№ 12327
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110158305 по описа за 2024 година
Предявени са от Н. Д. Г., ЕГН **********, против “ФИРМА” АД, ЕИК
*****, обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 4 119,34 лв., начислена
въз основа на К.Л. от 22.04.2024 г. и Протокол № *****/2024 г., установяващ
нерегламентирано ползване на ВиК услуги на обект на ищеца - имот, находящ
се в с. К., при твърдения, че ищецът е закупил имота без ток и вода, няма
начална и крайна дата на дължимостта и не е уточнено за какъв период от
време е задължението, съответно може и да е за период, предхождащ
закупуването на имота, и осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 880,66
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от противоправно поведение на служители на ответното
дружество – отказ да бъдат предоставени на ищеца абонатен номер и водомер,
препятстван достъп на ищеца до питейна вода и невъзможност да използва
имота си за отдих и почивка. Претендират се и направените в производството
разноски.
Ищецът твърди, че на 23.03.2019 г. закупил имот, находящ се в с. К.,
който бил в тежко състояние, пред срутване. Твърди, че бил информиран, че
поради аварийното състояние в имота няма ток и вода. Поддържа, че закупил
имота като място за почивка и отглеждане на зарзавати, като за да бъде
обитаван, се наложило ищецът да направи постъпки, за да бъдат пуснати
електричество и вода. Твърди, че на 13.04.2023 г. комисия издала Протокол №
*****/2024 г., с който било установено на основание чл. 50 от ОУ на
“ФИРМА” АД нерегламентирано ползване на ВиК услуги на обекта.
Поддържа, че на 22.04.2024 г. бил издаден К.Л., с който било установено, че в
имота няма регламентирано ползване на услугите на дружеството – има
1
водомер, който е произведен 1984 г. и не отговаря на изискванията. Твърди, че
му била наложена санкция в размер на общо 4 119,34 лв. за нерегламентирано
ползване с негоден измервателен уред според представителите на ответното
дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените искове. По отношение твърденията на ищеца за
липса на облигационни отношения между страните с предмет доставка на ВиК
услуги до процесния имот за исковия период, както и че ищецът няма
качеството потребител на ВиК услуги, тъй като е закупил имота без ток и
вода, пред срутване, ответникът посочва, че за клиентски номер ***** е
създадена съдебна договорна сметка за сумата 4 117,34 лв. – фактура за м.
април 2024 г. Твърди, че на 22.04.2024 г. процесният адрес е посетен от
служители на ответното дружество, като на проверката присъствал и ищецът
Н. Г.. Твърди, че на служителите е осигурен достъп и е съставен К.Л. №
*****/22.04.2024 г., подписан от ищеца. Сочи, че проверката е установила, че
имотът е присъединен към уличната водопроводна мрежа чрез изградено в
него сградно водопроводно отклонение с диаметър Ф 3/4 ПТС с монтиран
водомер, разкрит в ревизионна шахта, без фабричен номер, за което в
ответното дружество няма открита партида и абонатен номер. Поддържа, че
не са открити документи за законосъобразно присъединяване на имота към
водопроводната мрежа съгласно изискванията и процедурата, предвидени в
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
/Наредба № 4/, като липсва и договор за присъединяване между
собствениците и ответното дружество. Твърди, че на проведена среща на
23.04.2024 г. ищецът представил документ за собственост, бил запознат
подробно с извършеното нарушение на нормативната уредба и подписал
съставения Протокол № *****/23.04.2024 г. с отразените в него констатации.
Поддържа, че ищецът не е представил документи, установяващи време, начин
и основание за извършване на присъединяването, поради което било взето
решение за служебно откриване на партида за имота с титуляр ищеца и за
начисляване на изразходваните отведени и пречистени количества вода на
основание чл. 37, ал. 1 по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4. Твърди, че въз
основа на извършената проверка, направените констатации и проведената с
ищеца среща, и с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4,
ответното дружество издало процесната фактура от м.април 2024 г. на
стойност 4 117,34 лв., като посочва обстоятелствата, обусловили приложение
на посочената разпоредба, а именно: липсата на законосъобразно
присъединяване към ВиК мрежата на имота и установеното нерегламентирано
ползване на вода от собственика. Поддържа, че сумата по фактурата не е
платена и възлиза на 4 117,34 лв. Оспорва изцяло претенцията за
неимуществени вреди при твърдения, че не са посочени нито конкретни
увреждания, нито доказателства за твърдените болки, неудобства и
психически стрес. Поддържа, че липсва увреждащо действие. При условията
на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че
именно ищецът е посочил ревизионната шахта, в която се намират
измервателен уред и ВиК тръба, за които липсват данни за изграждането и
поставянето им. Допълва, че имотът е закупен още през 2019 г., като до 2024 г.
2
ищецът не е предприел никакви действия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният с исковата молба петитум дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с искова претенция с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК с оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.
В тежест на ответника е да установи следните обстоятелства: че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува;
съществуването на валидно облигационно отношение с ищеца по договор за
предоставяне на ВиК услуги; приложимите в отношенията между страните
Общи условия и тяхното съдържание; нерегламентирано присъединяване на
имота на ищеца към водопроводната мрежа, както и захранването му през
процесния период с вода/използването на канализационни услуги; че е налице
основание за начисляване на стойност за потребени ВиК услуги в
претендирания размер по нормативно предвидена методика, поради
констатирано незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя, е да докаже
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на
работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице –
пряк изпълнител на работата (в случая работник или служител на ответника) с
необходимите елементи (деяние, вреди - в случая неимуществени, както и
техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност
и вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.).
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава
своите искания и възражения, доколкото същите се основават на положителни
факти, както и възражението си за съпричиняване. При доказване на горните
факти, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента. В случай на доказване на фактическия състав на
3
предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
За безспорни между страните с доклада са отделени следните
обстоятелства: по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 51, том I, рег. № *****, дело № 40 от 21.03.2019 г. на нотариус А.Ц.Н.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № *****, с район на
действие СРС, ответникът е придобил собствеността върху процесния имот,
находящ се в с. К.; имотът на ищеца е бил предмет на проверка, извършена на
22.04.2024 г. от служители н а “ФИРМА” АД; във връзка с извършената
проверка са съставени К.Л. № *****/22.04.2024 г. и Протокол №
*****/23.04.2024 г., подписани от ищеца.
Като писмено доказателство по делото е приет К.Л. № НПРД
40447/22.04.2024 г., съставен за адрес на обект с. К., УПИ IV (93)11 относно
извършена от служителите на ответника В.Н., С.С. и М.Д. проверка, в хода на
която е констатирано, че имотът е присъединен към уличната водопроводна
мрежа чрез изградено в него сградно водопроводно отклонение с диаметър
Ф3/4. Монтиран е водомер, разкрит в ревизионна шахта без фабричен номер,
за което при ответника няма открита партида и абонатен номер и не са
открити документи, от които да е видно имотът да е бил законосъобразно
присъединен към водопроводната мрежа.
Съставен е и протокол № *****/23.04.2024 г. след провеждане на среща
с ищеца, на която той е представил акт за собственост на имота и е бил
запознат подробно с твърдяното от ответника нарушение на нормативната
уредба. Протоколът е подписан от ищеца. Съгласно протокола поради
непредоставяне от ищеца на документи относно това кога, как и на какво
основание процесният имот е бил присъединен към уличния водопровод,
ответникът на основание чл. 37 от Наредба 4 е взел решение за откриване на
партида на имота с титуляр Н. Д. Г. и за начисляване на изразходваните
количества вода за едногодишен период на основание чл. 37, ал. 1 и чл. 35, ал.
6 от Наредбата в размер на 4117,34 лв.
С оглед извънсъдебното предявяване на претенция за заплащане на
горната сума, от страна на ответника срещу ищеца, за последния е налице
правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване
недължимостта на претендираните суми.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението по СТЕ се установява, че в действителност е
изградено сградно водопроводно отклонение (СВО), което водоснабдява
процесния имот, представляващо поцинкована тръба Ф 3/4 с дължина 4 м.,
която завършва в имота с извод за дворна чешма. Монтиран е водомер без
пломба и има шахта с отчет 0451 куб.м. СВО, според вещото лице е било
изградено преди 2000 г., тъй като такива тръби не са се ползвали след този
период. Вероятно това е станало през 1984 г. поради индикацията на оловната
пломба на водомера. Изграденото СВО не разполага със строителни книжа и
не е провеждана процедура за издаване на изходни данни от ВиК оператора.
Установява се също така, че ответникът е начислил на основание чл. 37, ал. 1
от Наредба № 4/2004 г. и чл. 50, вр. чл. 49 от ОУ служебно количество вода за
4
366 дни спрямо пропусквателната способност на поцинкованата тръба Ф ¾,
като изчисленията са правилни и са в съответствие с нормативната уредба.
От заключението по ССчЕ се установява, че с фактура №
*****/06.06.2024 г. ответникът е начислил задължение на ищеца за доставяне
на питейна вода в размер 2233,80 куб.м. вода за периода 22.04.2023 г. до
22.04.2024 г. на стойност 4117,34 лв. с ДДС. По фактурата няма постъпило и
осчетоводено плащане в полза на ответника. Стойността на предоставените
услуги е изчислена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени, действащи
през процесния период.
По делото е изслушан и един свидетел, чиито показания съдът цени
отчасти като достоверни, като има предвид неговата заинтересованост поради
приятелските му отношения с ищеца. Свидетелят С. заявява, че много пъти е
ходил в процесния имот. Посочва, че в него има разрушена къща, която е била
годна за живеене някога, но не и към настоящия момент. Освен къщата, в този
парцел има дървета, храсталаци, диворасли малини. Има и малка градинка с
два, три реда домати и краставици, които се поливат с вода от съседния
парцел, който е собственост на ищеца. Свидетелят посочва, че не е ползвал
вода в процесния имот. Твърди, че в него няма вода и водомер. Не знае в
постройката да има шахта, ревизия или нещо друго, в което да има тръби. По
принцип тя от тридесет години не се ползва. Не е влизал в постройката никога
и не знае да има ревизионна шахта извън или около нея. Не е виждал водомер
и не е виждал да се поливат домати.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон.
Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието, "потребители" на ВиК услуги са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
тези услуги.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че
потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ответника/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
5
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и тъй като е
безспорно по делото, че ищецът е собственик на процесния имот от 2019 г., се
налага извод, че доколкото ВиК услуги са били предоставяни в имота на
ищеца, то той би имал качеството на потребител на такива услуги по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
и би бил обвързан от Общите условия на оператора.
В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани и одобрени с решение на
ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторно известно.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество.
Спорно между страните остава обстоятелството дали е налице
незаконно присъединяване към водопроводната мрежа на имота, собственост
на ищеца, което би го квалифицирало като потребител на ВиК услуги. По този
въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи при установяване на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Незаконното присъединяване към ВиК системи се установява и доказва с
протокол, съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се подписва
от длъжностното лице и от най-малко 1 свидетел, който може да бъде лице от
състава на оператора. (чл. 37, ал. 3 от Наредебата). Нормата на чл. 37 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. регламентира частна хипотеза на неоснователно
обогатяване и цели в случай на установено нарушение (присъединяване към
ВиК мрежата не по законовия ред), в резултат на което са потребени ВиК
услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да бъде
преустановено, а ВиК операторът да бъде обезщетен за ползваните вода и
канализация без измервателен уред по нормативно предвидена методика
поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството
изразходвани, отведени и пречистени води. В този смисъл практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 124 от 9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г.,
IV г. о., ГП, Решение № 320 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 231/2010 г., IV
г. о., ГК, и др.
В тази хипотеза на основание чл. 37 вр. чл. 35, ал. 6 Наредба № 4/2004 г.
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s за едногодишен период, освен ако се
6
докаже, че периодът е по-малък. Същата методика е предвидена в чл. 49 и чл.
50 от Общите условия на „ФИРМА“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от същата наредба нови водопроводни
отклонения се изграждат при условията на гл. IV ЗУТ. Присъединяването към
водоснабдителната система се извършва последователно чрез:предварително
проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване;
сключване на предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване
на договор за предоставяне на услугите ВиК. Неспазването на тази процедура
за присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на императивните
законови изисквания е на общо основание противоправно деяние, поради
което и всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването й,
не по нормативно установения ред, е незаконно.
При тези принципни правни положения и като съобрази
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
е установил незаконно присъединяване към ВиК мрежата на процесния имот,
собственост на ищеца. На първо място приети по делото са протокол и К.Л.,
изготвени в присъствието на ищеца и подписани от него, от които се доказва
наличието на сградно водопроводно отклонение, което водоснабдява
процесния имот, което не се установява да е изградено при спазването на
законовата процедура. Не са налице никакви книжа, удостоверяващи
основанието и реда, по който е направено това отклонение, поради което
съдът приема, че то е незаконно. Констатациите, извършени в протокола и
контролния лист, се потвърждават от останалия доказателствен материал по
делото и по-конкретно от заключението на съдебно-техническата експертиза.
В нея също се посочва, че в имота е изградено СВО под формата на тръба с Ф
¾ , монтиран е стар водомер без пломба и има шахта с отчет 0451 куб.м.
По отношение на показанията на разпитания свидетел С., съдът намира
за необходимо да посочи, че кредитира същите само в онази им част, в която
се установява, че в имота, макар и в ограничена степен, се извършва
земеделска дейност и се осъществява напояване, за което може да е
използвано обсъжданото СВО. В останалата им част показанията на свидетеля
не следва да се кредитират поради заинтересоваността на свидетеля и
наличието на съществени ппротиворечия в тях. Те се опровергават и от
експертизата на вещото лице, което констатира на място наличието на
изградено водопроводно отклонение, шахта и водомер с отчетени от него
стойности.
При това положение съдът приема за доказано, че имотът е свързан към
водопреносната мрежа, без да е спазена законовата процедура за това, в
резултат на което са потребени ВиК услуги. Поради невъзможност да се
установи точната консумация на вода, тя следва да се изчисли служебно по
реда на чл. 37 вр. чл. 35, ал. 6 Наредба № 4/2004 г.
В тази връзка ирелевантно е, че незаконното присъединяване може да
не е извършено от настоящия собственик, а от предходен такъв или трето
лице. Съгласно трайната съдебна практика /решение № 4 от 04.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III ГО, решение № 152 от 06.11.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 4379/2018 г., III ГО, определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по
7
гр. д. № 803/2018 г., III ГО, определение № 532 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 496/2020 г., III ГО, Определение № 1328 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д.
№ 683/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 5202 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 32/2024 г., III г. о., ГК и др. / не е необходимо да се установява кой е
извършил нарушаване целостта на пломбите, физическите въздействия върху
водомерите или е изпълнил незаконното отклонение, както и че това е именно
потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви
обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за
потребителя при извършена констатация за такива нарушения. Последното
произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя
страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и
отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената
консумация на вода.
При осъществено от ищеца незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационни системи и ползване на услугите на
"ФИРМА" АД, без възможност за остойностяването им чрез измервателен
уред, правилно размерът на обезщетението е определен по методиката,
залегнала в чл. 37 вр. чл. 35, ал. 6 Наредба № 4/2004 г. и чл. 49 от ОУ и за
едногодишен период от време съобразно момента на констатиране на
нарушението. При тези данни и доколкото липсват ангажирани от ищеца
доказателства в обратна насока, няма основание корекцията да бъде
извършена за по-кратък период от време от предвидения в чл. 50, ал. 1 ОУ
едногодишен период.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД съдът намира
следното:
Като се има предвид изхода от спора по установителния иск, по делото
не се установи служители на ответника да са извършили противоправно
поведение, което да е в пряка причинно-следствена връзка с вреди, причинени
на ищеца. Не се доказва по делото ответникът чрез своите служители да е
отказал откриването на партида и/или да е препятствал достъпа на ищеца до
питейна вода. Напротив, установява се, че ответникът служебно е открил
партида за процесния имот, тъй като е констатирал по законовия ред
неправомерно присъединяване към водоснабдителната мрежа и потребление
на вода в имота. В съответствие с методиката, предвидена в закона, и Общите
си условия е изчислил цената на консумираната вода за едногодишен период и
я е фактурирал на ищеца. В този смисъл ответникът е упражнил свои права,
предвидени в закона, и не е допуснал извършването на противоправно
поведение от своите служители, нито са причинени вреди на ищеца. Поради
това искът по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността на съда за разноски:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК възниква само за ответника. Сторените разноски са в размер
8
на 800 лева - депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещите лица по
СТЕ и ССчЕ. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Следователно в тежест на ищеца следва да се присъди сумата 900 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. против “ФИРМА” АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр. С., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване недължимостта на сумата от 4 119,34 лева, представляваща
стойност на служебно начислени при условията на чл. 37, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи водоснабдителни
и канализационни услуги до имот с административен адрес: с. К., за която
сума е издадена фактура № *****/06.06.2024 г., както и иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 880,66 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от противоправно
поведение на служители на ответното дружество – отказ да бъдат
предоставени на ищеца абонатен номер и водомер, препятстван достъп на
ищеца до питейна вода и невъзможност да използва имота си за отдих и
почивка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Н. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. да заплати на “ФИРМА” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С. сумата 900 лева, представляваща
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9