Решение по дело №138/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 34
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20193600100138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                       № 34

 

Гр.Шумен, 14 Февруари 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. Маринов

 

при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№138/2019г. по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл.240 и сл. от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищеца Ш.Р.Ш. излага, че на 09.04.2014 г. или близка до тази дата в кантората на адв. А.М. и в нейно присъствие, ответницата М.Х.Д., в присъствието на съпруга си Р.М.Д., получила в брой от ищеца сумата от 142 000 лв., представляващи паричен заем за послужване. Твърди, че сумата е била заета от ищеца, преброена, предадена и получена от ответника в присъствието на други свидетели. За горепосочения паричен заем не бил издаден писмен документ, разписка или друг алтернативен документ за даването от ищеца и получаването на заетата сума от ответника, с оглед близките отношения между страните. Ответницата била сестра на първата съпруга на ищеца към момента на заемането и предаването на горепосочената заемна сума, и поради роднинските връзки и установеното доверие между тях ищеца не настоял за разписка за получената от ответника заемна сума, както и не бил определил срок за ползване на заетата сума и точната дата. Ищеца изтеглил сумата от 192100лв. от банковата си сметка от клона на ЦКБ гр. Т. и от тях заел сумата от 142 000 лв. на ответника. Веднага след предаването на парите в кантората на адв. А.М. ищецът придружил ответника до клона на  „Демир банк“ гр. Т., където тя в негово присъствие и на съпруга си депозирала заетата парична сума или част от нея по банковата си или на съпруга ѝ сметка. След около година чакане да му бъде възстановена посочената сума ищеца няколкократно поискал връщането на заетата сума изцяло или на части от ответника, но до този момент същия отказвал връщане под различни предлози. Ето защо моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да възстанови на ищеца 30 000 лв., предявена като частичен иск от общо 142 000 лв. ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. В първото по делото съдебно заседание, исковата претенция е била увеличена от 30000 на 142000 лева.

