№……./….12.2016г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Х.Х.,
като разгледа
докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1136 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Д.Ж. М.И.Л., гражданин на ****,
чрез адв.Ц.И., срещу решение №2293/10.06.16г.,
постановено по гр.д. № 15720/15г. на ВРС, ХIV състав, с което е отхвърлен предявения от Д.Ж. М.Л.
против „ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”Иван Вазов” № 37, партер, представлявано от А.А.,
иск за установяване на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11119/15 г. на РС Варна за заплащане на сумата от
12 782 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 55 892 евро,
дължимо на отпаднало правно основание по
развален предварителен договор за
продажба на недвижим имот в строеж от 20.06.2007г., представляващ апартамент №
202 на партерен етаж, бл. 2, вх. 1 в сграда ж.к. „Summerland
Golf and Beach club” гр. Каварна, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.09.2015год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания , че решението е неправилно и
необосновано поради нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е
съобразил факта на разваляне на договора с връчената нотар.покана,
както и ролята на исковата молба като самостоятелно основание за разваляне на
договора. Счита, че съдът не е обсъдил в цялост и представените доказателства,
предвид което е достигнал до погрешни правни изводи за неоснователност на иска.
Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявения иск. Претендира
разноски по делото.
Въззиваемата страна ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,ул. Иван Вазов 37 партер, представлявано от А.А. А., представя писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени
съображения, и моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от Д.Ж. М.И.Л.,
гражданин на ****, чрез адв.Ц.И., против ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Одесос,ул.
Иван Вазов 37 партер, представлявано от А.А. А., иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД за приемане за установено,
че ИНОВЕЙТИВ
КРИЕЙШЪНС ЕООД, ЕИК *********, дължи на Д.Ж. М.И.Л. сумата в размер на 12 782 евро, представляваща част от
вземане в общ размер на 55 892 евро, подлежащо
на връщане като дадено на отпаднало основание по развален предварителен договор
за продажба на недвижим имот в строеж от 20.06.07г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 07.09.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед №5737/08.09.2015год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№11119/2015год. на
ВРС, ХХХIX състав.
В исковата молба поддържа, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът възразил. Излага
се, че на 20.06.07г. е сключен предв.договор
за продажба на недв.имот в строеж- ап.202 на партерен
етаж, бл.2, вх.1, в сграда ж.к. „Summerland Golf and Beach
club” гр. Каварна, между ищеца, А.Ф.Л. и ответника,
по силата на който първите двама са направили плащания в общ размер на 55892
евро. Твърди, че на 29.08.08г. е сключено допълн.споразумение
№1, с което ищецът е заместил изцяло А.Ф.Л. по сключения договор. Излага, че
продавачът не е изпълнил задължението си да построи и прехвърли собствеността
върху гореописания имот, поради което купувачът е развалил договора и е
претендирал връщане на всички платени суми на отпаднало основание, ведно с
дължимите лихви.
В отговор на
исковата молба ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС ЕООД, ЕИК *********, оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва факта на сключване на договора между страните,
като твърди, че правото на ищеца да иска разваляне на договора се е погасило по
давност. Излага още, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да развали
договора, тъй като нотар.покана не съдържала
реквизитите на уведомлението по чл.87, ал. 1 и 2 ЗЗД – не била връчена по
надлежен начин; не съдържала предоставянето на допълн.подходящ
срок за изпълнение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящия състав
намира предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК във
вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за процесуално допустим, поради което
и дължи произнасяне по същество на спора.
Между страните не се спори , че същите са сключили на
20.06.07г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж
- ап.202, на партерен етаж, бл.2, вх.1, в сграда, разположена в жк.„Summerland Golf and Beach
club“ в гр. Каварна. Не се спори, че в изпълнение на
договора ищецът е заплатил, а ответникът е получил дължимата продажна цена в
размер на 55892 евро. Доколкото задължението на ищеца по договора е изпълнено в
съответствие с уговорките между страните , то същият се явява изправна страна
по него.
Видно от регламента на чл.2 от договора ответникът в
качеството на продавач се е задължил да построи сградата, в която се намира
процесния апартамент, в срок до
31.08.2008 г. за своя сметка и със свои средства, съобразно одобрените
архитектурни проекти и разрешение за строеж, както и да предаде владението
върху имота на купувача в напълно завършен вид в сроковете и при условията,
уговорени в договора. Съгласно чл.8 от договора ответникът се е задължил в срок
до 30 дни след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация да му
прехвърли и правото на собственост. По делото няма спор, че ответникът не е
изпълнил задължението си да построи сградата, респ. да прехвърли правото на
собственост, нито в уговорения срок, нито в по-късен момент, в т.ч. до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство. Като причина за това
неизпълнение в отговора на исковата молба той е въвел твърдението за наличие на
админ.пречки. Същевременно в приложените по делото писма
от 07.02.2008г. и 31.10.2008г., отправени до купувачите, отв.дружество
е посочило наличие на обективни обстоятелства,
препятствали го да изпълни задължението си по изграждане на сградата,
които не могат да му се вменят във вина. Като основна причина е посочено
наличието в имота на канализационна тръба, която е част от канализационната
система на Община Каварна и която не позволявала продължаване на строителството
до преместването й.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, договорите имат сила
на закон за тези, които са ги сключили, а съгласно ал. 2, могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона.
Срокът за завършване на строителството и предаване на
владението върху апартамента в напълно завършен вид съгласно чл.2 от
предварителния договор е 31.08.2008г. Срокът за прехвърляне на правото на
собственост върху апартамента е 30 дни след издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация. Съдът намира, че под напълно завършен вид следва да
се разбира апартамент в сграда, която е въведена в експлоатация. Обратното, би
означавало обектът да не може да се използва от купувача по предназначение,
което не е целта на договора. При това положение, падежът на задължението да се
сключи окончателен договор, с който да се прехвърли правото на собственост, е
определен най-късно на 30.09.2008 г.
Съгласно чл.22 от договора при наличие на обективна
невъзможност за продавача да изпълни задълженията си по чл. 1 от договора,
която не може да му се вмени във вина, същият дължи в пълен размер на платените
от купувача парични вноски. Доколкото от данните по делото се установява, че причина
за спирането на строителството е откритата в имота канализ.тръба,
то следва извода , че е налице обективна причина с временен характер по см. на
чл.22 и чл.5 от договора, която изключва вината на изпълнителя. Изричната
уговорка, която освобождава ответника от отговорност при подобни случаи, е
задължителна за страните съгласно правилото на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото
се касае за неизпълнение по обективна причина с временен характер, за която
длъжникът не отговаря, отношенията между страните следва да се уредят по
аналогия с правилата относно последиците от неизпълнение, което се дължи на
непреодолима сила, уредени в чл. 306 от Търговския закон. Съгласно чл. 306, ал.
4 от ТЗ докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните
с тях насрещни задължения се спира, а ал. 5 предвижда, че ако непреодолимата
сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има
право да прекрати договора. Ответникът е уведомил писмено другата страна в
какво се състои невъзможността за изпълнение, за която не носи отговорност, и
възможните последици от нея за изпълнението на договора. Докато обективната
пречка съществува, неизпълнението не е по причина, за която отговаря длъжникът,
поради което и не възниква право за насрещната страна да развали договора, съотв. не тече и давностния срок
предвиден в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. В този смисъл и възражението на отв.страна за погасяване по давност на правото да се
развали договора се явява неоснователно. Същевременно от момента на обявяването
на временната обективна невъзможност за изпълнение – 07.02.2008г. до датата на
изявлението на ищеца за разваляне на договора с нотариална покана / 30.10.2014г./
е изминал достатъчно дълъг период, даващ право на кредитора да прекрати
действието на договора, по аналогия с правилото на чл. 306, ал. 5 от ТЗ. Ето
защо съдът приема, че с изявлението за разваляне на договора ищецът е упражнил
надлежно правото си да прекрати същия поради отпаднал интерес от изпълнението и
то е произвело действие от момента на връчване на нотар.покана.
Възражението на ответника, релевирано
с отговора, за ненадлежно връчване на поканата не се
споделят от настоящия състав. Удостоверителното изявление на
нотариуса се ползва съгласно чл.179, ал.1 от ГПК със задължителна за съда материална
доказателствена сила по отношение на фактите, за които се отнася. В случая
нотариусът е удостоверил осъществяването на всички факти, релевантни за извода
за спазена процедура по връчване на книжата, а именно : връчването е предприето
на адреса на управление на търговеца; установено е, че същият има канцелария на
този адрес, че липсва представител на търговеца или служител, съгласен да
получи книжата; залепено е уведомление на вратата на канцеларията и е пуснато
такова и в пощенската кутия; изтекъл е 14-дневен срок от залепване на
уведомлението и получателят в този срок да не се е явил да получи книжата в
кантората на нотариуса. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението се смята
връчено с изтичането на срока за получаването му, което в случая е станало на
30.10.2014г. Неоснователно се явява и възражението за липсата на даден подходящ
срок за изпълнение. Ответникът не само не е заявил, че обективната невъзможност
за изпълнение е отпаднала, но изрично признава в отговора на исковата молба, че
строежът е „замразен“. След като ответникът твърди, че не е в състояние да
завърши строежа по независещи от него причини, даването на срок за изпълнение е
безпредметно.
С прекратяване на договора е отпаднало основанието за
получаване от ответника на дадената в изпълнение на договора сума от страна на
ищеца, а съответно в полза на последния е възникнало правото да иска нейното
връщане на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Предвид така изложеното настоящият въззивен състав намира, че сумата, предмет на установителния иск, е дължима от ответника и иска е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 07.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за
изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото производство, или с
решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне
по дължимостта на разноските за заповедното
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 1405лева– д.т. и адв.възнаграждение, за която сума е издадена заповед за
изпълнение.
Решението на ВРС като неправилно следва да се отмени.
При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника разноски на осн.
чл.78, ал.1 ГПК в общ размер на 3534лв, от които в първоинстанционното
производство - за адв.възнаграждение и д.т. в размер
на 1768лв. и във въззивното производство - за адв.възнаграждение
и д.т. в размер на 1766лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2293/10.06.2016г. на
Варненски районен съд, XIV състав, постановено по гр.д. №15720/2015г. на ВРС,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
признава за
установено в отношенията между Д.Ж. М.И.Л.,
гражданин на ****, роден на 16.10.66г., с адрес ****, ****, и ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Одесос,ул.
Иван Вазов 37 партер, представлявано от А.А. А.,
че ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС ЕООД, ЕИК *********, ДЪЛЖИ
на Д.Ж. М.И.Л., гражданин на ****, сумата в размер на 12 782 евро / дванадесет хиляди
седемстотин осемдесет и две евро/ , представляваща част от вземане в общ размер
на 55 892 евро, подлежащо на връщане като дадено
на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.09.2015г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
№5737/08.09.2015год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№11119/2015год. на ВРС, ХХХIX
състав, на осн. чл. 415 във вр.
с чл.422 ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,ул. Иван Вазов 37 партер, представлявано от А.А. А., ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Ж. М.И.Л.,
гражданин на ****, роден на 16.10.66г., с адрес ****, ****, сумата от 1405лева / хиляда четиристотин и пет лева /, представляваща
сторени съдебно-деловодни в заповедното производство, както и сумата от 3534лв /три хиляди петстотин тридесет и четири лева/,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: