№ 11573
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110108032 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 46311/13.02.2024 г, с
която от името на „***“ ЕАД, ЕИК **** против наследниците на А. Ц. В., ЕГН:
********** и Ц. Б. В., ЕГН: ********** са предявени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 101025 от 27.03.2024 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на А. Ц. В.,
ЕГН: ********** и Ц. Б. В., ЕГН: **********, а именно срещу лицата: Ц. Б. В.,
ЕГН: ********** и Н. А. В., ЕГН **********, като е направено искане съдът да
осъди ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 3501,22
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. № **** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 441,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 18.10.2023 г. върху главницата за
1
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 12,18 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. № **** за периода 01.09.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
13.02.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,36 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.11.2020 г. – 18.10.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, като от ответницата Ц. Б. В., ЕГН: ********** се претендират ¾
части от горепосочените суми, а от и Н. А. В., ЕГН ********** се претендират 1/4
части от горепосочените суми.
С определение № 13706/28.03.2024 г., постановено по гр.д. № 8032/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
производството – Ц. Б. В., ЕГН: ********** и Н. А. В., ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател/.
Поддържа, че същите /респективно техния наследодател/ имат качеството клиенти
на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот: ***, находящ се
в гр. *****, аб. № ****. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2
от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците /респективно техните
наследодатели/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не са погасили задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с
лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 3501,22 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. № **** за
2
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 441,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 18.10.2023 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 12,18 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. № **** за периода 01.09.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
13.02.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,36 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.11.2020 г. – 18.10.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, като от ответницата Ц. Б. В., ЕГН: ********** се претендират ¾
части от горепосочените суми, а от и Н. А. В., ЕГН ********** се претендират 1/4
части от горепосочените суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответниците Ц. Б. В., ЕГН: ********** и Н. А. В., ЕГН **********, с
който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за погасяване по
давност на вземанията, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
3
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответниците /респективно техния наследодател/ да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането
на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответниците Ц. Б. В., ЕГН: ********** и Н. А. В., ЕГН
********** възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с
исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания спрямо ответниците.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
4
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
5
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "***" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 78,
том III, се установява в производството, че на 27.02.1978 г. А. Ц. В. е придобил
собствеността върху имот, представляващ ап. 92, находящ се в гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 11-15, ул. 216-та.
Същевременно от удостоверение изх. № БК-30-33, издадено от Столична
община - район „Люлин“, се установява в производството, че бл. 206, вх. А, Б, В,
Г и Д в ж.к. Люлин – гр. София, е идентичен на блок със строителен № 11-15, ул.
216, ж.к. Люлин – гр. София.
6
Между страните не е спорно и се установява от събрания по делото
доказателствен материал, че към датата на придобиване собствеността върху
процесния имот, А. Ц. В. е бил в граждански брак с Ц. Б. В., респективно, че
процесният имот, представляващ ***, находящ се в гр. ***** е станал СИО между
двамата съпрузи.
Горното обстоятелство се установява и от представените по делото писмени
доказателства, в това число нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 6, том II, рег. № 6605, дело № 196/1998 г., от който се
установява, че за обезпечаване на паричен кредит, А. Ц. В. и Ц. Б. В. са учредили
договорна ипотека в полза на кредитора върху процесния недвижим имот,
представляващ ***, находящ се в гр. *****.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал по делото удостоверение за наследници *** г., издадено от Столична
община, район Люлин, се установява в производството, че А. Ц. В. е починал на
27.05.2022 г., като е оставил за наследници по закона преживялата го съпруга Ц.
Б. В. и сина си Н. А. В..
Следователно през процесния период /01.05.2021 г. – 30.04.2022 г./
собственици на процесния имот са били А. Ц. В. и Ц. Б. В., като всеки от тях е
притежавал по 1/2идеална част от процесния имот.
Както се посочи по-горе исковете са предявени срещу наследниците на А.
