Решение по дело №75/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 и сл. ЗЗДН и е образувано по въззивна жалба на С. С. У. от гр.Б., насочена против Решение № 5011/09.09.2009 г., постановено по гр.д. № 1809/2009 г. по описа на РС Б..

В жалбата се прави оплакване за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на съдопроизводствените правила /неправилна преценка на събрания доказателствен материал/ и като правен резултат се иска отмяната му, а алтернативно – намаляване размера на наложените на жалбоподателя мерки и наказания до минималния предвиден от законодателя в специалния закон размер.

Ответника по жалбата чрез процесуалния си представител както в писмения отговор, така и в с.з. оспорва същата и навежда доводи за неоснователността й.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд, като прецени данните по първоинстанционното дело във връзка с наведеното във въззивната жалба, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице – ответника в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от това – същият е останал недоволен от постановения съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна, предвид следното:

Производството пред районния съд е било образувано по молба на В. Н. Б., която е твърдяла, че с жалбоподателя са живяли на семейни начала, както и че е подложена на домашно насилие, изразяващо се в тормоз - психически и физически, чрез постоянно отправя ответника обиди, заплахи и цинични псувни, заплахи за изгонване и пр.

Конкретно на 28.06.2009 г. Б. станала обект на насилие от страна на ответника, посредством физическо насилие и отправяни към нея заплахи и цинични псувни.

Районният съд въз основа на представената по делото декларация по реда на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДН и събраните писмени и гласни доказателства приел от фактическа страна /а и този факт не е бил спорен/, че страните по делото са живяли на семейни начала.

Приел е още, че на посочената в молбата дата жалбоподателя действително е упражнил психически и физически тормоз по отношение на Б. / в тази насока и протокола по чл.55 ЗМВР/, като по същество той не оспорвал този факт.

Ето защо и съобразявайки приложените молби за извършено домашно насилие и показанията на разпитаните по делото свидетели приел, че ответника осъществява поведение, квалифициращо се като насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

За да направи горния извод съдът изложил съображения защо кредитира показанията на свидетелите, отчитайки и обстоятелството, че е са в особени близки родниски отношения със старните по делото.

Изложил и че събраните гласните доказателства установяват разрив в отношенията между страните по делото, които са индиция за влошени отношения, като същевременно не установяват относими към спора обстоятелства - обстоятелства, свързани с твърдяното деяние, осъществено на 28.06.2009 г., поради което и ги изключил от доказателствата по делото.

Навел и че използването на физическа принуда, цинични думи, арогантното отношение към молителката, както и заплахите за нарушаване на телесната неприкосновеност на пострадалата, се установило от представената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и обосновало тезата за наличие на психическа и физическа принуда, оказваща влияние върху психическата и телесна неприкосновеност на молителката.

Приел и че широко дефинираното понятие за домашно насилие, от една страна, а от друга страна - облекчения доказателствен ред за установяването му, е обусловено от преодоляване всякакво неблагоприятно въздействие върху лицата, намиращи се в семейна връзка.

От представените по делото писмени доказателства по реда на чл. 9, ал. 4 от ЗЗДН районният съд установил също, че ответникът не е осъждан и не се води на психиатричен отчет.

При тези данни и съобразявайки, че депозираната молба отговаря на всички изисквания на закона / чл. 9 от ЗЗДН/ и е придружена съгласно чл. 9 ал. 3 от същия закон с декларация за обстоятелствата, посочени в писмената молба, вкл. и че е подадена в съда в срока по чл. 10 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие районният извел и основателността й, с оглед установеното от нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН в насока че декларацията е годно и достатъчно доказателствено средство, установяващ твърдения акт на домашно насилие.

В случая тя и не била оспорена по надлежния ред, поради което се ползва с доказателствена сила.

По тези съображения и преценявайки, че акта на насилие се осъществява основно в и около жилището, обитавано от майката и детето, районният съд приел, че е целесъобразно да се наложат спрямо жалбоподателя мерките, предвидени в разпоредбата на чл. 5 ал.1, т.1, от ЗЗДН, а на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН да бъде наложено и наказание ГЛОБА в размер на 500.00лв.

Освен това приел, че У. следва и да се предупреди, че в случай на неизпълнение на взетите от съда спрямо него ограничителни мерки по специалния закон, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, ще бъде ангажирана наказателната му отговорност за неизпълнение на съдебно решение.

При гореустановено и съобразявайки наведените доводи от страните, въззивната инстанция прави следните изводи:

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество оплакванията против същото са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд е направил пълен и обстоен анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с установените съдопроизводствените правила е изложил съображения защо не давав яра на част от събраните по делото доказателства, а други кредитира, като приема за установени фактите от тях.

Този анализ е осъществен и във връзка със специалните норми на ЗЗДН, придаващи доказателствена тежест на определен вид писмени доказателства /декларацията по чл.9, ал.3/, отнесении и към липсата на спорност относно заявените в нея факти.

Ето защо наведените доводи в обратната насока във въззивната жалба са правнонесъстоятелни.

И т.к. други такива липсват, а нови доказателства, установяващи нови факти, не се ангажираха, вкл. и от жалбоподателя, въззивната инстанция приема, че при правилно установените факти районният съд е извел и адекватни правни изводи относно съставомерността на поведението на жалбоподателя и относно вида и размера на наложените му наказания.

Поради горното и с оглед избягване на излишно приповтаряне, съдът препраща в тази им част към мотивите на районния съд по реда на чл.272 ГПК.

Изложеното налага оставяне на атакуваното решение в сила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.17, ал.4 ЗЗДН, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5011/09.09.2009 г., постановено по гр.д. № 1809/2009 г. по описа на РС Б.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: