Р Е Ш Е Н И Е
№ 1468
гр. Пловдив, 13, 07, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 07,06,2021 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. Комитова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1227 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Жалбоподателят
– „КГБ – 2008“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
***, чрез К.Х.Х., с ЕГН ********** - управител
оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК
-79-0077278/04.03.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, с която се налага принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин „Дон Бонбон“, находящ се в гр.Пловдив,
ТЦ „Марица“ - пешеходен мост и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата , както и в хода по
същество от адв. И. се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при неизяснена фактическа обстановка.
Твърди, че не може да се обясни как е
възможно при немаркирана покупка на стойност от 4 лв. да се получи разлика в
касата в размер на 20 стотинки. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът
–Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.П. счита
жалбата за неоснователна, настоява за отхвърлянето й, като претендира
юрисконсултско възнаграждение. – Моля да се обърне внимание на факта , че на стр.3 от жалбата, втори
абзац, жалбоподателят сам признава, че посоченото от административния орган е
вярно, а посоченото обстоятелство, че е налично фискално устройство в обекта е
неотносимо. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на
законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в
настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира
за установено следното.
С обжалваната заповед ответникът
приложил спрямо дружеството – жалбоподател принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – магазин „Дон Бонбон“, находящ се в гр.Пловдив,
ТЦ „Марица“ - пешеходен мост и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн. чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във
връзка с чл. 186, ал.3 от същия закон.
За да наложи процесната ПАМ административния орган е приел за доказано,
че при извършена проверка на 23.02.2021г. в 10,10 часа, в търговски обект –
магазин „Дон Бонбон“, находящ
се в гр.Пловдив, ТЦ „Марица“ - пешеходен мост , стопанисван от жалбоподателя,
задълженото лице не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство.
В хода на проверката е извършена
контролна покупка на 150 грама шоко ядки ,
едно капучино и едно кафе на обща стойност от 4,00 лева, платени в брой
от проверяващия екип. Преди проверяващите да се легитимират А.Л.–продавач
консултант не е издала касов бон от
наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство модел ELTRADE А-3 и ФП 44318037 или от кочан с
ръчни касови бележки. Констатациите от проверката са обективирани в приложения
протокол / л. 25/ за извършена проверка
№0077278 от 23,02,21г. Впоследствие е издаден и
АУАН с №605721 от 16,03,21г.
Съдът обсъди отразеното в протокола
за проверка , в описа на наличните средства, в
декларацията на продавача А.Л.и приложените дневни отчети и фискални
бонове , от които се установява разлика между фактическата наличност на парични
средства и разчетната наличност от фискалното устройство.
По този начин е прието, че за субекта
е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал
съответен документ за извършената продажба , поради което му e била приложена
преустановителната и превантивна принудителна административна мярка –
запечатване на търговския му обект за срок от 14 дни.
Жалбоподателя не е оспорил събраните
доказателства при административната проверка , поради което съдът счита , че
няма пречка същите да бъдат кредитирани напълно.
В тази връзка именно от събраните по
делото доказателства се установява фактът на неиздаването на фискален касов бон
за всяка от извършените продажби.
От правна страна следва да се изложи следното:
Спорът е относно законосъобразността
на наложената ПАМ, за целесъобразността й, както и за нарушените права на
жалбоподателя.
В тази връзка следва да се посочи в
по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни
мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в
хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице
да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за
издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за
доставка/ продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията
по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118
ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1,
б.“а” ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от
приходните органи нарушение.
Съдържанието на ПАМ и предпоставките
за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна. Такива
цели преследва и оспорената заповед на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при
ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на властнически
правомощия.
Без съществено значение за
законосъобразността на издадения административен акт се явява конкретния размер
на установената фактическа касова наличност, който влияе единствено и само на
преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е определен на 14 дни, тъй като мярката е
наложена само с оглед така констатираното нарушение от дата 23,02,2021г. и това
е напълно достатъчно.
Самият акт на ответника е мотивиран в
достатъчна степен, вкл. и с оглед срока на запечатване, който е в рамките на
долната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл.186 ал.1 ЗДДС.
При това положение на нещата
настоящият състав намира развитата на оспорващия теза с жалбата му до съда за
необоснована, с оглед конкретно установените факти по случая.
Безспорно се касае до обект
разположен на възлово място в гр.Пловдив , покрит пешеходен мост над река
Марица, както е посочено в протокола за извършена проверка , относително голяма площ за този род
заведения и дори да се приеме, че неиздадената
касова бележка е за покупка с незначителна стойност, то мултиплициран ефекта
върху реализирания оборот, биха могли да настъпят съществени вреди за фиска.
Съобразно приложените упълномощителни
заповедина листи 8-9 съдът приема , че
оспорената заповед на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при
ЦУ на НАП е издадена в предвидената от закона форма , от материално и
териториално компетентен орган.
Ето защо, настоящият състав на съда
счита, че тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, което обосновава и
извода на настоящия състав – за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Съобразно изхода на спора съдът дължи
произнасяне и по претендираните разноски от ответника, поради което на ТД на НАП – Пловдив се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е
по реда на АПК, а възнаграждението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
V-ти състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КГБ – 2008“
ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ***, с
управител К.Х.Х. против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК -79-0077278/04.03.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която се налага принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Дон Бонбон“,
находящ се в гр.Пловдив, ТЦ „Марица“ - пешеходен мост и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на осн. чл.186,
ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА „КГБ – 2008“ ЕООД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ***с управител К.Х.Х.
да заплати на ТД на НАП - Пловдив с адрес на призоваване в гр.Пловдив, ул."Скопие"№ 106 сумата
от 100 /сто/ лева за юк. Възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в 14 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/