Ц. В., ЕГН: ********** и срещу Ц. Б. В., ЕГН: **********. В производството се
установи, че наследници на А. Ц. В., ЕГН: **********, са преживялата го съпруга
Ц. Б. В. и сина му Н. А. В., върху който, по реда на наследственото
правоприемство, са преминали както активите на наследството /притежаваната
приживе от А. В. ½ идеална част от процесния недвижим имот/, така и пасивите
на наследното /какъвто безспорно е и задължението за заплащане стойността на
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия/.
От всичко изложено по-горе се налага извод, че за процесния период
/01.05.2021 г. – 30.04.2022 г./ именно ответниците е следвало да отговарят за
заплащането стойността на доставената и потребена в имота топлинна енергия,
като Ц. Б. В. следва да отговаря за ¾ части от стойността на потребената топлинна
енергия /за 2/4 части, в качеството си на собственик на ½ идеална част от имота и
за ¼ част, в качеството си на наследник на починалия наследодател А. Ц. В., ЕГН:
**********/, а Н. А. В. за ¼ част /в качеството си на наследник на починалия
наследодател А. Ц. В., ЕГН: **********/.
7
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2022 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството ****. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия
единствено за битово горещо водоснабдяване, определяна при реален отчет на
монтиран и узаконен в имота водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за битово горещо
8
водоснабдяване на стойност от 1683,44 лева. Установява се също, че през
процесния период служители на дружеството **** редовно и на конкретна дата са
изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на 375,40 лева, която
следва да бъде добавена към общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2058,84 лева, за
заплащането на която следва да отговарят ответниците Ц. Б. В. и Н. А. В., като Ц.
Б. В., следва да отговаря за 3/4 части от стойността на потребената и незаплатена
топлинна енергия, а Н. А. В. за 1/4 част.
Действително в заключението на вещото лице по допуснатата в
производството съдебно-техническа експертиза се сочи, че на 31.07.2021 г. е
издадено съобщение към фактура № ********** със сума за плащане в размер на
1421,40 лева, начислена за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. От друга
страна, обаче, настоящият съдебен състав намира, че тази сума не е предмет на
настоящото производство. Ищецът изрично с исковата си молба е заявил
периодът, за който се отнася претенцията му за главница за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, а именно 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. При спазване
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът дължи произнасяне единствено по
исканията и възраженията, с които надлежно е сезиран от страните. Ищецът
9
никъде не е твърдял, че предмет на предявения иск за главница за доставена и
потребена топлинна енергия е период отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.,
като същевременно в обстоятелствената част и петитума на исковата молба
изрично е очертан периодът, за който се отнася исковата претенция, а именно
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за който период се установи, че дължимата сума е в
размер на 2058,84 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответниците Ц. Б. В.,
ЕГН: ********** и Н. А. В., ЕГН **********, е релевирано възражение за
погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия период. По
отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
10
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2022 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 13.02.2024 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземането за
11
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
неоснователно
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Ц. Б. В., ЕГН: ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. № **** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., се явава основателен и доказан до размера от
1544,13 лева и следва да бъде уважен за този размер и за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
2625,91 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Н. А. В., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. № **** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., се явава основателен и доказан до размера
от 514,71 лева и следва да бъде уважен за този размер и за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
875,31 лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /13.02.2024 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 441,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021 г. – 18.10.2023 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
12
битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “***” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответниците
са изпаднали в забава за изпълнението на задължението за заплащане на сумата от
2058,84 лева и дължат лихва за тази забава за периода от 16.07.2021 г. до
18.10.2023 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за по-кратък
период, а именно 15.09.2021 г. – 18.10.2023 г., то при спазване принципа на
диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да приеме, че
ответниците дължат лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък
период, която съдът определя в размер на общо 471,26 лева /изчислена по реда на
чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/ От ищеца се
претендира лихва за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия в по-нисък размер, а именно общо 441,91 лева, поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предявените
искове срещу ответниците за суми, представляващи лихва за забава за периода
15.09.2021 г. – 18.10.2023 г. върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия, се явяват основателни и доказания, респективно следва да
бъдат уважени.
Релевираното от името на ответниците възражение за погасяване по давност
на претенцията на ищеца за обезщетение за забава върху претендираната
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 12,18 лева за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2021
13
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответниците не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 12,18 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-67/03.06.2020 за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между *** ЕАД и **** и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 12,18 лева, за което
заплащане следва да отговарят ответниците Ц. Б. В. и Н. А. В., като Ц. Б. В.,
следва да отговаря за 3/4 части от цената на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, а Н. А. В. за 1/4 част.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е частично основателно за периода 01.09.2020 г. –
30.11.2020 г., по изложените по-горе разпоредби и съображения.
Следователно непогасени по давност са вземания за главница за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. –
30.04.2021 г., които са в размер на 7,60 лева.
14
Ц. Б. В., следва да отговаря за 3/4 части от цената на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, а именно за сумата от 5,70 лева, а Н.
А. В. за 1/4 част или за сумата от 1,9 лева, до които размери и за периода
01.12.2020 г. – 30.04.2021 г., исковете за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, следва да бъдат уважение, като за
разликата над тези суми до пълните предявени от ищеца размери и за периода
01.09.2020 г. – 30.11.2020 г., исковете следва да се отхвърлят.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /13.02.2024 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 3,36 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. – 18.10.2023 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 268,29 лева
/по делото е надвнесена и сума за държавна такса в размер на 257,73 лева, което
подлежи на възстановяване по посочена от ищцовото дружество банкова сметка,
но не следва да се възлага в тежест на ответниците/; 2/ за заплатена държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения в размер на 5,00 лева; 3/ за заплатен
депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството
съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от
ответниците Ц. Б. В., ЕГН: **********, *****2 и Н. А. В., ЕГН ********** с
15
адрес: *****2, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца *** ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 426,62 лева,
представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 8032/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
тези ответници.
От името на ответниците не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 8032/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и
не са представени доказателства за извършването на такива, респективно в полза
на ответниците не следва да се присъждат разноски в исковото производство по
гр.д. № 8032/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
**** не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се
следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Б. В., ЕГН: **********, *****2 да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от
1544,13 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. №
**** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 1544,13 лева до пълния предявен размер от 2625,91 лева.
ОСЪЖДА Ц. Б. В., ЕГН: **********, *****2 да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 331,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 18.10.2023 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Ц. Б. В., ЕГН: **********, *****2 да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от
5,70 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
16
топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. № **** за
периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 5,70 лева до пълния предявен размер от 9,13 лева и за периода
01.09.2020 г. – 30.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *** против Ц. Б. В., ЕГН: **********, *****2, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Ц. Б. В., ЕГН: ********** да заплати
в полза на *** ЕАД, ЕИК **** сумата от 2,52 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.11.2020 г. – 18.10.2023 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН ********** с адрес: *****2 да заплати в полза на
*** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата
от 514,71 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. №
**** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 514,71 лева до пълния предявен размер от 875,31 лева.
ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН ********** с адрес: *****2 да заплати в полза на
*** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 110,47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 18.10.2023 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН ********** с адрес: *****2 да заплати в полза на
*** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата
от 1,90 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение
за топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр. *****, аб. № **** за
периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане,
17
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 1,90 лева до пълния предявен размер от 3,05 лева и за периода
01.09.2020 г. – 30.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *** против Н. А. В., ЕГН ********** с адрес: *****2, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Н. А. В., ЕГН ********** да
заплати в полза на *** ЕАД, ЕИК **** сумата от 0,84 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.11.2020 г. –
18.10.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ц. Б. В., ЕГН: **********, *****2 и Н. А. В., ЕГН ********** с
адрес: *****2 да заплатят в полза на ищеца *** ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 426,62 лева,
представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 8032/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
тези ответници.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18