Р Е Ш Е Н И Е
№ 2100
гр. Пловдив, 09 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Д. К. и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 2345 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на И.П.Р., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т. против Решение №1144 от
19.07.2021 г., постановено по АНД № 1849/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-1030- 000445/12.02.2018г. на Началник Група в Сектор ПП -
гр.Пловдив, с което на касаторът е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 20 /
двадесет / лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на
10 / десет / лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд,
че давността за наказателно преследване не е изтекла. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище взима допълнително
отношение по съществото на спора. Претендира разноски.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР -
Пловдив, Сектор "Пътна полиция", не се представлява и не взима
становище по жалбата.
Контролиращата страна чрез
участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да
бъде оставен в сила.
Пловдивският административен съд, в
настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери
следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1
от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е основателна.
С
посоченото наказателно постановление, което се сочи да е издадено на 12.02.2018
г. на касационният жалбоподател са били наложени административни наказания -
ГЛОБА в размер на 2 000 лева и лишаване на право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП,
както и ГЛОБА в размер на 10 лв. за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Тези наказания са били предпоставени
от констатациите направени с АУАН № 365448 от 02.02.2018 г., серия Д
обективирал данните от извършената проверка на същата дата - 02.02.2018 г. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното:
На
02.02.2018г. около 04.00ч касаторът управлявал в гр.Пловдив лек автомобил
Мерцедес негова собственост, с рег. № ******. Движел се по бул.”Христо Ботев”
като в района на Коматевски възел загубил управление върху автомобила и
последвал удар в разделителната мантинела. На место пристигнал патрул на ПП
Пловдив, в чийто състав влизал актосъставителя Г.Х.–мл. автоконтрольор. При
извършената проверка касаторът отказал проба с техническо средство за употреба
на алкохол като му бил издаден талон за кръвна проба с № 0015537. Въпреки това
жалбоподателя не дал кръв за изследване. Освен това не носел СУМПС и контролен
талон.
Наказателното
постановление е връчено на санкционираното лице едва на 23.02.2021 г., без
данни същото да е било издирвано и да са правени опити това да бъде сторено
преди посочената дата.
ПдРС
е потвърдил изцяло процесното НП.
Касационната
инстанция намира, че така постановения съдебен акт страда от релевираните в
касационната жалба пороци.
По отношение възражението
за изтекла давност в случая следва да се съобрази задължителната съдебна
практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна
санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде
квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по
чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс.
Административнонаказателно
производство, при провеждането на което е издадено обжалваното наказателно
постановление, е образувано и проведено, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 02.02.2018 г., като АУАН е издаден на същата
дата, т.е. в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено на 12.02.2018 г. - в срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с което е
прекъсната давността по чл. 80, т. 5 от НК и е започнала да тече нова
тригодишна давност за административнонаказателно преследване. На 23,02,2021 г.
е връчено наказателното постановление, след което НП е оспорено със жалба от
23.02.2021г., която е дала ход на производството пред районния съд. При това
положение се явяват основателни доводите на касатора, че в периода от
12.02.2018 г. до връчването на НП - 23.02.2021 г. не са извършвани действия,
които да са спрели или прекъснали давността по чл. 80, т. 5 от НК, то същата се
явява изтекла. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда абсолютна давност,
с изтичането на която, макар да е образувано производство, отговорността се
погасява. Съгласно посочената норма, независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е.
четири години и шест месеца от датата на извършване или довършване на
нарушението. Тук следва да се отбележи, че давностния срок по чл. 81, ал. 3 от НК намира приложение единствено, ако чрез надлежни действия е спрян или
прекъснат давностния срок по чл. 80, т. 5 от НК, т.е ако последният не е
изтекъл. В случая доказателства в тази насока не са представени, поради което
изводите на районния съд се явяват неправилни и необосновани. Липсват
доказателства за това, че след издаваното на НП са предприети процесуални
действия, с цел спиране или прекъсване на давност за административнонаказателно
преследване.
В разглеждания казус е
изтекла давността по чл. 80, т. 5 от НК. Следователно
се е погасила
административнонаказателната отговорност на дееца.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че касационната жалба е основателна, като на основание чл. 221, ал.2 от АПК се отмени като неправилно и
незаконосъобразно решението на районния съд, като се постанови друго такова по
съществото на спора, с което се отмени като неправилно и незаконосъобразно
самото Наказателно постановление.
Предвид очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на разноски в полза на касатора е основателно и такива
следва да му бъдат присъдени до размерите, в които са доказано направени, а
именно 900 лева за касационната инстанция и 900 лв. за производството пред
районния съд. Предвид изрично заявеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, съдът съобрази следното:
Според
чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Според
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.,
когато наложената имуществена санкция е до 2030 лева, минималното адвокатско
възнаграждение следва да е 372,10 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение
№6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч.
и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
По Договор за правна защита и
съдействие от 15.04.2021г. (лист 12 от АНД 1849/21 г.) с адвокат Т. от жалбоподателя Р. е заплатена в брой сумата
от 900,00 лева. При това положение и с оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият
състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до
минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или
до размер от 372,10 лв. Така общия
размер на разноските за две съдебни инстанции е 1272,10 лв.
Водим от горното Административен
съд-Пловдив, ХХIII
касационен състав,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 1144 от 19.07.2021 г.,
постановено по АНД № 1849/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ХІV
н.с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-
000445/12.02.2018г. на Началник Група в Сектор ПП - гр. Пловдив, с което на И.П.Р., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 10 / десет / лв. за нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-град Пловдив, да
заплати на И.П.Р., ЕГН ********** ***, сумата
от 1272,10 лева (хиляда двеста седемдесет и два лева и десет стотинки),
представляваща направени по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :