Решение по дело №484/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Постъпила е жалба от И. Л., гражданство: Украйна, дата на раждане: [дата]., с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 17, чрез адв. Я. К., член на САК, Фондация за достъп до права –ФАР, съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, срещу Заповед № ЗСПД/Д-ОВ/3330/29.09.2023г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч.

В жалбата се поддържа, че ожалваната заповед противоречи на разпоредбите на материалния закон и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. В жалбата се излага, че неправилно отказът е обоснован с липса на предпоставките по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, както и че жалбоподателката е лице, което се ползва с временна закрила в РБ, поради което попада в обхвата на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Излага подробни съображения и за това, че е налице противоречие между чл. 3, т. 5 от ЗСПД с разпоредбите на чл. 2, чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето, Конституцията на Република България /КРБ/, Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди, че разрешаването на това противоречие е предвидено в чл.5, ал. 4 от КРБ, поради което следва да се приложат пряко разпоредбите на Конвенцията за правата на детето. Твърди също, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД е в пряко противоречие и с разпоредбите на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. Сочи и практика на АССГ по подобно дело между същите страни. В заключение жалбоподателката моли съда да отмени изцяло оспорената заповед, като липсва изрично искане да върне преписката за ново решаване със задължителни указания за отпускане на исканата помощ. Претендира присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява, като упълномощеният от нея адвокат Я. К., с молба с вх. № 1448/14.05.2025г. заявява, че поддържа жалбата на наведените с нея основания. Моли за отмяна на заповедта и отпускане на помощта за двете деца. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч в писмен отговор сочи, че съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, семейството на жалбоподателката не попада в хипотезата на постоянно пребиваващи в Република България, поради което помощта е отказана с обжалваната заповед, т.к. към семейството няма предоставен статут на постоянно пребиваващи в страната. В тази връзка счита, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, като моли да бъде отхвърлена жалбата. В съдебно заседание, ответникът не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт В., който моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, като обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателката на 02.10.2023 г., видно от разписката върху самата обжалвана заповед, а жалбата е подадена на 12.10.2023 г., видно от събраните служебно от съда допълнителни доказателства на л. 29-31 от делото, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е основателна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Видно е, че Заповед № ЗСПД/Д-ОВ/3330/29.09.2023г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч е издадена от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД. Съдът служебно събра допълнителни доказателства относно компетентността на издателя на заповедта, като видно от заповед на л. 40 от делото, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при условията на заместване съгласно Заповед № 1101-РД01-0103/28.09.2023 г. на л. 40 от делото.

Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се сочи отменително основание – липса на компетентност. Обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът съобрази, че обжалваната заповед съдържа достатъчно мотиви и прани основания, поради което липсва и отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

При издаването на обжалваната заповед не се констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като следва да се посочи, че само съществено нарушение е основание за унищожаемост на административния акт.

Съдът намира, че обжалваната Заповед № № ЗСПД/Д-ОВ/3330/29.09.2023г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч е издадена и при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Следва да се посочи, че от съдържанието на заповедта е видно, че има един единствен лаконичен мотив за отказа, който гласи следното:

„Месечната помощ за дете до завършване на средно образование се отказва на основание чл. 3, ал. 5 от ЗСПД – семейството няма предоставен статут на постоянно пребиваващи в Република България“ /и по отношение на двете деца/.

Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че жалбоподателката И. Л. е пристигнала в Република България след началото на военния конфликт в Украйна, заедно с двете си малолетни деца К. Ю., роден на [дата]. и И. К., роден на [дата].

Не се спори, че на 25.05.2022 г. на жалбоподателката и двете й деца е била предоставена временна закрила в Република България по реда и условията на Закона за убежището и бежанците и в изпълнение на решение № 144/10.03.2022 г. на Министерски съвет, след което на семейството била издадена регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ********* от Държавната агенция за бежанците при МС, видно от л. 28 и сл. от делото на АССГ.

На 18.09.2023 г. И. Л. е подала заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/Д-ОВ/3330 за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни помощи за деца /л. 13-14 от делото/. Към заявлението са били представени два броя Служебна бележка за извършени необходимите планови имунизации по имунизационния календар на Р България с изх.№ 005262/14.09.2023 г. и с изх.№ 005263/14.09.2023г. от ЕТ „Д-Р. ПМП“ /л.15-16 от делото/ и удостоверение с изх.№ 32/28.08.2023г. от "Органик инвест Био защита" ООД за брутен доход за последните 12 месеца на И. Л./л.18 от делото/.

Въз основа на така подаденото заявление-декларация била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-ОВ/3300 от 29.09.2023 г. на за Директор на ДСП Ловеч /л.10 от делото/, с която е отказано изплащането на месечната помощ, на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД, с мотиви, че семейството няма предоставен статут на постоянно пребиваващи в Република България /и за двете деца/.

