РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1190/7.8.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На шести август                                                        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 892  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  И.Д.Д. ***.01.2020 год. на директора на регионална служба „ Военна полиция”-Варна , с което за извършено нарушение на чл. 51,ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 180,ал.1,т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв..

            С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че същия е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, съставен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с адв.М. Д., САК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

            Въззиваемата страна – РС „ Военна полиция”- Варна, редовно призована се представлява от подп.К.К., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

             С АУАН  с бланков № 000593/29.01.2020 год. , административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 29.01.2020 год. , около 10,55 часа в гр.Варна, жалбоподателя движещ се от в.ф. 34410-21  с посока на движение центъра на гр.Варна с лек автомобил „МАЗДА 6“ с рег. № ВА118811, числещ се на 34410-21 и собственост на МО не спира пред железопътен прелез, който няма бариери.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения отразил  такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН  било направено възражение идентично с изложеното в жалбата по процесното НП.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 51,ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 180,ал.1,т.3 от ЗДвП  административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.Д., който потвърждава изложеното в акта. Твърди, че жалбоподателя, в качеството си на водач не е спрял пред жп прелез без бариери. Посочва, че се е намирал на около 20 метра, северно от прелеза, който бил до товарния портал срещу в.ф. 34410-21.Жалбоподателя управлявал лек автомобил с военен номер и пресякъл прелеза без да се съобрази със знак А33, който бил поставен преди жп прелеза. Твърди и, че преди жп прелеза имало бализи, указващи разстоянието преди прелеза.

С показанията си св.И.Д. потвърждава казаното от св.Д..

По искане на защитата, съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Г.И., който в показанията си сочи, че е пътувал с жалбоподателя и към момента на спирането му за проверка е бил в автомобила му. Твърди, че жп прелеза се е намирал на около 200-300 метра след КПП-то на военното формирование 34410-21 и го познава много добре. Твърди, че прелеза няма бариера, имало поставени знаци за преминаване през жп прелеза, но те били от другата му страна-в посока военното формирование.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., Д. и И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Регионална служба „ Военна полиция” Варна, въз основа на Заповед № ОХ-8/03.01.2019  год. на Министъра на отбраната, като акта също е съставен от компетентно лице, въз основа на Заповед № ВП-7644/16.12.2019 год.на директора на Регионална служба „ Военна полиция” Варна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Състава на съдът приема за установено по несъмнен начин, че с поведението си жалбоподателят осъществил състав на нарушение на чл. 51, ал.3 от ЗДвП, съгласно която норма спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавала общественоопасния характер на деянието, съзнавал е общественоопасните последици, но пряко е целял настъпването им.

Състава на съда намира направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователни.

Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Д., тъй като са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. И двамата свидетели са категорични, че жп прелеза е бил без бариери. Св. Д. посочва и, че  е имало поставен знак А33 /         съгласно чл.41 от Наредба № 4/27.03.1997 год. за железопътните превози, прелезите без бариери се сигнализират с : т.1 пътен знак А35-„Бализ”, като над първия бализ се монтира и пътен знак А33/.

Съдът кредитира и показанията на св.Г.И., който също е категоричен, че прелезът няма бариера, както и че в района на прелеза имало поставени знаци за преминаване през неохраняем жп прелез.

За така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната разпоредба на  чл. 180, ал.1, т.3, пр.2 ЗДвП , съгласно която се наказва с глоба от 20 до 150 лв. водач, който по т.3 наруши правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство или правилата за преминаване през железопътен прелез.

Съдът намира  , че при индивидуализация на наложеното наказание, административно-наказващият като е определил   глоба в минимален размер на 20.00 лв.,   се е съобразил с всички обстоятелства,  визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.     В случая съдът не би могъл да намали размера на наказанието, доколкото е налице законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН.

В конкретния случай съдът счита, че не се касае за маловажен случай, тъй като обществената опасност на деянието е висока, предвид риска от влаков инцидент, който създава и който неоправдано е бил неглижиран от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № ВН-000593/29.01.2020 год. на директора на регионална служба „ Военна полиция”-Варна, с което на  И.Д.Д. ***   за извършено нарушение на чл. 51,ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 180,ал.1,т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ В РС ВАРНА :