РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Пловдив, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300601969 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. А.М. -
защитник на подс. Б. Н. Г. срещу присъда № 154 от 22.06.2023 г. по НОХД №
3629/2023г. на Районен съд-Пловдив, 14 н.с., с която Г. е признат за виновен
за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.4,
вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с определянето на
изпитателен срок от три години. С присъдата е приложена разпоредбата на
чл. 354а, ал. 6 НК; съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В жалбата, която е депозирана в срок, е изложен възгледът, че
доказателствата по делото сочат на „маловажен случай“ по смисъла на
чл.354а, ал.5, вр .ал.3, т.1 от НК. Формулирано е искане окръжният съд да
изменени обжалваната присъда като приложи привилегированата разпоредба
1
на ал. 5 на посочения текст и санкционира подсъдимия по реда на чл.78а от
НК. Оспорва се преценката на районния съд на наличните по делото данни,
определящи степента на обществена опасност на стореното и на дееца в
контекста на изискванията, поставени с дефинитивната норма на чл.93, т.9 от
НК, в резултат от което според защитата се е стигнало до постановяване на
незаконосъобразна присъда.Алтернативно се претендира намаляване размера
на наложеното наказание.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОП-
Пловдив изрази мнение, че присъдата е законосъобразна, обоснована и
справедлива в санкционната си част и подлежи на потвърждаване като
правилна. Изложи конкретни съображения против алтернативните претенции
за преквалифициране, придружено с приложение на разпоредбата на чл. 78а
НК и смекчаване на санкционирането посредством намаляване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
При пренията адв. Б. /упълномощен от подсъдимия за въззивното
производство/ изложи подробни съображения в подкрепа на исканията за
квалифициране на процесното престъпление по привилегированата
разпоредба на чл.354а, ал.5 от НК с прилагане на друг вид отговорност за
стореното, а именно-административнонаказателната като бъде определена
подходяща по размер глоба по реда на чл.78а от НК. Поддържа се, но със
значително по-малка тежест от предходната и алтернативната претенция за
смекчаване на наказателното санкциониране посредством намаляване на
наложеното наказание до общия законов минимум от три месеца.
Подсъдимият Г. се присъедини към изложените от защитника му
доводи, без да предложи собствени съображения в подкрепа на направените
искания. В допълнение заяви, че осъзнава постъпката си, съжалява за
стореното и помоли въззивния съд за смекчаване на санкционирането му.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на
страните, прие, че е налице първото, предложено от защитата основание за
ревизиране на обжалваната присъда .
Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по реда
на Глава XXVII от НПК-в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Г. е
2
обявил признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях.
Въз основа на събраните по делото, по реда и със средствата,
предвидени в НПК, доказателствени материали-подробните обяснения на
подсъдимия още от досъдебното производство, показанията на свидетелите
Б.Д. и Р.Ж., писмените доказателства: протокол за претърсване и изземване,
фотоалбум към него и приобщените с него веществени
доказателства, справка за съдимост и характеристична справка, документи,
касателни образователния и социален статус на лицето, както и заключението
на изготвената на досъдебното производство експертиза, кореспондиращи с
направеното от подсъдимия Г. по реда на чл.371, т.2 от НПК признаване на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт-първата
инстанция е направила следните фактически констатации:
Подсъдимият Б. Н. Г. е роден на ***г. в гр. П.. Има местоживеене в
същия град. Той българин, български гражданин, има висше образование. Не
е женен, безработен е, не е осъждан. Има ЕГН: **********.
На 11.06.2023г. подс.Г. гостувал на свой приятел в гр.Пловдив.
Жилището се намирало на ул.***. Около 01.30ч. поради сигнал за нарушаване
на нощната тишина, адресът бил посетен от автопатрул на 04 РУ-Пловдив в
състав свидетелите Б.Д. и Р.Ж.. След като домакинът Х.И. им отворил,
полицейските служители се поинтересували дали в жилището има
непълнолетни. От вътрешността му се чували викове, по които свидетелите
разбрали, че И. не празнува сам. Домакинът допуснал служителите на
полицията в апартамента, за да се уверят, че няма деца вътре, при което
свидетелите забелязали на маса в хола на жилището отворена метална кутия,
в която имало бяло прахообразно вещество. В помещението се намирал и
подс.Г., който потвърдил, че празнуват двамата с неговия приятел. На
въпроса на двамата свидетели какво представлява посоченото по-горе
вещество, Х.И. отвърнал, че е амфетамин, а освен това имал и малко
марихуана, като наркотиците били за лична консумация.
На питането на полицейските служители дали притежава вещи,
забранени от закона, Г. от своя страна признал, че в дома си имал наркотични
вещества, поради което била сформирана група, посетила жилището на
подсъдимия на адрес в гр.П., ***. Било извършено претърсване, при което
3
били открити и иззети, както следва: от спалня в североизточната част на
жилището-от чекмедже на бюро било иззето найлоново пликче с размери
15х5см, в което имало кафяво-зелена тревиста маса, представляваща
марихуана; 1 бр. найлоново пликче с размер 15х4см, в което имало бяло
прахообразно вещество на бучки, представляващо амфетамин; 1 бр. кутийка с
елипсовидна форма, съдържаща зелена суха маса, представляваща марихуана;
1бр. цигарена кутия, която съдържала зелена суха тревиста маса,
представляваща марихуана; както и стъкло с размери 12х12см, по което имало
остатъци от бяло прахообразно вещество, което представлявало хашиш.
Поради нуждата от специални знания в хода на разследването е била
назначена и изготвена физико-химическа експертиза, според чието
заключение намерените в жилището на Г. вещества представляват, както
следва: марихуана с нето тегло 0.609гр. със съдържание на активен компонент
9.3 % тетрахидроканабинол /ТХК/; марихуана с нето тегло 0.080гр. със
съдържание на активен компонент 9.6 % тетрахидроканабинол /ТХК/;
марихуана с нето тегло 0.203гр. със съдържание на активен компонент 8.9 %
тетрахидроканабинол /ТХК/; амфетамин с нето тегло 1.797 гр. с процентно
съдържание на активен компонент-амфетамин 10.6 тегловни %; хашиш с нето
тегло 0.083гр. със съдържание на активен компонент 1.6 тегловни %
тетрахидроканабинол /ТХК/.
Според Постановление №23 на МС от 29.01.1998г за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
високорисковите наркотични вещества, открити на в дома на подсъдимия,
възлизат, както следва: марихуана с нето тегло 0.609гр. със съдържание на
активен компонент 9.3 % тетрахидроканабинол /ТХК/-на стойност 3.65лв;
марихуана с нето тегло 0.080 гр. със съдържание на активен компонент 9.6 %
тетрахидроканабинол /ТХК/-на стойност 0.48лв.; марихуана с нето тегло
0.203гр. със съдържание на активен компонент 8.9 % тетрахидроканабинол
/ТХК/-на стойност 0.48лв., амфетамин с нето тегло 1.797гр. с процентно
съдържание на активен компонент-амфетамин 10.6 тегловни %-на стойност
53.91лв., хашиш с нето тегло 0.083гр. със съдържание на активен компонент
1.6 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/-на стойност 0.75 лева или всички
наркотични вещества възлизат на обща стойност 60.01лв.
Правилно съдът от първата инстанция е кредитирал заключението на
4
вещото лице, като е преценил, че е компетентно изготвено и с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
Въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил коректен
доказателствен анализ, който съответства на правилата на обективната логика
и е споделим. Изведените фактически констатации, които не се и оспорват от
страните, се базират на необходимите и достатъчни доказателствени
източници, които са преценени добросъвестно и в съответствие с
действителното им съдържание. Не се наблюдава и игнориране на
доказателствени източници или позоваване на такива, които не се намират по
делото.
От изложеното дотук, следва извод, че от районния съд не са
допуснати, неотстраними съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14
и чл.107 ал.5 от НПК, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално
основание. Изготвените към присъдата мотиви покриват изискуемия стандарт
по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК.
Разследващите органи от своя страна са изпълнили законовите
изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото, чрез
предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване правата на
обвиняемото тогава лице и неговия защитник, а обвинителният акт отговаря
на залегналия в чл.246 от НПК стандарт. Поради това не се констатират
основания за отмяна на присъдата по смисъла на чл.335 от НПК и връщане на
делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Впрочем, към
настоящия момент процесуална възможност за връщане на делото в
досъдебната фаза от въззивния съд не съществува. Според действащата от
05.11.2017г. редакция на разпоредбата на чл.335 ал.1 от НПК, връщане на
делото на прокурора е възможно само, когато се установи, че престъплението,
за което е образувано дело от частен характер по тъжба, е от общ характер.
При принципно правилно установени релевантни факти, включени в
предмета на доказване по чл.102 от НПК, първостепенният съд е стигнал до
правни изводи, които се споделят само частично.
Правилно е становището на ПРС, че от обективна страна, на 11.06.23г.
подс.Г. е осъществил в гр. Пловдив държане на находящите се в дома му
високорискови наркотични вещества, предмет на повдигнатото му обвинение.
Наличието на приобщените по делото наркотични вещества в имот, обитаван
5
от подсъдимия до намирането им от полицейските служители, манифестира
осъществяваната от Г. непосредствена фактическа власт върху предмета на
престъплението, с което е реализирал изпълнителното деяние по чл.354а, ал.3,
т. 1 от НК-именно държане на високорискови наркотични вещества.
Фактическата власт върху инкриминираните наркотични вещества е
упражнявана от подсъдимия на инкриминираната дата, като същата е
прекъсната с откриването им от полицейските служители и последвалото им
изземване. Междувпрочем въпросното обстоятелство не е оспорвано от Г. в
нито един момент от наказателното производство, а така също и в
предхождащите го разговори с двамата полицейски служители, посетили
дома на приятеля на подсъдимия.
Марихуаната, хашишът и амфетаминът спадат към високорисковите
наркотични средства, които са под контрол съгласно Единната конвенция на
ООН за упойващите средства от 1961 г., ратифицирана от Р. България в
списък № 1, както и Закона за контрол върху наркотичните средства и
прекурсорите. Тези наркотични вещества са включени в Приложение № 1 към
чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
включващо "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве ". Подс.Г. не е имал изискващото се от закона надлежно разрешително
от компетентните органи за държане на въпросните високорискови
наркотични вещества.
Споделят се и изводите на ПРС за реализиране на субективната страна
на престъплението. Очевиден е прекият умисъл на подсъдимия, който е
държал инкриминираните количества наркотични вещества, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и искал
общественоопасните му последици. Всички обективни съставомерни
елементи на процесното престъпление /което е такова на просто извършване/
са били отразени в съзнанието на извършителя Г., поради което и
несподелимо е виждането на адв.Б., манифестирано пред въззивния съд, че
общественоопасните последици не са били целени от подсъдимия. А
последните са се изразили в накърняване на обществените отношения,
регулиращи „народното здраве“ /вкл. и това на отделната личност, било то на
самия извършител/, доколкото законосъобразното развитие на същите
изключва държането без разрешение на високорискови наркотични вещества.
Ето защо, самият факт на съзнателно притежание без изискуемото
6
разрешение, макар за лична употреба на подобни вещества, привнася една
незаконосъобразност към въпросните обществени отношения и представлява
едно негативно развитие на същите, доколкото престъплението по чл.354а,
ал.3 от НК не предвижда допълнително настъпването на определен
съставомерен престъпен резултат, който да е целен от извършителя. Ето защо,
е налице субективна съставомерност на стореното, която междувпрочем не се
и оспорва от защитата.
Въззивният съд, обаче намира, че при квалифициране на процесното
престъпление от първостепенния съд е допусната известна непрецизност,
която е довела до неправилно приложение на материалния закон.
Установената по делото категорична фактология обосновава извода за
поведение на подсъдимия, покриващо изискванията на чл.354а, ал.5, вр. ал.3,
т.1 от НК, поради което законосъобразна е идеята на защитата за
преквалифициране на стореното от Г. с прилагане на закон за по-леко
наказуемо престъпление, без промяна на обстоятелствата, включени в
обвинението.
Принципно, за да се окачестви едно престъпление по претендирания от
защитата начин, следва да бъде констатирано осезаемо снижаване на
типичната степен на обществена опасност на деянието и на конкретния деец
от тези, които е имал предвид законодателят при очертаването на даден
престъпен състав. С други думи, случаят следва да е специален, което
означава отчетливо да се отклонява от традиционното развитие и
вредоносност на даденото престъпление и потенциалния извършител.
Настоящото общоопасно престъпление представлява именно такъв случай.
Дали деянието е с явна незначителна степен на обществена опасност се
решава при цялостна преценка на всички обстоятелства досежно обекта на
посегателство, степента на засягането му, характеристиките на конкретното
деяние, данните за личността на дееца, отразяващи се на обществената му
опасност, последиците от деянието и пр.
В разглеждания казус първостепенният съд необосновано е подценил
основните обстоятелства, които рефлектират върху обществената опасност на
конкретното деяние, а и на дееца, с което е допуснал нарушение на
материалния наказателен закон. В този смисъл въззивният съд отчете
неголямото количество и ниската стойност на инкриминираните вещества,
7
немалка част, от които са от типа на т.нар. „меки дроги“ /чието въздействие
върху физическото и психическото здраве на индивида са значително по-
слаби в сравнение с останалите забранени наркотични вещества, като хероин,
кокаин и различните видове синтетични наркотици- в подобен смисъл е напр.
Р№86/30.04.18г. по н.д. №275/18г. на първо н.о./. А и обвинението на Г. е само за
държане на въпросните наркотични вещества и макар да са налични по делото
данни, че в дома на приятеля си, същият отново е употребил заедно с него
неизвестно количество и вид наркотично вещество, то очевидно
неблагоприятните последици от цялостната му деятелност имат негативно
отражение единствено върху собственото му здравословно и социално
положение. Т.е. не се налични каквито и да било доказателства подсъдимият
чрез действията си да е въвлякъл и други лица към употребата на забранени
субстанции, което също характеризира обществената опасност на
конкретното деяние като ниска в сравнение с типичната за подобен род
престъпления.
Самият Г., който е с чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, социално и трудово ангажиран през значителна част от некраткия си
житейски път, е оказал съдействие за изясняване на обективната истина.
Нещо повече, тази му позиция предшества отпочването на наказателното
производство, доколкото подсъдимият признава пред полицейските
служители още в апартамента на приятеля си, че в своя дом държи
наркотични вещества. От друга страна, чистото му съдебно минало до
момента, в контекста на немалката му възраст, е показателно относно
изграденият у него траен модел на спазване на установения правов ред. Няма
спор в съдебната практика, че данните за съдимост не са единствените, които
характеризират дееца и определят степента му на обществена опасност.
Отражение върху нея има и цялостното процесуално поведение и заетата от
него позиция в наказателния процес, които също имат значение за постигане
на нужното съответствие между конкретно извършеното и справедливото
санкциониране. Както бе отбелязано, в конкретния случай, Г. не само
декларативно е признал вината си за извършеното, но и активно е спомогнал
за разкриване на престъплението му и установяване на всички факти,
релевантни за изясняване на обективната истина. Заетата от него изначална
позиция е индиция за преосмисляне и оценка на противоправното му деяние и
за начало на превъзпитателния процес, кореспондиращи с липсата други на
8
противообществени прояви до момента, и същите, наред с ниската степен на
обществена опасност на деянието, обосновават закономерния извод за
„маловажност“ на случая по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК.
От друга страна, предвид разнородния вид на държаните от Г.
високорискови наркотични вещества и обстоятелство, че неголямото им
количество, в никакъв случай не е и пренебрежимо малко, въззивният съд
намира, че случаят не може да се приеме за малозначителен по смисъла на чл.
9, ал. 2 НК, предвид, че малозначителността съставлява следващата граница
на диференциацията на обществената опасност. Това е така, доколкото с
оглед последно обсъдените обстоятелства, не може да се приеме нито, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна, нито, че същата
отсъства напълно, поради което в тази им част становището на първата
инстанция се споделя в пълнота от настоящата.
Поради изложеното, настоящият въззивен състав прие, че е налице
привилегированият състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК , което
обуславя изменение на първостепенния съдебен акт с оглед
преквалифициране на процесното престъпление и прилагане на закон за по-
леко наказуемо престъпление, без да се налага съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението.
На последния етап от разглеждане на делото следва да се обсъди
въпросът относно санкционирането на подсъдимия за осъществената от него
процесна деятелност, като първостепенната присъда следва да бъде
ревизирана и в тази й част. Това е така, понеже, за умишленото престъпление
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК /по която по-лека правна квалификация
се преквалифицира процесното престъпление от въззивната инстанция/
законът предвижда наказание “глоба” до 1000 лева. Налице са положителните
предпоставките за освобождаване на подсъдимия Г. от наказателна
отговорност с приложение на чл. 78а от НК, а именно: предвиденото в
закона наказание за това умишлено престъпление е “глоба”-т.е. по-леко от
лишаване от свобода до три години, деецът не е осъждан за престъпление от
общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и от деянието не се причинени имуществени вреди. Не са
налице и отрицателните предпоставки, препятстващи приложението на
посочената разпоредба, изчерпателно изброени в чл.78а, ал.7 от НК.
9
При преценката си относно справедливата санкция, която следва да се
определи на Г. по чл.78а от НК окръжният съд съобрази специфичните
особености на случая, отчитайки смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, определящи конкретната тежест на стореното и онези,
характеризиращи личността на дееца, подробно обсъдени по-горе, поради
което е ненужно да бъдат преповтаряни.
Предвидените в чл.78а, ал.1 от НК санкционни рамки на
административното наказание глоба са в параметрите от 1000 до 5000 лева,
но в разпоредбата на ал.5 е въведено едно ограничение, според което, когато
за извършеното престъпление е предвидена глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на
тази глоба.
Придържайки се към законовите изисквания, съотнесени към в
конкретиката на казуса, при съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и всички други, противоположни по насоченост
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, налични по делото,
справедлива се явява глоба в максимално възможния размер от 1000 лв.
/хиляда лева/, която именно следва да се наложи на подс. Г..
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че
първостепенната присъда следва да бъде изменен в посочения по-горе
смисъл. В останалата й част присъдата е законосъобразна и обоснована и
следва да се потвърди, предвид и липсата на допуснати в хода на досъдебното
производство и от първостепенния съд съществени процесуални нарушения.
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337 ал.1 т.2 и т.4
и чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 154 от 22.06.2023 г. по НОХД № 3629/2023г. на
Районен съд-Пловдив, 14 н.с., с която подсъдимият Б. Н. Г. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при
условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено
наказание шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е
10
отложено с определянето на изпитателен срок от три години, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението в такова по чл.354а, ал.5, вр. ал.3,
т.1 от НК.
На основание чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Б. Н. Г. от
наказателна отговорност като му налага административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за престъплението по чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11