Определение по дело №883/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №261019

 

Гр.Пловдив, 11.05.2021 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в закрито заседание на  единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладвано от съдия  РУМЯНА АНДРЕЕВА в.ч.гр.д. № 883 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК

Постъпила е частна жалба от  „Фератум България“ ЕООД - гр.София против Определение № 264 333 от 16.12.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 14008/2019 г. по описа на ПРС – ХV гр.с - в, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 9168/18.10.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 14008/ 2019г. по описа на ПРС – ХV гр.с-в.  В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че в указания му срок е изпълнил указанията на заповедния съд и е подал иска за установяване на вземанията по заповедта в рамките на едномесечния срок, като е изпратил исковата молба чрез куриер, поради което и незаконосъобразно е била обезсилена процесната заповед за изпълнение. Представя доказателства в подкрепа на изложеното с частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, представените по делото доказателства и съобразявайки ги в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Частната жалба е постъпила в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното разпореждане заповедният съд е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен иск и да представи доказателства за това по делото. Съдът е приел, че в рамките на предоставения едномесечен срок – изтекъл на 07.12.2020 г., заявителят не бил изпълнил дадените му указания, поради което обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Видно от материалите по заповедното производство процесната заповед за изпълнение действително е била връчена по реда на чл. 47, ал. 7 вр. ал. 5 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са дадени указания за предявяване на установителен иск и представяне на доказателства за това. Съобщението за тези указания е получено от заявителя на 06.11.2020 г. Следователно едномесечния срок за предявяване на иска и представяне на доказателства за това е изтекъл на  07.12.2020 г. – първия присъствен ден след изтичането на срока, предвид нормата на чл. 60, ал. 6 от ГПК.

От представените към частната жалба писмени доказателства – заверено копие на входирана в канцеларията на РС – Пловдив искова молба с вх. № 286243 от 08.12.2020 г. по описа на същия съд, и копие на обратна разписка към товарителница се установява, че заявителят – настоящ жалбоподател, е предявил иск за вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение на дата 07.12.2020 г. т. е. в рамките на предоставения му от заповедния съд едномесечен срок.

В производството пред заповедния съд обаче не са постъпили доказателства от заявителя за предявяването на установителния иск относно процесното вземане. Следователно не са изпълнени своевременно указанията на заповедния съд, поради което същият правилно на основание  чл. 415, ал. 5 от ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение. Цитираната норма задължава заявителят, под страх от обезсилване на заповедта за изпълнение, в едномесечен срок да представи доказателства за депозираната искова молба пред самия заповеден съд, като последният не е длъжен служебно да следи за срочното предявяване на установителния иск, доколкото разглеждащ исковата молба е друг съдебен състав, различен от този по заявлението по чл. 410 от ГПК. В подкрепа на изложеното са и задължителните разяснения на т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт (аналогична хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК), съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения.

Предвид горното жалбата се явява неоснователна, поради което същата ще се остави без уважение.

 По изложените мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на  „Фератум България“ ЕООД - гр.София против Определение № 264 333 от 16.12.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 14008/2019 г. по описа на ПРС – ХV гр.с - в, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 9168/18.10.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 14008/ 2019г. по описа на ПРС – ХV гр.с-в.  

Определението е окончателно.

                                                                                                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