Страните не спорят по фактите, които са установяват от всички писмени доказателства, като не сочат нови доказателства. Спорът е правен.

Спорът по същество е относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. Отказът за отпускане на помощта по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Липсва спор между страните по делото, че на жалбоподателката и двете и деца е предоставена временна закрила, видно от карта на чужденец с предоставена временна закрила № ********* от Държавната агенция за бежанците при МС, видно от л. 28 и сл. от делото на АССГ.

Спорът е как трябва да се третират по ЗСПД чужденците, на които е предоставена временна закрила по реда на чл.39, ал.1, т. 1 от ЗУБ.

Действително по отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда единствено, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателката е гражданка на Украйна и може да се ползва от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила. С оглед на изложеното в чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано, че чужденците, които пребивават в страната, имат всички права и задължения според Конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката пребивава и отглежда децата си в Република България, има адрес в [населено място], видно от копието на издадената й регистрационна карта за чужденец, като правното основание за пребиваването й е посочена хипотезата на чл.39, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не урежда хипотеза при предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци на реципрочна основа, ако това е уредно в международен договор или в друг закон.

Именно по силата на друг закон - Законът за убежището и бежанците и по-конкретно съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ чужденецът има право на социално подпомагане.

Отделно, съдът намира още, че цитираната по - горе норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство, като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Следователно налице е противоречие на националните норми с нормите на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2004/83/ЕО.

България като държава членка в тази връзка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно §2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. Предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е посочено и в т.45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС.

Предоставената международна закрила на жалбоподателката и на нейните деца, по силата на чл.39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, по своята същност представлява международна закрила, поради което задължава всички власти, органи и институции да признават правата и задълженията им, както на български граждани.

Изпълнението на чл. 28, §1 от Директива 2004/83/ЕО задължава държавите членки чрез съответните органи да полагат грижи за тези лица /с предоставена международна закрила/ да гарантират получаване в държавата членка, предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка.

Формираният в оспорения административен акт отказ от предоставяне на месечна помощ за дете до завършване на средно образование по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, мотивиран с липса на включването на лицата с предоставена закрила по ЗУБ от законодателя като правни субекти за предоставяне на искана помощ по ЗСПД, е незаконосъобразен.

По силата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Тази норма е в противоречие с нормите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и Директива 2011/95/ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., които макар и да нямат директен ефект за България, като държава членка, обвързват същата по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. След като държавата ни не е ограничила предоставянето на социални помощи на лицата, на които е предоставена временна закрила, само до основните обезщетения, то с издадената заповед ограничаването на помощите е недопустимо.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че националната правна уредба, предвиждаща изключване от възможността за предоставяне на семейните помощи за деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на Република България с предоставена временна закрила по реда на чл.39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, противоречи на Общностното право и не следва да бъде приложена.

Постановеният отказ за отпускане на процесната помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД е в нарушение на нормите на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г.

Заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по - горе указания по прилагане на закона.

По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 03.10.2023 г. /л. 8 от адм. дело №10239/2023г. на Административен съд-София град/. В същия е посочено, че процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.

Следва да се посочи,че съгласно новата практика на съдилищата, в резултат на решение на СЕС, разпоредите на Наредба за възнаграждения за адвокатска работа не се задължителни, а съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е 1000 лева.

Следва да се съобрази Решение на СЕС по 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, като се извърши преценка какъв размер се явява справедлив и обоснован, в контекста на легитимната цел по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

При това положение, като прецени предметът на делото, от една страна, и формираната константна практика по този вид дела, от друга страна, спорът не следва да се квалифицира като сложен от фактическа и правна страна. Отделно, делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, не са събирани други доказателства, извън тези, представени при образуване на делото, освен служебно събраните от съда доказателства. В съдебното заседание не се е явил процесуален представител на жалбоподателката, като е изпратено писмено становище.

Поради всичко изложено съдът счита, че възнаграждението, което следва да се определи като справедливо и обосновано, възлиза на 600 лв., като следва да бъде осъдена ответната АСП да заплати на адвоката сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

На основание гореизложеното и чл. 173, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. Л., гражданство: Украйна, дата на раждане: [дата]., с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 17, чрез адв. Я. К., член на САК, Фондация за достъп до права –ФАР, съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, Заповед № ЗСПД/Д-ОВ/3330/29.09.2023 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч за ново произнасяне по заявление-декларация от 18.09.2023 г. на И. Л., гражданство: Украйна, дата на раждане: [дата]., с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 17, при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на адв. Я. К., член на САК, Фондация за достъп до права –ФАР, съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д. № 484/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч, в размер на 600 лв.

Решението е окончателно съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.

Да се изпрати препис от решението на страните.