Решение по дело №264/2021 на Районен съд - Попово

МОТИВИ ПО АНД № 264 по описа на ПпРС за 2021 г.

Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемите АЙДЖ. Р. М. и К. К. АЛ. двамата от с.Л., общ.О. е било образувано и
водено ДП № 290/2021 г. по описа на РУ П. за извършено престъпление по чл.309, ал.1 НК /за М./
и по чл.311,ал.2, вр. с ал.1 от НК /за А./. След приключването му и след като преценил, че са
налице кумулативните предпоставки за приложение на чл.78а НК, наблюдаващият прокурор е
изготвил по реда на чл.375 от НПК постановление за освобождаване на обвиняемите от
наказателна отговорност по обвинения за това, че:
обв.АЙДЖ. Р. М. на 26.07.2021 г. в с.Л., община О., обл. Т., е съставила неистински частен
документ – пълномощно с № *** г. от името на М.Х.М. ЕГН **********, и на 26.07.2021 г. го е
употребила пред М.Н.М. – системен оператор в сектор „Български документи за самоличност“ в
РУ гр.П., за да докаже, че е била упълномощена от М.Х.М. да я представлява, като подаде
необходимите документи за издаване на лична карта и паспорт на децата Еджем М. и Есила М. -
престъпление по чл.309, ал.1 от НК;
обв.К. К. АЛ. на 26.07.2021 г., в с.Л., община О., обл. Т., като длъжностно лице – кмет на
село Л., община О., в кръга на службата си, е съставил официален документ – нотариална заверка
на пълномощно, издадено от името на М.Х.М. ЕГН **********, в който са удостоверени неверни
обстоятелства – че подписът за упълномощител е положен от М., с цел да бъде използван този
документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления, като деянието съставлява
маловажен случай - престъпление по чл.311, ал.2 във връзка с ал.1 от НК .
Представителят на ТРП,ТО П. поддържа внесеното постановление, пледира за налагане на
административно наказание по реда на чл.78а,ал.1 НК към минималния размер.
Обвиняемите М. и А. не се явяват в с.з., не вземат становище по внесеното постановление.
Защитниците им – адв.Б.К. /на обв.М./ и адв.Ц.Х. /на обв.А./ от ТАК не оспорват фактическите
обстоятелства по обвиненията, пледират за освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на минимално наказание по реда на чл.78а,ал.1 от НК.
След запознаване с доказателствата по приложеното в цялост ДП № 290/ 2021 г. по
описа на РУ П., както и с оглед разпоредбите на чл.378,ал.2 и ал.3 НПК в рамките на
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата АЙДЖ. Р. М. и М.Х.М. били съпрузи, имали две малолетни деца, за които
полагали грижи. Макар, че постоянният им адрес бил в с.Л., общ.О., двамата живеели и работели в
Германия. През м.юли 2021 г. обв. М. се завърнала в България, като имала намерение да поднови
паспортите на двете си деца. С тази цел посетила РУ П., но при подаване на заявлението било
установено, че издаденото й пълномощно от името на съпруга й, не включвало имената на децата,
респ. не й давало възможност да подаде необходимите заявления.
Вместо да потърси възможност за корекция и допълване на това пълномощно, на 26.07.
2021 г. обв.М. се обърнала към обв.К. К. АЛ., който бил кмет на с. Л., общ.О.. Неговите
задължения като длъжностно лице включвали и възможност да извършва нотариални
удостоверявания /т.нар.заверки/ на документи, вкл. и пълномощни /виж длъжностна
характеристика, л.57 и сл. от ДП/. За да бъде заверено едно пълномощно, било необходимо
посоченият в него като упълномощител да се яви пред А., където саморъчно да се подпише, което
да се удостовери от кмета. Обв.А. добре познавал двамата съпрузи, имал им доверие и знаел, че
работят в Германия. По телефона разговарял с М.Х.М., който потвърдил, че наистина иска да
упълномощи съпругата си – обв.М. да подаде заявления за издаване на нови документи на децата
им, поради което се съгласил да извърши „заверка“ на подписа на М.Х.М.. За целта подготвил
бланка на пълномощно, в която саморъчно вписал текст, с който „удостоверил“, че М. М.
упълномощава обв.М. /оригинал, приложен л.13 от ДП/ да го представлява пред органите на МВР
Т. във връзка с подаване на необходимите документи за издаване на лична карта/паспорт на двете
им малолетни деца Еджем и Есила. С ясното съзнание, че няма това право обв.М. се подписала на
пълномощното като упълномощител, придавайки му по този начин вид, че подписан от името на
съпруга й. След това обв.А. регистрирал пълномощното под рег. № 10/26.07.2021 г. /извлечение от
1

регистър, л.16/, както и поставил щемпел на Кметство с. Л., общ.О.. Така издаденото пълномощно
било представено от обв.М. още същият ден пред св.М.М. – системен оператор в сектор „БДС“
при РУ П., като доказателство, че е „упълномощена“ от М. Х.М.. Обв.М. заявила, че подписа
върху пълномощното е поставен по-рано през деня от съпруга й, който се бил върнал от Германия
/показания на св.Маринова, л.40/. Св.Маринова се усъмнила в достоверността на думите на
обвиняемата, тъй като преди това неин колега се бил занимавала с този случай и била задържала
предишното пълномощно, а и подписа върху инкриминираният документ видимо приличал на
подписа на обвиняемата. Въпреки това св. Маринова приела заявленията ведно с пълномощното и
актовете за раждане на децата, но лични документи не били издадени, а материалите били
докладвани на РП Т. с оглед данните за извършено престъпление. С постановление от 13.08.2021 г.
било образувано ДП № 290/2021 г. по описа на РУ П. за извършено престъпление по чл.309, ал.1
НК за обв. М. и по чл.311,ал.2,вр. с ал.1 НК за обв.А. – ДП, което било проведено и приключено в
отсъствие на обв.М., която в края м.юли 2021 г. напуснала територията на РБ /справка л.62 от ДП/.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 290/2021 г. на РУ П.
доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК. При съвкупната оценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
обвиняемите АЙДЖ. Р. М. и К. К. АЛ. двамата от с.Л., общ.О. са осъществили съставите на
престъпленията, за които са предадени на съд, за което следва да се ангажира наказателната им
отговорност. Ето защо и при установената безспорна фактическа обстановка съдът прие,че
обв.А.М. е осъществила от обективна и субективна страна на състава на престъплението по
чл.309, ал.1 от НК като на 26.07.2021 г. в с.Л., община О., обл. Т., е съставила неистински частен
документ – пълномощно с № *** г. от името на М.Х.М. ЕГН **********, и на 26.07.2021 г. го е
употребила пред М.Н.М. – системен оператор в сектор „Български документи за самоличност“ в
РУ гр.П., за да докаже, че е била упълномощена от М.Х.М. да я представлява, като подаде
необходимите документи за издаване на лична карта и паспорт на децата Еджем М. и Есила М..
Безспорно е установено, че в случая е налице частен документ – пълномощно с № *** г., в който
обвиняемата е извършила лъжливо документиране като е имитирала подписа на съпруга си
М.Х.М.. По този начин умишлено и съзнателно е удостоверила факти и обстоятелства, които не
съответстват на обективната действителност. Извършването на престъплението по чл.309,ал.1 НК
е възможно само при пряк умисъл, със специалната цел, която също е изводима от доказателствата
по делото. Макар и престъплението да е формално, на просто извършване, то ясно личи
причината, поради което обвиняемата съставила неистинския частен документ - да го представи
пред длъжностното лице в сектор „Български документи за самоличност“ в РУ гр. П., за да докаже,
че е била „упълномощена“ от М.Х.М. да я представлява, като подаде необходимите документи за
издаване на лична карта и паспорт на децата им Еджем М. и Есила М..
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните
условия за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание–1.] за извършеното престъпление е предвидено наказание ЛОС до 2
г.; 2.]деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК; 3.] не са причинени имуществени вреди от
престъплението. Предвид отсъствието на обвиняемата при провеждане на ДП не са налице данни
за нейното имотно състояние. Отчитайки най-вече причините за извършване на престъплението и
чистото й съдебно минало, съдът намери, че се касае за деяние с ниска степен на обществена
опасност, поради което определи наказанието глоба в размер на минималния, предвиден в
чл.78а,ал.л.1 НК, а именно 1 000 лв. /хиляда лева/ като прие, че този размер е адекватна реакция на
извършеното от нея престъпно деяние.
На следващо място, съдът прие, че обв.К.А. е осъществил от обективна и субективна
страна на състава на престъплението по чл.311, ал.2,вр. с ал.1 НК като на 26.07.2021 г., в с.Л.,
община О., обл. Т., като длъжностно лице – кмет на село Л., община О., в кръга на службата си, е
съставил официален документ – нотариална заверка на пълномощно, издадено от името на М.Х.М.
ЕГН **********, в който са удостоверени неверни обстоятелства – че подписът за упълномощител
е положен от М., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства
и изявления, като деянието съставлява маловажен случай.
2

На първо място, съставът на това престъпление е с особен субект – “длъжностно лице” и
като такова може да бъде извършено само от лице с подобно качество. По делото са налице
длъжностна характеристика и клетвен лист, потвърждаващи обстоятелството, че обв.А. е Кмет на
с.Л., общ.О., поради което съдът намира за доказано /по аргумент и от чл.83 от ЗННД/, че в
служебните му правомощия влиза и правото да заверява пълномощни и да носи отговорност за
отразените в тях обстоятелства. Следователно обв.А. е работел работа, респ. изпълнявал е
длъжност по смисъла на чл.46,ал.1 от ЗМСМА, несъмнено попадаща в категорията “длъжностно
лице”, визирана от законодателя в чл.93,т.1,б.”б” от НК, т.е.към момента на извършване е на
инкриминираното деяние е притежавал необходимото длъжностно качество. Именно в това си
длъжностно качество на кмет на кметство, обв.А. е съставил официален документ – нотариална
заверка рег.№ *** г. в пълномощно отразено в регистър за нотариални удостоверявания. В тази
заверка е удостоверил неверни обстоятелства и изявления относно това, че лицето М.Х.М. се е
явил пред него на 26.07.2021 г. и е положил подписа си в пълномощното с което е упълномощил
съпругата си – обв.АЙДЖ. Р. М. да го представлява пред МВР Т. във връзка с издаване на лична
карта и паспорт на децата им Еджем М. и Есила М., с цел да бъде използван този документ като
доказателство за посочените обстоятелства. Въпросната нотариална заверка представлява
„официален документ” по см.чл.93,т.5 от НК, в който обв.А. чрез лъжливо документиране е внесъл
факти и обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност. Чрез използване на
познанията си, придобити в работата като кмет на кметство и свързаните с нея специфични права
и задължения, позволяващи му да използва изцяло създадената система за нотариални
удостоверявания, в т.ч. и пропуските в нея, обвиняемият е успял чрез невярно вписване да придаде
достоверен вид на пълномощното. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, обективиран в конкретните действия на обвиняемия. Той е съзнавал,че при съставянето на
нотариалната заверка внася, респ. удостоверява в текста на пълномощното неверни обстоятелства,
като във волево отношение е целял така съставеният документ да бъде използван като
доказателство за тия обстоятелства. Този допълнителен, специфичен елемент на престъплението
по чл.311, ал.1 НК е обусловен от особеностите на този вид престъпления, чийто
общественоопасен характер е свързан с накърняване на удостоверителната функция на
официалните документи.
Анализирайки действията и на обв.А. във връзка с извършеното лъжливо документиране
съдът прие, че правилно наблюдаващият прокурор е приел, че деянието му е със значително по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на подобни престъпления–
преценка и мотиви, които настоящият съдебен състав изцяло споделя. По-ниската степен на
обществена опасност обуславя и по-леката наказуемост, която в случая е отразена именно чрез
квалификация по чл.311,ал.2 НК. Легалната дефиниция за престъпление, което представлява
„маловажен случай” е дадена в чл.93,т.9 от НК, като в конкретният случай, вредните последици от
престъплението са крайно незначителни, като в този контекст следва да се отчете вида на
упълномощаването, свързано с делегиране на права на родител спрямо малолетно дете. С оглед на
така установеното съдът намира, че са налице кумулативните условия за освобождаване и на
обв.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като: 1./за
извършеното престъпление е предвидено наказание до 1 г. лишаване от свобода или пробация; 2./
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV на НК; 3./не са причинени имуществени вреди от
престъплението.
При определяне на наказанието „глоба” съдът съобрази и имотното състояние на обв.
А..Видно от приложената по делото декларация за семейно положение и имотно състояние /л.29/
обв.А. декларира годишен доход 14 000 лв., няма малолетни деца, за които да дава грижи и
издръжка, притежава недвижим имот в с.Л., общ.О. и автомобил. При така установените
обстоятелства съдът, отчитайки и длъжностното качество, без което очевидно не би могло да бъде
извършено подобно престъпление прие, че наказанието „глоба” следва да се индивидуализира в
минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.78а,ал.1 НК, а именно 1000 лв., като счете
подобно наказание е достатъчно за реализиране на наказателната превенция.
Предвид изхода на делото, съдът постанови обвиняемите да заплатят сумата 198.70 лв. всеки
от тях /предвид разделната отговорност за разноски по чл.189,ал.3,изр.2 от НПК/ представляващи
3

разноски за в.л. от ДП - в полза на ОД МВР Т..
Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	67
Дата:	17 ноември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20213520200264
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 октомври 2021 г.

Решение по дело №264/2021 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите