№ 390
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501966 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2074 от 09.04.2024 год., постановено по гр.д.№ 12862/2022 год. по описа на
СГС, I-23 състав е отхвърлен предявен от П. Н. П. против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 100 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
водено наказателно производство, заедно със законната лихва за период три години преди
депозиране на исковата молба в съда, както и имуществени вреди в размер на 5 000 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. С решението са разпределени и разноските
между страните.
Решението е обжалвано от ищеца П. Н. П., като се твърди неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. Излагат се доводи, че съдът е този който следва да даде правилната
правна квалификация на предявената искова претенция. Твърди се, че държавата следва да
отговаря за причинените вреди и в тази връзка моли съда да отмени решението и постанови
друго с което исковите претенции да бъдат уважени.
Въззиваемият Прокуратурата на Република България оспорва жалбата, като твърди
неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на
въззивен контрол намира следното:
1
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Тази правна квалификация е правилно определена от
първоинстанционният съд, въз основа на изложените факти и твърдения по исковата молба,
както и заявения петитум.
Ищецът П. Н. П. излага в исковата си молба, че бил привлечен като обвиняем за
престъпления от общ характер по сл. дело № 143/2003 г. на НСлС, пр.пр. № 6699/2003 г. на
СРП, впоследствие ДП №18/14 г. на Следствен отдел при Специализираната прокуратура
/пр.пр. № 118/14 г./, наказателното производство по което е прекратено частично с
постановления на Специализираната прокуратура от 02.07.2014 г. и от 17.11.2015 г. за част
от деянията и прекратено окончателно с определение от 29.05.2019 г. /влязло в сила на
14.08.2019 г./ по НОХД № 511/2017 г. на Специализирания наказателен съд, 9-ти наказателен
състав за престъпление по чл. 159в, пр.2, вр. чл. 159б, ал. 2, вр.ал., вр. с чл. 159, ал.2, т.6,
пр.1, вр.ал.1, пр. 1, 2 и 4, вр. с чл. 20, ал.2 НК. Поддържа, че в периода от 2003 до 2007 г. е
бил задържан в Република Франция въз основа на представени от ответника доказателства,
като последните довели и до осъждането му и изтърпяване на наказание лишаване от
свобода. Поддържа, че в тази период бил отделен от семейството си, пропуснал
израстването на дъщеря си, нямал възможност да комуникира с никой близък човек, оставил
съпругата си сама да се грижи за детето им и същевременно да се бори и срещу повдигнати
срещу нея обвинения в извършени престъпление. Междувременно в България срещу него се
водило посоченото горе наказателно производство, обвинението по което било променяно
многократно и частично се покривало с това, за което съден и осъден в Република Франция.
След като изтърпял наложеното му наказание в Франция той се върнал при семейството си,
но ответникът продължил наказателното преследване срещу него, докато най-накрая през
2017 г. производството било прекратено, тъй като се констатирало, че той вече е осъден за
престъплението, за което му се поддържа обвинения в България. Заедно с това обвинение
срещу него имало и други, но производството по тях било прекратено. Ищецът поддържа, че
в резултат от незаконосъобразното наказателно производство срещу него в продължение на
16 години претърпял неимуществени вреди, който оценява на 100 000 лева и моли ответника
да му ги заплати. Претендира и имуществени вреди в размер на 5 000 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил искове, като твърди, че
наказателното производство за престъплението по чл.159в НК е прекратено поради това, че
е установено, че обвиняемият/подсъдимият е осъден за същото престъпление в Република
Франция, а това основание за прекратяване на наказателното преследване не е предвидено
като основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 2 ЗОДОВ,
предвид което претенцията е неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
От представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се в
НОХД № 511/2017 г. по описа на Специализиран наказателен съд се установяват
фактическите твърдения, изложени от ищеца в исковата молба, свързани с воденото срещу
него наказателно преследване.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В настоящия случай прекратяването на воденото срещу ищеца наказателно производството
е основано на чл.24, ал.1, т.6 НПК. Установи се от НОХД № 511/2017 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, че производството, започнато срещу ищеца е било
образувано за същото деяние, за което той вече е бил обект на преследване и спрямо него
има постановена влязла в сила присъда в Република Франция.
Действително наказателното производство срещу ищеца се е осъществило както в
досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по
ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която прокурорът е осъществявал
обвинителната функция и контрол за законност, но отговорността на Прокуратурата на
Република България не може да се осъществи по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Това е
така, защото деликтните състави, при които Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл.2, както и разпоредбите на чл.2а и 2б, но сред тях не попада случая на
прекратяване на наказателното производство при условията на чл.24, ал.1, т.6 от НПК.
Настоящият съдебен състав счита за неприложима разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове, съгласно която, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото на Република България. Това е така, защото
отговорността на Прокуратурата на Република България е могла да се осъществи по общия
ред, предвиден в чл.49 от ЗЗД /но такъв иск не е предявен/, а не по специалния ред, с
правоприлагане по аналогия на закона, а още по - малко чрез аналогия на правото.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2074 от 09.04.2024 год., постановено по гр.д.№ 12862/2022
год. по описа на СГС, I-23 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4