№ 890
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500827 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.И. Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. Л.Н., против протоколно определение от
24.02.2022г., постановено по гр. д. №1038/2021г. на Районен съд- Карлово,
с което е върнат предявения от жалбоподателката против В.С.И., ЕГН
**********, „насрещен иск“ с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД
и е оставено без уважение искането й за връщане на заплатената
държавна такса по насрещния иск. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, а ако това искане не бъде уважено-
връщане на заплатената държавна такса в размер на 150,33 лв.
Не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна по
делото С. Г. Г., ЕГН **********.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
1
Първоинстанционното производство е било образувано по подадена
от С. Г. Г. против частната жалбоподателка Г.И. Г. искова молба, с
която е бил предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-
продажба, сключен с В.С.И., изповядан с нотариален акт №96 от
23.12.1999г., на подробно описан в исковата молба недвижим имот. С
отговора на исковата молба ответницата е изложила твърдения, че е
собственик на процесния имот на основание договор за покупко-
продажба, сключен с В.И.В., изповядан с нотариален акт №143 от
20.06.2011г., и е поискала да се прогласи на основание чл.26, ал.2, пр.2
от ЗЗД нищожността поради липса на съгласие на продавача на договора
за покупко- продажба, изповядан с нотариален акт №312 от 16.07.1999г.,
с който В.С.И. е закупил имота от В.И.В.. Така направеното от нея
искане е било квалифицирано от първоинстанционния съд като
„насрещен иск“, като на ответницата е указано да посочи цена на същия
и да внесе съответната държавна такса. След изпълнение на посочените
указания по разпореждане на съда препис от отговора, съдържащ
предявения иск, е бил изпратен на ищеца по делото със съответните
указания по чл.131, ал.1 от ГПК. След постъпване на отговора съдът е
оставил исковата претенция без движение, като е указал на ищцата по
него да посочи правния си интерес от предявяването му в
производството „доколкото ответникът по него не е страна по договора
за продажба на недвижим имот, чиято нищожност се иска да бъде
прогласена“. В отговора на така дадените й указания Г.И. Г. е поискала
наред с първоначалния ответник като ответник в процеса по предявения
от нея иск да бъде конституиран и В.С.И., в качеството му на необходим
другар. С постановеното от първоинстанционния съд определение по
чл.140 от ГПК същият е приел, че ответник по т.нар. насрещен иск е
неучастващото по делото лице В.С.И., поради което искът е недопустим
и не следва да се приема за съвместно разглеждане. С писмена молба,
постъпила преди насроченото първо заседание по делото, Г.И. Г. е
поискала връщане на заплатената от нея държавна такса в размер на
150,33 лв. С обжалваното в настоящото производство протоколно
определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният от нея
иск е недопустим, поради което е постановил на основание чл.130 от
2
ГПК връщане на молбата, с която е предявен, и е оставил без
уважение искането за възстановяване на заплатената държавна такса.
Частната жалба срещу така постановеното определение е
основателна. На първо място следва да се посочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е бил сезиран с насрещен иск
съгласно чл.211 от ГПК. Направеното в отговора на исковата молба на
Г.И. Г. искане за прогласяване на нищожността на договора, с който
праводателят на ищеца е придобил спорния имот, представлява
инцидентен установителен иск по смисъла на чл.212 от ГПК, тъй като
има за предмет установяване действителността на преюдициално
правооотношение, от което зависи изходът на делото. В обжалваното
определение не са изложени конкретни мотиви защо се приема, че така
предявеният иск е недопустим, като вероятно съдът е имал предвид
съображенията си в определението по чл.140 от ГПК, съгласно които
недопустимостта му произтичала от това, че ответник по иска е
неучастващо по делото лице. Тези съображения са неоснователни. От
постъпилата по делото от Г.И. Г. уточнителна молба /л.57/, е видно, че
ответници по предявения от нея иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2
от ЗЗД са както първоначалният ищец- С. Г. Г., така и неучастващото по
делото лице В.С.И., за което е било направено искане за
конституирането му като страна по делото. Обстоятелството, че до този
момент третото лице В.С.И. не е било страна по делото, не води до
недопустимост на иска и не е основание за връщане на исковата молба.
В случай, че съдът счита, че този факт евентуално ще доведе до
значителни затруднения за разглеждането на исковете в едно
производство или че са налице други пречки така предявеният иск да
бъде разгледан в конкретното производството, то по аргумент от
разпоредбите на чл.210, ал.2 и чл.211, ал.2, изр.2 от ГПК следва да
постанови отделяне на инцидентния иск и по него следва да се
образува отделно дело. Връщане на исковата молба следва да се
постанови само при извод за изначална недопустимост на иска, при която
той не би могъл да бъде разгледан нито в конкретното, нито в друго
производство, или при неотстраняване на нередовностите му в указания
от съда срок. В случая обаче такива обстоятелства не са налице. Ето
защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото-
3
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. След връщане на делото
първоинстанционният съд следва да прецени дали да постанови отделяне
на предявения инцидентен установителен иск в отделно производство
или да продължи разглеждането му в настоящото производство. При
разглеждане на иска следва да се извърши преценка на допустимостта му
с оглед обстоятелството, че ответници по него не са всички страни по
оспорената сделка, тъй като искът не е насочен срещу всички
наследници на починалия продавач В.И.В.. По въпроса дали страните по
сделката са задължителни или факултативни необходими другари при
предявен от трето лице иск за нищожността й е налице противоречива
съдебна практика, като е образувано тълкувателно дело №7/2020г. на
ОСГТК на ВКС, по което все още няма постановено тълкувателно
решение. В случай, че първоинстанционният съд счита, че всички страни
по сделката са задължителни необходими другари, то следва да остави без
движение исковата молба и даде указания на ищцата да насочи иска си
и срещу останалите наследници на В.И.В..
Доколкото жалбоподателката иска възстановяване на внесената от
нея държавна такса само при условие, че се потвърди определението за
връщане на предявения от нея иск, което условие в случая не е
настъпило, а разглеждането на иска продължава, то съдът не следва да се
произнася по жалбата срещу определението в частта му, с която е
отказано връщане на държавната такса.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.02.2022г., постановено по
гр. д. №1038/2021г. на Районен съд- Карлово, с което е върнат предявеният
от Г.И. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от
ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на продавача
на договор за покупко- продажба на недвижим имот, изповядан с
нотариален акт №312 от 16.07.1999г., сключен между В.И.В. и В.С.И..
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него съобразно мотивите на
4
настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5