РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Исперих, 14.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100315 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2,
ал.3 и ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ф. Ф.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.С. 1756, район Студентски, ж.к.»Д., «****» № 15,
вх.А, представлявано от Н. К. Н – изпълнителен директор, действащ чрез
пълномощник Адвокатско съдружие „Фронтекс Лигъл Сървисис”, ЕИК
********, представлявано от адв.П. П.- И., АК-гр.С., съдебен адрес: гр.С.,
бул.»*****» № 51, вх.5, ет.7, ап.15 , срещу С. ИЛЧ. М., ЕГН**********, от
с.Х. 7457, обл.Р., ул.»*****» № 6, като моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено съществуването в полза на ищеца на вземания
към ответника, произтичащи от Договор за паричен заем № 7008784 от
12.11.2018г., както следва:
- 2 136.10 (две хиляди сто тридесет и шест лева и 10 ст) лева –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до
окончателното изплащане на вземането;
- 585.88 (петстотин осемдесет и пет лева и 88 ст) лева – договорна
лихва за периода от 11.01.2019г. до 21.02.2020г.,
- 681.32 (шестстотин осемдесет и един лева и 32 ст) лева – неустойка
по чл.7, ал.1 от Договор за кредит, дължима за периода от 11.01.2019г. до
21.02.2020г.,
- 623.99 (шестстотин двадесет и три лева и 99 ст) лева – еднократна
неустойка по чл.7, ал.5 от същия Договор, дължима за периода от 11.01.2019г.
до 21.02.2020г. и
- 192.00 (сто деветдесет и два) лева – такси за уведомления. Претендира
1
за присъждане на разноските, направени в заповедното производство и в
настоящото исково производство.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът С. ИЛЧ. М., ЕГН-**********, от с.Х. 7457, обл.Р., ул.»*****» №
6, не е установен на адреса, регистриран като постоянен такъв в страната, а е с
настоящо местоживеене в РТурция, неизвестен адрес. Назначеният му, при
условията на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител адв.АЛК. М., АК-гр.Р.,
представя писмен отговор, като оспорва иска и претендира за отхвърлянето
му като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 12.11.2018г. между ищеца „Ф.
Ф.” АД-гр.С., ЕИК ********, в качеството на Кредитодател и от друга страна
«*****» ЕООД - с.Х., обл.Р., ЕИК ******** , представлявано от управител С.
ИЛЧ. М., в качеството на Кредитополучател и С. ИЛЧ. М., ЕГН-**********, в
личното му качество, като Солидарен длъжник с Кредитополучателя, е
сключен представения по делото Договор “Fintrade Споразумение”№
7008784. По силата на Договора е предоставен паричен кредит в размер на 2
200.00 лева за рефинансиране на текущ заем на кредитополучателя по
Договор за заем № 7008104 в размер на 2 184.46 лева, а остатъкът до 2 200.00
лева, е получен от същия в брой. Уговорено е издължаване на кредита на 24
месечни погасителни вноски, по 129.90 лева, всяка, от които първата платима
на 12.12.2018г., с краен падеж на последната вноска – 01.11.2020г. (чл.2, т.4
от Договора).
Между страните е уговорен фиксиран месечен лихвен процент (чл.2, т.5)
– 3 % и общо дължима сума за плащане от Кредиполучателя при погасяване
на задължението си – 3 117.60 лева.
Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, страните се съгласяват, че всички
задължения по договора могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми в
случай на забава за плащане от Кредитополучателя на което и да е дължимо
плащане по главница и/или договорна лихва, и/или погасителна вноска, с
повече от 40 календарни дни. При горните условия предсрочната изискуемост
може да бъде обявена посредством изпращане на уведомително писмо на
електронната поща на Кредиполучателя и солидарните длъжници, посочени в
договора или чрез писмо с обратна разписка, изпратено на посочения в
договора адрес на Кредиполучателя и солидарните длъжници.
Според чл.7, ал.4 от Договор, при обявяване на предсрочна изискуемост
по реда, предвиден в ал.2, Кредиполучателят дължи общата дължима сума по
договора, в т.ч. непогасена главница, неплатена договорна лихва, начислени,
но неплатени неустойки за забава и всички останали дължими разходи,
съгласно договора.
В чл.7, ал.1 е уговорено, че при забава за плащане на която и да е
погасителна вноска, Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.3 %
върху забавената за плащане сума до пълното й плащане или съответно до
настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията.
В чл.7, ал.5 от същия договор, е предвидено и заплащане от
Кредитополучателя на еднократна неустойка в размер на 20 % върху всичко
дължимо по Договора за кредит, в това число неплатена главница, начислени
и неплатени лихви и неустойки, при допусната първа забава за плащане на
погасителна вноска повече от 40 дни, като неустойката се дължи на 41-вия
ден.
Съгласно чл.11 от Договора, солидарните длъжници, с подписване на
2
договора се задължават да отговарят солидарно с Кредитополучателя за
изпълнението на всички негови задължения по същия договор.
Съдлъжниците са изпаднали в забава относно дължимите плащания, като
са преустановили изцяло тези плащания с падеж на първата неплатена вноска,
настъпил на 11.01.2019г. По този начин Кредитодателят е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.7, ал.2 от
Договора, като изпратил Уведомления за обявяване на предсрочната
изискуемост, връчени чрез ЧСИ Деян Драганов, рег.№ 762, с район на
действие Окръжен съд-гр.Р., съответно до Кредитополучателя «*****» ЕООД
- с.Х., обл.Р., ЕИК ******** , представлявано от управител С. ИЛЧ. М., по
отношение на когото е удостоверено извършено връчване на 21.02.2020г. при
условията на чл.50, ал.4 от ГПК и съответно до Солидарния длъжник С. ИЛЧ.
М., ЕГН-**********, в личното му качество, по отношение на когото е
удостоверено извършено връчване на същата дата – 21.02.2020г., при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В Уведомленията си Кредитодателят се е
позовал на допусната забава от 305 дни към 22.11.2019г. при издължаване на
уговорените погасителни вноски, поради което и на основание чл.7, ал.2 от
Договора е обявил вземанията си по Договора за изцяло и предсрочно
изискуеми.
Според заключението вх.№ 1993/29.06.2022г. на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, единствените плащания по погасяване на
кредита са извършени на 16.11.2018г. – платена сума в размер на 15.54 лева и
на 28.01.2019г. – платена сума в размер на 114.36 лева, което представлява
първата и единствена вноска, платена по кредита в размер на 129.90 лева. До
момента солидарните длъжници не са извършвали други mлащания по
погасяване на паричния кредит, при останали неплатени 23 погасителни
вноски.
Неизплатените задължения според експертизата възлизат на 2 136.10 лева
– изискуема главница; 585.88 лева – изискуема възнаградителна лихва за
исковия период от 11.01.2019г. до 21.02.2020г., начислена съгласно чл.2, т.5
от Договора (3 %); 681.32 лева – дължима неустойка по чл.7, ал.1 от Договор
за кредит и 600.19 лева - дължима еднократна неустойка по чл.7, ал.5 от
същия Договор, изчислени за исковия период от 11.01.2019г. до 21.02.2020г.
За неизплатените вземания ищцовото дружество подало заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
– образувано ч.гр.д.№ 347/2020г. по описа на РС-Исперих, по което са
издадени две Заповеди, съответно от 10.08.2020г. за заплащане солидарно от
длъжниците в полза на заявителя на парично задължение в размер на 2 136.10
(две хиляди сто тридесет и шест лева и 10 ст) лева – главница, дължима по
Договора за кредит № 7008784 от 12.11.2018г., 585.88 (петстотин осемдесет
и пет лева и 88 ст) лева – договорна лихва за периода от 11.01.2019г. до
21.02.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 26.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
заявлението, а именно 346.81 (триста четиридесет и шест лева и 82 ст)
лева, включващи заплатена държавна такса за образуване на делото и
заплатено адвокатско възнаграждение. Втората Заповед е от 05.11.2020г. за
заплащане солидарно от длъжниците полза на заявителя на парично
задължение в размер 681.32 (шестстотин осемдесет и един лева и 32 ст)
лева – неустойка по чл.7, ал.1 от Договор за кредит № 7008784 от
12.11.2018г., дължима за периода от 11.01.2019г. до 21.02.2020г., 623.99
3
(шестстотин двадесет и три лева и 99 ст) лева – неустойка по чл.7, ал.5 от
същия Договор, дължима за периода от 11.01.2019г. до 21.02.2020г. и 192.00
(сто деветдесет и два) лева – такси, заплатени на съдебен изпълнител за
връчване на уведомления за предсрочна изискуемост на кредита, за периода
от 11.01.2019г. до 21.02.2020г.
Заповедите са връчени на длъжника С. ИЛЧ. М., ЕГН-**********, при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на
заповедния съд, дадено при условията на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от
ГПК с Разпореждане от 05.03.2021г., ищецът депозира в срок настоящия иск
за установяване на вземанията си по издадените заповеди само по отношение
на посочения солидарен длъжник.
В производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 2 117.49 лева, включващи:
250.00 лева - дължима ДТ при завеждане на иска, от които 84.39 лева
заплатена ДТ в заповедното производство, а разликата от 165.61 лева -
доплатена при завеждане на установителния иск; 300.00 лева –
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, 500.00
лева - изплатено възнаграждение за особения представител на ответника,
453.20 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното
производство, съгласно Фактура № **********/11.05.2020г. и Описа към нея
(ред 2) и 614.29 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по исковото
производство, съгласно Преводно нареждане от 03.06.2021г. Ответникът не е
направил разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на паричните
вземания на ищеца по сключения с ответника Договор за кредит от
12.11.2018г. е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2, ал.3 и ал.4 от ГПК. Същият е предявен в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на РС-Исперих по
Разпореждането от 05.03.2021г. по ч.гр.д.№ 347/2020г. по описа на съда,
дадено към заявителя и ищец в настоящото производство „Ф. Ф.” АД-гр.С.,
ЕИК ********. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 26.06.2020г.
Разгледан по същество – искът е частично основателен.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало
между страните договорно правоотношение във връзка с предоставен от
ищцовото длужество паричен кредит. Договорът е сключен за рефинансиране
на текущ заем на кредитополучателя «*****» ЕООД - с.Х., обл.Р. във връзка
с търговската му дейност и няма характер на потребитерски договор.
Съдлъжникът С. ИЛЧ. М., ЕГН-**********, е поел солидарна отговорност за
погасяване на поетите от дружеството парични задължения и в качеството си
на солидарен длъжник не е ползвател на финансовата услуга. Намира се в
тесни професионални връзка с дружеството-кредитополучател, на което е
управител и при това положение ангажирането на неговата отговорност е
свързана изцяло с търговската дейност на кредитополучателя.
Безспорно се установи, че във връзка с изпълнение на задълженията си за
погасяване на този кредит, солидарните длъжници са изпаднали в забава
относно изплащане в пълен размер на дължимите погасителни вноски най-
късно на падежната дата за всяка вноска. По този начин и на основание чл.7,
ал.2 от Договора, Кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем при
4
наличие на обективните предпоставки за това, респ. волеизявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до солидарните
длъжници по правилата за връчване на книжата по ГПК, приложени от ЧСИ.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца точно и своевременно или че са
настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият
не е сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според
закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението за плащане
на претендираните парични суми (погасяване на получения паричен кредит).
Напротив, от събраните по делото доказателства се установи неиздължаване
на следващите се суми, в който смисъл са констатациите на съдебно-
счетоводната експертиза.
Според заключението на същата експертиза, претендираните вземания са
частично доказани в своя размер, като установява по-нисък размер на
вземането за неустойка по чл.7, ал.5 от Договора, доказано до размера от
600.19 лева, изчислена за исковия период. Недоказани по размер останаха и
претендираните такси, заплатени на съдебен изпълнител за връчване на
уведомления за предсрочна изискуемост на кредита, като за заплащането на
исковата сума от 192.00 лева не бяха представени никакави доказателства по
делото. Останалите претендирани вземания са изцяло доказани в заявения
исков размер.
По този ничин искът следва да бъде уважен до доказания размер на
вземанията, а именно: 2 136.10 (две хиляди сто тридесет и шест лева и 10
ст) лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото
вземане – 26.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 585.88
(петстотин осемдесет и пет лева и 88 ст) лева – договорна лихва за периода
от 11.01.2019г. до 21.02.2020г., 681.32 (шестстотин осемдесет и един лева и
32 ст) лева – неустойка по чл.7, ал.1 от Договор за кредит, дължима за
периода от 11.01.2019г. до 21.02.2020г. и 600.19 (шестстотин лева и 19 ст)
лева – еднократна неустойка по чл.7, ал.5 от същия Договор, дължима за
периода от 11.01.2019г. до 21.02.2020г.
При условията на договора, тези вземания са дължими от неизправната
страна – Кредитололучателя и неговия Солидарен длъжник - ответникът С.
ИЛЧ. М., ЕГН-**********, който се е задължил да отговоря, при същите
условия на договора при неизпълнение (чл.11), като право на кредитора е да
насочи цялото вземане срещу всеки един от солидарните длъжници.
Респ., искът следва да бъде отхвърлен за разликата до първоначално
претендирания размер от 623.99 (шестстотин двадесет и три лева и 99 ст)
лева на еднократната неустойка по чл.7, ал.5 от Договора за кредит, както и
за сумата от 192.00 (сто деветдесет и два) лева – претендирани такси за
уведомления, поради недоказаност по размер.
При горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът дължи заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното
производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска. Същите са
доказани, обсъдено по-горе, в общия размер от 2 117.49 лева, в това число
разноските по заповедното и по исковото производство. Съразмерно на
уважената част от иска същите следва да бъдат присъдени до размера от
5
2 009.19 (две хиляди и девет лева и 19 ст) лева.
Тъй като съдът е събрал при завеждане на иска по-ниска държавна такса
от реално дължимата за главното вземане от 2 136.10 – лева – дължима ДТ от
85.44 лева, при събрана минимална такава от 50.00 лева, то ответникът следва
да бъде осъден да заплати и разликата от дължимата ДТ, възлизаща в размер
от 35.44 (тридесет и пет лева и 44 ст) лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по
отношение на ответника С. ИЛЧ. М., ЕГН**********, от с.Х. 7457, обл.Р.,
ул.»*****» № 6, съществуването в полза на ищеца „Ф. Ф.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1756, район Студентски,
ж.к.»Д., «****» № 15, вх.А, представлявано от Н. К. Н – изпълнителен
директор, на вземания към ответника, произтичащи от Договор за паричен
заем № 7008784 от 12.11.2018г., както следва:
- 2 136.10 (две хиляди сто тридесет и шест лева и 10 ст) лева –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане –
26.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането;
- 585.88 (петстотин осемдесет и пет лева и 88 ст) лева – договорна
лихва за периода от 11.01.2019г. до 21.02.2020г.,
- 681.32 (шестстотин осемдесет и един лева и 32 ст) лева – неустойка
по чл.7, ал.1 от Договор за кредит, дължима за периода от 11.01.2019г. до
21.02.2020г. и
- 600.19 (шестстотин лева и 19 ст) лева – еднократна неустойка по чл.7,
ал.5 от същия Договор, дължима за периода от 11.01.2019г. до 21.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за признаване за
установени на паричните вземания за разликата до първоначално заявения с
исковата молба размер на дължимата еднократна неустойка по чл.7, ал.5 от
Договора за кредит, а именно за горницата над 600.19 лева до исковия размер
от 623.99 (шестстотин двадесет и три лева и 99 ст) лева и изцяло за
вземането от 192.00 (сто деветдесет и два) лева – претендирани такси за
уведомления, поради недоказаност по размер.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. ИЛЧ. М.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф. Ф.” АД-гр.С., ЕИК ********,
представлявано от Н. К. Н – изпълнителен директор, сумата от 2 009.19 (две
хиляди и девет лева и 19 ст) лева – направени общо разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 347/2020г. на РС-Исперих и по настоящото исково
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. ИЛЧ. М., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
Исперих сумата от 35.44 (тридесет и пет лева и 44 ст) лева - останала
недоплатена държавна такса върху размера на главното вземане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Р.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 347/2020г. на РС-Исперих с оглед на правните последици по
чл.416 от ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7