№ 525
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900335 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от 1/ С. С. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********; 2/ С. С. К., ЕГН ******, с постоянен адрес:
********; 3/ В. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********; 4/ Т. Г. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител В. С. Г., ЕГН ********** и 5/ А. М. К., ЕГН ********** с постоянен
адрес: *******, срещу Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А,
представлявано заедно от В.В.М. и В.В.И., с която са предявени преките искове на
увредените лица - ищците по договор за Гражданска отговорност на автомобилистите
срещу застрахователя – ответник, за заплащане на обезщетения за претърпените
неимуществени вреди на ищците в резултат на смъртта на техния родственик С.Д.И.,
причинена вследствие на ПТП от 20.01.2023 г., за което виновното лице С. М. В. е осъдено с
влязла в сила Присъда № 45 от 26.07.2023г., постановена по НОХД № 859/2023г. по описа на
ВОС, при твърдение за валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между
собственика на МПС марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** и ответното
дружество, както следва:
1/да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата С. С. И., сумата от 200
000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата, в резултат от смъртта на съпруга й С.Д.И., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
1
2/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата С. С. К., сумата от 150
000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата, в резултат от смъртта на баща й С.Д.И., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
3/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата В. С. Г., сумата от 150
000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата, в резултат от смъртта на баща й С.Д.И., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
4/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца Т. Г. Т., действащ със
съгласието на своята майка и законен представител В. С. Г., сумата от 80 000 лева за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата,
в резултат от смъртта на дядо му С.Д.И., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане
на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
5/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца А. М. К., сумата от 80
000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата, в резултат от смъртта на дядо му С.Д.И., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се
твърди, че починалият С.Д.И. е навлязъл на пътното платно, като е пресякъл на
нерегламентирано за целта място, с което е допринесъл за настъпване на леталния изход.
ИЩЦИТЕ твърдят, че на ****** на път III-2008 на км. 17+500 на разклона към село
Тополи, община Варна, по вина на водача С. М. В., ЕГН **********, управлявал лек
автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което била причинена смъртта на С.Д.И., с ЕГН **********
починал на ****** По случая бил издаден Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица
№118 №113 от 23.01.2023г., УРИ:819 000-4524/23.01.2023г. по описа на ОД на МВР Варна,
Сектор Пътна полиция, както и било образувано Досъдебно производство №30/2023г., по
описа на сектор „пп" при ОД на МВР Варна, Прокурорска преписка №477/2023г. по описа на
Окръжна прокуратура Варна. С влязла в законна сила Присъда № 45/26.07.2023г.
постановена по НОХД №20233100200859 от 2023г. на Окръжен съд Варна била установена
вината на водача С. М. В.. По отношение на механизма на настъпилото ПТП препращат към
мотивите на присъдата и сочат, че приближавайки кръстовището за с. Тополи водачът на лек
автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с per. № ******, С. М. В., се движел с
автомобила си в дясната лента за движение с включени къси светлини и със скорост от
около 67,06 км/ч., при разрешена скорост в района на кръстовището 60 км/ч. В същото това
2
време в посока от ляво на дясно по посока на движение на автомобила на В., пострадалият
С.Д.И. на 79 години предприел пресичане на платното за движение с бавен ход на място,
където нямало пешеходна пътека. В момента, в който И. стъпил на пътното платно, той се
намирал в зоната на осветеност на предните светлини на л.а. „Фолксваген Туран" с per. №
****** и е бил видим за шофьора му. От този момент пострадалият е представлявал
предвидимо препятствие за движението и В., като шофьор е следвало незабавно да
предприеме спиране на автомобила. Поради несъобразяване с възникналата опасност на
пътя от страна на В. и превишената скорост на движение на автомобила, последвал удар,
при който с предна дясна част на автомобила, предна броня и десен фар бил ударен С.И..
Позовават се изрично на взетото предвид от наказателния съд при определяне на
наказанието на В., а именно, че се констатира честота на извършване на нарушения за
превишена скорост по време на стажа му като водач на МПС. Излагат, че вследствие на
описаното ПТП им били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в понесените от
тях душевни болки и страдания, както и дълбок и непоправим психически стрес, които щели
да останат за цял жИ.т, вследствие смъртта на техния съпруг, баща и дядо, както следвало:
1/ По отношение на ищцата С. И.: С. бил единствен съпруг, като бракът им датирал
от януари 1966г. През целия си съзнателен жИ.т С. и С. вървели ръка до ръка в жИ.та си,
изправяйки се заедно пред житейските трудности. С. имала множество заболявания, които се
породили в годините и които тя успявала да търпи и преодолява с помощта на своя любящ
съпруг С.. Тя страдала от диабет, исхемична болест на сърцето, високо кръвно, претърпяла
две операции на лява ръка за период 2014г-2017г., както 2 микроинсулта за период 2000г.-
2021г. Имала издаден ТЕЛК. Страдала от слабо зрение. Вследствие на двете счупвания на
лява ръка, почти не я ползвала. Ежедневна грижа за С. полагал С., с когото живеели в ******
до преди януари 2021 г., когато се изместили да живеят при тяхната по- малка дъщеря В. на
адрес: *******. Причината за това била, че в дома на дъщеря им В. имали нужда от
подкрепа и помощ, имало достатъчно място и за тях, както и че така С. можел да помага при
отглеждането на тяхното внуче Т., който бил едва на 13 години. И по този начин
устройвайки жИ.та си, заедно, това семейство било изключително задружно и членовете му
силно привързани един към друг. Узнавайки за нелепата смърт на съпруга си С. изпаднала в
шок, до степен, че не разбирала какво се случвало. Не можела да се съвземе и осъзнае, че С.
не бил сред живите. Уплахата била толкова силна, че на моменти С. сякаш изключвала
нормалния ход на мислите си и не помнела за случилото се, след което изведнъж избухвала в
плач, когато реализирала грозната истина в съзнанието си. На тази възраст особено за
жената, оставайки сама без спътник в жИ.та си, който е бил единствен такъв през целия й
жИ.т, преживяването граничело с осъзнаване на собствената й смърт. Толкова тежко и
дълбоко осъзнаване водещо до безсилие и безпомощност.
2/ По отношение на ищцата С. К.: Същата била дъщеря на С.. Отношенията им били
изключително близки. Психиката й била срината. За С. загубата била огромна, и тя щяла да я
носи занапред през целия си жИ.т. В продължение на около 10 години, родителите й не били
могли да имат дете, като ищцата К. била първородното дете на С. и като такава винаги била
3
неговата „гордост". Била силно привързана към баща си и той към нея. При узнаването за
инцидента С. била шокирана. Дни спед инцидента, тя не успявала да осъзнае какво се било
случило. С помощта на близките си постепенно тя разбирала, че баща й вече го няма, че
повече никога няма да го прегърне, няма да усети топлината и сигурността на бащината сила
и тези мисли и към настоящия момент присъствали непрестанно в съзнанието на С., която
търсела утеха в детето си, в съпруга си, за да може по някакъв начин да продължи да живее,
макар и с най-тежката болка в душата си.
3/ По отношение на ищцата В. Г.: Същата била дъщеря на починалия С.. Като негово
по-малко дете, тя винаги била под крилото на баща си, разчитала на него, била неговата
„мънче". През последните две години обаче, семейството заедно решило С. и С. да се
изместят да живеят при семейството на В. на адрес: *******. На този адрес живеел и синът
на В. и внуче на С., Т.. От преместването в общия дом, В. била неотлъчно до родителите си.
Силно привързана към баща си, В. изпаднала в шок от случилото се. В началото не вярвала,
часове след като разбрала, тя изпаднала в тежка нервна криза. Наложило се да приеме
успокоителни лекарства. Не намирала утеха в никое занимание, неспокойна и несигурна в
себе си, подхождала с уплаха към всяка ситуация в ежедневието, поради чувството на
празнота и самота, породени от липсата на нейния баща. Не можела да работи пълноценно.
В. щяла да носи тази загуба до края на собствения си жИ.т, тъй като този инцидент отнел
бащиното рамо и подкрепа, така нужни за една дъщеря.
4/ По отношение на ищеца Т. Т.: Същият бил едва на 13 години. Една от причините С.
и С. да се преместят да живеят заедно с малката им дъщеря В. била Т. и нуждата от помощ
при отглеждането му. Тази помощ и грижа давал основно починалият, който бил силно
привързан към внучето си и обратното. За Т. дядо му бил изключително важна фигура в
жИ.та му, прекарвал цялото си свободно време извън класните занимания със своя дядо.
Загубата на дядо си Т. не можел да преживее. Непосредствено преди инцидента Т. бил с дядо
си на разходка, който се прибрал, а дядо му не и никога нямало да се прибере. Т. бил
съкрушен от загубата и още не можел да повярва, че дядо му повече го нямало.
5/ По отношение на ищеца А. К.: Същият бил първородният внук на починалия С..
Като такъв той имал изключителна привързаност към дядо си, за него той замествал
фигурата на баща, поради трудности при комуникацията със собствения му баща, особено на
възраст при влизане в пубертета, А. бил внукът, който помагал на дядо си при нужда. А.
преживявал изключителен стрес от загубата на дядо си, така все едно бил загубил родител.
От съвсем малък той бил силно привързан към дядо си, споделял с него своите несгоди и
преживявания, дядо му го съветвал и напътствал, учил го на морал и ценности. Той бил за
А. ежедневна морална опора и обединявал семейството и в този смисъл фигурата му била от
основна важност за А. и правилното му личностно формиране.
Твърдят, че МПС-то, което бил управлявал водачът С. М. В. - марка „ФОЛКСВАГЕН",
модел „ТУРАН", с per. № ****** бил застрахован по Застраховка «Гражданска Отговорност"
в ответното дружество, съгласно застрахователна полица № ******, валидна до 01.02.2023г.
Сочат, че на 08.03.2023г. предявили пред застрахователя искане за изплащане на
обезщетение. С писмо от 15.03.2023г. застрахователят изисквал представяне на документи. С
друго писмо от същата дата застрахователят отказал изплащане на обезщетение за внуците
Т. Т. и А. К.. С писмо от 05.06.2023г., ищците представили на застрахователя допълнителни
документи, а с писмо от 30.08.2023г. представили и заверен препис от Присъда по НОХД No
859 / 2023г. на ВОС, но не влязла в сила. С писмо от 01.09.2023г. застрахователят ги
уведомил, че нямало да се произнесе докато присъдата не била влязла в сила. С писмо от
4
22.04.2024г. представили на застрахователя и заверен препис от влязлата в сила присъда. На
28.05.2024г. били уведомени по e-mail, че застрахователната комисия определила
обезщетение в размер на по 130 000 лв. за всяка от двете дъщери и 110 000 лв. за съпругата
на починалия, но при 50 % съпричиняване, което следвало да се приспадне от посочените
суми. Ищците сочат, че не са съгласни с посочените суми и твърдят, че не е налице и
съпричиняване.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не
оспорват, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена при ответника. Оспорва всички останали предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя, като сочи, че С. В. не носел отговорност, а
между ищците и техния починал родственик липсвала емоционална близост, което изобщо
изключвало правата на внуците да получат обезщетение. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че починалият И. бил допуснал
грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като бил навлязъл внезапно на
пътното платно без да се съобрази с приближаващия се лек автомобил, на нерегламентирано
за целта място в нарушение на разпоредбата на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП. Твърдят, че
процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за водача на лекия
автомобил, който не би могъл и не би бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици, тъй като ПТП било технически непредотвратимо, поради което същото се
явявало случайно деяние. Излагат, че починалият И. не бил единствен близък родственик на
ищцата С. И.. Същата имала две дъщери и двама внука, които да полагат необходимите за
нея грижи. Ищците С. К. и В. Г. имали свои семейства, живеели в отделни домакинства и не
били разчитали на финансова подкрепа от страна на техния наследодател. В условията на
евентуалност сочи, че така претендираните от ищците размери не отговаряли на критерия за
справедлИ.ст.
В насроченото открито съдебно заседание ищците се представляват от процесуален
представител, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им, както и за
присъждане на разноски по представен списък. За ответника се явява процесуален
представител, който оспорва частично предявените исковете. По отношение на исковата
претенция на ищцата - С., твърди, че предвид наличието на тежка форма на деменция и
разпад на личността й, то болките и страданията от нейна страна са били в сравнително по-
малък обем от обичайното и за сравнително по-кратък период. Твърди, че исковете по
отношение на внуците са изцяло неоснователни, а по отношение на С., В. и С., са частично
основателни. Моли за решение в този смисъл, като се приложи и коефициент за
съпричиняване от страна на пострадалия, в размер на 50 %. Претендира разноски по
представен списък, като отправя възражения за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. В открито съдебно заседание контролиращата страна Дирекция ”Социално
подпомагане“ гр. Варна, редовно уведомена, не изпраща представител.
5
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на ****** на
главен път III-2008, на разклона за с. Тополи, обл. Варна, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Туран" с per. № ******, в нарушение на
чл.20, ал. 2 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение, С. М. В., ЕГН **********, не
се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия и
видимост и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на С.Д.И. на 79 год., като деецът след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия,
доколкото е налице влязла в сила присъда по НОХД № 859/2023г. на ВОС и на основание чл.
300 ГПК същата обвързва съда с установеното в нея досежно дееца, деянието и настъпилите
последици.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че приближавайки кръстовището
за с. Тополи, В. се е движел в автомобила си в дясната лента за движение с включени къси
светлини и със скорост от около 67,06 км/ ч. при разрешена скорост в района на
кръстовището от 60 км/ч., а в същото време в посока от ляво надясно по посока на
движение на автомобила на В., починалият С.И. е предприел пресичане на платното за
движение с бавен ход на място, където няма пешеходна пътека, като в момента, в който И. е
стъпил на пътното платно, той се намирал в зоната на осветеност на предните светлини на л.
а. „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** и е бил видим за шофьора му – В..
Също така е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
към ****** лек автомобил с марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** е бил
застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
Страните не спорят, а и от представеното удостоверение за право на наследяване, се
установява, че ищцата С. С. И. е съпруга на починалия С.И., а ищците С. С. К. и В. С. Г.
негови дъщери. Няма спор, а и от представените актове за раждане, се установява, че ищеца
А. М. К. е син на ищцата С. С. К., а ищеца Т. Г. Т. е син на ищцата В. С. Г..
На л. 14 от делото е прието доказателство, установяващо, че ищците са отправили
писмена застрахователна претенция към ответника чрез заявление с вх. No 2417/
08.03.2023г., допълнено със заявления с вх. No 5470/05.06.2023г., 8366 / 30.08.2023г., 4084/
22.04.2024г. като с уведомление от 15.03.2023г. застрахователят е отказал изплащане на
обезщетението за ищците – внуци на починалия, а с писмо по ел.поща от 28.05.2024г.
застрахователят е определил обезщетения за останалите ищци при приспадане на определен
процент от застрахователя.
Представени са нотариално заверени декларации от С. С. И. и В. С. Г. и двете от
28.02.2024 г. В декларациите сa обективирани изявления, че считано от януари 2021 г. С. С.
И. заедно с починалия С.Д.И., живеят в едно домакинство със семейството на дъщеря им В.
Г. на адрес ******, като след смъртта на С.И., С. И., продължава да живее на същия адрес.
На л. 62 до л. 83 ищците са ангажирали медицинска документация, свързана със
6
здравословното състояние на ищцата С. И.. На л. 241 е приложено Експертно решение No
92909 / 24.09.2024г., издадено от ТЕЛК „МБАЛ – Света Анна“ АД, с което ищцата С. С. И. е
преосвидетелствана на 100% ВСУ за пожизнен срок с чужда помощ, като водеща диагноза е
посочена – „съдова деменция, неуточнена“.
По делото във връзка с възраженията за съпричиняване е изслушано и прието
заключението на инж. Й. М. по допусната съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) –
л.243-л.253. Вещото лице сочи, че движението по главния път, където е настъпило
процесното ПТП е двупосочно с две пътни платна. Посочва, че дясното платно към Девня
преди кръстовището с ул. „Д-р Ат. Липов" е съставено от три ленти за движение - дясна за
завой надясно с ширина 3,9 м., средна за направо с ширина 3,6 м. и лява за завой наляво с
ширина 3,4 м. Насрещното платно, съставено от единична пътна лента с ширина 5 метра.
Кръстовището било регулирано с пътни знаци. Автомобилите се движели с предимство в
посока от гр.Варна към гр.Девня. Преди кръстовището имало поставени табели,
ограничаващи скоростта на движение до 60 км/ч. и нямало положени пешеходни пътеки.
При платната за движение без предимство пътните ленти са единични, разделени с единична
непрекъсната линия при кръстовището. Скоростта на автомобила в момента на удара е била
65 км/ч, а тази на пешеходеца 3.6 км/ч. Пешеходецът е пресичал от ляво на дясно за посоката
на движение на автомобила, от страната на варненско езеро към село Тополи, а автомобилът
се е движил от гр.Варна към гр.Девня, с предимство определено по главния път със знаково
стопанство. Сочи, че точката на ПТП е била в лентата за движение на процесния автомобил,
в права посока към гр. Девня, непосредствено преди автомобилът да навлезе в
кръстовището, на около 109,7 м. - 25 м = 84.7 м след Ор.1 и около средата на пътната лента.
Преди удара пострадалият е пресякъл ширината на пътното платно спрямо насрещна пътна
лента, лява лента за изпълняване на ляв завой, след което е навлязъл до около средата на
процесната пътна лента. Счита, че общо изминато разстояние от пешеходеца е 10.4 метра, за
време от около 10 секунди. Сочи, че видимостта на автомобила/водача към пешеходеца с
тъмни дрехи, в тъмната част от денонощието с включени къси или дълги светлини е била
между 50-100 метра с оглед мокрото пътно платно. Счита, че за пешеходеца автомобилът е
бил категорично видим от над 100 метра при включени и насрещно видими светлини.
Разпознаваемостта на намеренията на автомобила или водача, във видимост спрямо пътната
маркировка и островните съоръжения, че автомобилът няма да се отклони и да завие в дясно
към село Тополи да е била на около 60 метра преди точката на ПТП. Счита, че съгласно
описаните данни в протоколa за оглед, пешеходецът е бил видим за водача на автомобила
едва на около 43 метра пред автомобила, поради което водачът е разполагал с техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието в случай, че се е движил със
скорост до 50 км/ч (48.6 км/ч). Експертът сочи, че при движение със съобразена скорост от
страна на автомобила спрямо светлинното му петно, и своевременна реакция спрямо хода на
пешеходеца, ПТП-то е било предотвратимо само и единствено посредством аварийно
спиране от страна на автомобила. Счита, че при навлизане в очертанията на кръстовището
със 60 км/ч и своевременна реакция спрямо пешеходеца, навлизащ в пътната лента за
движение на автомобила, водачът е нямал възможност да спре аварийно преди точката на
7
ПТП, но е имал възможност при ограничение на скоростта на движение с аварийно спиране
и отклонение в ляво да пропусне пешеходеца да пресече без да се достигне до контакт.
Счита още, че пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме по категоричен
начин приближаващия автомобил с неговата посока на движение на разстояние от около 60
метра преди точката на ПТП, при което да съобрази с общия трафик на движение с 60 км/ч,
че автомобилът ще достигне точката на удар за време от около 3.6 секунди, което време не
позволява по-категоричен начин пешеходецът да навлезе и напусне ширината на процесната
пътна лента без опасност от настъпване на ПТП. При изслушване на вещото лице в рамките
на проведеното о.с.з. на 06.11.2024г. същото уточнява, че в случай, че пешеходецът е
възприемал автомобила, като опасност за пресичането си, той е имал възможност да спре в
средна пътна лента. Също така, тя е била за ляв завой, т.е. автомобилите движейки се по този
тип разпределение на кръстовището, следва да изчакат насрещните пътни превозни
средства, които се движат и тогава да направят маневра ляв завой. От което следва, че лявата
лента е била възможна за изчакване от пешеходеца. Уточнява още, че липсвали данни по
делото относно хода на пешеходеца, дали е предприел обръщане назад или е бил само в една
посока, единствено може да се заключи, че той е бил бавно подвижен с оглед наличието на
бастун към ПТП-то. Сочи, че пресичането на пътното платно не е осъществено между
„STOP” линиите.
Изготвена и приета по делото е и СПЕ, която съдът кредитира като неоспорена от
страните и съответстваща на останалия доказателствен материал – л. 277 – л. 297. Вещото
лице И. С. Т. заключва, че анализът на информацията от проведеното изследване и данните
от делото показват, че всички ищци са преживели психотравма, и с много голяма вероятност
- остра стресова реакция, също така всички са развили в различна степен тревожно-
депресивна симптоматика в следствие на преживяното травмиращо събитие - смъртта на
С.И.. Само при ищцата С. И. се е проявила симптоматика покриваща критериите на МКБ-10
и ДСМ -5 за Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР).
Относно психичното състояние на ищцата С. И., експертът сочи, че през последните
години психичното й състояние се е влошило изключително много. Към настоящия момент
С. била почти неконтактна, с много напреднал стадий на деменция и разпад на личността.
При настъпването на трагичното събитие с нейния съпруг, тя е била в относително стабилно
психично и емоционално състояние. След загубата се е наблюдавала силно изразена остра
стресова реакция, настъпила е психотравма, която е надхвърляла потенциала на жената да се
справи с нея. Привързаността и зависимостта и от вече липсващия съпруг е изправила
психиката пред силна тревожност, страх, емоционална болка. Реакцията е била неадекватна,
тревожността и депресията са се увеличили, влошеното физическо състояние също е
допринесло за изостряне и увеличаване на психическите страдания. Като в следствие на
всичко се е проявила симптоматика, покриваща критериите на Посттравматичното стресово
разстройство (ПТСР). Вещото лице счита, че не може да се заключи, че дементната
симптоматика е била причинена само и единствено от преживяната травма, но твърди, че
със сигурност загубата и ПТСР са допринесли за по-бързото влошаване на общото
8
здравословно състояние и ускоряване на дегенеративните процеси. Не може да се даде
оптимистична прогноза за възстановяване. В съдебно заседание, проведено на19.11.2024г.
вещото лице уточнява, че от материалите по делото е направил заключението, че след 2021
г., когато ищцата е диагностицирана с „дементно състояние“, нещата са се влошили покрай
травмата. Сочи, че с второ ТЕЛК решение, ищцата вече е освидетелствана със 100% с чужда
помощ, като в първото, което е било три години по- рано е била със 75%. В анамнезата на
Експертното решение № ****** било записано „…..Психичната проблематика преди около
три години по повод на това, че е плачела без причина, настроението й се променяло,
ставала е раздразнителна….“. Уточнява, че „деменцията“ се развива бавно, а след ПТП-то,
това което е видял е една тотално неадекватна жена, поради което е заключил, че много
бързо се е влошило състоянието й. Сочи, че ищцата почти не можела да говори. Твърди, че
към настоящия момент С. осъзнава, какво се е случило със съпруга й. Имала някакви
откъслечни моменти, с оглед на това, че когато вещото лице разговаряло с другите близки за
инцидента, понякога е показвала реакции.
Относно психичното състояние на ищцата С. К., вещото лице заключва, че към
момента на изследването се отчита лека степен на депресивност, адекватна самооценка,
много високо нИ. на личностна тревожност. Излага, че високата стойност на личностната
тревожност е устойчИ. състояние на личността и по данни от интервюто, анамнезата и
биографичните данни, и другите изследвания, може да допусне, че е в голяма степен е
обусловена от загубата на бащата и преживяванията, свързани с нея. Счита, че процесът на
преодоляване на скръбта все още не е приключил, но се намира в последната фаза. С. е
преживял травмиращо събитие - загубата на своя баща, като тази загуба е предизвикала
сериозна психотравма. Пояснява, че психотравмата може да нанесе тежки увреждания на
индивида както на физическо, така и на психично нИ.. В случая се отчитала повишена
тревожност, свръхчувствителност, депресивни моменти, нарушение на качеството на жИ.т,
понижено социално фунциониране. С. имала ниски нива на адаптивните възможности, и ще
изпитва трудности при справяне с последствията от психотравмата.
Относно психично състояние на ищцата В. Г., експертът заключва, че към момента на
изследването се отчита умерена степен на депресивност, ниска самооценка, висока степен на
ситуативна и личностна тревожност. Преди загубата на своя баща нИ.то на личностна
тревожност вероятно е било леко завишено, като впоследствие скръбта от загубата най-
вероятно е станала причина за тези твърде високи нива на личностна и ситуативна
тревожност. В. се намирала в етапа на приемане на скръбта, като понякога проявявала
регрес и се връщала в етапа на депресия, където засядала за дълъг период. Като цяло
депресивната и тревожна симптоматика били добре отчетени от всички тестови методики. В.
е преживяла травмиращо събитие - загубата на своя баща, като тази загуба е предизвикала
сериозна психотравма. Отчита високи нива на лична и ситуативна тревожност,
свръхчувствителност, депресивни моменти, нарушение на качеството на жИ.т, занижена
самооценка, ниско самочувствие, емоционална лабилност. Вероятно е преминала и през
остра стресова реакция. Експертът сочи, че В. е с лабилна психика. Педантичен тип личност,
9
ригидна с инертни психични процеси, тежък подем и дълго преживяване на травматични
събития. Има снижение на адаптивните възможности, и ще изпитва трудности при справяне
с последствията от психотравмата. В съдебно заседание, вещото лице твърди, че В. има
нужда от терапия, тъй като има специфични личностни особености на психиката, които
излизат извън моториките, с които е изследвал. Твърди, че загубата на бащата й, се е
насложила върху това нейно състояние.
Относно психичното състояние на ищеца Т. Т., вещото лице заключва, че към момента
на изследването се отчита наличие на лека депресивна симптоматика, неадекватно завишена
самооценка, умерено завишени личностна и ситуативна тревожност. Т. Т. се намирал в
повечето време в етапа на отричане на скръбта и не успявал да продължи напред. Причини
за това били личностните особености на темперамента и характера, неадекватните копинг
стратегии, ригидността и ниските адаптивни възможности за реакция при стрес, възрастта
на детето. Т. е преживял травмиращо събитие - загубата на своя дядо, като то е надвишило
потенциала му за справяне, способността му да го преодолее, като тази загуба е
предизвикала психотравма. Отчитала се психосоматична симптоматика, депресивни
моменти, повишена тревожност, нарушение на качеството на жИ.т. След психотравмата не
желаел да слуша нищо свързано със смъртта на дядо му, изпитвал негативни мисли,
целенасочено избягвал хора и места, които имат връзка с травматичното събитие, имал е
нарушения на съня, затруднено концентриране, чувствал напрегнатост и често тревожност.
Експертът счита, че е възможно да е преминал през остра стресова реакция. Ригидността,
емоционалната лабилност в съчетание с ниските нива на адаптивните възможности можели
да доведат до задълбочаване на депресивната симптоматика и трудно възстановяване от
психо-емоционалната травма, скръб и загуба. Сочи, че се наблюдава инертност на
психическите процеси, тежък подем и дълго преживяване на травматични събития.
Експертът счита, за необходимо да се започнат дългосрочни психотерапевтична и
психокорекционна дейности. В съдебно заседание уточнява, че детето има личностни
особености, който не са свързани със загубата на дядо му. Твърди, че детето не е добре
диагностицирано. Сочи, че е налице умствената изостаналост и друга диагноза, които може
би ги има от преди, още от раждането. Счита, че с оглед текущото му здравословно
състояние и с това заболяване, което има, със сигурност може да бъде преодоляна травмата
и етапът на отричане. Сочи, че това отричане е във връзка с неговото състояние.
Относно А. К., експертът заключва, че към момента на изследването се отчита лека
депресивна симптоматика, адекватна самооценка, високи степени на личностна и
ситуативна тревожност. Високата личностна тревожност, се потвърждавала и по данни от
интервюто, фамилната анамнеза и другите тестови методики. Нейните завишени стойности
вероятно се дължали и на травмиращите преживявания, свързани със смъртта на дядото на
А.. Отчитайки данните от проведеното изследване с тестовите методики и диагностичното
интервю вещото лице установило, че А. се намирал в повечето време в етапа на приемане на
скръбта и рядко се връщал към предишния етап- депресия. Процесът на преодоляване на
скръбта от загубата на дядо му, се развивала в правилната посока, въпреки, че личностните
10
характеристики не съдействали. Вероятно за процеса на възстановяване съдействала
адекватно подкрепящата го социална среда - семейство, приятели и колеги. А. преживял
травмиращо събитие - загубата на своя дядо, като тази загуба предизвикала психотравма. В
случая експертът счита, че се отчитат депресивни моменти, повишена тревожност, тъга и
дълбока емоционална липса. Вероятно бил преминал през остра стресова реакция.
За установяване на твърденията на ищците за претърпените от тях болки и страдания
са разпитани свидетелите М.А. К. и Г. Т. Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
след като съобрази, че М. К. е съпруг на ищцата С. К. и баща на ищеца А. К., а Г. Г. съпруг
на ищцата В. Г. и баща на ищеца Т. Т. и доколкото кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Свидетелят К. твърди, че връзката между ищцата С. К. и баща й е била много силна.
Всяка седмица са го посещавали и постоянно са му се обаждали, за да чуят как е. Когато са
им съобщили за инцидента С. изпаднала в шок, била е много зле. Започнала да употребява
успокоителни. Сочи, че след смъртта на баща й нейното ежедневие се е изменило. Била е
под постоянно напрежение. Започнала е да се бърка, да забравя. Не е успявала да спи
пълноценно, постоянно се е събуждала. Получавала е паник атаки. На работа също е имала
проблеми, тъй като не се е справяла с работата си. Обяснявала, че в съзнанието все изплувал
баща й. По отношение на ищеца А., вещото лице твърди, че той е имал много силна връзка с
дядо си. Свидетелят работел, като професионален шофьор, поради което отсъствал
постоянно от вкъщи. С. се е грижел за А.. Когато А. разбрал за инцидента, не можел да
повярва, притеснил се е много. Променил се. Към настоящия момент, когато говорили за
дядо му, той ставал, излизал и не искал да говори за това. Свидетелят сочи, че ищцата В.
също се е променила след инцидента. Станала е много притеснителна. Ищцата С. също не
можели да я успокоят. Твърди, че всяка вечер са я посещавали в с. Тополи, където живее в
едно домакинство с ищцата В.. Уточнява, че ищцата и съпругът й С. живеели там откакто
състоянието на С. се влошило, от преди 4-5 години. Имала много заболявания и съпругът й
се е грижел за нея. Свидетелят и съпругата му също са им помагали. И те са полагали грижи,
но основно починалият се е занимавал с нея. Твърди, че С. не е в адекватно състояние,
откакто е починал съпругът й. Изпаднала е в деменция, а преди инцидента не е имала такива
проявления. Твърди, че С. не е имал никакви здравословни проблеми. По отношение на
ищеца Т. /детето на В. / твърди, че в деня на инцидента е бил с дядо си и не можел да
повярва за случилото се. Той също бил изпаднал в някакви състояния и е плакал много.
Свидетелят сочи, че починалият С. много е държал на празниците. След смъртта му, те не
били същите. Вече не се събирали, съпругата му не искала, ставало й мъчно.
Свидетелят Г. Г. твърди, че заедно със съпругата си, ищцата С. и пострадалият С. са
живеели в едно домакинство от януари 2021 г. Това преместване се е наложило, заради
грижите за С.. Към него момент не е била лежащо болна, но поради болестите си забравяла
да си пие хапчетата и е трябвало някой да осъществява контрол вкъщи. Тя вече не можела и
да готви. Налагало се и да се помага в домакинската работа. С. се е грижел за нея.
Обслужвал я. Свидетелят и съпругата му започвали работа от 6:30 часа сутринта, поради
11
което се наложило някой да посреща и изпраща сина им до училище. Така освен
съжителството със С. и С., са си споделяли и грижите за детето. Свидетелят сочи, че ищецът
Т. и дядо му С., били много привързани и правили много неща заедно - като работа вкъщи.
Докато е бил малък се е занимавал с него, разхождали са се. В деня на инцидента той е бил с
дядо си. Отишли са до магазина за лимонада. Не си спомня, кога Т. се е прибрал. Знае само,
че е видял приятел и е казал на дядо си, че иска да се види с някакво негово другарче, като
дядо му се съгласил. Сочи, че синът му се затваря много в себе си. Когато говорели за нещо
тъжно, той го приемал вътрешно и не го споделял. Първоначално са му казали, че дядо му е
претърпял инцидент и той се е надявал, че ще оздравее. Впоследствие му съобщили, че е
починал, за да не се затвори много в себе си. Повече не са говорили за това, тъй като го
изживявал вътрешно. Започвал да плаче. Заявява, че Т. няма заболяване, а просто имал
проблем с говора. Ако му се случили лоши работи, той не искал да говори за тях, изключвал
ги. Когато разбрал за дядо си, му е било тъжно. Към момента отново отричал и не искал да
говори за него. Като започвал да говори, му ставало тъжно и започвал да плаче. Свидетелят
сочи, че ищцата В., е била много привързана към баща си. След смъртта му й е бил нарушен
сънят от стреса, който е преживяла. Изпаднала е в нервна криза, в шок. Наложило се е да
приема медикаменти. Не може да каже, колко време продължил този стрес. Към днешна дата
е намалял. Свидетелят излага, че ищцата С. е прекарала през 2020 – 2021 г. два
микроинсулта, поради което малко по – трудно възприемала това, което и се случва. С.
́
разпознавала близките си. Когато се случила трагедията със съпруга и тя разбрала. Към
́
момента не може да каже дали разбира. Изпаднала е в стрес. Преди смъртта си, С. се грижел
за нея, както и всички от семейството. След смъртта му, за С. вече се грижела съпругата на
свидетеля - В.. Сочи още, че след като разбрала за смъртта на С., ищцата С., също е
изпаднала в шок, като сестра си В.. По отношение на ищеца А. сочи, че същият живее в град
Варна. Той бил по – голям от сина му, семеен. Свидетелят сочи, че пострадалият С. не бил
шофьор. Нямал страхове, когато види кола, просто се е пазел, като всеки гражданин.
Заявява, че пострадалият не е имал здравословни проблеми. Свидетелят уточнява, че С. е
носел бастуна, като навик. Преди това е имал подагра и полагал режим. Не му е трябвал
бастуна. Движел се нормално и си правел разходки.
По почин на ответника, за установяване на твърденията, че пешеходецът е предприел
действие – връщане назад, както и от какво разстояние лекият автомобил е бил видим за
пешеходеца е разпитана свидетелката П. Л. В.. Свидетелката твърди, че на 20- ти януари е
била пътник в автомобила, на предната седалка, който е бил управляван от съпруга й.
Излага, че инцидентът се е случил в 6:20 часа вечерта. Твърди, че починалият С.И. не е
пресичал на пешеходна пътека, а на главен път. Пешеходецът не се е движел много бързо. Не
може да каже, кога точно са го възприели. Твърди, че времето е било много лошо, В.ло е
суграшица/ това е дъжд, който преминава в сняг /, поради което предполага, че са го видели
на метър и половина. Лично тя го е видяла на 1,5 м около 2 м. Пешеходецът е пресичал от
ляво на дясно, а срещу тях са идвали тирове. Твърди, че съпругът й е направил опит, за да
избегне удара. Пострадалият е направил крачка напред. Съпругът й е искал да го заобиколи
отляво, но в този момент той отново е дал назад и е настъпил удара. Пострадалият не е
12
носел светлоотразителна жилетка. Бил е с тъмни дрехи, с бастунче и една бутилка. Сочи, че
единствената грешка, която са направили със съпруга й след инцидента, е че са преместили
автомобила, след като спрелите за помощ коли са ги накарали. Били са в шок.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 КЗ вр. чл.496 КЗ вр. чл.380
КЗ, е предвидено да изтече определен период от време от сезирането на застрахователя за
доброволно уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след изтичането на който
са допустими за разглеждане съдебните претенции. В този смисъл на първо място съдът
следва да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищците следва да представят
надлежни доказателства, че са сезирали застрахователя с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и че е изтекъл срока по чл. 498 ал.3 вр. чл. 496 КЗ. В
процесния случай, всички ищци са отправили писмена застрахователна претенция към
ответника, като не са съгласни с размера на определеното обезщетение, поради което и
предявените искове се явяват допустими в хипотезата на чл.498 ал.3 предл. трето от КЗ.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедлИ. да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
По отношение на исковите претенции на ищците С. И., С. К. и В. Г.:
Безспорно се установява, че ищците - С. И., С. С. К. и В. С. Г. са именно от кръга
лица, очертан по двете цитирани постановления. От ангажираните гласни доказателства се
установява, че починалият С.И. е бил в изключително топли и близки отношения със
съпругата си и двете им дъщери. Всички са живеели като едно семейство, в което е имало
взаимна подкрепа, разбирателство и обич. Не са налице каквито и да е доказателства, които
13
да изключат правото на ищците да получат обезщетение за неимуществените вреди, които се
установява да са им причинени от загубата на техния близък.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищците
съдът е възложил да установят при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност", сключена с ответното дружество и покриваща отговорността на водача на лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** и настъпилото
застрахователно събитие в срока на действие на застраховката; 2/ водачът на лек автомобил
лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ******, С. М. В. е нарушил
правилата за движение по пътищата, управлявайки застрахования автомобил и е
предизвикал ПТП-то; 3/ именно в резултат на ПТП-то са настъпили вредите, т.е. причинно -
следствената връзка и конкретния вид и размер на вредите, настъпилото травматично
увреждане и причинно-следствената връзка между него и настъпилото ПТП; в тази връзка
на установяване подлежи конкретния вид, характер, интензитет и продължителност на
неимуществените вреди;
Обстоятелствата по първата, втората и част от третата предпоставки съдът прие за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, както е посочено при обсъждане на фактическата
обстановка. Ищците следваше да установят конкретния вид, характер, интензитет и
продължителност на неимуществените вреди. От събраните гласни доказателства, както и от
заключението на вещото лице И. Т., се установяват твърдените психични болки и страдания,
негативни психически преживявания и емоционален стрес, настъпили в резултат на
внезапната смърт на съпруга и баща на ищците.
С оглед на всичко гореизложено се установяват всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, които съдът е възложил в доказателствена тежест на
ищците.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. С Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като
задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 /
2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедлИ.ст. Според
мотивите в посоченото постановление, понятието "справедлИ.ст" не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В тази
връзка, съдът извърши и подробната преценка на всички обективни обстоятелства, които се
обсъдиха по-горе. Удовлетворяването на изискването за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД налага
при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди,
14
които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от критериите
и обстоятелствата, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да
са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. След като
съобрази всички гореизложени фактори, както и че не се събраха доказателства страданията,
които преживяват ищците, да се характеризират с изключително висок интензитет /такъв
различен от този, който би се приел за нормален за загубата на техния съответен близък/,
настоящият състав намира, че справедлИ. по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение
в размери, както следва:
Ищците С. К. и В. Г. са пълнолетни, вече създали и семейство. Починалият С. е
помагал на дъщеря си В., с която живеели в една къща, като посрещал и изпращал сина й от
училище. С дъщеря си С. са се чували редовно, макар и да живеели в различни населени
места, го е посещавала редовно. Както се установява и от гласни доказателства разширеното
семейство на ищците е било сплотено, като не се установяват някакви различни от
нормалните за възприетото за обществото ни отношения между вече възрастни родители и
деца, създали собствени семейства с техни деца. Установените от съдебно-психологичната
експертиза болки и страдания не са нещо извън очакваните такива за загубата на родител,
като не са установени и конкретни психични заболявания, които да се нуждаят от лечение.
След като съобрази посочените по – горе обстоятелства, настоящият състав намира,
че справедлИ. по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетението на претърпените
неимуществени вреди за сумите, а именно: за ищцата С. К. 140 000 лв. и за В. Г. 150 000 лв.,
като по-високия размер за В. съдът обосновава с обстоятелството, че семейството на В. и
баща й, заедно с майка й са живели в едно домакинство, което е предопределило и
неизменното присъствие на бащата във всекидневието на дъщерята В..
По отношение на ищцата С. И. справедлИ. би било обезщетение в размер на 160 000
лева. Същата е изгубила най-близкия си човек към когото е била силно привързана и
зависима. Събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност установяват, че ищцата е
имала здравословни проблеми, като съпругът й се е грижил за нея и й е помагал. Няма
основание да се приеме, че психическото й състояние е било драстично влошено преди
инцидента. Обратно – данните сочат на бързо снижаване на функциите по психическа
годност след процесното събитие, като то е настъпило през м. януари на 2023 г., а на
21.09.2024 г. с ТЕЛК решение, ищцата е преосвидетелствана на 100% ВСУ за пожизнен срок
с чужда помощ, като водеща диагноза е посочена – „съдова деменция, неуточнена“. Няма
никакви убедителни доказателства, които да обосноват категоричен извод, че С. е била с
психически или тежки физически проблеми преди загубата на съпруга си. В тази връзка,
съдът намира възраженията на ответника, че търпените болки и страдания от ищцата са
били сравнително в по-малък обем от обичайното и за сравнително по-кратък период, за
неоснователни. В същото време следва да се отчетат изводите на вещото лице-психолог,
което е дало мнение, че не може да се заключи, че дементната симптоматика е била
причинена само и единствено от преживяната травма, но със сигурност загубата и ПТСР са
15
допринесли за по-бързото влошаване на общото й здравословно състояние и ускоряване на
дегенеративните процеси. В този смисъл не може да се приеме за доказана пряката
причинно -следствена връзка между настъпилия фатален инцидент и развилата се при
ищцата деменция с придружаващите я силно изразени когнитивни смущения и
поведенчески отклонения. Този извод следва да се отчете за определяна на размера на
обезвредата, дължима на ищцата, като се приеме, че състоянието й (установено в хода на
делото) не е било обусловено и провокирано само от трагичния инцидент.
По отношение на исковете претенции на ищците А. К. и Т. Т.:
В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/ дядовците и
внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедлИ.
е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик
от разширеното семейство. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. От посочените разяснения
следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки
следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени
вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч. ищците като низходящи от втора
степен. При преценката за наличието им в разглежданата хипотеза, обаче, следва да се
отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените
роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
16
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между баби/дядовци и
внуци, представлява отглеждането на внука от бабата/дядото поради различни причини
(заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.) / в този смисъл и решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II
т. о./. Особено близка връзка следва да се приеме, че е налице, при установени взаимно
очакване за грижа и помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на
участниците във връзката; емоционална подкрепа за преживяване на тежки житейски
събития; взаимно доверие за безвъзмездно водене на поета в полза на другия участник
работа, ако такава бъде възложена; съвместно отбелязване на различни по-важни събития
(лични и обществени празници и важни събития в семейството) и пр. От значение е също
дали лицата са живели заедно в едно домакинство, дали са създали собствено семейство,
дали възрастта им предполага по-голяма емоционална близост.
В разглеждания случай по делото не се установяват подобни на изброените
обстоятелства в отношенията между ищците Т. Т., А. К. и техния дядо, които да обуславят
особено силна връзка помежду им с интензитет, аналогичен на този между родители и деца.
Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства, в които
липсват данни за конкретни житейски ситуации, които да са провокирали особена близост в
отношенията помежду им. Споделеното от свидетелите, че починалият С. /дядо на ищците/
е помагал в отглеждането на внуците си в детските им години и че са прекарвали заедно
семейните празници, не позволява да се направи преценка за изключителност в близостта
между ищците и починалия, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016г. на
ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост
между членове на близкия семеен кръг, характеризираща се с взаимна обич и морална
подкрепа.
По отношение на непълнолетния ищец Т. Т. се установи, че е живеел в едно
домакинство със своя дядо, две години преди инцидента, като починалият го е водел на
разходка като малък, а след това на училище, вземал го от училище, поради това, че
родителите му са започвали работа в 6:30 часа, като това е израз на нормалното и загрижено
участие на бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците, но не разкриват
изключителност на съществувалата емоционална връзка между ищеца и починалия му дядо.
/ така Решение № 50094 от 06.12.2023 г. на ВКС по т.д. 1576/2022 г., II т.о., ТК/. Следва да
бъде съобразено обстоятелството, че той е живеел и с родителите си, което не е наложило
поемане изцяло на грижите и възпитанието на внука от дядото.
По отношение на ищеца А. К. се установи, че той вече е бил пълнолетен и е живеел в
друго населено място, където е създал и семейство. От друга страна от свидетелските
показания, както и от заключението на вещото лице И. Т. не се установяват и понасянето на
морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всеки
внук/внучка – силна и непреодолима скръб от загубата на баба/дядо. Сведенията, че ищците
17
са изживели много тежко загубата на своя дядо, не могат да обусловят извод, че са понесли
морални болки и страдания, по- интензивни и продължителни от нормалните за тези
отношения. Ищецът А. се намира в етапа на приемане на скръбта. По отношение на ищеца
Т. Т., вещото лице е посочило, че същият се намирал в повечето време в етапа на отричане на
скръбта и не успявал да продължи напред, но това се дължало, на личностните особености
на непълнолетния, които не били свързани със загубата на дядо му. Това отричане
представлявало модел на скръб и било свързана с неговото състояние. Липсват категорични
данни за претърпяна психична травма с висок интензитет и продължителност, развитие на
психиатрично заболяване или актуална депресивна симптоматика. Следователно, в случая
са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва
необходимостта от обсъждане на останалите предпоставки от фактическия състав на
отговорността на застрахователя.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав приема, че ищците А. К. и Т. Т. не са от
кръга лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на техния дядо, поради което и предявените от тях искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД са неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По възражението за съпричиняване:
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване, като това възражение следва да се подведе под нормата на чл. 51 от ЗЗД,
според която ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Твърденията на ответника са, че починалият С.Д.И. е навлязъл на пътното
платно, като е пресякъл на нерегламентирано за целта място, с което е допринесъл за
настъпване на леталния изход. В конкретния случай действията на пострадалия са
съобразени, за да се установи конкретен механизъм на настъпване на процесното ПТП и за
да бъде постановена конкретната присъда. Част от възраженията на ответника, направени от
същия в рамките на настоящото производство, са били вече разгледани от наказателния съд.
Този установен от наказателния съд механизъм именно като основа на извършеното деяние
е съобразен при постановяване на присъдата, като в случая са били изследвани и установени
и действията на пострадалия, което е намерило отражение, както в мотивите, така и при
съобразяване на наложеното наказание. Съдебната практика на ВКС по наказателни дела е в
насока, че действията на пострадалия, и неговия личен принос за резултата следва да се
отчете при индивидуализация на наказанието /Решение № 110 / 2014г. на II НО, Решение No
81 / 2016г. на III НО, Решение № 113 / 2016г. на III НО/. С оглед гореизложеното за
безспорно и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, свързани с конкретния
механизъм, както беше посочено по-горе.
В тази връзка и със заключението на САТЕ, съдът приема, че починалият при ПТП
пешеходец, е нарушил грубо задълженията си предвидени в чл.113, ал.1, т.1 от ЗДв.П, който
повелява пресичането на платното за движение да се извършва на пешеходна пътека, като
преди да навлязат на платното за движение, пешеходците следва да се съобразят с
18
приближаващите се пътни превозни средства В този смисъл предприетото в нарушение на
правилата на движение пресичане на пътното платно при ясното съзнание за приближаващи
превозни средства без съмнение представлява протИ.правно поведение, което в значителна
степен е допринесло за настъпване на увреждането. При това положение без значение е дали
пешеходецът е имал обективна възможност да прецени скоростта на движение на моторното
превозно средство, доколкото с непредпазлИ.то си поведение същият сам се е поставил в
ситуация на риск. Отделно, вещото лице заключва, че при движение с позволената скорост и
своевременна реакция спрямо пешеходеца, навлизащ в пътната лента за движение на
автомобила, водачът е нямал възможност да спре аварийно преди точката на ПТП, но е имал
възможност при ограничение на скоростта на движение с аварийно спиране и отклонение
вляво да пропусне пешеходеца да пресече без да се достигне до контакт. От свидетелските
показания на П. В., се установи, че шофьорът на автомобила, след като е възприел
пешеходеца, е направил опит да го заобиколи от ляво, като в този момент пострадалият е дал
крачка назад и е настъпил удар. При това положение съдът намира, че поведението на ищеца
се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не е налице изключението по чл.113, ал.2
от ЗДв.П, която позволява пресичането на двулентови двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, пешеходците могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, но само ако спазват
правилата по ал.1, т.1, 2 и 4, за които както вече се посочи по-горе са нарушени.
Съдът достигна до извод, че възражението за съпричиняване е основателно, като
определя, че приносът на пострадалия към вредоносния резултат е в размер на 30 %. С
толкова следва да бъде намален и размерът на определените обезщетения за претърпените
от ищците неимуществени вреди. Така на ищцата С. И. би се следвала сумата от 112 000 лв.,
за ищцата С. Г. – 98 000 лв. и за ищцата В. Г. – 105 000 лв.
