№ 3192
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100113557 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Обединена Българска банка“АД обективно съединени
искове, с пр.осн.чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от
ЗЗД, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че А. Ж. И. дължи сумата от
100522,94лв. - главница, представляваща задължение по отпуснат от ОББ АД кредит по
договор за кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 21,04,2005год., 26738,70лв. -
договорна лихва, за периода от 01,07,2014год. до 17,11,2016год., 788,21лева- наказателна
лихва, за периода от 01,07,2014г. до 16,08,2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от 17,08,2017год. до изплащане на вземането.
Релевира доводи за сключен на 21.04.2005г. договор за предоставяне на кредит за
закупуване и ремонт на недвижим имот, по силата на който „Обединена българска банка”
АД (кредитодател) е предоставила на А. Ж. И. (кредитополучател) банков кредит в размер
на 118 000 лева. Кредитът е изцяло усвоен на 28.04.2005г. Съгласно чл.5, ал.1 от договора,
главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 6.5% годишно за първата
година и 10.25% годишно за останалия период на кредита, като олихвяването се извършва
ежемесечно. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, при забава на плащане на месечните вноски от
страна на кредитополучателя, банката начислява наказателна лихва в размер на 5 пункта
над уговорената в чл.5, ал.1 възнаградителна лихва. Срокът на договора съгласно чл.11 е от
300 месечни анюитетни вноски. Предвидена е възможност за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в случай на пълно или частично неизпълнение. На 01.12.2012г. е
сключено Допълнително споразумение № 1 по молба на кредитополучателя. Поради
неизпълнение на задълженията от ответника кредитът е обявен за предсрочно изискуем с
уведомление от 18,11,2016год.
Въз основа на заявление по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение
1
по ч.гр.д.№56630/2017г., СРС, 24състав. Депозирано е възражение от длъжника, поради
което е налице правен интерес от установителната искова претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът- А. Ж. И. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131
от ГПК излага становище за недопустимост на исковата претенция, с оглед договор за цесия
от 30.08.2022г. При условията на евентуалност излага становище за неоснователност на
исковата претенция.
Поддържа да са налице неравноправни клаузи -чл. 7, ал. 1 от договора досежно
договорена годишна такса, чл. 5, ал. 3 досежно възможността на банката за едностранна
корекция на размера на лихвения процент. Не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК и същият е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК. Поддържа, че голяма част от главницата е погасена, чрез плащане.
Оспорва размера на претендираните вземания. Релевира възражение за настъпила
погасителна давност на вземанията.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
Трето лице помагач -„ЕОС матрикс“ЕООД излага становище за основателност на
исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим
имот, сключен на 21,04,2005год., между „ОББ” АД, в качеството на кредитодател и А. Ж.
И., в качеството на кредитополучател е договорено предоставяне на заем в размер на 118
000 лв.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора е договорена възнаградителна лихва в размер на
6.50% за първата година и 10.25% за останалия срок по договора.
При забава на плащанията се дължи наказателна лихва върху просрочената главница,
формирана от договорната лихва и надбавка в размер 5 пункта-чл.6, ал.1 от договора.
Съгласно чл.7 от договора, при разрешаване на кредита банката начислява
първоначална такса в размер на 1% върху размера на разрешения кредит, която се заплаща
при усвояване на кредита, и годишна такса в размер на 0.5% върху остатъка на главницата за
покриване на разходите по управлението и обслужването му, която се събира ежемесечно,
като се включва в месечната анюитетна вноска. Съгласно чл.7, ал.3 от договора банката има
право едностранно да променя размера на годишната такса за управление и обслужване
на кредита, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или
изнася информация за това в банковите салони.
Съгласно чл.11 от договора кредитът се издължава на 300 месечни анюитетни вноски,
включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, от които 12 вноски в размер на 834лв. и 288 вноски в размер на 1005,85лв.,
считано от 01,06,2005год. на 1-во число на месеца Крайният срок за издължаване на
кредита е 01.05.2030г .
В чл. 16 от договора е предвидена възможността на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане, на която и да е анюитетна вноска
или при неизпълнение на друго задължение по договора без да е необходимо да уведомява
кредитополучателя;
С допълнително споразумение от 01,12,2012год. към договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 21.04.2005г. банката и длъжника са постигнали съгласие, че
2
задълженията на кредитополучателя към датата на подписване на анекса са в размер на
103047,70лв. Според клаузата на чл. 2 е предвидено, че кредитът ще се погасява на 18
месечни вноски в размер на 607.18лв., считано от 01.01.2013г., на 1 - во число на месеца и
311 месечни вноски, всяка в размер от 846,90лв., считано от 01.07.2014г., на 1-во число.
Според клаузата на чл. 9, крайният срок за издължаване на кредита е 01.05.2040г.
Видно от договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 30.08.2022 г., сключен между
„Обединена Българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД се установява, че в полза на
посоченото дружество са прехвърлени вземанията на „ОББ“ АД по процесния Договор за
ипотечен кредит от 21.04.2005г. С т.4 от договора Цедентът упълномощава цесионера да
изпрати уведомление до длъжника, солидарните длъжници, поръчители, гаранти и трети
задължени лица относно цесията.
С т.2 от уведомление от 18,11,2016год., рег.№ 1906/19,05,2017год. на нот. Ц. Д., нот.
СРС, рег.№350 на НК, е видно, че „ОББ“ АД е отправила волеизявление за обявяване на
длъжника на предсрочна изискуемост поради неплатени 29 броя месечни погасителни
вноски към 17,11,2016год. в периода от 01,07,2014год. до 17,11,2016год. Уведомлението е
връчено, чрез адв. Б.Е. на 07,06,2017год., в качеството на пълномощник на А. Ж. И..
Към исковата молба е представено и уведомление адресирано до ответника А. И. от
„ОББ“АД досежно прехвърляне на вземането по договор за кредит от 21,04,2005год.
От заключението на ССчЕ се установява, че по банкова сметка с титуляр А. Ж. И. на
28.04.2005г. е усвоена сума в размер на 118 000.00лв. На същата дата от сметката е платена
начална такса за управление на кредита —1% от усвоената главница, в размер на 1 180.00лв.
За периода от 01.05.2005г. до 10.07.2014г.са платени суми общо в размер на 96 030.60 лв., с
които са погасени:
= главница -17477,06лв.
= възнаградителна лихва и такса управление -78279,50лв.
= наказателна лихва - 274.10лв.
С платените суми са погасени изцяло 110 броя месечни анюитетни вноски и вноска
111, с падеж 01,07,2014год.
Няма представени доказателства за извършени плащания след датата на заявлението-
17,08,2017год.
В системата на „ОББ“АД процесният договор за кредит е осчетоводен с номер
MG0511800005; Плащанията са постъпвали чрез вноска на каса в банката. В основанието на
вноските е посочено: вноска по кредит, погасителна вноска, погасителна вноска +
захранване, захранване.
Няма данни за извършено едностранно увеличение на договорен лихвен процент за
периода след първата година; Налице е намаляване на лихвата спрямо първоначално
договорената –стр.16 от заключение на ССчЕ; Не е налице капитализиране на главницата;
Сумите събрани на основание такса управление в размер на 0,5% върху остатъчната
главница са общо в размер на 4987,59лв.
Посочено е че към датата на заявлението дължими по договора са сума в размер на
100522,94лв.-главница, договорна лихва за периода от 01,07,2014год. до 17,11,2016год. в
размер на 20514,84лв. и наказателна лихва, за периода от 01,07,2014год. до 16,08,2017год. в
размер на 788,21лв.
В случай, че сумата от 4987,59лв. е недължима на посоченото основание със същата
биха се погасили 630,41лв. главница и 4357,18лв.- лихва;
С оглед релевирано възражение от ответника е изслушано допълнително заключение
на ССчЕ/ 07,03,2025год., стр.306 от делото/, от което се установява, че към датата на
усвояване на кредита е имало предходен договор за кредит с №**********, който се
3
погасява до м.07,2014год., а в периода от 2006год. до 2014год. са усвоени още четири
кредита. В периода от 06,03,2006год. до 02,11,2006год. се погасява стоков кредит с месечна
вноска в размер на 345,00лв.
Общо постъпилите суми , от които са погасявани задължения и по процесния кредит
е 145952,04лв.През 2012год. плащанията, в които е посочено основание кредит **********
са общо 9905,00лв., като от тях банката е погасила по процесния кредит сума в размер на
3705,00лв., а сума в размер на 6200,00лв. е отнесена за погасяване на кредит № **********
и № **********. На 14,12,2012год. е усвоен нов кредит за сума 62300лв., с част от който -
10726,39лв. е погасено задължение по кредит № **********;
В допълнително заключение от 10,04,2025год. е посочен размер на дълга в случай, че
всички постъпили суми по разплащателната сметка в размер на 145952,04лв. биха били
използвани за погасяване на задължения по процесния кредит, в който случай
кредитополучателят би бил в забава, считано от 01,12,2020год.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД.
Не е спорно между страните, а се установява и от представеният по делото Договор за
кредит от 21,04,2005год., за закупуване и ремонт на недвижим имот и допълнително
споразумение от 01,12,2012год. към него, че между „Обединена българска банка“ АД и А.
Ж. И. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което банката е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума-118000лева, чрез
превод по банкова сметка, от която предоставеният кредит е усвоен.
С оглед Решение № 23/07,07,2016 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по т.д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, както и предвид измененията на чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ.бр.
100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен
с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Възражение в този смисъл е релевирано и от ответника досежно разпоредбите, с които е
предвидена възможността за едностранна промяна на приложимия по договора лихвен
процент, а именно – чл.5, ал.3 от договора, чл.7, ал.1 от договора предвиждащ такса в
размер на 0,5% върху остатъка от главницата за разходи по управлението и обслужване на
кредита. Поддържа недействителност на договора за кредит на осн.чл.22 от Закона за
потребителския кредит, поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12
и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-т.9;
По отношение на процесния договор е приложим Закона за банките/отм., ред.ДВ
бр.31/08,04,2005год./ и Закона за защита на потребителите и правилата за търговия
/ЗЗППТотм., ред.ДВ, бр.19/28,02,2003год./.
Действително процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор
на основание § 1, т.1 от ЗЗППТ /отм./, съгласно който текст "потребител" е всяко лице, което
придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за
продажба, производство или упражняване на професия или занаят, като не са налице данни
опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване на
нуждата от потребителски блага;
В този смисъл съдът намира да е допустима преценка за неравноправност на клаузата
на чл.5, ал.3 и чл.7, ал.1 от договора на основанията предвидени в чл.35 от ЗЗППТ/отм./;
В чл. 5, ал. 3 е предвидено право на Банката едностранно да променя размера на
лихвения процент, "в зависимост от размера на инфлацията и пазарните условия, за което
уведомява Кредитополучателя в едномесечен срок от промяната или изнася информация за
това в банковите салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към
4
настоящия договор." Клаузата съдът намира да има неравноправен характер на осн.чл.35,
ал.1, т.9 от ЗЗППТ/отм./, тъй като позволява на търговеца да променя едностранно условията
на договора на непредвидено в него основание. Посоченото условие "в зависимост от
размера на инфлацията и пазарните условия" не сочи на конкретни критерии, които да са
изначално установени в отношенията между страните и обосноваващи предвидимост на
кредитното правоотношение. Липсва яснота за начина на промяна на лихвения процент,
както и методика, по която би било осъществено изменението. Същевременно липсва
договорна клауза даваща възможност на кредитополучателя за отказ от договора, поради
което клаузата е недействителна на осн.чл.37, ал.1, вр.чл.35, ал.1 т.9 и т.11 от ЗЗППТ/отм./;
Въпреки това доколкото от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи,
че договорната лихва не е едностранно увеличена от страна на банката, то горните мотиви
са ирелевантни.
