Р Е Ш Е Н И Е №140
гр. ВРАЦА, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 27.05.20 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета В.
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`593 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3982/05.08.19 г. на М.Г.С. чрез адв. Л. Я.
от Вр. Адв. колегия, срещу решение на районен съд гр. Козлодуй № 189/16.07.19 г.
постановено по първа фаза на делбено дело № 202/19 г. по описа на същия съд, с
което съдът е допуснал до делба недвижим имот представляващ жилищна сграда от
54 кв. м. находяща се в село Рогозен, обл. гр. Враца при квоти 1/2 ид. ч. за
въззивника-съделител М.Г.С. и 1/4 ид. части за С.В.И.-Д. и С.Л.Д..
Със същото решение, на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК въззивникът М.Г.С. е
осъдена заплаща на С.В.И.-Д. по 40 лв. месечно, която сума представлява
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно за
притежаваната от М.С. ид. ч. от имота, заедно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, от влизане в сила на съдебното решение с характер на
определение до окончателното извършване на делбата.
В жалбата се излагат оплаквания, както срещу решението на районен съд,
така и срещу същото решение с характер на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Въззивникът М.С. намира, че решението на първостепенния съд в частта, с
която е делбения имот /жилищна сграда находаща се в село Рогозен с площ от 54
кв. м. изградена в УПИ І-354 в кв. 72 по плана на селото/ е допуснат до делба,
е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника това е така,
тъй като първостепенният съд неправилно напълно игнорирал представения пред
него нот. акт № 155/04.08.1993 г. на нотариус с р-н на действие гр. Оряхово, с
който общия на съделителите наследодател Г.П.Д. е продал срещу задължение за
издръжка и гледане на дъщеря си, въззивникът М.С., първи етаж от изградената в
посочения УПИ в село Рогозен жилищна сграда състояща се от 4 стаи заедно с две
северни стаи от втория етаж на същата жилищна сграда.
На основание посочения нот. акт, въззивникът С. намира, че е
индивидуален собственик на делбената сграда в село Рогозен, при което искът за
делба следва да се отхвърли.
Алтернативно заявява искане, да се допусне делба само на двете стаи от
втория етаж на процесната сграда, които не са предмет на нот. акт № 155/1993 г.
Излага се и трето искане към настоящата инстанция, при съобразяване
нот. акт. № 155/93 г. да се допусне до делба цялата сграда в село Рогозен, но
при различни от установените от районен съд квоти. Въззвникът намира, че
приживе наследодателят се е разпоредил в нейна полза с 3/4 ид. ч. от сградата,
като само останалата 1/4 ид. част следва да бъде разпределена между
наследниците, при което квотата от делбената къща за М.С. следва да се определи
в размер на 14/16 и ч., а за останалите две съделителки по 1/16 ид.
Въззивникът С. намира, че актът на районен съд във вр. с искането по
чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен от окръжен съд като
незаконосъобразен, като това искане бъде отхвърлено от въззивна инстанция.
Ответникът по жалба съделителката С.В.И.Д., чрез адв. С.М., представя
отговор, в който заявява, че жалбата следва да бъде уважена по отношение на
третото заявено пред окръжен съд искане от въззивника М.С., подробно изложено
по-горе, съответно отхвърлена във вр. с останалите две искания.
Съделителката С. Л. Д. *** не е представила отговор на постъпилата
въззивна жалба.
Въззивникът С. и съделителката С.Д. представила отговор, нямат
доказателствени искания, имат искане за присъждане на съдебни разноски.
След съобразяване на представените доказателства пред районен съд,
както и тези събрани служебно от настоящата инстанция /съдебно техническа експертиза
с в. л. Т.А./, а също и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в
срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от
категорията на обжалваемите пред въззивна инстанция.
Обжалваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения:
С.В.И.-Д. е предявила с вх. № 809/15.02.19 искова молба срещу М.Г.С. и С.Л.Д.
иск за делба, в която твърди, че страните са наследници на общия наследодател Г.П.
Д., б. ж. на село Рогозен, община Хайредин, обл. гр. Враца, починал на 17.04.99
г., като съделителката М.Г. е негова дъщеря, а ищцата С.И.Д. и ответницата С.Л.Д.
са съответно съпруга и дъщеря на починалия на 13.01.18 г. син на общия
наследодател - Л. Г. Д.. Приживе
наследодателят Г. Д. бил собственик на недвижим
имот в село Рогозен, общ. Хайредин, образуващ УПИ І-354, в кв. 72 по рег. план
на селото, цялото с площ 540 кв.м., заедно с изградените в имота двуетажна
жилищна сграда от 54 кв. м. и стопанска постройка и тъй като страните не могат да се поделят
доброволно, ищцата С.Д. моли съдът да допусне до делба описания имот. Преди
провеждане първото по делото съдебно заседание, с молба вх. № 2619/22.05.19 г.,
стр., на осн. чл. 214 от ГПК ищцата С.Д. е изменила искането си, като моли до
делба да бъде допусната само наследствената
жилищна сграда изградена в имота в село Рогозен, при дялове 14/16 ид. ч. за М.Г.
и по 1/16 ид. за нея /С.Д./ и за дъщеря й - съделителката С.Л.. Изменението на
иска е прието от районен съд с протоколно определение от 05.06.19 г.
Наред с изложеното, исковата молба на ищцата С.Д. съдържа искане срещу
ответницата М.Г. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и във вр. с чл. 344,
ал. 2 от ГПК, последната да й заплаща обезщетение в размер на 50 лв. на месец,
което е съответно на притежаваната от нея част от делебения имот, тъй като той
/имотът/ се ползвал единствено от ответницата М.Г., а ищцата С.Д. била лишена
от тази възможност.
От ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, отговор е представила само М.Г.С.,
чрез адв. Л.Я., с който тя оспорва предявения иск за делба, като намира че той
следва да се отхвърли, тъй като тя е индивидуален собственик на делбената жилищна
сграда. Ответницата М.Г. се легитимира като собственик на жилищната сграда с
нот. акт № 155/04.08.1993 г. на нотариус при районен съд гр. Оряхово, с който
общия наследодател Г. Д. и неен баща й
продал, срещу задължение за издръжка и гледане, описаното по-горе дворно място
в село Рогозен заедно с първия етаж от изградената в имота масивна жилищна
сграда и две северни стаи от втория етаж, а също и изградените лятна кухня и
паянтова стопанска постройка. В отговора се заявяват и алтернативни искания до
делба да се допуснат само двете стаи от втория етаж на жилищната сграда, които
не са предмет на сделката по нот. акт № 155/93 г. или се допусне до делба
цялата жилищна сграда, но съдът да съобрази, че съделителката М.Г. е собственик
на 6 от 8 стаи, от които се състои делбената жилищна сграда.
В проведеното първо по делото открито съдебно заседание на 05.06.19 г.,
представения от ответницата М.С. нот. акт не е оспорен.
С оглед представените и неоспорени от страните писмени доказателства и
заявените от тях становище окръжен съд намира от фактическа страна следното:
Покойният Г.П. Д. починал на 17.04.1999 г. е общ наследодател на страните, като
М.Г. е негова дъщеря, а С.Д. и С.Л.Д. са съпруга и дъщеря на починалия преди
/на 13.01.18 г./ общия наследодател негов син Л. Д.. Приживе общия наследодател
е бил собственик на жилищната сграда предмет на иска за делба, като с нот. акт
№ 155/1993 г. е продал срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си
ответницата М.Г. първи етаж от сградата, състоящ се от 4 стаи и две северни
стаи от втория етаж.
От служебно назначената от окръжен съд техническа експертиза изготвена
от в. л. Т.А., неоспорена от страните, която окръжен съд възприема като
обектива и ком потентна, се установява, че следното: Изградената сграда от
основното застояване в УПИ-І-354, в кв. 72 по плана на село Рогозен, общ.
Хайредин се състои от два жилищни етажа. В обема на първия етаж са реализирани
входно фоайе с подход към стълбищна клетка за достъп до втория етаж, коридор,
четири стаи, санитарен възел. Етажа отговаря на техническите изисквания по чл.
40 от ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7/22.12.03 г. за правила и норми за устройство
на отделните видове територии и устройствени закони и представлява
самостоятелно жилище. Вторият етаж на жилищната сграда се състои от фоайе от
което се осъществява достъп до четирите стаи. На етажа няма изграден санитарен
възел, няма и реализирано захранване на ВиК. За етажа не е реализиран
самостоятелен вход. Достъпът се осъществява чрез подход от първия етаж и изградената
стълбищна клетка. Вторият етаж не отговаря на техническите изисквания за
самостоятелно жилище. От изградените във втория етаж две стаи с южно изложение
не може да се обособи самостоятелно жилище, тъй като те не отговарят на
техническите изисквания на посочените по-горе нормативни актове. Същото се
отнася и до двете стаи с северно изложение от втория етаж, тоест и от тях не е
възможно да се обособи самостоятелно жилище, доколкото и те не отговарят на
техническите изисквания за такова.
При така установените обстоятелства, по които страните не спорят,
окръжен съд намира от правна страна
следното:
С настъпване смъртта на наследодателя имуществото му преминава в полза
на лицата посочени като наследници в ЗН. Преминаване на имуществото на
наследодателя в полза на наследниците му представлява наследствено
правоприемство или наследяване. Обект на наследствено правоприемство е
наследството като съвкупност от права имуществени права и задължения на
наследодателя. В състава на наследството се включват преди всички имущуствените
права на наследодателя - правото на собственост върху недвижимите имоти и върху
движими вещи. В конкретния случай, страните са наследници по закон на
наследодателя Г. Д., но към момента на смъртта си той не е бил собственик на
двуетажната масивна жилищната сграда изградена в УПИ № УПИ І-354, в кв. 72 по
рег. план на село Рогозен, общ. Хайредин, цялото с площ 540 кв.м., която е предмет на предявения иска за делба. Това е
така, тъй като приживе наследодателят се разпоредил със собствеността си върху
сградата, като я продал на дъщеря си, ответницата М.Г. с нот. акт № 155/1993 г.
Актът не е оспорен в процеса и като официален документ по чл. 179 от ГПК се
ползва с обвързваща доказателствена сила, при което е породил своето
вещноправно транслативно действие. Вярно е, че извън предмета на
прехвърлителната сделка са останали две стаи с южно изложение от втория етаж на
жилищната сграда, но според заключението на експерта А., от една страна тези
две са функционално свързани със сградата и отделянето им е невъзможно, а от друга страна от тези стаи не
може да се обособи самостоятелно жилище съобразно техническите изисквания. При
това положение, статута на тези две стаи от втория етаж на процесната сграда
следва да се уреди от нормата на чл. 97 от ЗС. Двете стаи се присъединяват към
главната вещ /основната жилищна сграда/ и следват режима на последната.
Собственикът на главната вещ става собственик и върху присъединената част, при
задължение да обезщети собственика на присъединената вещ.
В обобщение на изложеното, предявеният иск за делба на наследствената
двуетажната жилищна сграда в село Рогозен следва да бъде отхвърлен, тъй като
при откриване на наследството през 1999 г., наследодателят на страните Г. Д. не
е бил собственик на сградата. Той се е разпоредил със собствеността си през
1993 г., като е продал сградата на ответницата М.Г. с нот. акт. № 155/93 г. и
тя е станала индивидуален собственик на цялата сграда. Както се посочи по-горе,
независимо, че извън предмета на продажбата са останали двете южни стаи от
втория етаж на процесната жилищна сграда, доколкото те са неотделимо
присъединени към основната сграда и не могат да образуват самостоятелно жилище,
на осн. чл. 97 от ЗС те стават собственост на собственика на главната вещ
/двуетажната сграда в село Рогозен/ ответницата М.Г., а тя има облигационното
задължение за обезщети собствениците на двете стаи С. и С. Д. съобразно размера
на дяловете им според ЗН в наследството на покойния Г. Д..
При становището за неоснователност на предявения иск за делба,
неоснователена е и обусловената претенция на ищцата С. Духлеввска с правно осн.
чл. 31, ал. 2 от ЗС и във вр. с чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане на
обезщетение за ползаване на делбения имот от ответницата М.Г. и същата следва
да бъде отхвърлена.
При несъвпадение в правните изводи на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде изцяло отменено, като
предявеният иск за делба се отхвърли, а също и обусловеното искане за заплащане
обезщетение за ползване на имота с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
По разноските окръжен съд намира следното: Ищцата в производството С.Д.
следва да бъде осъдена да заплати съдебни разноски за първостепенния съд на
ответницата М.Г. в размер на 400 лв. адв. хонорар за представляващия я адвокат Л.Я..
При изхода от спора, за въззивна инстанция, жалбоподателката С.Д.
следва да бъде осъдена да заплати на съделителката-въззиваема М.Г. следните
суми: 140 лв. депозит за работа на вещо лице А. и 300 лв. възнаграждение за адв. Я. на
основание представения на стр. 58 договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата С.Д. следва да бъде осъдена на осн. чл. 9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати в полза на
окръжен съд гр. Враца държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение на районен съд гр. Козлодуй № 189/16.07.19 г.
постановено по гр. дело № 202/19 г. по описа са същия съд и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.В.И.-Д.
с ЕГН ********** *** срещу М.Г.С. с ЕГН **********
*** и С.Л.Д. с ЕГН ********** *** иск за делба на останалия в наследство от
покойния наследодател на страните Г.П.Д. б. ж. на село Рогозен, общ. Хайредин,
починал на 17.04.99 г. недвижим имот представляващ двуетажна масивна жилищна
сграда изградена в УПИ І-354, в кв. 72 по рег. плана на село Рогозен, общ.
Хайредин, обл. гр. Враца, цялото дв. място от 540 кв. м., като неоснователен и
недоказан, а също и искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК и във вр.
с чл. 31, ал. 2 от ГПК за заплащане от ответницата М.Г.С. на обезщетение за
ползване на жилищната сграда предмет на иска за делба в размер на 50 лв.
месечно за частта на ищцата С.Д..
ОСЪЖДА С.В.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата 400 лв.
представляваща съдебни разноски за първостепенния съд.
ОСЪЖДА С.В.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата 440 лв.
представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА С.В.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на окръжен
съд гр. Враца сумата 50 лв.
представляваща държавна такса за отхвърляне молбата за делба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. І и ІІ от ГПК.
Председател:...........Членове:1..........2.........