Р Е Ш Е Н И Е
№..................../19.01.2021 година
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ VІ състав в закрито съдебно заседание
на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова частно
гражданско дело № 12481/2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 031535/ 13.10.2020г.,
подадена от особения представител на длъжника З.В.В., ЕГН *********, със
съдебен адрес: ***, офис 14, против постановление за разноски, обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх. № 033457/01.10.2020г. по изп. д. № 1608/2020г.
по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ, с което са приети разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 950 лева.
В жалбата са изложени оплаквания, че
изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, не били
необходими и не били предприети допълнителни действия извън образуванието на
делото, за което минималното предвидено адвокатско възнаграждение е в размер на
200 лева, съгл. чл. 10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди
се, че по изп. д. № 1608/2020г. по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ не са
представени доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение.
Моли се за отмяна на атакуваното
постановлението за разноски, в частта му, с която е определено адвокатско възнаграждение
в размер на 960 лева. Настоява
се за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения минимум.
Взискателят по изпълнителното дело И.А.А.не
депозира възражение по жалбата.
В приложените по реда на чл. 436 ал. 3 ГПК
мотиви на съдебния изпълнител С.Я.се изразява становище, че подадената жалба е неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид постъпилата жалба и наведените в
нея доводи, мотивите на ЧСИ, и прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Изпълнително дело № 1608 по описа на
частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, е образувано въз
основа на молба от И.А.от 23.07.2020 година срещу З.В.В., за пристъпване към
принудително изпълнение за предаване на владението върху недвижимия имот по ч.
гр. д. № 12630/2020 г. по описа на СРС, за което в полза на взискателя е
издаден изпълнителен лист от 07.07.2020г. Молбата пред ЧСИ Я.е депозирана чрез
адв. Е.К., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените
от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско
възнаграждение.
По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 23.07.2020 г., ведно с пълномощно, от който се
установява, че взискателят е заплатил на довереника адвокатско възнаграждение в
размер на 950 лева за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело за въвод във владение срещу З.В..
На длъжника по реда на чл. 430 ГПК е
назначен особен представител, на когото на 06.10.2020г. е връчена покана за доброволно
изпълнение изх. № 033457 от 02.10.2020 година. Поканата съдържа размера на
определените от съдебния изпълнител разноски, в.т.ч. 950 лева – адвокатско
възнаграждение. Едновременно с това е насрочен въвод във владение за
27.10.2020г.
В срока за доброволно изпълнение недвижимият
имот не е предаден на взискателя.
На 13.10.2020 година особеният
представител на длъжника е депозирал две жалби до ЧСИ и до СГС срещу размера
на разноските в частта за адвокатското възнаграждение, което моли да бъде
намалено до 200 лева. Взискателят не е изразил становище по жалбите.
С обжалваното постановление от 04.11.2020
година ЧСИ С.Я.е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя и
определя нова дата за въвода във владение на процесния недвижим имот. Страните
са уведомени за постановлението на 04.11.2020 година.
На 10.11.2020 година, след внасяне на
таксата по т.22 от ТТР от взискателя, ЧСИ е разпоредил да се направи искане за
съдействие от органите на МВР по повод насрочения въвод във владение.
По допустимостта:
Съгласно т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. по
тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
При съобразяване на мотивите на т. 6 от ТР
№ 2/26.067.2015г. и предвид систематичното място на разпоредбата на чл. 78 ал.
5 от ГПК в процесуалния закон, съдът приема, че разпоредбата е приложима за
всички уредени в ГПК производства - исково, обезпечително и изпълнително,
доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на
уредените в част I от ГПК общи правила. При съобразяване на т. 2 от цитираното
по-горе ТР № 3/10.07.2017г. съдът приема, че от момента на връчване на поканата
за доброволно изпълнение, в която са посочени разноските на взискателя за
длъжника в изпълнителното производство е възникнала правна възможност да
обжалва постановлението на съдебния изпълнител относно разноските,
възпроизведено в поканата за доброволно изпълнение по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
или в същият срок да поиска редуцирането им поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК или други посочени от него причини /напр. при събиране на
разноски за изпълнителни способи, които не са приложени/, като в последния случай
на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК ще подлежи новото
постановление на съдебния изпълнител свързано с разноските.
Съдът приема, че независимо коя от
правните възможности ще избере длъжникът правата му по оспорване размера на
разноските следва да бъдат упражнени в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. В конкретният
случай, двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение на
06.10.2020 година е спазен.
Предвид изложеното съда приема, че жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
акт.
Като взе предвид, че след завеждане на разглежданата
жалба има
надлежен акт на ЧСИ, с който е отказано намаляване на адвокатския хонорар в
изпълнителното производство, а именно постановление от 04.11.2020 година, то процесната
жалба не е преждевременно депозирана и подлежи на обжалване пред съда.
По същество жалбата е неоснователна:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично
изброени в разпоредбата случаи, един от които по т. 3 е разноските по
изпълнението да са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно закона.
Съгласно мотивите към т. 6 от ТР №
2/26.067.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС "Първоначалният
взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването
на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по
осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за
възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от
някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед
различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто
може да е възложено да определя изпълнителния способ."
Съгласно разпоредбата на чл. 10 т. 1 и
т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в относимата редакция към сключване на договора за правна помощ
за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв.,
а за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот -
1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота.
Данъчната оценка на процесния недвижим имот е 37 965.40 лева. Съгласно чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредбата при интерес от при интерес от 10 000 лева до 100 000
лева минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв.
Следва да се посочи, че от данните по
изпълнителното дело се установява липсата на доброволно изпълнение от длъжника
на задължението му за предаване на владението на имота и насрочен от ЧСИ Я.въвод
- изпълнителен способ, който е сурогат на липсващото доброволно изпълнение.
Предвид горното, взискателят ще има право на разноски за адвокатско
възнаграждение и по чл. 10, т. 3, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004г., стига такова да е уговорено, заплатено и претендирано от взискателя.
Неоснователно е възражението на длъжника
за липсва на доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение. С оглед мотивите по т.1 на
Тълкувателното решение №
6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, когато възнаграждението е
заплатено в брой, фактът на заплащане следва да бъде отразен в договора за
правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. С прилагането на
договора с молбата за образуване на изпълнителното делото и отразяването на
начина на плащане /в брой/ се удостоверява, че страната не само е договорила,
но и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева.
Съдът приема, че възражението по чл. 78,
ал.5 ГПК е неоснователно. В случая уговореното в договора за правна защита и
съдействие и заплатено адвокатско възнаграждение не е само за образуване, но и
за водене на изпълнителното дело с предмет въвод във владение. С оглед
изложеното взискателят има право на следното адвокатско възнаграждение,
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.: за образуване на изпълнителното дело№
1608/2020г. – 200 лева и по т.3 - 834,48 лева за водене на производството с
предмет въвод или общо изчислен минимален размер на възнаграждението е 1 034,48 лева, при реално заплатен адвокатски хонорар от 950 лева, видно от
договора за правна защита и съдействие /така т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
Дори и да се приеме, че се дължи само
възнаграждението по чл.10, т.3 от Наредба № 1/2004 година, приложимо изрично
за конкретната хипотеза, то платените 950
лв не могат да се приемат за прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Разликата с
минималното възнаграждение изключва прекомерност. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно точния й
смисъл, изисква значително надхвърляне на установения минимум на
възнаграждението за адвокат съобразно чл. 36 от ЗАдв., само при което
възнаграждението може да бъде намалено, когато се съобразява и фактическата и
правна сложност на делото.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че се дължи възнаграждение само за образуване на изпълнителното
дело, доколкото това са единствените извършени действия.В случая е предвидена
изрична хипотеза в чл.10, т.3 от Наредба № 1/2004 година - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което
има за предмет въвод или опразване на недвижим имот.
При тези съображения обжалваното
постановление на ЧСИ С.Я.следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без
уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Оставя без уважение жалбата на З.В.В., ЕГН *********, със съдебен
адрес: ***, офис 14, чрез особения представител на длъжника адв.А.С., против
постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.
№ 033457/01.10.2020г. по изп. д. № 1608/2020г. по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № 844
на КЧСИ, с което са приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
в размер на 950 лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: