РЕШЕНИЕ
№
град
София, 26. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 10908/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 10. 01. 2020 год., постановено по гр. д. №
6447/2019 год. на СРС І ГО 46 състав, е осъдено З.О.З. АД на основание чл. 411 КЗ да заплати на З.А.Б. АД сумата от 3135 лева, представляваща непогасен
остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка КАСКО, посочена щета, заедно със законна лихва от 13.
06. 2019 год. до окончателно изплащане на главницата, както и законна лихва в
размер на 39.27 лева, за периода 13. 06. 2019 год. до 24. 06. 2019 год. върху
сумата от 11779.67 лева погасена част от главницата, като е отхвърлен искът за
главница за разликата над уважената част до пълен предявен размер от 14914.94
лева поради плащане след завеждане на делото, изцяло иска за мораторна лихва в
размер на 339.73 лева за посочен период, поради недоказаност по основание, и
искането за законна лихва за периода от завеждане на исковата молба на 31. 01.
2019 год. до 12. 06. 2019 год.
С решението ответникът е осъден по компенсация на разноски
на ищеца в размер на 324.58 лева.
С въззивна жалба ищецът атакува решението, като заявява
недоволство от него, тъй като неправилно районният съдия е приел, че ответникът
не бил надлежно поканен извънсъдебно да заплати претендираните суми, с което
решение са отхвърлени исковете не ищеца за присъждане на изтекли мораторни
лихви и направени по делото разноски.
Съдът се е произнесъл по възражение, което ответникът не е
навел в спора. Районният съдия е отхвърлил иска поради неизпълнение от страна
на ищеца на задължения по чл. 412 КЗ да
предаде окомплектована преписка на ответника. Ответникът оспорва само факта, че
е дал повод за завеждане на делото, като твърди, че разноските следва да му се
възложат и неоснователност на иска обосновава с плащане в хода на делото.
Претенцията била неокомплектована надлежно, което твърдение
е неправилно. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част за заплащане
на мораторни лихви и разноски в производството, с постановяване на съдебен акт,
с което да се уважи изцяло искът за мораторни лихви в размер на 339, 73 лева за
периода 10. 11. 2018 год. до 31. 01. 2019 год. и да му се присъдят направените
по делото разноски.
В отговор ответникът оспорва жалбата като неоснователна,
като моли съдът да остави решението в сила като правилно и законосъобразно.
Твърденията в жалбата са противоречиви. На ответника не са
изпращани при предявяване на доброволната регресна претенция нито оригинали,
нито копия на протокол за ПТП, фактура, СУМПС снимков материал, което ясно е
отразено в писмото. За поставяне на длъжника в забава е необходима покана и
съгласно чл. 412 ал. 3 т. 1 КЗ застрахователят по застраховка Гражданска
отговорност на деликвента в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
съдържа всички документи, сочещи на неговата отговорност по аргумент от чл. 412
ал. 2 КЗ. Позовава се на чл. 329 ал. 3 КЗ. Ищецът не е оборил наведени от
ответника твърдения с отговор на исковата молба и не ангажира доказателства.
Счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно,
поради което моли съдът да го потвърди. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът
препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, Встъпване в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователя по
имуществената застраховка, чл. 411 КЗ, В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера
на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора
за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Оспорено е от ответника твърдяно от ищеца обстоятелство за
дължимост на мораторна лихва за посочен период и разноски по делото.
Представените по делото доказателства установяват, че
ответника не дължи мораторна лихва от 339.73 лева за периода от 10. 11. 2018
год. до 30. 01. 2019 год., тъй като не е бил в забава. На 19. 10. 2018
год.ответникът е отправил писмено уведомление до ищеца по реда на чл. 412 ал. 2 КЗ, получено от ищеца на същата дата, с което е поискал допълнително документи
за окомплектоване на преписката и за доказване на регресната претенция – КП,
фактура, СУМПС, свидетелство за регистрация на МПС и снимков материал.
По делото няма твърдение и данни до завеждане на исковата
молба ищецът да е представил допълнително на ответника изисканите документи –
представени са едва с исковата молба и получени от ответника на 13. 05. 2019
год.
Както правилно е преценил районният съдия при завеждане на
исковата молба главното вземане на е изискуемо, пора което ответникът изпада в
забава на 13. 06. 2019 год. в хода на процеса. Забавата е считано от получаване
на исковата молба с документите, приложени към нея, за които е направил вече
искане по чл. 412 ал. 2 КЗ и след изтичане на 30 дневния срок по чл. 412 ал. 3 КЗ.
Задължението за ответника по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за лихви като обезщетение за
забава възниква от тази дата.
Материалният закон е спазен от районния съдия, тъй като чл.
412 КЗ предвижда
(2) Когато застрахователят по имуществената застраховка не е
представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни
доказателства за установяване на основанието или размера на вредата,
необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане
на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията,
като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5.
(3) В срок 30 дни от представянето на всички доказателства
застрахователят трябва:
1. да определи и изплати размера на своето задължение по
предявената претенция.
За обратното ищецът не е ангажирал никакви доказателствени
средства и доказателства, нито е направил надлежните доказателствени искания,
въпреки правилно разпределената му доказателствена тежест, съобразно проект за
доклад по чл. 140 ГПК, финализиран да е окончателен без оспорване и възражения
на страните.
Ищецът, в поканата по чл. 412 КЗ, не е представил
необходимите документи за установяване на претенцията по основание и размер, с
което не е изпълнил своите задължения, вследствие на което искът по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД е неоснователен.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това не е сторено по
делото.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото не установяват
твърденията на ищеца, нито приетото без оспорване заключение на експертизата.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите
с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за които
въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище
по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът за мораторна лихва е неоснователен, са правилни и
съответстват на доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение
на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът
няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се
отхвърля от съда.
Въззиваемият претендира
своевременно разноски, като му се присъждат 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Предвид размерите на обжалваемия
интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10. 01. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 6447/2019 год. на СРС І ГО 46 състав, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА
З.А.Б. АД ЕИК ******** да заплати на З.О.З. АД ЕИК ******** на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред
втората съдебна инстанция в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.