Решение по дело №1674/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260341
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20201720201674
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260341     12.07.                 Година 2021                    Град   Перник

 

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                  III – ти наказателен състав

На 26.05.                                                                                                     Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател: Богдан Велев

Секретар: Наташа Динева

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 1674  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление № 56/14.09.2020 г., издадено  от Кмета на Община Перник, на В.Д.Б.,*** е наложено административно наказание глоба, в размер 50 /петдесет/ лв., затова, че на 22.07.2020г. около 10.55 часа, в гр. Перник, на ул. „Бродо“ зад бл. 17 е паркирал неправилно върху тротоара собствения си автомобил марка „Тойота“,с ДК№ ********,за нарушение по чл.26,ал.8 от Наредба №6 за организацията на движението на територията на Община Перник.

Против издаденото наказателно постановление в предвидения от закона срок е постъпила  жалба от  наказаното лице, с която същият моли наказателното постановление да бъде отменено, поради издаването му в нарушение на закона.

Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебните прения чрез процесуалния си представител, адв. И..

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като издадено  при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. .

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както  и доводите на страните от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е по чл. 26, ал.8 от Наредба  № 6 за организация на  движението на територията на Община Перник. 

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №1174/27.08.2020г.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се сочи,че АУАН е съставен от Г.С.Г., на длъжност „старши специалист“. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя, видно от съдържанието на АУАН, като соченото за нарушител лице е изложило възражения, в указаното място, че не е същия не е извършил описаното нарушение, като е видно, че е подписал и така съставения и предявен нему акт за установяване на административно нарушение.

На 14.09.2020 г., въз основа на събраните по преписката доказателства АНО е издал наказателно постановление, с което за нарушение по  чл.26,ал.8 Наредба  № 6 за организация на движението на територията на Община Перник е наложил на В.Д.Б. административно наказание в размер на 50 /петдесет/ лева.

Коя е приложената административно наказателна разпоредба не се сочи.

Т.е. липсва задължителен реквизит по отношение на обжалваното наказателно постановление-чл.57,ал.1,т.7 от ЗАНН.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на свидетел- И.Г.С. свидетел при съставяне на АУАН,показанията и на актосъставителя.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че обжалваният административнонаказателен акт е издаден в нарушение на закона и  подлежи на отмяна.

Съображенията са следните:  

На жалбоподателя е вменено нарушение на нормата на чл. 26, ал. 8 от Наредба  № 6 за организация на  движението на територията на Община Перник, приета с решение  №912/26.07.2018г. от ОБС – Перник.

Същата предписва, че  „за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“.

Санкцията за неизпълнение на предписанията на нормата по- горе е установена в чл. 34, ал. 1, т. 3 от същата наредба като предвижда наказване с глоба от 50 до 200 лева на лицата, извършили или допуснали нарушението, ако за него не е предвидено друго наказание.

За пълнота настоящият състав намира за необходимо да посочи, че в процесното Наказателно постановление не е посочено основанието, на което се налага така индивидуализираното наказание по вид и размер, а именно чл. 34, ал. 1, т. 3, а се сочи само размера.

 

Същите предписания за престой и паркиране, скрепени със съответна административна санкция, са регламентирани в разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от  Закона за движение по пътищата, като наказването е предвидено в нормата на чл.183, ал.2, т.1 от с.з. /Глоба в размер на 20лв./

При това положение, отговорност за нарушаване на правилата за престой и паркиране в населените места може да се реализира по реда на ЗДвП.    

 Наредба № 6 за организация на движението на територията на Община Перник е издадена съобразно компетентността на общинския съвет  по чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, в изпълнение на  правомощията си по ал.1 на с.р.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а в чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Според чл. 15, ал. 1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по- висока степен, а съгласно ал. 3 - ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по- високия по степен акт.

В светлината на тези правни положения, процесните разпоредби от  нормативния акт, издаден от Общински съвет – Перник са били неприложими за  констатираното нарушение, тъй като същото е установено като такова в  нормативен акт от по- висока степен, в който освен това е предвидено и по-благоприятно за нарушителите наказване.

Изложеното е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление  като незаконосъобразно, без да е необходимо разглеждане и обсъждане възраженията по същество на спора.

И последно:в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е описано в какво се изразява неправилното паркиране върху тротоар.

Това описание не може да се замени чрез  цитиране на определена правна разпоредба.

От доказателствата по делото се установява,че страната-жалбоподател е  ангажирала адвокат. Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел участие в настоящото производство

Приложени  са пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие.

В последният е отбелязано, че договореното възнаграждение е в размер на 100.00лв. и че същото е заплатено при подписване на договора,който документ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

 

Ето защо са налице предпоставките,регламентирани в разпоредбите на чл.63 ал.3 и ал.4 от ЗАНН/ДВ бр.94 от 2019г./според които , в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но  което в случая  не е повече от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

 

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 56/14.09.2020 г., издадено  от Кмета на Община Перник, с което на  В.Д.Б.,***,ЕГН ********** , е  наложено административно наказание глоба в размер 50  лв. ,за нарушение на чл. 26, ал.8 от Наредба №6 за организацията на движението на територията на Община Перник.

 

ОСЪЖДА Община Перник,гр.Перник,пл.“Св.Иван Рилски“ 1а, да заплати на  В.Д.Б.,***,ЕГН **********,сумата от 100,00 лв. /сто  лева/, представляваща  негови разноски за адвокат в настоящото административно наказателно производство.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

 ИЕ