Р E Ш Е Н И
Е
№
30.07.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НЕВЕНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2910
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Х.Х.П. твърди в
исковата си молба, че живее в гр.Русе. На 24.10.2019 год., заедно със съпругът
си заминали за гр.Стара Загора, за да вземе сестра си Емилия Чакалова от
болница „Ниа Мед", находяща
се в гр.Стара Загора, ул. “Ст. Стамболов“ №29. В болницата сестра й била на
лечение, в сутрешните часове на същия този ден я посрещнали при изписването й -
около 9.00-9.30 часа. Двете с нея, излизайки от входа на болницата, се запътили
към колата на ищцата, паркирана пред лечебното заведение, където ги чакал
съпругът й. Внезапно, вървейки по тротоара на улицата, находяща
се непосредствено пред болницата, се спънала в разкривени, надигнати плочки на
тротоара и паднала върху дясната част на тялото си. Изпитала ужасна болка, при
което загубила съзнание. На помощ й се притекли сестра й, мъжът й и лекарка,
която била наблизо. Извикали са Спешна помощ. Когато пристигнала линейката
ищцата вече била в съзнание и била откарана в УМБАЛ „проф. доктор Стоян Киркович". Прегледът й бил извършен от ортопед д-р
Стойчо Петров - около 10.00 часа на 24.10.2019 г. Била й направена рентгенова
снимка и се установило, че имала счупвания в ключицата на дясното рамо на
четири места. Имала охлузвания и наранявания в левия крак, кръвонасядания.
За извършения преглед й бил издаден лист за преглед на пациент от 24.10.2019 г.
На рамото й било поставена шина, която трябвало да носи 60 дни, с указания да
продължи лечението и изследванията в гр.Русе. На 04.11.2019 год. посетила лекар
в ДКЦ2 РУСЕ ЕООД, където при преглед била потвърдена диагнозата - счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/. Тъй като
била пенсионерка не са й били издавани болнични листове. Преглеждащият лекар
изразил становище, че следвало да й се извърши операция. Били й предписани
болкоуспокояващи лекарства. Ищцата П. разтревожена от становището за
необходимост от операция, направила нов преглед в Правителствена болница в
София. Становището било, че предвид възрастта й и здравословното й състояние
/стенокардия, хипертония, неврологични заболявания/ не се препоръчвало
извършването на операция на рамото, а консервативно лечение. Същото продължило
два месеца в домашни условия - с шина на ръката и прием на лекарства, а
впоследствие провеждане на рехабилитация.
Ищцата Х.П. твърди в исковата си молба, че за времето
от злополуката и до настоящия момент претърпяла съществени неимуществени вреди.
От една страна падането за нея било съпроводено със силни и продължителни
физически болки и страдания в счупената част на дясното й рамо, както и с кръвонасядания в същата част и в левия й крак. Не можела да
движи ръката си и да върви нормално в продължение на два месеца, изпитвала
болки при движение, дори и в легнало или седнало положение. Сънят й се нарушил,
страдала от безсъние. Имала нужда от помощник за елементарни битови и хигиенни
дейности. След махане на шината болките намалели, но такива изпитвала и до
настоящия момент, макар и с по-нисък интензитет. И към настоящия момент движението
на ръката й било ограничено, не в пълен обем и щадяла същата. Не носела обемни
и тежки предмети, отбягвала да натоварва ръката, което много я затруднявало,
защото всички основни дейности винаги била извършвала именно с дясната ръка, а
чрез нея пряко засягала раменната част.
От друга страна, изключително силни по интензитет били
моралните болки и страдания, резултат от злополуката. Самото падане било шок за
нея - толкова внезапно и неочаквано било то, че същото се отразило негативно в
ежедневието й. Когато излезнала от безсъзнание не
можела да се ориентира къде е, какво й се било случило. Разбирането, че имала
фрактура на раменната кост предизвикало силно напрежение и тревога за бъдещето
й - ще може ли да се възстанови, как ще протече лечението й, предвид
напредналата й възраст и хроничното й заболяване. Чувствала се притеснена и
изнервена, ядосвала се, че било възможно човек да пострада по такъв начин - от
надигнати, неравно разположени на тротоара плочки. Поддържа още, че години
наред полагала усилия, с оглед хроничното й сърдечно заболяване, да бъде в
добра кондиция, за да не тревожела с допълнителни грижи близките си. Тежко
изживяла случилото се. Ежедневието й се променило след злополуката – тя била
работен човек, живеела в къща и винаги полагала грижи в двора - засаждала
плодове и зеленчуци, грижела се за цветята и дърветата. Тези дейности се
отразявали добре на здравето й. Тази пролет и лято обаче това било невъзможно
поради травмата. Установила, че натоварва рамото при този вид работа и се
отказала от градинарството, въпреки, че то й носело удоволствие и й подпомагало
с продукция. След случилото се наложило мъжът й да поеме всички грижи и
задължения, които преди това тя вършела по домакинството им. Нещо повече -
освен обичайните битови задължения, мъжът й трябвало да се грижи непрекъснато
за нея, в това число хранене, хигиена, преобличане, движение - за период около
3 месеца. И към настоящия момент се притеснявала дали ще може да се възстанови
напълно.
Счита, че Община Стара Загора е отговорна за претърпените
от нея вреди, описани по-горе. Тротоарът към улиците бил със статут на публична
общинска собственост по см. на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС- имоти, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение - Разпоредбата
на чл.11 от ЗОС вменява в тежест на Общините да управляват общинските имоти в
интерес на населението с грижата на добър стопанин. Въпреки това си задължение,
този участък от тротоара, върху който паднала, бил с неравна, надигната
настилка. Рисковете от спъване били в достатъчно висока степен и следвало
общината да предприеме необходимите действия за изравняване на тротоарната
настилка. Ответникът не бил положил дължимата се грижа, присъща на добрия
стопанин, т.е. поведението му, бездействието му осъществяли
деликтния състав на чл.45 ЗЗД.
Искането е да се постанови решение, с което да се
осъди Община Стара Загора да заплати на ищцата обезщетение за причинените и
претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически и морални
болки и страдания, в резултат на злополуката от 24.10.2019 год., в размер на
14 000 лв. /четиринадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 24.10.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Претендирани са направените разноски в хода на съдебното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.
Ответникът Община Стара Загора твърди, че от исковата
молба не ставало ясно как бил настъпил механизма на увреждането, за което се
претендирало заплащането на неимуществени вреди. Сочело се, че причината за
настъпване на увреждането били единствено и само неравностите по тротоара.
Поддържат още, че в същото време ищцата твърдяла, че имала редица хронични
заболявания, които можели да предизвикат, като резултат падане на тротоар или
улично платно, независимо от неговото състояние. Самата тя се определяла като
човек в напреднала възраст и с хронично заболяване. От представената етапна епикриза за периода от 30.01.2019 г. до 31.01.2020 г.
ставало ясно, че освен твърдените от нея неврологични и кардиологични
здравословни проблеми ищцата имала и старческа катаракта, което допълнително
подкрепяло извода, че било възможно причината за падането й да е била
независеща от пътната настилка. В същото време при описание на инцидента ищцата
твърдяла, че била изгубила и съзнание, което било вероятно да било предхождало
самото падане.
На следващо място счита, че обстоятелствата, които
твърдяла ищцата в исковата си молба не отговаряли в цялост на истината. Сочело
се, че счупването било на ключицата на дясното рамо и то на четири места. Това
обстоятелство се сочело, че било установено чрез рентгенография. В същото време
обаче нямало представени такива доказателства, които да били в подкрепа на така
направените твърдения. Приложено било единствено нечетливо копие на лист за
преглед на пациент, без съответното разчитане на направено рентгеново
изследване. Нещо повече в прегледа, извършен след 12 дни от инцидента се
твърдяло, че г- жа П. имала фрактура и луксация на
раменна става, което не съвпадало като диагноза със „счупване на ключицата на
четири места“.
Поради това, считат, че увреждането не било станало по
описания в исковата молба начин и поради това Община Стара Загора не дължала претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и
лихвата върху него. Също така оспорват и датата, от която се претендира лихвата
върху исканото обезщетение. В петитума на исковата
молба веднъж било посочено, че злополуката била настъпила на 24.10.2019 г., а
законна лихва се претендирала от 29.10.2019 г. и именно тази дата се сочела
като дата на увреждането.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа исковата молба по съображенията, изложени в
нея.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си
представител заявява, че оспорва исковете по доводите, изложени в отговора.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.
12 ГПК, намира за установено следното:
От изслушаните свидетелски показания на разпитаните свидетели Емилия Х.
Чакалова и Маринела Николова Вушева, които съдът
кредитира като еднопосочни и взаимодопълващи се и
преценени в съвкупност с представената медицинска документация (л.6-л.31,
л.62-64) се установява, че на 24.10.2019 год., в гр.Стара Загора, пред болница
„Ниа Мед", находяща се
в гр.Стара Загора, ул. “Ст. Стамболов“ № 29 ищцата вървейки по тротоара на
улицата, се спънала в разкривени,
надигнати плочки на тротоара и паднала върху дясната част на тялото си,
вследствие на което получила счупвания в ключицата на дясното рамо на четири
места, охлузвания и наранявания в левия крак, кръвонасядания.
Уврежданията на ищцата се установяват и от представеното заключение на първоначална
съдебно – медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло и от което се
установява, че установеното вследствие гореописания инцидент счупване на
раменната кост в горния й край на ищцата - шийката под раменната глава е силно
болезнена травма, с много силен интензитет на болка около 2 седмици и след 30
дена болката е нищожна, като според вещото лице
ищцата ще има болки в раменната става при опит да извършва движения в по
– голяма амплитуда от постигната до 6-8 месеца, средно възстановителния период
е от 6-8 месеца, а също през студените и влажни сезони ще изпитва болка, като
понастоящем тя има подвижност в разменната става, която не е достатъчна.
От заключение на втората съдебно – медицинската експертиза, назначена с
оглед възражението на от ответника за съпричиняване, което
съдът кредитира изцяло,се установява, че при ищцата преди инцидента зрението на
дясното око е 30 %, а на лявото – 100 %, като така констатираната зрителна
острота не би трябвало да е повлияла на възприемането на пространството, както
на периферното, така и на дълбочинното зрение.
При така установеното
от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
Реализирането на отговорността на ответника се иска
във връзка с твърдяно противоправно бездействие,
свързано с поддържането на общинска собственост - тротоар и отстраняване на
повреди по него, поради което същата намира своето правно основание в чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД. Основната отклика между отговорността по чл. 49 ЗЗД
във вр. с чл. 45 ЗЗД
от тази по чл. 50 ЗЗД е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е
могла да бъде обезопасена - при невъзможност за обезопасяване отговорността е
по чл. 50 ЗЗД,
а при такава възможност - по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД.
В тази насока са дадени и задължителните указания по приложението на закона -
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС.
В случая страните не спорят, че тротоарът, по който
се е движила ищцата и където е настъпило увреждането, се намира на територията на
Община Стара Загора. Установи се по делото, че участъкът от тротоара, където тя
е паднала и си е счупила крака е с разкривени, надигнати плочки на тротоара,
без да е бил обезопасен по какъвто и да е начин. Съгласно разпоредбите на чл. 31
и чл. 30, ал. 4 от
Закона за пътищата и на чл. 3, ал.1 и чл.167 от ЗДвП общината е длъжна
да поддържа тротоара в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Следователно ответникът
дължи обезвреда на ищцата за неизпълненото си
задължение по осигуряване на обезопасяването и стопанисването на тротоара. Общината
е тази, която отговаря за поддръжката на тротоара. Същата не ангажира и никакви
доказателства за твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. Нито едно от събраните по делото
доказателства не води до такъв извод. Ищцата като пешеходец е изпълнила своето
задължение да се движи на предназначеното за това място – тротоара, като от
заключението по втората съдебно – медицинска експертиза се опровергава
възражението на ответника за съпричиняване.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не
е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Районният съд, като изходи от обстоятелствата, при които са причинени
уврежданията /стъпване и падане върху необезопасен участък от тротоар/, от вида
и характера на причинените увреждания и от тяхното времетраене /средна телесна
повреда с остатъчни прояви и понастоящем/ и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че следва да присъди в
полза на ищцата обезщетение в претендирания размер от
14 000 лева, Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид продължаващата и до днес при промяна на времето болка и
ненапълно възстановения обем от движения.
Относно разноските:
Ищцата е направила искане за разноски, но не е представила
доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение с начин на изплащане –
по банков път, е платено, поради което такива не следва да й се присъждат. По
отношение на неправило внесения от нея депозит от 250 лева за вещо лице, съдът
с протоколно определение от 15.03.2021 г. е постановил, че този депозит подлежи
на връщане при изрична молба за това, предвид това, че ищцата е освободена от
внасяне на разноски.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът дължи заплащане в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата 560 лева, както и възнаграждения
за вещи лица в размер на 436 лева.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон
Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Х.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 14 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на инцидент
от на 24.10.2019 год., в гр.Стара Загора, пред МБАЛ НиаМед,
находяща се в гр.Стара Загора, ул. “Ст. Стамболов“ №
29 (падане върху участък от тротоар с разкривени, надигнати тротоарни плочки),
в следствие на който е получила счупване на дясна раменна кост, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 24.10.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета
Живко Веселинов Тодоров, да заплати в полза
на Държавата по Бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 560 лева, представляваща
дължимата държавна такса за уважения иск.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА
Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
бул.Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати по сметка на РС – Стара
Загора, сумата в размер на 436 лева - възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: