МОТИВИ ПО НОХД № 7472/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен
състав
С внесен в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура С.З. са били повдигнати две обвинения против С.К.С., както
следва: за това, че в периода от месец 01.2008 г. до месец 10.2009 г. в гр. С.З., в
условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у С.Р.Р. ЕГН – **********, че ще повлияе върху
изхода на делата намиращи се в Наказателно отделение и в Гражданско отделение
на ОС - С.З., по които е бил в качеството на обвиняем и на ответник и му е
причинил имотна вреда в големи размери на тридесет и пет хиляди лева, като се е
представил за длъжностно лице – съдия в Окръжен съд - С.З. - престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
както и за това, че от месец 10.2010г. до месец 03.2011г. в гр.С.З., в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Т.К.Р. ЕГН – **********, че ще
повлияе върху съдебен акт на състав от ВКС гр.София и му е причинил имотна
вреда в размер на девет хиляди и петстотин лева, като деецът се е представил за
длъжностно лице – съдия от Окръжен съд гр.С.З. и в периода месец 10.2010 г. до
месец 03.2011 г. в гр. С.З., с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал заблуждение у В.А.Р. ЕГН – **********, че ще уреди търговските
му отношения с Държавно предприятие „Строителство и Възстановяване” и му
причинил имотна вреда в размер на пет хиляди лева, като деецът се е представил
за длъжностно лице – съдия от Окръжен съд – С.З. – престъпление по чл.210,
ал.1, т.1 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане
в наказателното производство са били приети предявените от пострадалите
свидетели граждански искове, както следва: от свидетеля С.Р. – граждански иск
за сумата от 35 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди
от престъплението квалифицирА. измама с пострадал свидетелят Р., ведно със
законна лихва върху сумата от дата на деянието до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски; от свидетеля Т.Р. – граждански иск за сумата от
9500 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението
квалифицирА. измама с пострадали свидетелите Р. и Р., със законна лихва върху
сумата от месец октомври 2010г. до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски, както и от пострадалия В.Р. за сумата от 5000 лева,
съставляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението квалифицирА.
измама, със законна лихва от месец 10.2010 г. до окончателното й изплащане и
направени по делото разноски. И тримата пострадали са конституирани като
граждански ищци и частни обвинители по делото.
Представителят
на Районна прокуратура – С.З. поддържа така повдигнатите срещу подсъдимия
обвинения, като прави искане за всяко от престъпленията да се определи
наказание от четири години лишаване от свобода, като се определи общ
първоначален режим за изтърпяването им. Предлага се постановяване на
конфискация на една четвърт от имуществото на подсъдимия, както и уважаване на
предявените граждански искове.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители Р. и Р. адв. П., излага становище по
същество относно доказаност на обвинението с пострадали тези свидетели, като
сочи, че поддържа предложението на прокурора относно наказанията и моли за
уважаване на гражданските искове, както и претендира направените разноски.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител Ст.Р., адв. М., моли за признаване на
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението с пострадал Р., както и
уважаване на гражданския му иск и присъждане на направените разноски.
Защитникът
на подсъдимия С. адв. С. излага подробно становище по същество за недоказаност
на всяко от обвиненията, като в тази връзка моли за постановяване на
оправдателна присъда по всяко от тях.
Подсъдимият
С. не се признава за виновен по нито едно от обвиненията, отказал е да даде
обяснения при разглеждането на делото от новия съдебен състав, заявява, че
поддържа становището на защитника си,
моли да бъде признат за невиновен, както и да бъде постановен справедлив
съдебен акт.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимият
С.К.С. е роден на *** ***, живущ ***.
Той е българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан,
неработещ, с ЕГН **********.
Към 2008 г. подсъдимият С. живеел
със семейството си в гр. С.З., като работел на длъжността шофьор на
Председателя на Окръжен съд гр. С.З., в която връзка управлявал и служебните
автомобили на съда. В периода 2009 г. – 2011 г. подсъдимият С., в изпълнение на
служебните си задължения, управлявал служебен лек автомобил марка “Ш.С.” с рег. № ***. Иначе подсъдимият имал
подчертан интерес към автомобилите и поддръжката им.
Свидетелят
Т.Р. бил подсъдим по НОХД № 386/2008 г.
на РС - Айтос за престъпление по чл.210 от НК, което било образувано през месец
декември 2008 г. По това дело била постановена осъдителна присъда на 10.12.2009
г., като на Р. било наложено наказание пет години лишаване от свобода. По жалба
на Р. срещу присъдата било образувано ВНОХД № 27/2010 г. пред ОС - гр. Бургас,
по което с решение от 10.05.2010 г. присъдата била изменена, като наказанието
лишаване от свобода било намалено и неговото изпълнение било отложено с
изпитателен срок. Свидетелят Р. подал молба за възобновяване на делото пред
ВКС, като по този повод през месец август 2010 г. делото било изпратено на ВКС
на Република България, където се образувало под № 485/2010 г. по описа на І
н.о. и било насрочено първото заседание за 01.11.2010 г.
Свидетелят
В.Р. се занимавал със строителна дейност, като в периода 2004 г. – 2005 г., в
качеството му на пълномощник на ЕТ “Р.М.” гр. Ямбол, ЕТ “Е.М.” гр. Ямбол, ЕТ “Р.П.”
гр. Айтос, ЕТ “Р.П. – А. Г.” гр. Айтос, сключил неколкократно договори за
услуги с автотранспорт и договори за строителство с Държавно предприятие
“Строителство и възстановяване” гр. София, чрез СП – Бургас, по които обаче остА.ли
неиздължени суми в полза на едноличните търговци. Предвид междувременно
настъпилите преобразувания на строителните поделения, както и финансовите им
затруднения, въпреки направените усилия от свидетеля Р., който провеждал
разговори с техните директори, неиздължените суми не били преведени по сметките
на търговците, като по отношение на ЕТ “Р.П.” се дължала сума в размер над 2000
лева, а за ЕТ “Р.М.” сума от близо 40 000 лева.
През
есента на 2010 г. свидетелите Р. и Р. се срещнали със свидетеля Е.Е., като го
запознали най-общо с това, че всеки от тях има правен проблем и поради това
потърсили от него съдействие. Свидетелят Е., който познавал подсъдимия С. от
по-рано, като за него знаел, че се движи в правни среди, предложил на
свидетелите Р. и Р. да ги свърже с подсъдимия, който да им съдейства чрез свои
връзки и познанства за разрешаване на проблемите им. В тази връзка и свидетелят
Е. предоставил на двамата свидетели Р. и Р. мобилния телефоннен номер на
подсъдимия С., за да се свържат с него и да разговарят по повод на разрешаване
на проблемите им.
През
месец октомври 2010 г. свидетелят Р. се свързал по телефона с подсъдимия С.,
който си уредил среща с двамата свидетели в ресторанта на хотел “В.” в гр. С.З..
На срещата свидетелите се запознали с подсъдимия С., като свидетелят Р. го
запознал с проблема си, а именно, че делото, по което е осъден, е във ВКС и че
той има притеснения относно изхода му, тъй като не се чувствал виновен.
Подсъдимият охотно обяснил на свидетеля Р., че ще може да му помогне във връзка
с делото без да има нито такова намерение, нито такава възможност, като заявил,
че приятелите на неговия приятел Е. са и негови приятели, в разговора стА.ло
дума, че имал познати от ВСС, чрез които именно ще може да помогне, споменал,
че съпругата му е медицински работник. При срещата подсъдимият С. заплатил
сметката в ресторанта, като с двамата свидетели се уговорили да се видят
отново. При последвала скоро след това нова среща, осъществена отново в гр. С.З.,
подсъдимият С., заявил пред свидетелите Р. и Р., че висшестоящият човек от гр.
София, който ще “оправи” присъдата на Р., имал рожден ден, поради което и
следвало Р. да предостави сума пари, която да послужи за купуване на подарък за
този човек и която сума като размер подсъдимият С. щял да уточни по-късно, като
се обади. В тази връзка и подсъдимият се обадил и на двамата свидетели, като
посочил, че сумата, която Р. следва да предостави е в размер на 9 500
лева, като обяснил отново, че е за висшестоящ човек в София, който именно ще
помогне относно разрешаване проблема на свидетеля Р. и парите са нужни за
закупуване на антични предмети за него като подарък. Свидетелят Р. събрал
сумата от 9500 лева, като част от нея взел назаем от своя брат и тъй като
подсъдимият му бил обещал, че ще бъде оневинен по делото му, заедно със
свидетеля Р., отново отишъл в С.З. и предал сумата от 9500 лева на подсъдимия С.,
увита във вестник, отново на среща в ресторант, на която подсъдимият се явил
сам.
Междувременно
съпругата на свидетеля Р. заболяла, като подсъдимият С. предложил неговата
съпруга, свидетелката М.С., да съдейства във връзка с консултации и лечение в С.З..
Свидетелката М.С., която работела като медицинска сестра в гр. С.З.,
действително оказала голямо съдействие на съпругата на свидетеля Р., което
затвърдило у него убеждението, че и подсъдимият С. е добросъвестен и ще му
помогне за разрешаване на въпроса с делото му. Поради изпитвА.та голяма благодарност
относно оказА.та помощ за съпругата му, свидетелят Р. дори поканил семейството
на подсъдимия на гости в дома си, като подсъдимият и синът му, свидетелят Р.С.,
се отзовали и посетили дома на Р..
Междувременно, по време на няколкото срещи,
осъществени с подсъдимия през зимата на 2010 г., свидетелят Р. запознал
подсъдимия С. и със своя проблем относно невъзможността да се получат дължимите
от ДП “Строителство и възстановяване” парични суми за извършени строително - монтажни
работи, като попитал подсъдимия дали не познава някой от директорите на
предприятието в С.З.. Подсъдимият С. отговорил положително, като казал на Р.,
без действително да има такова намерение, че ще говори с Директора, за да му се
съдейства. В тази връзка подсъдимият и свидетелят Р. провели срещи отново в гр.
С.З. и без присъствието на свидетеля Р., на които обсъждали конкретно проблема
на Р.. При тези срещи подсъдимият С. заявил пред свидетеля Р., че е съдия в
Окръжен съд гр. С.З., което Р. впоследствие споделил и със свидетеля Р., както
и че човекът от гр. С.З. не можел да помогне за разрешаване проблема на Р., но
подсъдимият е намерил друг човек в гр. София, в централата на ГУСВ, на когото
обаче, следвало да се направи подарък от четири зимни гуми, за да помогне.
Свидетелят Р. нямал пари за закупуване на гуми, поради което и помолил
свидетеля К. да закупи такива вместо него, като го запознал със случая, поради
който това се налагало. Свидетелят К. закупил гумите и заедно със свидетеля Р.,
в края на 2010 г. се срещнали в гр. С.З. с подсъдимия. На срещата гумите били
натоварени в служебния автомобил на ОС - С.З. с рег. № ***, като подсъдимият С.
обяснил и пред свидетеля К., че е съдия, че по този повод ползва служебен
автомобил, разправял различни истории на колко човека как бил помогнал. След
тази среща подсъдимият и свидетелят Р. се чували няколко пъти по телефона, като
подсъдимият обяснявал на Р., че работел по неговия въпрос и търсел човек, който
да му помогне. През месец март 2011 г. подсъдимият С. се обадил на свидетеля Р.
и го поканил на среща в гр. С.З., като при пътуването го придружил свидетелят
Х.С., но последният не присъствал на разговора между подсъдимия и свидетеля Р..
На тази среща подсъдимият С. заявил на свидетеля Р., че за счетоводител,
работещ в централата на ГУСВ в гр. София, който бил пред пенсия, свидетелят Р.
следва да предостави 5000 лева чрез подсъдимия, в замяна на което до седмица
счетоводителят щял да нареди превод по сметките на дължимите суми, за които Р.
претендирал, като освен това, подсъдимият посочил пред свидетеля Р., че същите
суми били нараснали значително. Свидетелят Р. не разполагал с искА.та сума,
поради което и запознал с нуждата си от осигуряването й свидетелите Х.С., както
и М. А.. Свидетелят С. предоставил на свидетеля Р. назаем 1500 лева, а от
свидетеля М. А. свидетелят Р. заел остатъка от 3 500 лева, като обещал на
свидетелите А. и С., че ще им върне сумите до една седмица, тъй като очаквал,
че казаното от подсъдимия относно постъпване на паричен превод до седмица от
държавното предприятие, след предоставяне на “подаръка” от 5000 лева, ще се
осъществи. За причината да вземе заем, свидетелят Р. обяснил и на свидетеля А.,
като му казал, че подсъдимият С. е съдия, че познавал много хора и се е наел да
му помогне. Понеже свидетелите Р., А. и С. имали пътуване до гр. София, тримата
заедно още същия месец март 2011 г. на път за София, минали през гр. С.З. с
автомобил, където била уговорена среща с подсъдимия С. да му бъдат предадени
парите от 5000 лева. Свидетелите Р., А. и С. пътували в един автомобил, като на
уредената на бензиностанция среща с подсъдимия С., той ги чакал в служебния
автомобил “Шкода”. Свидетелят Р. слязъл сам, като носел парите и се качил в
автомобила, в който бил подсъдимият, където му ги подал, след което се върнал
обратно в автомобила при свидетелите С. и А., казал им, че е дал парите на
“съдията” и че ще му преведат парите от държавното предприятие. Въпреки
обещанията си обаче, подсъдимият С. не съдействал по какъвто и да било начин
нито на свидетеля Р. относно делото му във ВКС, което следвало своя нормален
ход, нито на свидетеля Р., каквито намерения впрочем, подсъдимият изобщо и
нямал. Като не получил до десетина дни превод на дължимите от ДП “Строителство
и възстановяване” суми свидетелят Р. започнал да търси по телефона подсъдимия С.
и да му иска обяснение, защото междувременно бил обещал и на свидетелите С. и А.
да им върне заетите пари. Подсъдимият или не му вдигал телефона, или му пишел
съобщения, че не е в България, а също и че е под охрА. и че не може да
разговаря. Междувременно, за по-голяма конспирация подсъдимият бил казал на
свидетеля Р. да не говори по телефона с него за пари, а вместо това да казва
жито, или фураж, което Р. отначало спазвал в разговорите и съобщенията си. Тъй
като минали няколко месеца, а свидетелят Р. не получавал пари по сметките,
същият стА.л по-настоятелен и продължил да пише съобщения на подсъдимия, като
му обяснявал, че положението е сериозно и че хората, от които е взел в заем
парите си ги искат обратно и имат затруднения, настоявал за среща. Въпреки това
обаче, не срещнал разбиране от подсъдимия. През юли 2010 г. свидетелят Р.,
притеснен от създалата се ситуация, потърсил лично подсъдимия в съдебната
палата в гр. С.З., където попитал охрА.та на входа за съдия С.. От служителите
на съдебна охрА. свидетелят Р. за първи път разбрал, че С.С., когото търси, не
е съдия, а е шофьор на Председателя на Окръжния съд. В деня, в който отишъл
обаче, свидетелят Р. не намерил подсъдимия в стаята му в съда. Затова, като все
още имал надежда или да получи превод, или подсъдимият поне да му върне
предадените 5000 лева, Р. отишъл отново след няколко дни в сградата на съда в
гр. С.З., когато се срещнал с подсъдимия, но не му казал, че знае, че не е
съдия, а попитал какво става с обещания превод на суми. Подсъдимият С., който
бил изненадан от появата на свидетеля на работното му място, отново казал, че
щял да разговаря с „човека от София” и заявил на свидетеля Р. да се успокои и
да си тръгва, както и че ще му се обади. Действително след това подсъдимият С.
се обадил на свидетеля Р. и му казал, без това изобщо да било вярно, че всичко
било наред, че бил разговарял с въпросния човек и че дължимите пари щели да
бъдат преведени още на следващия ден. Свидетелят Р., който, макар да разбрал,
че е излъган от подсъдимия, че последният е съдия, все пак се надявал до
последно, че ще получи сумите и че действително му е оказано съдействие в тази
насока, си тръгнал, като следващите няколко дни очаквал превод, какъвто обаче,
не постъпил. Затова отново Р. започнал да прави опити да се свърже с подсъдимия
по телефона, като му писал и съобщения, включително и с искания да върне
предоставените му 5000 лева, на някои от които подсъдимият отговарял, както от
личния си телефонен номер, който бил предоставил на свидетеля Р. по-рано, а именно
***, така и от номера на предплатена карта, закупена през месец май 2010 г. на
името на дъщеря му свидетелката Хр.С. с номер ***, която подсъдимият С.
започнал да ползва с апарата си, основно за провеждане на телефонна кореспонденция
със свидетеля Т.М., бивш Директор на ОД на МВР гр. С.З., с когото се познавали
и били близки. Свидетелят Р. дори помолил свидетеля Р. да се обади на
подсъдимия и да му съдейства, като през август 2011 г. свидетелят Р.
действително позвънил на подсъдимия, но последният му заявил, че не познавал
свидетеля Р.. Предвид така развилите се събития, на 12.08.2011 г. свидетелят Р.
депозирал жалба в Сектор БОП - гр. С.З., в която описал взаимоотношенията си с подсъдимия.
С определение от 19.03.2008 г., постановено по
гр.д. 46/2008 г. на Окръжен съд - Ловеч, било допуснато обезпечение на бъдещ
иск на “Феникс инверс” ООД против свидетеля С. ***, с правно основание по
чл.207 от КТ с цена на иска над 800 000 лева. Свидетелят Р. обжалвал с
частна жалба определението пред Апелативен съд -гр. Велико Търново, който се
произнесъл през месец май 2008 г., като оставил без уважение жалбата.
Междувременно, през месец април 2008 г. “Феникс Инвест” ООД /приемник на
“Феникс инверс”/ подало и искова молба срещу свидетеля Р., като по този повод
същия месец било образувано гражданско дело № 964/2008 г. по описа на Окръжен
съд - гр. С.З..
Свидетелят Н. работел до 2007 г. за едно от дружествата, на които бил
управител свидетелят Р. – “Ники – Г” ЕООД, а по-късно и в семейното дружество
“Русеви” ООД гр. С.З., в което, до началото на 2008 г., бил съдружник и
управител свидетелят Р., а след това остА.ли съдружници само неговите баща и
брат. Свидетелят Н., който работил на длъжност “общ работник” бил доверен на
свидетеля Р. и бил упълномощен от него да движи много от делата и ангажиментите
му. През месец април 2008 г., във връзка с гражданското дело, свидетелят Н. отишъл
да получи от длъжностните лица в съда в С.З. книжа за свидетеля Р., при което
се срещнал с подсъдимия. Последният, който познавал Н., го попитал какво прави
в съда и Н. му обяснил, че неговият “шеф”, като визирал свидетеля Р., имал
проблеми и обяснил за делото в съда във Велико Търново, за което Н. знаел.
Подсъдимият съдействал на Н. да получи книжата от съда в С.З., след което
поискал да ги види и заявил, че работата била сериозна, като междувременно
казал пред свидетеля Н. и че ще може да помогне, че ще направи така, че делото
да бъде “прехвърлено” от Велико Търново в гр. С.З., че имал сериозни позиции.
Свидетелят Н. запознал свидетеля Р. с предложението на подсъдимия, като му
казал, че С. е човек от съда, а Р., понеже търсел начин да се справи с
настъпилото за него неблагоприятно положение, предвид това, че било наложено
обезпечение чрез запор върху негово имущество и той бил подал жалба срещу това
определение, се съгласил да се срещне с подсъдимия и да се възползва от
предложението му. Така много скоро през същия месец април 2008 г. подсъдимият С.
и свидетелят Р. се срещнали в ресторант, стопанисван от Р., където подсъдимият
заявил пред Р., че е съдия в Старозагорския съд, както и затвърдил създаденото
вече у него убеждение от разказа на свидетеля Н., че има стабилни позиции и ще
може да му помогне. В тази връзка и подсъдимият посочил, че свидетелят Р. ще
следва да му предостави парична сума, която да бъде дадена за произнА.не в гр.
Велико Търново в полза на свидетеля Р.. Р. се доверил на подсъдимия и се
съгласил да му предостави пари, като оставил комуникацията с подсъдимия да се
осъществява основно чрез свидетеля Н.. Свидетелят Н. неколкократно по искане на
подсъдимия искал и получавал от свидетеля Р. различни крупни парични суми,
които после предоставял на подсъдимия. Подсъдимият заявявал пък различни
причини за нуждите от парите – че трябвало да се дадат на съдията във Велико
Търново, за пътуването на подсъдимия до там, за уж служебни пътувания на С., в
които същият следвало да демонстрира стабилно финансово положение, за пътувания
и празнуване на годишнина на Председателя на съда в С.З.. Освен това,
подсъдимият искал да ползва и луксозните служебни автомобили, регистрирани на
“Русеви” ООД, които му били предоставяни от Н., заредени с гориво. Тези искания
на С. били удовлетворявани от свидетеля Р. чрез свидетеля Н., понеже Р. се
надявал подсъдимият да му съдейства за разрешаване в негова полза на правните
проблеми, поради което и не се скъпял да предоставя пари, или автомобили на С.,
само и само последният да му окаже действително съдействие. Междувременно,
подсъдимият С., който имал достъп до деловодствата на Окръжен съд - С.З.,
разучил, че образуваното вече гражданско дело с ответник свидетеля Р., е
разпределено за разглеждане на свидетеля З.,*** и проверил за кога е насрочено
делото. Подсъдимият дори взел делото в стаята, в който се помещавал в сградата
на съда в С.З., извикал свидетеля Н., като му го показал като доказателство, че
бил “свършил работа” и че делото било действително “прехвърлено” от гр. Велико
Търново в гр. С.З., на което Н. повярвал, понеже не знаел, че се касае до
различни по характера си, макар и свързани производства. Преди първото
заседание по делото, което се провело през месец септември 2008 г., подсъдимият
С. се срещнал със свидетеля З. и го попитал какво става с делото. Понеже
свидетелят З. се поинтересувал в каква връзка го питат, подсъдимият му казал,
че ответникът по дело, което е разпределено на съдия З., бил негов братовчед.
Свидетелят З. заявил, че делото тепърва започва, като, понеже познавал
подсъдимия като дългогодишен съдебен служител, му казал, че може сам да си
направи справка по делото в деловодството. Последното заседание по гражданско
дело № 964/2008 г. било проведено през
месец март 2009 г., а решение по делото било постановено през месец април 2009
г. Междувременно, преди датата на последното съдебно заседание, подсъдимият С.
отново се поинтересувал от свидетеля З. какво се случва с делото, на което З.
му отговорил, че е възможно “братовчед му” да загуби делото. Подсъдимият С.,
освен това, при множеството си срещи със свидетеля Р., които основно се
осъществявали в ресторанти в гр. С.З., препоръчал горещо на свидетеля Р.
адвокат М., когото познавал и който на практика бил и ангажиран по гражданското
дело от свидетеля Р., понеже подсъдимият С. заявил, че с М. “работят заедно”.
Междувременно, против свидетеля Р.
започнало да се води и наказателно производство за престъпление по чл.203 от НК, по което ощетеното юридическо лице било същото, което било ищец по
гражданското дело, като през месец март 2009 г. по внесен в Окръжен съд гр. С.З.
обвинителен акт по наказателното дело против свидетеля Р. било образувано НОХД
№ 222/2009 г. със съдия - докладчик свидетелят У.. С определение от месец
септември 2009 г. съдебното производство било прекратено и делото било върнато на прокуратурата за
отстраняване на съществени процесуални нарушения. След изправянето на същите,
обвинителен акт бил внесен отново в съда през октомври 2009 г., като на
29.10.2009 г. било образувано НОХД № 863/2009 г. по описа на ОС С.З., а първото
заседание по него било насрочено за месец декември 2009 г. За започналото
против него наказателно производство, свидетелят Р. бил уведомил подсъдимия С.
при срещите им, като подсъдимият отново и тук поел ангажимент, че като съдия в
същия съд ще може да съдейства на Р. и по това дело, като отново стА.ло дума,
че за това ще са нужни пари, които да се дадат на С., а той от своя стрА. да ги
даде на други хора, за да се реши делото в полза на свидетеля Р., препоръчал на
Р. свидетеля Г. - адвокат, който да го представлява по наказателното дело. На
практика свидетелят М., на когото също стА.ло известно и за наказателното дело
и който познавал и Г., и подсъдимия С., завел Р. при свидетеля Г., който бил и
упълномощен по наказателното дело. За да затвърди убеждението на Р., че е във
възможностите му да му помогне, подсъдимият дори взел наказателното дело от деловодството
на съда и при среща със свидетеля Р., осъществена в стаята, в която се
помещавал подсъдимия в качеството му на шофьор в сградата на съда, му показал
папките с делото, които Р. лично видял. Убеждението на свидетеля Р., че С. е съдия,
както му било казано и че ще може да му помогне, се затвърдило не само от тези
действия на подсъдимия, но и понеже Р. виждал подсъдимия С. със служебния
автомобил на съда, както и много често го срещал да се движи в района на съда.
За “оправяне” на наказателното дело в съда подсъдимият С. заявил в присъствието
на свидетелите Р. и Н., че е необходимо да се закупят и предоставят на съдията,
който ще гледа делото, четири нови лети джанти, понеже съдията бил по-особен и
нямало да вземе пари. Свидетелят Н. лично уредил джантите и ги предоставил на
подсъдимия. След това, подсъдимият С. заявил пред свидетеля Р., че е необходимо
все пак за съдията, който ще разглежда наказателното дело да се предостави
предварително и парична сума, която била определена от С. на 8000 лева. Такава
сума била действително предоставена лично на подсъдимия С. от свидетеля Р. чрез
свидетеля Н. с посочената цел, а именно уж за предоставяне на съдията, който
разглеждал наказателното дело против свидетеля Р.. Нито предоставените му
джанти, нито сумата от 8000 лева, подсъдимият С. предоставил на съдията по
делото, като въпреки изявленията на подсъдимия пред свидетеля Р. и пред
свидетеля Н. относно възможностите му да въздейства върху изхода и на
наказателното дело, с присъда от декември 2010 г. свидетелят Р. бил признат за
виновен и осъден да търпи ефективно наказание лишаване от свобода.
Така описА.та фактическа
обстановка съдът намира за безспорно
и категорично установена от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира свидетелските
показания на непосредствено разпитаните свидетели А. К., К., отчасти и тези на
свидетеля Т.М., както и приобщените чрез прочитането им по надлежния ред
показания, дадени пред друг състав на съда по същото дело и пред съдия на
досъдебното производство на свидетелите К., С., Р., Р., прочетените показания
на свидетеля М. А., дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай,
както и показанията, дадени пред друг състав на съда по същото дело и прочетени
по предвидения за това процесуален ред на свидетелите Р., Н., З., У., Г., М., Е.,
Р.С., Хр.С., М.С..
Обясненията на подсъдимия С., дадени пред друг
състав на съда по същото дело и прочетени по реда на чл.279 от НПК, съдът
възприема само отчасти и то доколкото не противоречат на остА.лите кредитирани
доказателства, като ги разглежда критично, предвид характера им и на средство
за защита.
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид и всички писмени доказателства
и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство, а именно справка за съдимост, писмо от ДП “Строителство и
възстановяване” – Строително поделение С.З., справка от ДП „Строителство и
възстановяване” за доставчици с настъпил срок за отписване, А.литични оборотни
ведомости, договори за услуги и договори за строителство с анекси към тях,
справки от ОД на МВР Сектор ПП гр. С.З., протокол за доброволно предаване,
справки от Апелативен съд Велико Търново, писмо от „ГУСВ” ЕАД, преписи от
служебни атестации на подсъдимия, копие от пътна книжка за служебен автомобил,
справка от НАП - Бургас, справка от ОД на МВР гр. С.З. относно работата на
подсъдимия в системата на МВР, извлечения от Търговския регистър, справка от РП
С.З., справка от ОП –С.З., копие от становище по жалба на подсъдимия до
Министъра на вътрешните работи, справка от частен съдия-изпълнител, справка от
РС Айтос, препоръка от работодател, договори за покупко-продажба на МПС с
фактури и декларации, постановление за привличане на обвиняем от 2008 г.,
справки от деловодна програма на ОС – С.З. за ход на дела, определения на ВКС,
протокол от заседание на ВСС, справка - извлечение от електронен сайт, копие от
рапорт и документация във връзка със същия от ОД на МВР -С.З., справки от ОС - С.З., копия от СРМПС -
І част, договори за финансов лизинг, копие от пълномощно, трудов договор и
заповед за прекратяване на трудово правоотношение, извлечения от сметки и
справки за движение по сметки, експертно решение на ТЕЛК, служебна бележка от
ОС С.З. относно размер на трудово възнаграждение, копие от студентска книжка,
удостоверение за раждане на дете, регистрационна форма за потребител на
предплатена услуга, констативен протокол за доброволно предаване на мобилен
телефон, декларация за семейно и имотно състояние, справка от ОС Велико
Търново, справка от ОС Ловеч, справка от мобилен оператор относно номера на
клетки, фотоалбум, справки от мобилни оператори с разпечатки с телефонна
кореспонденция.
При постановяване на присъдата си съдът взе
предвид и доказателственото средство,
съставляващо аудиозапис, изготвен при прилагане на способите по ЗСРС, който
намери да има само косвено значение за изясняването на фактите по делото.
Съдебният състав
счете, че следва да изключи от доказателствения материал и да не обсъжда
като годно доказателство в мотивите си приложените по делото аудио - видеозаписи,
с носител компакт - диск, както и протоколът от оглед веществени доказателства,
касаещ същия, доколкото става въпрос до веществени доказателствени средства,
каквито са записите, които обаче, не са събрани по предвидения в закона ред,
като са налице осъществени записи извън рамките и не чрез ползване на способите
на наказателното производство, което е в нарушение на чл.32, ал.2 от КРБ.
Съдът възприема като компетентно и
незаинтересовано изготвена и приложената по делото техническа експертиза,
съгласно която се установява съдържанието на входящи и изходящи кратки текстови
съобщения, съдържащи се в паметта на предоставения за нуждите на разследването
от свидетеля Р. мобилен телефонен апарат “Нокиа”, като във връзка с
възраженията на защитата относно експертизата мотиви ще се изложат по-долу.
При
наличието на тези доказателства по делото съдът прие, че с деятелността си
подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна стрА. съставите на
вменените му престъпления, макар и не в пълния обем на същите, визиран в
рамките на обвинителния акт.
Налице са,
на първо място, безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на престъплението
измама. Така, при всeки един от случаите със
свидетелите Р. и Р., както и отделно с Р., се установява да е било налице
заблуждение, като у съответното лице, пострадал от деянието, е била създадена
невярна представа относно конкретни обстоятелства, съобразно с които
заблуденият е направил и имуществено разпореждане.
Така по отношение на посочените свидетели Р. и
Р., подсъдимият, в лична среща с всеки един от тях общо и отделно само с Р., е
успял, използвайки убедително говорене, общото им познанство със свидетеля Е.,
в последствие и като се е представил за съдия пред свидетеля Р., като е говорил
за наличието на връзки и познанства в среди, в които такива са били нужни на
пострадалите свидетели към онзи момент, демонстрирайки ангажираност и
сериозност, ползвайки достатъчно видимо за свидетелите служебния автомобил на
съда, възползвайки се и от доверието на свидетеля Р., създадено междувременно
във връзка с оказаното съдействие от стрА. на свидетелката М.С. на съпругата на
Р., да създаде една невярна представа относно действителното положение, а
именно, че е във възможностите му да осигури на всеки един от посочените свидетели
разрешаване на поставения от него проблем, срещу предоставяне на различни
дарове под формата на предмети, или пари, предназначени за уж ангажираните
пряко с положителното за свидетелите разрешаване на проблемните им въпроси
лица.
На практика при нито един от случаите
подсъдимият, нито е имал намерението, нито пък възможността да изпълни поетите
ангажименти.
Досежно свидетеля Р., подсъдимият С.
се установява да се е възползвал от вече създадената невярна представа у него в
резултат от разказа на свидетеля Н., че познавал човек от съда, който е
предложил да съдейства на Р., че е във възможностите на подсъдимия да му
помогне, като е затвърдил тази погрешна представа, представяйки себе си пред Р.
вече лично като съдия, показвайки на него и на свидетеля Н. папки с дела в
сградата на съда, насочвайки свидетеля Р. към адвокати, които познава лично.
В действителност, подсъдимият С. нито е имал
намерение, нито пък е търсил конкретни връзки или някакви сериозни
взаимоотношения с лица, от които евентуално да зависи изхода на делата на
свидетелите Р. и Р., както и изплащане на дължимото към представляваните от Р.
търговци, като се е възползвал от затрудненото положение на всеки от
свидетелите, от недостатъчната им осведоменост, а също и от убеждението им, че
с връзки, или посредством ходатайства и рушвети, могат да постигнат целения за
тях благоприятен резултат. Подсъдимият, освен това, нито е бил съдия, към
момента на контакта си със свидетелите, нито някога е бил такъв, но въпреки
това, е ползвал пред свидетеля Р., както и пред свидетеля Р. лично такава
лъжлива информация.
Установява се действително от доказателствата
по делото, което е видно от показанията на свидетеля Р., че пред него
подсъдимият не е заявявал изрично, че е съдия, а това свидетелят Р. бил разбрал
по-късно от свидетеля Р., като не му отдал особено значение. В тази насока не е
налице противоречие в показанията на свидетелите Р. и Р., което да е така
съществено, както се изтъква от защитата, относно факта на представянето на
подсъдимия за длъжностно лице - съдия, доколкото и от показанията на единия, и
от тези на другия свидетел, става ясно, че в действителност подсъдимият е
правил изявление именно, че е съдия, макар това да не е стА.ло в присъствието
лично на свидетеля Р.. В насока на това, че се е представял като такъв пред
свидетеля Р., впрочем са и показанията на свидетеля К., който сочи, че когато е
придружавал свидетеля Р. за срещите му с подсъдимия, подсъдимият С. сам се
представил дори и пред него като съдия, заявил за служебния автомобил, който
управлявал, че е негов, показвал къде се поставя синята сигнална специална
лампа на автомобила, разказвал истории за битието му като съдия, казвал, че бил
помагал на различни хора в това му качество, хвалел се, че бил на съдийски
семинари в чужбина.
Обещанията и твърденията на подсъдимия,
поднесени с необходимата сериозност от негова стрА. и създаване на чувство за
сигурност у адресатите на измамите чрез поддържане на чести контакти лично и по
телефона, чрез разказване на измислени истории, свързани уж с лицата, от които
зависи разрешаването на поставените проблеми, а именно, че високопоставен човек
от София, който ще съдейства по делото на Р. във ВКС имал рожден ден, на който
подсъдимият ще присъства и следва да му се направи подарък, че човек от
счетоводството на държавното предприятие, от което чака плащане свидетелят Р.
ще се пенсионира и на него също е нужно да му се направи подарък, за да
разпореди преводи на сумите, чрез показване на папки с дела на свидетеля Р.,
както и изявления, възползвайки се от липсата на юридически познания при
свидетелите, че делото на Р. от Велико Търново се било прехвърлило в гр. С.З.
поради ходатайството на подсъдимия, в крайна сметка са довели при свидетелите Р.
и Р. до създаването и поддържането в период от няколко месеца на една трайна
невярна представа у тях относно това, че именно С. е човекът, който ще е в
състояние да изпълни възложеното от тях.
При свидетеля Р. тази предварително създадена
невярна представа в резултат от разказа на свидетеля Н., а и по повод наличните
контакти на подсъдимия С. със свидетеля Р., но досежно въпросите, свързани с
делата по обезпечение на последвалия граждански иск, които обаче са извън
инкриминирания предмет на делото, на практика в рамките на инкриминирания
период само е била поддържА. от подсъдимия с описаното му поведение.
Установява се в тази връзка, че по
отношение на всеки от свидетелите Р. и Р. пък, за разлика от случая със
свидетеля Р., са били осъществени всяко от изпълнителните деяния на измамата, а
именно както възбуждане, така и поддържане на заблуждение, а по отношение на
пострадалия Р., е била налице само едната от изпълнителните форми – поддържане
на заблуждение, както се посочи и в който смисъл и съдебният състав счете, че
при постановяване на присъдата си следва да оправдае частично подсъдимия за
това и да е възбудил заблуждение у свидетеля Р.. Както се каза вече, като се
изхожда от доказателствата досежно периода на извършване на престъплението по
отношение на свидетеля Р., за което ще се изложат доводи и по-долу, а също и от
доказателствата за поведението на свидетеля Н., както и характера на
обсъжданите между подсъдимия С. и свидетеля Р. теми при срещите им, се
установява, че свидетелят Р. е придобил убеждението, че С. ще му помогне във
връзка с юридическите му проблеми още преди да се срещне с него, като в тази
връзка се е доверил на разказаното му от свидетеля Н. и е провел среща с
подсъдимия именно поради намерението си вече да възложи на С. да му съдейства.
В тази насока и като се има предвид, че към момента на срещата си с подсъдимия
свидетелят Н. му е съобщил за проблемите на свидетеля Р., свързани с
обезпечителното производство, развило се в гр. Велико Търново, което предхожда
образуването на гражданското дело с ответник Р. ***, то на практика моментът, в
който свидетелят Р. е изпаднал в заблуждение относно това, че С. е в състояние
изобщо да му съдейства, предхожда момента на образуване на гражданското, а след
това и на наказателното дело, по повод повлияването върху чийто изход именно е
посочено в диспозитива на обвинението да е възбудено и поддържано обвинение.
Тоест, установява се от доказателствата по делото, че подсъдимият първоначално
се е ангажирал с “оказване на съдействие” по повод обезпечителните дела, след
това, в процеса на образуване и развитие на гражданското и наказателното дело е
продължил контактите си с Р., като на практика е осъществил поддържане у
свидетеля Р. на неговото вече създадено заблуждение, че е във възможностите на С.
да осигури и решаване на всяко от двете дела в полза на Р., който вече
предварително се е бил доверил на подсъдимия, като е повярвал на лъжливите му
твърдения, че това е в неговите възможности.
Видно е от обвинителния акт, че на подсъдимия
е било повдигнато обвинение с пострадал свидетеля Р., което конкретно включва
създадено заблуждение относно повлияване от стрА. на подсъдимия на изхода на
дела в гражданско и наказателно отделение на ОС гр. С.З., по които свидетелят Р.
е ответник и обвиняем. Поради това и досежно периода на извършване на това
престъпление съдът взе предвид писмените, а и гласни доказателства за
действително образуваните дела срещу свидетеля Р., от които става ясно, че
гражданското дело е било образувано и му е даден номер в съда през месец април
2008 г., а наказателното - през март 2009 г. Впрочем, първото произнА.не,
касаещо обезпечителното производство, свързано с гражданското дело, развило се
в ОС – Ловеч е от месец март 2008 г. Следователно и най-ранният момент, в който
се явява доказано поведението на подсъдимия, касателно именно делата,
образувани в ОС гр. С.З., предмет на обвинението, е месец април 2008 г., когато
първото от тях е било образувано, доколкото във визирания в обвинителния акт
период, включващ времето преди този момент, а именно от месец януари 2008 г.,
нито едно от двете дела, които са включени в предмета на обвинението като
основание и предмет на измамливите действия, не е било образувано все още в съда.
Поради това и с присъдата си съдът оправда частично подсъдимия С. относно
периода на осъществяване на престъплението с пострадал свидетеля Р., като прие,
че същият е поддържал заблуждението у Р., но считано от месец април 2008 г.
Досежно това конкретно обвинение с
пострадал свидетеля Р. съдът установи да е налице и другият основен признак от
обективната стрА. на престъплението, а именно причиняването на имотна вреда. В
тази насока, в рамките на обвинителния акт се твърди същата да е в размер на
35 000 лева. От показанията на свидетелите Р. и Н. и при тяхното
съпоставяне според съдебния състав не може да се направи точно такъв категоричен извод. Налице е
действително, както се сочи и от защитата, известно разминаване в твърденията
на всеки от двамата свидетели в показанията им, дадени пред друг състав на съда
по същото дело и прочетени пред настоящия, относно това колко пъти, в какъв
размер и с какво предназначение са били предоставяни суми на подсъдимия С..
Установява се от показанията и на двамата свидетели, че освен парични суми,
касаещи делата, наказателно и гражданско, образувани в ОС - С.З., подсъдимият С.
е искал и са му били предоставяни суми и относно делата, свързани с
обезпечението на последвалия граждански иск, които, както се каза, не са
предмет на обвинението. Налице е противоречие в показанията на двамата посочени
свидетели и относно общия размер на твърдените за предоставени на подсъдимия
пари, като свидетелят Р. е заявил за общо 35 000 лева, а свидетелят Н. -
за 25 000 лева. Наличието на такива по своя характер противоречия обаче,
според съда е напълно обяснимо поради изминалия значителен период от време от
описаните от свидетелите събития до провеждане на разпита им, интензивността на
взаимоотношенията с подсъдимия С. в рамките на един сравнително кратък период
от време от около една година и половина, който конкретно за свидетеля Р. е бил
изключително натоварен с негативни изживявания и притеснения във връзка с
водените дела, факта, описан и от двамата свидетели, че освен конкретни парични
суми, касаещи делата, са били правени и други различни по своя характер и чести
разходи, свързани с подсъдимия С., като са му били предоставяни пари за път,
автомобили, които са били зареждани с гориво, предмети – джанти за автомобил,
също стоящи извън обвинението, както и извършваните редовни плащания за
възнаграждения на адвокати и държавни такси, относно което се съдържат данни в
отделения квалифициран том на делото. В тази насока и съпоставени с остА.лите
доказателства по делото, независимо от наличните противоречия, показанията на
свидетелите Н. и Р. не могат да се изключат от доказателствата като
недостоверни, доколкото на практика свидетелите са описали един особено
характерен маниер на поведение на подсъдимия, изключително сходен с поведението
му, описано и от свидетелите Р., К., Р., както и такова, за което се съдържат и
данни в част от писмените доказателства по делото, касаещи предходната му
месторабота. Категорично според съда се установява от показанията на
свидетелите Н. и Р. и в тази насока е налице изцяло съвпадение в твърденията
им, че за “оправяне” на наказателното дело, първоначално подсъдимият е поискал
да се осигурят автомобилни джанти, които уж да се предоставят на съдията по
делото, а след това и парична сума. Относно размера на тази сума се установява
безпротиворечиво от показанията на посочените двама свидетели, че същата е
възлизала на 8000 лева, както и че е била предоставена от свидетеля Р. на Н.,
който от своя стрА. я е предоставил лично на подсъдимия по негово искане, уж с
цел да я даде на съдията, разглеждащ наказателното дело, а именно на свидетеля У..
В тази посока именно поддържането на невярна представа от стрА. на подсъдимия у
свидетеля Р. е било насочено към извършване на имуществено разпореждане от стрА.
на измамения Р.. С предаването на сумата на подсъдимия, Р. е извършил един на
практика безвъзмезден и невъзстановим разход в полза на С.. В подкрепа на последното
липсват каквито и да било твърдения в показанията на свидетелите относно това, подсъдимият
да е правил каквито и да било предварителни уговорки с пострадалия да бъде
върната при определени условия предоставената му сума или тя действително да е
била върната.
Категорично според съда се
установява, и факта, че парични суми са били предоставяни и по отношение на
гражданското дело, образувано в ОС гр. С.З. с ответник свидетеля Р., като в
тази насока, както впрочем и досежно наказателното дело с подсъдим Р., макар и
косвено значение имат веществените доказателствени средства, събрани по реда на
ЗСРС /стр.6/15, ред 15,16 от обособения класифициран том на делото/. Обаче, от
показанията на свидетелите Р. и Н., които са основните доказателства в тази
насока, не може да се извлече категоричен и безпротиворечив извод относно
конкретния размер на тази сума, като нито един от свидетелите не е могъл да си
спомни и да уточни точно това обстоятелство. Както се посочи вече, липсата на
такава конкретизация е напълно обяснима предвид значителния период от време от
събитията до свидетелстването, а и с оглед твърде интензивните и общо взето
свързани с предоставяне на финансови средства отношения с подсъдимия. При това
положение и съдебният състав счете за доказано като безспорно извършено в полза
на подсъдимия разпореждане от стрА. на свидетеля Р. единствено със сумата от
8000 лева, с която последният реално се е ощетил, като по отношение на остА.лите
суми, които се сочат от свидетелите Н. и Р. на практика не може да се установи
от показанията им и липсват други доказателства, които да са от значение за
преценка на това кои от тези суми именно са били предоставени на подсъдимия
точно по повод на ангажиментите му с гражданското дело. Поради това и обвинението
се явява недоказано по необходимия категоричен начин досежно пълния вменен
размер на имуществената щета, причинена от престъплението и затова съдът с
присъдата си отново постанови частично оправдаване на подсъдимия досежно
недоказаните по размер имуществени щети, причинени на свидетеля Р.. Съответно и
по тази причина и недоказано с необходимата категоричност се явява и
квалифициращото обстоятелство, а именно да е налице имотна вреда в големи
размери и поради това съдът оправда подсъдимия Р. и във връзка с него и
съответно по т.5 на чл.210, ал.1 от НК.
Иначе, наличието на окончателния и
безвъзвратен разход, който свидетелят Р. е направил, вярвайки, че ще получи
обещаното от подсъдимия, очертава завършения фактически състав на престъплението
измама, при което С. е действал като пряк извършител.
Възраженията на защитата относно това, че не
бил изследван въпросът откъде свидетелят Р. е разполагал с парични суми, които
твърди да е предоставял на подсъдимия при наличие на данни за запориране на
имуществото му към този момент, не се възприемат от съда като основателни
доводи за това да не се даде вяра в тази насока на свидетелите Р. и Н.. В
крайна сметка, налице са писмени доказателства по делото относно това, че
свидетелят Р. е бил съдружник в търговски дружества, които очевидно са
разполагали със средства, предвид данните за закупуване на лизинг на автомобили
с висока стойност, а освен това, както става ясно от данните за предмета на
гражданското и конкретно наказателното дело, водени срещу свидетеля Р., осъден
по последното, то се касае до размер на иска от близо милион лева, а по
наказателното дело е налице установяване на присвоителни действия от свидетеля Р.
на средства на също такава висока стойност.
Досежно деянията с пострадали
свидетелите Р. и Р., както се каза по-горе, са налице изпълнителните деяния на
престъплението измама, в посочените по-горе форми, а се установява категорично
и тук, че всеки от пострадалите, мотивиран от измамливите твърдения на
подсъдимия и в резултат от заблуждението си, е извършил разпореждане с парични
средства в посочените в обвинителния акт размери, съответно свидетелят Р. –
5000 лева, а свидетелят Р. – 9500 лева. Относно действителното предоставяне на
посочените суми и техният размер, освен показанията на всеки един от
пострадалите свидетели са налице и значителен обем от други доказателства,
които ги потвърждават. Така по отношение на сумата, предоставена от свидетеля Р.,
както и времето на нейното предоставяне, а именно месец март 2011 г., освен
показанията на свидетеля Р. и по-специално относно времето тези, дадени от него
на досъдебното производство пред съдия, които са значително по-близо до
инкриминираните събития, съдът взема предвид показанията и на свидетеля С.,
който е посочил да е предоставил на свидетеля Р. парична сума в заем, като е
пояснил конкретно причината за това, стА.ла му известна от свидетеля Р.. В тази
насока са и показанията на свидетеля М.А., също предоставил в заем пари на
свидетеля Р. по същата причина, поради която пари му е дал и свидетелят С.. И
свидетелят С., и свидетелят А. потвърждават напълно показанията на свидетеля Р.
за времето мястото и начина на предаване на паричната сума от 5000 лева на
подсъдимия С.. В тази насока, при проверка и на писмените доказателства по
делото, а именно разпечатките от мобилните оператори е видно, че действително
през месец март 2011 г. ползваният от свидетеля Р. телефон е бил задействан от
клетки в гр. С.З., а непосредствено след това в гр. София, което е в подкрепа на твърдението на Р.,
че е предал парите през март 2011 г. на път за гр. София, заедно със
свидетелите С. и А., които потвърждават тези твърдения и в своите показания.
Косвено в подкрепа на доказателствата за действително предоставена сума в такъв
размер са и показанията на свидетеля Р., който е заявил да е узнал, че са
давани на подсъдимия четири гуми и 5000 лева през пролетта на 2011 г., като
били минали пет - шест месеца от тогава и нищо не било стА.ло, както и на
свидетеля К., също свидетелствал относно предоставяне на гумите, както и че му
е стА.ло известно и за предоставените от Р. 5000 лева на подсъдимия и за
разменената след това кореспонденция по телефона между подсъдимия и пострадалия
Р.. В подкрепа, макар и косвено, относно действителното наличие на предоставени
парични суми от стрА. на свидетеля Р. на подсъдимия, са и показанията на
свидетеля Е., който е посочил, че когато разговарял с подсъдимия С., последният
му бил казал, че имал проблем със свидетеля Р., който бил от характер “вземане
-даване”. В тази насока и дори само тези показания напълно дискредитират
обясненията на подсъдимия относно това, че не бил взимал каквото и да било от
свидетеля Р., че му е отказвал да му прави услуга, свързА. с родственица на Р.,
студентка в С.З., че му е отказвал да взема и превозва вещи за други лица,
включително и гуми. Отделно от това, показанията на свидетеля Р. досежно
взаимоотношенията му с подсъдимия, включително и относно предоставянето на
паричната сума от 5000 лева се потвърждават и от съдържанието на приетото
заключение на техническата експертиза по делото.
Показанията на свидетеля Р., от друга стрА.,
касаещи предоставянето на парична сума от 9500 лева, се потвърждават от тези на
свидетеля Р., присъствал на самото предаване на сумата, които показания, както
се посочи, се подкрепят и в остА.лата им част от значителна част от другите
кредитирани от съда доказателства и липсва причина, поради която те да не бъдат
кредитирани като достоверни и в тази им част.
Досежно оспорване на началната дата
на периода на престъплението с пострадали свидетелите Р. и Р., в показанията на
свидетеля Р. са налице достатъчно конкретни твърдения относно етапа на
наказателното производство, водено против него, по повод на което е потърсил
съдействие от подсъдимия. В тази връзка и като се съпоставят писмените
доказателства относно развоя на наказателното производство, водено против
свидетеля Р. и конкретно във фазата му пред ВКС, което касае именно
обвинението, началото на инкриминирания период, а именно месец октомври 2010 г.
се явява категорично доказан, като се има предвид, че делото е било насрочено
пред ВКС за разглеждане през месец ноември 2010 г., а свидетелят Р. е обяснил,
че когато се запознали с подсъдимия, делата в Айтос и Бургас вече били минали,
както и че той вече бил обжалвал пред ВКС. В насока на тези изводи са и
показанията на свидетеля Е., дадени през 2013 г., в които той е уточнил, че се
е срещнал със свидетелите Р. и Р. през есента, преди около три години.
Правилно според съда всяко от двете
обвинения са квалифицирани във връзка с чл.26, ал.1 от НК, а именно като
продължавано престъпление. По отношение обвинението с пострадал свидетеля Р.,
се касае до осъществяване формално двукратно на изпълнително деяние поддържане
на заблуждение относно възможностите на подсъдимия С. да разреши правните
проблеми на Р., като първоначално действията на подсъдимия в тази насока си
били насочени към въпросите, свързани с гражданското дело с ответник Р., а в
последствие такива са били осъществени и когато вече е било образувано и
наказателното дело. Досежно другото обвинение, то се касае до осъществено
възбуждане и поддържане на заблуждение у две отделни лица свидетелите Р. и Р.,
което е довело и до предоставяне на всеки от тях по различно време на парични
суми на подсъдимия, поради което са налице също две отделни деяния,
осъществяващи и поотделно съставите на престъплението измама. Понеже се касае
до един сравнително кратък период от време, както по обвинението с пострадал Р.,
така и по обвинението с пострадали Р. и Р., от по-малко от година, а и при
двата случая е налице своеобразно продължаване на действията на подсъдимия от
обективна и субективна стрА. в рамките на инкриминирания период, при напълно
сходна обстановка, еднородност на вината, на практика последващите действия на
подсъдимия са се явили продължение на предходните му по отношение на всяко от
двете отделни обвинения.
Що се касае до обвинението с пострадали Р. и Р.,
както се каза, не се установява при свидетеля Р. да е било налице осъществяване
на признака на квалифицирА.та измама, обхващащ представянето пред него на
подсъдимия като длъжностно лице – съдия. Обаче, тъй като се установява пък
категорично, както се посочи по-горе, че подсъдимият С. се е представил за
съдия от съда в С.З. пред свидетеля Р., то това квалифициращо обстоятелство, с
оглед на неговия характер и конкретната му свързаност с престъплението, а
именно същественото му значение относно мотивиране поведението на свидетеля Р.,
насочено към имуществено разпореждане в полза на подсъдимия, съдът счете, че
следва да се възприеме при определяне на квалификацията на продължаваното
престъпление с пострадали Р. и Р. по смисъла на чл.26, ал.3 от НК, като имащо
отражение за извода за квалифициране на цялостната престъпна дейност по
по-тежкия състав на измамата, включващ квалифициращия признак на чл.210 ал.1,
т.1 от НК.
От субективна стрА. съдът
прие всяко от двете продължавани престъпления подсъдимият С. да е извършил
умишлено,
със съзнавани и целени общественоопасни последици, като цялостното му поведение
към извършване на всяко от включените във всяко от престъпленията отделни
деяния идва да покаже, че е действал съвсем целенасочено и осъзнато относно
действията си и техните последствия, като е използвал съвсем сходна схема на
действия и при двете престъпления и по отношение на всеки от ощетените
имуществено свидетели, като е имал еднакъв маниер на поведение, който впрочем,
като тип поведение, е бил проявяван и по-рано, видно от данните, съдържащи се в
дисциплинарната преписка на МВР. Представянето като съдия пред свидетелите Р. и
Р., твърденията за връзки с хора на “високо ниво”, парадирането със служебния
автомобил, видян, както от пострадалите, така и от други свидетели, като К. например, Н., както и А. и С., разказите за това как е
помогнал на други хора, сходните поводи, поради които са били искани сумите от
пострадалите, сходните предмети, които са искани от тях, разказите за битието
му като съдия, за трудните дела, които следвало да гледа, срещите му с други
съдии на различни места, които истории са разказвани, както пред Р., така и
пред Р., сочат на един утвърден маниер на поведение у подсъдимия, насочен към
реализиране на поставената при осъществяване на инкриминираното престъпление у
него користна цел. От доказателствата по делото се установява и че подсъдимият
в рамките на инкриминираните периоди е извършвал захранване на сметките си и е
откривал депозитни сметки с по-големи парични суми от порядъка на 5000 лева,
което подсъдимият иначе твърди в обясненията си да не е правил, но то е видно
от приложените в т.3 на л.68, 69, 70, 71 банкови документи от “Първа
инвестиционна банка” АД и тези на л.96-100 в т.4 на досъдебното производство от
“Банка ДСК” АД. Видно е от приложената справка от Сектор - ПП гр. С.З. на л.73
от т.1 от досъдебното производство, че непосредствено след инкриминирания по
второто от обвиненията период подсъдимият е придобил и регистрирал лек
автомобил на свое име, а друг е бил регистриран на името на съпругата му. За
това, че подсъдимият напълно е съзнавал престъпния характер на действията си
сочи и последващото му поведение, насочено към укриване от пострадалия свидетел
Р. чрез лъжи, че е под охрА. и че не е в стрА.та, чрез избягване на срещи и
разговори с него, смяна на телефонния
номер, от който кореспондира с Р., съдържанието на изпращаните кратки
текстови съобщения до свидетеля по телефона, заетата агресивна позиция спрямо Р.,
изразила се и в конкретни заплахи, също видно от телефонните съобщения.
Що се касае до направеното оспорване
от стрА. на защитата на изводите на техническата експертиза, посочено в
началото на мотивите и основано на реда, по който е бил изследван мобилния
телефон на свидетеля Р., както и данните за използваните от свидетеля сим -
карти, съдът го прие за неоснователно. От повторния разпит на свидетеля Р.,
проведен пред друг съдебен състав по същото дело на 05.06.2013 г., приобщен
чрез прочитането му в съдебно заседание от 17.03.2014 г., се установява, че
свидетелят действително двукратно е предоставял мобилния си телефонен апарат
във връзка с направеното от него оплакване в Сектор БОП С.З. от поведението на
подсъдимия. Видно е, че действително е бил съставен констативен протокол, в
който са снети текстови съобщения от паметта на мобилния телефон, стА.л после
обект на техническата експертиза, като този протокол е съставен преди
образуване на наказателното производство. Поради това и спрямо неговото
съдържание и форма не могат да се поставят изискванията, предвидени в НПК
относно формата на писмените доказателствени средства, съставяни в рамките на
течащо разследване в наказателно производство. Видно е от постановлението за
назначаване на експертизата, че същото носи дата 31.08.2011 г., а на същата
дата в протокола от експертизата е отразено експертът да е получил обекта на
експертизата – мобилният телефон и то на ръка. Установява се от приложените по
делото протоколи за разпит на свидетеля Р. пред разследващ полицай и пред съдия
на досъдебното производство, че тези процесуално - следствени действия с
участието на Р. са били сторени на същата дата – 31.08.2011 г. в гр. С.З.. В
посочените по-горе показания от 05.06.2013 г. свидетелят Р. пък е потвърдил, че
когато е бил в С.З. експертът е взимал телефона му във връзка със свалянето на
съобщенията от паметта на телефона.
Съдът намира, че независимо от това, че не е оформен протокол за
предаване на телефона, какъвто, с оглед оказаното съдействие от свидетеля Р.,
би могъл да бъде единствено протокол за доброволно предаване, не е налице
съмнение относно начина, по който телефонът е бил предаден, а именно лично от
свидетеля и не е налице нарушение на процесуални правила. Протоколът, който
евентуално би се изготвил, по своя характер също не съставлява писмено
доказателствено средство по смисъла на НПК, доколкото не удостоверява
извършване на действие по разследването. Поради това и съставянето на такъв не
е било задължително.
На второ място, видно е от протокола
на техническата експертиза, че е изследван със съответен софтуерен продукт
самият телефонен апарат, а не която и да било СИМ - карта. Поради това и
възраженията, свързани с ползваните сим - карти от свидетеля Р. са напълно
неотносими. Още в жалбата си до Сектор БОП при ОД на МВР - С.З., а после и в
разпитите си, свидетелят Р. е уточнил, че е говорил от телефонен номер ***.
Относно твърденията за каквато и да било манипулация върху паметта на телефона,
следва да се има предвид, че освен изводите на експертизата е видно, че
изведените в табличен вид по дати и часове текстови съобщения в заключението на
техническата експертиза са отразени като входящи, съответно изходящи “sms” в справката от
мобилен оператор, предоставена за телефонния номер, вписан на името на
подсъдимия С. и ползван от него, а именно ***. Така на датите, отразени и в
заключението са отразени съобщения от и към този номер с кореспондент номерът,
заявен от свидетеля Р. /стр.174 - гръб, стр.181, стр.183 - гръб от том ІІ на
досъдебното производство/. Досежно твърдението за различие в идентификационния
номер на мобилния телефонен апарат, или т.нар. IMEI номер, следва да се има предвид, че не е налице
каквото и да било несъответствие в четиринадесетте поредни цифри, като
последната цифра е системна и поради това в справките на различните мобилни
оператори тя се различава.
Досежно твърденията на подсъдимия С.,
дадени в обясненията му, че не е ползвал сим - картата, отговаряща на
телефонния номер ***, закупена на името на дъщеря му Хр.С., при изпращане на
съобщения на свидетеля Р., посочени в техническата експертиза, съдът намира
същите за дискредитирани от събраните по делото други доказателства. Установява
се на първо място, както правилно е отбелязано и в пледоарията на прокурора по
делото, от справките от мобилни оператори в т.2 на досъдебното производство, че
въпросната сим - карта е била ползвА. с мобилен телефонен апарат с
идентификационен номер *** от 14.01.2011 г., като със същия телефонен апарат е
ползвА. сим - картата с мобилен телефонен номер ***, собствен на подсъдимия. На
второ място, установява се, че от номера, вписан като закупен на името на Х.С.,
са провеждани разговори основно с един телефонен номер, за който се установи от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К., К. и Т.М., че е
бил ползван от последния свидетел. Впрочем, отчасти от неговите показания,
както и косвено от писмените доказателства по делото, касаещи провелата се
дисциплинарна процедура по отношение на подсъдимия по времето, в което същият е
бил полицейски служител, се установява, че подсъдимият и свидетелят М. се
познават и са контактували помежду си, като от показанията на последния
свидетел личи, че същият спазва известна конфиденциалност по отношение на
контактите си и единствено той ползва телефонния си номер. Показанията му в
насока на това, че не е поддържал чести контакти с подсъдимия по телефона в
тази насока са твърде избирателни, доколкото е видно от приложените в т.2 от
досъдебното производство справки от мобилен оператор, че в периода, за който се
отнА.т, свидетелят М. е имал почти ежедневен и постоянен контакт с телефонния
номер, ползван от телефон с идентификационен номер, съответстващ на този на
телефона, с който подсъдимият С. е ползвал личния си номер.
В обясненията на подсъдимия С.,
приобщени чрез прочитането им личи стремеж да се разграничи от въпроса, свързан
с ползването на картата с телефонен номер ***, закупена на името и с остА.лите
лични данни на дъщеря му Хр.С. на 14.05.2010 г. В тази връзка подсъдимият
твърди, че по времето на придобиване на въпросната сим - карта дъщеря му е била
на 200 км от гр. С.З. и е нямало как да закупи картата. Впрочем, установява се
от приложените от “Мобилтел” справки, че въпросната карта е предплатена, поради
което не се е налагало да се сключва договор с лицето, титуляр на картата.
Следователно и същата е могла да бъде закупена от всяко лице което разполага с
личните данни на свидетелката Хр.С., включително и от подсъдимия. Твърденията
му, че дъщеря му не е била в гр. С.З. към датата на закупуване на картата се
явяват впрочем напълно дискредитирани от приложеното по делото на л.148, т.3 от
досъдебното производство извлечение от операции по сметки, от което е видно, че
Х.С. е теглила парична сума от банкомат в гр. С.З. и то именно на 14.05.2010 г.
Впрочем, в подробните и на пръв поглед последователни обяснения на подсъдимия
също личи избирателно посочване на факти и обстоятелства, които са от полза за
защитната му теза. Налице са обаче, съществени противоречия между тези
обяснения и твърденията на свидетеля Р., например досежно характера на отношенията
помежду им, които показания, както се посочи и по-горе, се подкрепят от
значителна част от остА.лите доказателства по делото. В тази връзка дори
посочената от подсъдимия причина, поради която е било потърсено съдействието му
от свидетелите Р. и Р., а именно наличието на здравословен проблем на съпругата
на Р., който не е отречен от последния свидетел, но в никакъв случай не е
посочен от него като първоначалната причина за срещата с подсъдимия, не се
потвърждава и от свидетеля Е., с чието съдействие срещата се е осъществила. В
показанията си последният свидетел е категоричен, че свидетелите Р. и Р. са го
потърсили за оказване на помощ по повод на правен проблем и именно поради това
същият ги е свързал с подсъдимия С.. Свидетелят Е. е категоричен в показанията
си и че нито един от свидетелите Р. и Р. не го е запознавал и не е търсил
съдействие от него във връзка със здравословен проблем. На фона и на тези
показания, обясненията на подсъдимия С. относно характера на срещите с
пострадалите Р. и Р., както и описаното от подсъдимия поведение на свидетеля Р.
и причините за неговите посещения и срещите му с подсъдимия в гр. С.З., звучат
нелогични и имат характер на изцяло защитни. В обясненията на подсъдимия в тази
насока личи стремеж изобщо да се дистанцира от действителния характер на
осъществяваните от него с пострадалите действия, но опитите в тази насока се
явяват недостатъчно успешни, доколкото, например, заявената липса на знание
относно проблемите на свидетеля Р. и оказване на каквото и да било “съдействие”
от стрА. на подсъдимия за разрешаването им, както и заявената от подсъдимия
липса на по-близки контакти с Р., правят необяснимо поведението на С., описано
от свидетеля З., по проявен конкретен интерес към гражданското дело на Р.,
както и впрочем, представянето на последния пред З. като родственик на
подсъдимия, което не е било вярно. Все в тази насока е поведението на
подсъдимия, който иначе сочи незаинтересованост от делата на свидетеля Р.,
насочено към разговор и със свидетеля М., когото подсъдимият се установява да е
питал накъде върви делото на Р.. В тази връзка са и показанията на свидетеля Г.,
който е заявил лично да е виждал подсъдимия и свидетеля Ст.Р. да разговарят.
Предвид посоченото и съдебният
състав намери, че твърденията на подсъдимия относно липсата на каквато и да
било съпричастност към вменените му деяния са оборени от остА.лия кредитиран
доказателствен материал.
При изложения А.лиз на
доказателствата съдебният състав счете, че следва да признае подсъдимия С. за
виновен в извършване на всяко от вменените му престъпления с посочените по-горе
уточнения относно само частична
недоказаност на обвиненията и в тази насока необходимост от частично
оправдателни диспозитиви в присъдата.
Относно определяне на
наказанието за всяко от престъпленията, за които съдебният състав счете, че
следва да признае за виновен подсъдимия, съдът взе предвид като смекчаващо
вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а така също и
конкретно за всяко от двете престъпления, изминалия период от време от
извършване на всяко от тях до постановяване на крайния акт на съда.
Като отегчаващо вината обстоятелство по
отношение на всяко от двете престъпления съдът преценя самия начин на
осъществяването им, свързан с последователното, целенасочено и изключително
арогантно на фона на действително заемА.та към момента на осъществяване на
престъпленията длъжност от стрА. на подсъдимия поведение, което очертава лоши
характеристични данни за самия подсъдим, независимо от събраните доказателства
за много добрата му професионална характеристика на последното работно място.
Същевременно това отегчаващо вината обстоятелство не може да бъде оценено като
такова с особено висока тежест, доколкото част от това поведение, включващо и
представянето на подсъдимия пред пострадали свидетели за длъжностно лице –
съдия е на практика квалифициращ белег и отделно определя по -тежка наказуемост
на престъплението. Като друго отегчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид
и сравнително високия размер на имотната вреда, причинена на всеки от
пострадалите свидетели. При това положение и като съобрази обстоятелството, че
се касае до продължавани престъпления, при което принципно се следва завишаване
на наказанието, а също и като взе предвид личността на извършителя, съдебният
състав счете, че адекватни и съобразени с тежестта на всяко от отделните
престъпления ще са съответно наказанията три години лишаване от свобода по
отношение престъплението с пострадал свидетеля Р. и три години и шест месеца
лишаване от свобода по отношение на престъплението с пострадали Р. и Р.. Такива
по вид и размер наказания според съда са в състояние да изпълнят целите на личната
и генералната превенция, като относно по-големия размер на наказанието, касаещ
второто от престъпленията, съдът взе предвид по-високата му степен на
обществена опасност, свързА. със зА.гането на имуществената сфера на повече от
едно пострадали лица, както и на практика по-високия размер на общо причинената
им имотна вреда, в сравнение с тази по първото от престъпленията. Така
определените наказания според съда се явяват и справедливи, като определянето
им за по-дълъг срок, така, както се предложи от прокурора и поверениците на
частните обвинители, ще се яви проява на прекалена строгост, още повече, като
се има предвид посоченото вече относно изтеклия период от време от извършване
на деянията до постановяване на присъдата, особено по отношение на престъплението
с пострадал свидетеля Р., при което по-високо наказание би се явило проява на
твърде строга и закъсняла държавна репресия.
Що се касае до
предложението за налагане на наказание конфискация, то предвид частичното
оправдаване на подсъдимия по правната квалификация по т.5 на чл.210, ал.1 от НК
за първото от престъпленията, не са налице условията по чл.210, ал.2 от НК и
такова наказание не може да бъде приложено.
С оглед на това, че
всяко от двете престъпления подсъдимият С. е извършил преди, за което и да било
от тях, да е имало влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.23, ал.1 от НК с
присъдата си съдът определи и наложи едно общо и най-тежко наказание от три
години и шест месеца лишаване от свобода.
С оглед размера на
общото и най-тежко наказание, не са налице формалните изисквания на чл.66, ал.1
от НК, като съобразно с данните относно липсата на други осъждания и на
основание чл.61, т.3, вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
общ режим за изтърпяване на общото и най-тежко наказание от три години и шест
месеца лишаване от свобода от подсъдимия в затворническо общежитие от открит
тип.
Досежно предявените
граждански искове, които се явяват такива с правно основание по чл.45 от ЗЗД,
съдът намери, че всеки от тях се явява доказан по основание, доколкото се
установява, че на всеки от гражданските ищци е причинена имотна вреда в
резултат и като пряка последица от престъпните действия на подсъдимия, които са
извършени умишлено.
Що се касае до размерите на гражданските
искове, както се посочи и по-горе, категорично е установено причиняването на
имотна вреда, която не е била възстановена на свидетеля Р. в размер на 9500
лева, на свидетеля Р. – в размер на 5000 лева и на свидетеля Р. в размер на
8000 лева. Ето защо и с присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати на всеки
от пострадалите съответно посочените суми, ведно със законните лихви върху тях,
така, както са били претендирани, като отхвърли гражданския иск на свидетеля Р.
до пълния му предявен размер от 35 000 лева, тъй като от доказателствата
не се установи с необходимата категоричност на същия да е причинена вреда в
този именно по-голям размер и затова искът му в тази част бе счетен за
недоказан.
С присъдата си съдът се
произнесе и по отношение на приложените веществени доказателства по делото,
като постанови унищожаването на компкт - диска, приложен към досъдебното
производство, доколкото той се явява и вещ без определена стойност, а по
отношение на веществените доказателствени средства и екземплярите от тях съдът
се произнесе съобразно с изискванията на специалния ЗЗКИ, доколкото те са
събрани и изготвени по реда на ЗСРС.
Предвид признаването на
подсъдимия за виновен в извършване на престъпления, съдът на основание чл.189,
ал.3 от НПК го осъди да заплати направените разноски в рамките на съдебното и
досъдебното производство по делото, като заплати по сметката на ВСС сумата от
126 лева разноски, както и държавна такса върху уважените граждански искове от
общо 900 лева, а по сметката на ОД на МВР С.З. сумата от 43,70 лева,
съставляващи също направени разноски.
Предвид претендираните от гражданските ищци и
частни обвинители разноски и наличните доказателства за направени такива от стрА.
на гражданските ищци Р. и Р. за възнаграждение на повереник в приложените
договори за правна защита и съдействие в размер на от по 500 лева от всеки от
тях, подсъдимият С. бе осъден да им ги заплати.
По изложените мотиви и
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.