Доколкото съдът намира за основателна претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, то претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците също се дължи. Съобразно разпоредбите на КЗ, законната
лихва върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди следва да се изчисли от най -
ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК или от датата на
уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, съобразно
разпоредбата на чл. 429 ал.3 от КЗ. В случая, ответното застрахователно дружество е
уведомено за претенцията на ищците на 08.03.2023г. и ответникът не е изплатил
обезщетение, поради което и законната лихва за забава би била дължима, считано от тази
дата. Претенциите са заявени, обаче, за период с начална дата – датата на подаване на
исковата молба и за този период следва да се уважат.
По разноските:
Страните са направили искане за присъждане на разноски. Предвид разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни имат право на разноски съразмерно с уважената и
19
отхвърлената част от иска. Следва да се има предвид, че ищците са освободени от заплащане
на държавна такса и разноски на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.
Претендираният размер от представляващите страните е 17 300 лева, от които по 8
650 лева, представляващи заплатени в брой адвокатски възнаграждения за
представителството от адв. Д. Е. и адв. П. В. по отношение на ищците С. С. К. и В. С. Г.,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие от
04.11.2024г., имащи характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалният представител на ответниците е отправил възражение по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на
делото, положения труд и осъщественият обем на защитата. Съобразно уважената част от
исковете на ищцата С. К. се дължи сумата от 5 651,33 лв., а на ищцата В. Г. сумата от 6 055
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса
за уважената част от исковете по сметка на ВОС, както следва: - по претенциите на С. С. И.
– 4 480 лв., по претенциите на С. С. К. – 3 920 лв. и по претенциите на В. С. Г. – 4 200 лв.
или общо за всички – 12 600 лв., както и сумата от 400, 91 лв., заплатен депозит на вещо
лице за изготвяне на съдебно-психологична експертиза.
С оглед изхода от спора, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се дължат разноски. Претендират се заплатеното
възнаграждение за вещо лице в размер 600 лв., депозит за призоваване на свидетел – 80 лв.,
както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., които се установява да
са заплатени. Предвид, че адвокатското възнаграждение е уговорено по отношение на
всички претенции и е обвързано с броя на ищците по предявените искове, то и
възнаграждението следва да се раздели на броя на ищците по искове и така да се определи
поединично, като същото се отнася и за останалите претендирани разноски. За всеки един
от ищците базата, от която да се определи съразмерната част от разноските следва да е в
размер на по 436 лв./ 2180/5/ или по претенциите на С. С. И. на ответника следва да се
присъдят 244,16 лв.; по претенциите на на С. С. К. – 284,85 лв.; по претенциите на В. С. Г. –
305.20 лв.; -по претенциите на Т. Г. Т. – 436 лв. и по претенциите на А. М. К. – 436 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано
заедно от В.В.М. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на С. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, сумата от 112 000 лв. / сто и дванадесет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на съпруга й С.Д.И., причинена вследствие на ПТП от ******, за което
виновното лице С. М. В. е осъдено с влязла в сила Присъда № 45 от 26.07.2023г.,
20
постановена по НОХД № 859/2023г. по описа на ВОС, при валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП между собственика на МПС марка „ФОЛКСВАГЕН",
модел „ТУРАН", с peг. № ******, и ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 112 000
лв. / сто и дванадесет хиляди лева/ до предявения размер от 200 000 лв. /двеста хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано
заедно от В.В.М. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на С. С. К., ЕГН ******, с постоянен адрес:
********, сумата от 98 000 лв. / деветдесет и осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на баща й С.Д.И., причинена вследствие на ПТП от 20.01.2023 г., за
което виновното лице С. М. В. е осъдено с влязла в сила Присъда № 45 от 26.07.2023г.,
постановена по НОХД № 859/2023г. по описа на ВОС, при валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП между собственика на МПС марка „ФОЛКСВАГЕН",
модел „ТУРАН", с peг. № ****** и ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 98 000
лв. / деветдесет и осем хиляди лева/ до предявения размер от 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано
заедно от В.В.М. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, сумата от 105 000 лв. / сто и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от последната неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на баща й С.Д.И., причинена вследствие на ПТП от ******, за което виновното лице
С. М. В. е осъдено с влязла в сила Присъда № 45 от 26.07.2023г., постановена по НОХД №
859/2023г. по описа на ВОС, при валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП между собственика на МПС марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ******
и ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, на
21
основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 105 000 лв. / сто и пет хиляди
лева/ до предявения размер от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. С. Г., ЕГН **********
срещу „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано заедно от
В.В.М. и В.В.И., искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. / осемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на неговия дядо С.Д.И., причинена вследствие на ПТП от
20.01.2023 г., за което виновното лице С. М. В. е осъдено с влязла в сила Присъда № 45 от
26.07.2023г., постановена по НОХД № 859/2023г. по описа на ВОС, при валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП между собственика на МПС марка
„ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** и ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *******
срещу „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано заедно от
В.В.М. и В.В.И., искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. / осемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на неговия дядо С.Д.И., причинена вследствие на ПТП от
20.01.2023 г., за което виновното лице С. М. В. е осъдено с влязла в сила Присъда № 45 от
26.07.2023г., постановена по НОХД № 859/2023г. по описа на ВОС, при валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП между собственика на МПС марка
„ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** и ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано
заедно от В.В.М. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Варненския окръжен съд
сумата от общо 13 000,91 лв. / тринадесет хиляди лева и деветдесет и една стотинки/, от
22
които: - по претенциите на С. С. И. – 4 480 лв., по претенциите на С. С. К. – 3 920 лв. и по
претенциите на В. С. Г. – 4 200 лв., представляващи дължимата държавна такса, както и
сумата от 400, 91 лв. /четиристотин лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
заплатен депозит на вещо лице за изготвяне на съдебно-психологична експертиза, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано
заедно от В.В.М. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на С. С. К., ЕГН ******, с постоянен адрес:
********, сумата от 5 651,33 лв. / пет хиляди шестстотин петдесет и един лева и тридесет
и три стотинка/, представляваща сторените от ищцата разноски в производството, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано
заедно от В.В.М. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, сумата от 6 055 лв. / шест хиляди петдесет и пет лева/, представляваща
сторените от ищцата разноски в производството, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано заедно от
В.В.М. и В.В.И., сумата от 244,16 лв. / двеста четиридесет и четири лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща съответната част от направените разноски от ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ******, с постоянен адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано заедно от
В.В.М. и В.В.И., сумата от 284,85 лв. / двеста осемдесет и четири лева и осемдесет и пет
стотинки /, представляваща съответната част от направените разноски от ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано заедно от
В.В.М. и В.В.И., сумата от 305 лв. / триста и пет лева/, представляваща съответната част от
направените разноски от ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
23
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано заедно от
В.В.М. и В.В.И., сумата от 436 лв. / четиристотин тридесет и шест лева /, представляваща
съответната част от направените разноски от ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано заедно от
В.В.М. и В.В.И., сумата от 436 лв. /четиристотин тридесет и шест лева/, представляваща
съответната част от направените разноски от ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД,
ЕИК ********* по следните банкови сметки на ищците: 1/ за С. С. И. - IBAN: ******* при
*****; 2/ за С. С. К. - IBAN: ****** при *****; 3/ за В. С. Г. - IBAN: *******при *****;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
24