№ 106
гр. Плевен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430100117 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от Б. К. С.
от гр.*** против ***. от ****, уточнена с допълнителна молба и представени
приложения, с която е направено искане за защита по реда на ЗЗДН. В
обстоятелствената част на молбата се твърди, че страните живели на семейни
начала, имат едно малолетно дете. През м.август 2021год. молителката и
ответникът се разделили, но последният започнал да я тормози, да я обвинява
безпричинно, че не се грижи за детето им, звъни й често по телефона и й
отправя безумни въпроси и заплахи. Последният акт на домашно насилие се
състоял на 11.01.2022год., когато ответникът внезапно се появил докато
молителката чакала автобус на спирка в гр.***. Държанието му било
заплашително, агресивно и молителката много се уплашила. В
първоначалната молба е посочено, че ответникът заплашил молителката, че
има нож в себе си и я запитал „дали иска да я убие“.
Молителката заявява, че поведението на ответника е силно стресиращо
1
за нея, същата е уплашена за живота си и не желае да има каквито и да било
контакти с него. Посочила е, че преди време е било образувано дело по реда
на ЗЗДН, по нейна молба, но оттеглена впоследствие.
С уточнителната си молба молителката изрично е заявила, че желае
защита само за себе си, не и за малолетното им дете.
Съдът е издал заповед за незабавна защита, с посочени в същата
мерки за защита.
В о.с.з. молителката се явява лично и се представлява от адв.М.Л.,
като молбата за защита изрично се поддържа / с оглед приканването на
страните към спогодба/. Молителката е изслушана в о.с.з.
В о.с.з. ответникът се явява и се представлява от адв.Т.Д., която
оспорва молбата. Ответникът по молбата е изслушан от съда.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становището на
страните и характера на производството намира, че искането за защита на
молителката по реда на този закон се явява основателно, доказано е и следва
да се уважи.
По делото се установява, че страните живели на съпружески начала,
като имат родено едно малолетно дете на четири години. През м.август
2021год. се разделили, като детето останало да живее с молителката. По
повод срещите на ответника и детето проблеми не са налице и молителката
изрично заявява, че то не е пострадало от домашно насилие. Въпреки
раздялата, ответникът нееднократно правил опити и настоявал да се съберат
отново с молителката, но последната е категорична, че не желае повече да
има съвместно съжителство с него. В тази връзка заявява, че и през време на
същото неведнъж ответникът упражнявал спрямо нея физически и
психически тормоз. Установява се, че след фактическата им раздяла
молителката за кратък период от време имала интимна връзка с общ приятел
/неин и на ответника /, а именно с лице, назовано в хода на делото само по
прякор – **** Връзката й с този човек обаче приключила бързо и
понастоящем тя не поддържа никакви контакти с него, не е поемала никакви
ангажименти за нищо към него. Заявява, че не отговаря на истината
изложеното от ответника да го е провокирала посредством този човек – чрез
телефонни разговори с него, т.к. понастоящем въпросният ****се намира в
чужбина. Установява се, че малко след фактическата им раздяла, на
2
01.09.2021год., молителката подала срещу ответника молба по реда на ЗЗДН с
искане за защита. Делото е прекратено поради оттегляне на молбата в о.с.з. на
11.10.2021год. Съдът прилага служебно протокола от съдебното заседание,
като извадка от ЕИСС. В днешното о.с.з. молителката заявява, че оттеглила
молбата си поради здравословен проблем на детето им тогава, който в онзи
момент силно я бил притеснил, както и поради постигнато тогава
извънсъдебно споразумение с ответника, че същият в бъдеще няма да я
притеснява. Това й обяснение не се оспорва от страна на ответника.
Същевременно, става ясно /от изложеното от пълномощника на молителката/,
че във вр. с издадената временна заповед за защита по предходното дело /гр.д.
№5625/2021год. на ПлРС/ и във вр. с нарушаване на заповедта от страна на
ответника, срещу последния било образувано досъдебно производство,
понастоящем приключило. Установява се, че на 11.01.2022год. молителката
чакала на спирка в гр.*** служебния превоз, т.к. отивала на работа в **** В
същото време на спирката се появил ответникът, който отишъл при нея и
започнал да й задава въпроси : „Какво да те правя сега“, започнал да я
заплашва, че ще я пребие и убие. Заплашил я, че има нож в себе си.
Молителката му казала да престане да се занимава с нея, обърнала му
внимание, че ще отиде в полицията, т.к. управлението било съвсем близо. В
този момент, когато двамата се разправяли по този повод, на спирката дошла
и станала свидетел на случващото се между тях *** От показанията й се
установява, че същата непосредствено възприела конфликтната ситуация
между страните; факта, че молителката била притеснена и правила опит да
тръгне към полицейското управление, а ответникът й препречвал пътя. В
о.с.з. молителката заявява, че държи да получи защита по реда на ЗЗДН, т.к.
ответникът „не я оставя на мира“, а на 11.01.2022год. действително изпитала
притеснения и страх. Заявява, че и когато била на работа, ответникът не
спирал да й звъни и дори това станало повод тя да бъде дисциплинарно
наказана от работодателя й. Ответникът на свой ред твърди, че след раздялата
с молителката по никакъв повод не я притеснява и че казаното от нея не
отговаря на истината. Заявява, че молителката се опитва да прави интриги
между него и негов добър приятел – **** с цел да разпалва ревността му.
Това е твърдение, което молителката отрича да е вярно. Ответникът твърди,
че срещата му с молителката на 11.01.2022год. била случайна - факт, който
същата не оспорва. Твърди също така, че след 11.01.2022год. в няколко
3
поредни дни имал обаждания от нея – също факт, който тя не оспорва.
Молителката заявява обаче, че тези обаждания били продиктувани от
необходимостта да се уговарят по повод срещите на детето с ответника, както
и били в моменти, когато детето искало да се чуе с баща си. В тази връзка
молителката заявява, че не препятства срещите на детето с бащата и въобще
контактите им. Заявява, че е блокирала телефона на ответника и когато той й
звъни тя получава СМС, в резултат на което тя връща обаждането, като му
прозвънява тя. С категоричност обаче твърди, че всичките им разговори са
свързани само и единствено с детето и възможността то да се чува и/или
вижда с баща си. Или, по делото се доказва, че на 11.01.2022год. ответникът е
осъществил акт на домашно насилие спрямо бившата си съжителка –
молителка в процеса. Действията му и словестните изрази, които е използвал
към нея, осъществяват фактическия състав на домашното насилие, така,
както то е регламентирано в ЗЗДН. Несъстоятели и неподкрепени с
доказателства са доводите на ответната страна за това, че не е налице
съставомерност на деянието поради това, че срещата била „случайна“ и че в
случая е налице „случайно събитие“. Несъмнено в случая не се касае до
случайно събитие. Що се отнася до това дали срещата между страните е била
случайна или нарочно, предварително планирана от ответника, то това също е
без значение за съставомерността на деянието и за преценката дали в крайна
сметка е осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника -
установява се, че такъв акт е осъществен. Без значение е също така, че същия
ден ответникът бил извикан от полицейски служител да се яви в
управлението в гр.*** /по повод подадена жалба от молителката/. Извикан
или не, същият е имал възможността да не влиза изобщо в контакт с
молителката, ако и срещата им да е била напълно случайна. Не остана
изяснено за съда в крайна сметка как точно е станало засичането на страните
– дали ответникът е пътувал от **** и е слязъл на спирката в момента, в
който там чакала молителката; дали е трябвало да се качи на същия автобус,
заедно с нея……. В действителност обаче, това не е от значение за изхода на
делото, т.к. каквато и да е била причината да се засекат двете страни,
ответникът е бил длъжен да не влиза в контакт и конфликт с молителката,
още повече, че отношенията им явно не са безпроблемни и преди това е
имало образувано дело по реда на ЗЗДН. Несъстоятелен е доводът да е налице
противоречие в изложеното от молителката в молбата и впоследствие в хода
4
на делото. Същата излага логични и последователни твърдения, които не се
опровергават от доказателства, събрани в хода на делото. Без значение е също
така дали е налице системност в поведението на ответника, всеки отделен акт
по който да осъществява фактическия състав на домашното насилие, или е
налице еднократно извършен акт на домашно насилие. Молителката заявява,
че в миналото, докато още съжителствали заедно, често била обект на такова
насилие от негова страна. В случая обаче е достатъчно, че се доказва
осъществения от последния акт на домашно насилие на сочената дата –
11.02.2022год., за се уважи молбата и спрямо молителката да се наложат
мерки за защита. Без значение е и обстоятелството дали по делото е доказано
или не твърдението на молителката ответникът да е препятствал същата да
подаде срещу него жалба в полицията. В случая е достатъчно, че е сезиран
директно съдът, каквато възможност законът несъмнено дава. Несъстоятелен
е и доводът на ответната страна в случая да липсва очевидец на извършеното
деяние. Разпитаната свидетелка заявява, че не е присъствала от самото начало
на срещата между страните, т.е. отишла е след като вече ответникът преди
нея бил на мястото на събитието. Същевременно обаче свидетелката е
категорична и е възприела факта, че между страните е имало разправия, че
молителката била притеснена, опитвала се да тръгне в посока полицейското
управление и казвала, че отива натам, но ответникът й препречвал пътя.
Несъстоятелен е и доводът, че реално по делото не доказано в онзи момент
ответникът да е имал в себе си нож или друго оръжие. В случая молителката
заявява, че била заплашена от него, че има в себе си нож. Същата не твърди
да е видяла в действителност такъв нож, да е ваден от ответника нож, но е
налице заплаха, която сама по себе си е достатъчна и е формирала страх у
заплашеното лице и притеснения за живота и здравето. Основателен се явява
само доводът, че по делото не е доказано молителката да е наказана
дисциплинарно заради обаждане от страна на ответника на телефона й по
време на изпълнение на трудовите й задължения. Това обаче по никакъв
начин не рефлектира върху направения по-горе извод на съда за
основателността на молбата, с която е сезиран.
Изтъкнатите доводи на ответната страна за това, че срещата между
страните била случайна, че ответникът бил извикан по повод жалба на
молителката пред орган на полицията и е възможно да е бил изнервен и т.н.,
са само обстоятелства, които съдът взема под внимание като отегчаващи или
5
смекчаващи отговорността на последния.
С оглед изложеното молбата следва да се уважи, като се определят
мерки, съвпадащи с определените със заповедта за временна защита, като се
наложи и допълнителна мярка за забрана на ответника да приближава
работното място на молителката, уточнено в днешното о.с.з. – за срок от 18
месеца.
При този изход на процеса и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС Държавна
такса в размер 30лв.
На молителката следва да се присъдят разноски за един адвокат в
размер 400лв.
На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на извършителя на домашното
насилие следва да се наложи глоба в размер 400лв., която е към минималния,
визиран в закона. В случая налагането на имущественото наказание следва да
има за цел превенция и превъзпитание на нарушителя.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1
от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение Б. К. С., ЕГН
**********, с адрес : ******, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН М. АС. М., ЕГН
**********, с адрес : ****, ***** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Б. К. С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на М. АС. М.,
ЕГН ********** да приближава пострадалото лице Б. К. С., ЕГН
**********, жилището й, находящо се на адрес : ******, както и работното й
място в **** отдел „*****, на не повече от 20 метра, за срок от 18 месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
6
СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и
3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН М. АС. М., ЕГН
**********, с адрес : ****, ***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд Държавна такса в размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН
го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ глоба в полза на държавата в размер 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН М. АС. М., ЕГН
**********, с адрес : ****, ***** ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. С., ЕГН **********,
с адрес : ******, разноски за един адвокат в размер 400лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на
основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на молителката и на
ответника по молбата, препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7