дължимата цена в определения от страните срок в
Приложение № 1, върху общата дължима сума в левовата равностойност, определена
към датата на падеж на плащането, тече лихва в размер на 0,1% за всеки ден забава,
която се дължи до изтичане на последния ден от календарната година, в която е
подписано Приложение № 1 към договора.
Видно от Приложение № 1 към представения рамков договор за покупко-
4
продажба на стоки от 02.03.2017 г., срокът за плащане на цената на стоките е
31.10.2017 г., с оглед на което, считано от 01.11.2017 г. е налице забава в изпълнението
на това задължение, като за периода 01.11.2017 г. – 31.12.2017 г. неустойката възлиза
на сумата 4 072, 48 лв., от която ответникът отговаря съобразно своя дял от
наследството – 1/4, възлизаща на 1 018, 12 лв.
Съгласно чл.41 от договора при забава за заплащане на дължимата цена след
изтичане на календарната година, в която е подписано Приложение № 1, купувачът
дължи върху неизплатената сума неустойка в размер на 30% от цялата стойност на
договора. В случая забавата на длъжника е продължила и след края на календарната
година, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка в размер
на 30% от цялата стойност на договора, кат о по отношение на последната не е спорно
между страните, че възлиза на сумата 66 762, 25 лв., с оглед на което в полза на ищеца
е възникнало вземане за сумата от 20 028, 68 лв., от която ответникът отговаря
съобразно своя дял от наследството – 1/4, възлизаща на 5 007, 17 лв.
С оглед изложеното исковете за неустойка се явява изцяло основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 246, 70 лв. разноски за заповедното и 246, 70 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. С. С., ЕГН ********** дължи на ..........,
ЕИК .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, както следва:
сумата 6 309, 25 лв., представляваща 1/4 от неизплатена цена по договор за
покупко-продажба на стоки от 02.03.2017 г. (по фактура № **********/05.04.2017 г.,
фактура № **********/26.04.2017 г.; фактура № **********/27.04.2017 г.; фактура №
**********/27.04.2017 г.), ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 08.03.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 1 018, 12 лв., представляваща 1/4 от неустойка по чл.40 от рамков
договор за доставка от 02.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 08.03.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 5 007, 17 лв., представляваща 1/4 от неустойка по чл.41 от рамков
договор за доставка от 02.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 08.03.2022 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 29.04.2022 г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 12093/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от .........., ЕИК .......... срещу Е. С. С., ЕГН **********
5
иск за признаване на установено, че Е. С. С. дължи на .........., на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 1 412, 22 лв., представляваща 1/4 от
неизплатена цена по договори за покупко-продажба на стоки от 2016 г. (по фактура №
*********/11.05.2016 г. и фактура № **********/15.06.2016 г.).
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК .........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 246, 70 лв. разноски за заповедното и сумата 246, 70
лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6