Клаузата на чл.7, ал.1 от договора, сочеща на задължение на кредитополучателя да
заплаща такса за в размер на 0,5% върху остатъка от главницата за покриване на разходите
по управление и обслужване, съдът намира да е неравноправна, тъй като води до
увеличаване на цената на услугата-възнаградителната лихва, като именно по този начин е и
договорена- като процент върху остатъчната главница и по съдържание съставлява скрито
месечно възнаграждение. Ето защо е налице основанието на чл.35, ал.1, т.11 от ЗЗППТ
/отм./, а именно съдържанието на клаузата дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора;
Видно от заключението на ССчЕ от общо погасените вноски по кредита сума в
размер на 4987,59лв. е отнесена като такса управление в размер на 0,5% от главницата;
Съдът намира процесната клауза да обосновава нарушаване принципа за
добросъвестност в отношенията между страните по сключен договор с финансовата
институция. Действително съгласно разясненията дадени с т.49 от решение на СЕС по дело
С-621/2017 /Gyula Kiss срещу CIB Bank Zrt., Emil Kiss, Gyuláné Kiss/, не посочване
конкретно на услугите, предоставени като насрещна престация за таксата за управление и за
комисионното възнаграждение за отпускане на кредита, да не означава, че съответните
клаузи не отговарят на изискването за прозрачност, предвидено в член 4, параграф 2 и в
член 5 от Директива 93/13, то преценката на националния съд следва да е в насока, доколко
естеството на действително предоставените услуги срещу посочените такси да може
разумно да се разбере или да се изведе от разглеждането на целия договор.
По отношение на таксата за управление на кредита/чл.7, ал.1 от договора/, съдът
намира да не са ангажирани доказателства от ищеца за действително предоставени услуги
или извършени разходи, за които да се дължи подобно вземане, което да е пряко обвързано в
процентно съотношение с размера на непогасената главница. С оглед естеството, общата
структура и разпоредбите на договора за кредит, съответната клауза обосновава извод
дължимото въз основа на нея задължение да е съществен елемент от престацията на
длъжника за погасяване на отпуснатата му от кредитора сума. Предвид защитата, която
Директива 93/13 цели да предостави на потребителя, тъй като е в положение на по-слаба
страна спрямо продавача/доставчика от гледна точка както на възможностите си да
преговаря, така и на степента си на информираност, е важно естеството на действително
предоставените услуги да може разумно да бъде разбрано или изведено от разглеждането на
целия договор./т.43 от Решение на СЕС С-621/17/
Горните мотиви съдът намира да обосновават значителна неравнопоставеност между
произтичащите по договора права и задължения, в противоречие с изискването за
5
добросъвестност по отношение на клаузата на чл.7, ал.1 от договора, поради което като
недействителна не следва да се прилагат в отношенията между страните.
Възраженията на ответника за недействителност на целия договор на осн.чл.22 от
ЗПК са неоснователни, тъй като съобразно горните мотиви приложим е ЗЗППК/отм./; В
този смисъл съдът намира възражението за липса на погасителен план да не сочи на
нищожност на договора, тъй като подобно изискване към датата на сключване на договора
не е налице. Съгласно чл.39 от Закона за банките/отм./ в случаите на потребителски заем
банката е длъжна при неговото сключване да предостави на заемателя в писмена форма
сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент,
размера на дължимата от заемателя сума, критериите за определяне на плаващ лихвен
процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи. В договора от 21,04,2005год. са
конкретизирани горните изисквания;
По изискуемостта:
Относно обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по договора за банков кредит е налице задължителна съдебна практика по ТР №
4/18,06,2014 г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото. Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на
Банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В
исковата молба се сочи настъпване на предсрочна изискуемост на основание условията по
договора за кредит съгласно чл. 16, като основание за предсрочна изискуемост е
неизпълнение на някоя от клаузите на договора, при пълно или частично неплащане на
която и да е анюитетна вноска или друго задължение по договора. Касае се за предвидена
законова възможност за изгубване на преимуществото на срока/ чл.432, ал.1 от ТЗ/.
В исковата молба се сочи на неплащане на 29 погасителни вноски, за периода от
01,07,2014год. до 17,11,2016год.
Поканата – уведомление, изх.№ 301-БД-360/18,11,2016год. обективираща изявлението
на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора /т.2/ е
получена от длъжника, чрез адв.Е. на 17,06,2017год. Досежно редовността на връчването
съдът съобрази приложено пълномощно /стр.14 от гр.д.№56630/2017год. по описа на СРС,
24 състав/, с което А. Ж. е учредил представителна власт в полза на адв. Е. във връзка с
представителство пред всички банки, включително „ОББ“АД във връзка с отпуснати на
негово име кредити; От страна на ответника не е депозирано становище за липса на
представителна власт на пълномощника, поради което уведомяването за предсрочната
изискуемост настоящият състав намира за редовно.
Последното плащане по договора 10,07,2014год. С приспадане на сумата от
4987,59лв.-недължимо платена такса за управление, биха се погасили вноски с падеж от
01,07,2014год. до 01,01,2015год. и частично лихва от вноска с падеж
01,02,2015год./таблица 5 от заключение на ССчЕ/;
Видно от допълнително изслушано заключение на ССчЕ /07,03,2025год./ се
установява, че към датата на усвояване на кредита по процесния договор е имало предходен
кредит с №MG0313300001, който се погасява до месец юли 2014г. След сключване на
процесния договор за кредит от 28,04,2005год. са усвоени още четири кредита, които се
погасяват, а именно: договор LD********** с дата 13,11,2006год. за сума в размер на
15000,00лв., договор с № LD0929610244 от 23,10,2009год. за сума в размер на 15000лв.,
договор с №LD ********** от 20,07,2010год. за сума 45400,00лв. и договор с №
МG1234900004 от 14,12,2012год. за сума в размер на 62300лв. В периода от 06.03.2006г. до
02.11.2006г. се погасява и стоков кредит към ТBI AI KRЕD1T EAD с месечна вноска в размер
на 345.00лв. Съдът намира, че общо постъпилата по разплащателна сметка сума в размер на
145952,04лв. не би могла да се използва изцяло за погасяване на задължения по процесния
6
кредит, тъй като ответникът е имал множество задължения по различни договорни
правоотношения, които са погасявани поетапно с настъпване на падежа на всяка вноска.
Същевременно в периода 2011-2014год. при извършване на вноски е посочено –
погасителна вноска кредит и/или захранване, поради което не може еднозначно да се
определи волята на кредитополучателя кое задължение погасява; Едва в периода от
07,02,2012год.-29,10,2012год. при извършване на вноските са посочвани номерата на
кредитите –/стр.40, ССчЕ от 07,03,2025год./ От общата сума за този период 9905,00лв.
сумата от 3705,00лв. е отнесена за погасяване по процесния договор/установено от
основното заключение на ССчЕ/. Останалите вноски в размер на общо 6200,00лв. са
отнесени за погасяване по кредит № PDMG0313300001 в размер на 5200.00 лв. и по кредит
PDLD1020110378 - 1000.00лв. Съдът намира, че в този случай съобразно правилото на
чл.76, ал.1 от ЗЗД, с оглед изявление на длъжника кое задължение погасява същото е
обвързващо за кредитора, поради което платените суми следва да бъдат отнесени за
погасяване на задължения по процесния кредит. Ето защо към общо погасените суми по
кредита следва да бъде добавена и сумата от 6200,00лв. Със същата биха се погасили
вноски от 118 до 126 /с падеж 01,10,2015год./ по погасителен план или 765,43лв.-главница и
5434,57лв.-договорна лихва, определени по чл.162 от ГПК/таблица 6, ССчЕ, стр.186/ .
Ето защо към датата на връчване на изходящото от банката уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост -17,06,2017год., е налице обективното условие за упражняване
на потетстативното право на кредитора;
На осн.чл.430, ал.2 от ТЗ ответникът дължи възнаградителна лихва за предоставената
главница. След обявяване на предсрочната изискуемост възнаградителна лихва не се дължи,
но релевирания период е преди датата на обявената предсрочна изискуемост. При
определяне на размера на задължението, съдът съобрази, че с таксата за управление в
размер на 4987,18лв. биха се погасили допълнително вноски за периода от 01,07,2014год.
до 01,01,2015год. изцяло и частично лихва с падеж 01,02,2015год. С приспадане на
платените суми в размер на 6200,00лв., биха се погасили вноски до 126 или допълнително
лихва в размер на 5434,57лв. за периода до 01,10,2015год. Ето защо исковата претенция е
основателна за периода от 01,11,2015год. до 17,11,2016год. в размер на 9533,41лв.
определена по чл.162 от ГПК.
Предвидената в договора мораторна неустойка, дължима върху просрочените
анюитетни вноски съобразно чл.6, ал.1 от договора за кредит в размер 5 % над договорената
възнаградителна лихва в чл.5, ал.1 от договора съобразно заключението на ССчЕ за
релевирания период от 01,02,2015год. до 16,08,2017год. е в размер на 542,48лв. При
съобразяване на просрочието, считано от 01,11,2015год. до 16,08,2017год. мораторната
неустойка определена по чл.162 от ГПК е в размер на 285,05лв., в който размер исковата
претенция е основателна.
Дължимата главницата след приспадане на сумата от 765,43лв. е в размер на
99127,10лв., в който размер исковата претенция е основателна, а за разликата подлежи на
отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност относно вземането по договор за
кредит:
Относно задължението за главница приложима е общата пет годишна давност
съобразно чл. 110 от ЗЗД – така Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК е подадено на 17,08,2017год. т.е. погасени по давност биха били просрочени
задължения за главница с настъпил падеж преди 17,08,2012г.. Просрочие при главницата е
налице от м.11,2015год., поради което възражението за давност е неоснователно. По
отношение на предсрочно изискуемата главница, считано от 17,06,2017год.-възражението за
7
изтекла погасителна давност също е неоснователно.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност относно вземането за
неустойка и възнаградителна лихва е приложима тригодишна давност съобразно чл.111,
б.“б“ е б.“в“ от ЗЗД или погасени по давност биха били вземанията преди 17,08,2014год. С
оглед приетото за основателност на претенцията за възнаградителна лихва и неустойка в
периода след 01,11,2015год. възражението е неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 2694,90лв. от общо
3170,48лв., от които: 2695,48лв. – държавна такса, 275,00 лв. – депозит за вещо лице и
200,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.1, вр.т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът следва да
установи и разноските в заповедното производство, съобразно уважената част на иска, които
съдът намира за доказани в размер на 4259,98лв. от общо 5011,75лв., от които 2561,00лв. –
държавна такса и 2450,75лв. – адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 94,50лв. от 675,00лв. – депозит за вещо лице. На адв. Б. адв.
възнаграждение не се определя, тъй като по делото не е приложен договор за правна защита
и съдействие, от който да е видно как е договорено адв. възнаграждение;
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №6 по
предявените обективно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, че А. Ж. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, дължи на „Обединена българска
банка“ АД следните суми по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот от 21,04,2005год.: 99127,10лева–главница, ведно със законната лихва от
17,08,2017год. до окончателното изплащане на вземането; 9533,41лева– възнаградителна
лихва, за периода от 01,11,2015год. до 17,11,2016год.; 285,05лева– наказателна лихва, за
периода от 01,11,2015год. до 16,08,2017год.; за които са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 56630/2017 г. на СРС, 24 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 99127,10лева до размера от 100522,94лева като неоснователен,
иска за възнаградителна лихва за периода от 01,07,2014год. до 30,10,2015год. и за разликата
над 9533,41лева до пълния предявен размер от 26738,70лева като неоснователен, както и
иска за неустойка за сумата над 285,05лева до 788,21лв. и за периода от 01,07,2014год. до
31,10,2015год. –като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Ж. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********
да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София,
ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
2694,90лв., разноски.
ОСЪЖДА А. Ж. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********
да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София,
ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.т.12 от ТР №
8
4/2013 на ОСГТК на ВКС, сумата от 4259,98лв., разноски по ч.гр.д. № 56630/2017 г. на
СРС, 24 с-в.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №6 да заплати на А. Ж. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
94,50лв.- разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач „ЕОС Матрикс“
ЕООД;
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9