Ответникът е депозирал отговор в законовият едномесечен срок, с който оспорва изцяло твърденията на ищеца. Сочи, че не е получавал подобна сума от ищеца под формата на заем, напротив, самият той бил получил заем от ответника на 01.11.2013 г. ищецът получил от ответника сумата от 256209 лв., като за получената в брой сума била съставена нарочна разписка, подписна лично от заемополучателя и ищец по настоящото дело, а заемополучателят Ш. бил издал запис на заповед за същата сума. Преди датата на издаване на записа на заповед на дати 25.10 и 28.10.2013 г. ответникът заплатил и задължения на ищеца в общ размер на 71 491.23 лв., както следва: На 25.10.2013 г. на „Г….“ ЕООД сума от 15 000 лв. за погашение на задължение на длъжника по ИД № 312/ 2013 г. на ЧСИ А.З. с рег. № 769, като за извършеното плащане кредиторът бил взел разписка. На 25.10.2013 г. на „Агро ойл“ ЕООД с управител В.М.В. сумата от 31 927.87 лв. за погашение на задължение по изпълнително дело на длъжника Ш., по ИД № 271/ 2013 г. на същия ЧСИ А.З. и допълнително 17 563.36 лв. по ИД № 358/ 2013 г. на същия ЧСИ. На 28.10.2013 г. е изплатила, на „НСП АТ“ ЕООД сумата от 7 000лв. задължение на длъжника Ш. по ИД № 510/ 2013 г. на ЧСИ А.З.. По трите изпълнителни дела е заплатила освен това и в общ размер такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 5 371,22 лв. Общата сума, която ищецът е получил от ответника, в това число платените от негово име задължения и такси, за времето от 25.10.2013 г. до 01.11.2013 г. възлизало на 333 071,45 лв. През пролетта на 2014 г., ищецът възстановил част от предоставените му от ответника заемни средства, като със върнатите пари били погасени платените през периода 25 – 28.10.2013 г. суми и задължения към контрагентите на ищеца и такси на ЧСИ, както и част от предоставения на 01.11.2013 г. заем, обезпечен със запис на заповед. За част от останалата неизплатена сума ответникът образувал дело въз основа на записа на заповед обезпечаващ предоставения му заем, като делото било заведено за сума в размер на 175000 лв. Искът бил предявен като частичен, и по него било образувано Гр.д.№53/2017 г. на ОС Т., като с решение от 08.11.2017 г. искът бил изцяло уважен. Решението на Търговищкия окръжен съд било потвърдено с решение по въззивно търговско дело № 433/2018 г. на Апелативен съд гр.В.. Твърденията на ищеца били и житейски нелогични. Само шест месеца преди сочената в исковата молба дата, той бил получил заем от ответницата за сума над 330000 лева, които не бил възстановил в пълен размер към днешна дата. Ищеца бил подписал разписка за получена от ответницата сума в размер на 256209лева, а доказателствата за платените задължения на ищеца в размер на 71491,23 лева и 5371,22 лева такси и разноски по сочените изпълнителни дела се намирали именно у ответницата, защото тя била извършвала плащанията, макар в документите да били вписвани имената на длъжника Ш.. Излага, че и подписът на приходните касови ордери по изпълнителните дела бил на ответницата, доколкото тя е плащала сумите. Ето защо моли да бъде постановено решение с което да бъде отхвърлена исковата претенция, и да му бъдат присъдени деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От приложената по делото разписка, е видно, че на 01.11.2013г. ищеца е подписал разписка, с която е удостоверил, че е получил от ответницата сумата от 256209 лева. На същата дата ищеца издал и запис на заповед в полза на ответницата за същата сума, с отбелязан падеж за плащане 31.01.2014г. От представените от ответната страна заверени копия на разписки се установява, че ищеца е погасил свои задължения към кредитори както следва: На 25.10.2013 г. към „Г..“ ЕООД за сума от 15 000 лв.; за погашение на задължение на длъжника по ИД № 312/ 2013 г. на ЧСИ А.З. с рег. № 769; На 25.10.2013 г. към „Агро ойл“ ЕООД за сумата от 31 927.87 лв. за погашение на задължение по изпълнително дело на длъжника Ш., по ИД № 271/ 2013 г. на същия ЧСИ А.З., и още 17563,36 лв. по ИД № 358/ 2013 г. на същия ЧСИ; На 28.10.2013 г. към „НСП АТ“ ЕООД за сумата от 7000лв. задължение на длъжника Ш. по ИД № 510/ 2013 г. на ЧСИ А.З.. Представени са и квитанции за заплащането на дължимите такси и разноски по трите изпълнителни дела в общ размер на 5371,22 лв. От представените три броя сметки и три броя приходни касови ордери за осъществените плащания по горните изпълнителни дела е видно, че подписът поставен срещу задължено лице е абсолютно идентичен с този на ответницата, в каквато насока са твърденията ѝ, а и автентичността на документите и твърденията на страната не бяха оспорени от насрещната страна. От представеното Решение №57/08.11.2017г. на ТОС по гр.д.№53/2017г. /невлязло в законна сила/ е видно, че съдът е уважил предявен от ответницата срещу ищеца в ностоящото производство иск по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.422 от ГПК, и е признал за установено че Ш.Р.Ш. дължи на М.Х.Д., сумата от 175000 лева, представляваща част от целия дълг по издаден запис на заповед от 01.11.2013г. /за 256209лв./. С решение №240/26.10.2018г. по в.т.д.№433/2018г. по описа на ВАпС, решението на ТОС е било потвърдено. Горното решение е било атакувано от ответната страна /ищец в настоящото производство/, и към настоящия момент касационното производство е висящо. От приложеното Решение №76/28.02.2007г. по гр.д.№2215/2006г. на ТРС е видно, че бракът между ответника Ш. и съпругата му К.Х.Ш. /сестра на ответницата/ е бил прекратен, а решението е влязло в законна сила на 27.03.2007г. Разпитаните в съдебно заседание свидетели К.М.М. и Г.И.А. /кредитори на ищеца/ излагат, че при изготвянето на представените по делото разписки, с които те са удостоверили получаването на дължимите им суми са били предадени в присъствието на ответницата и съпруга ѝ, като свидетеля М. сочи, че именно ответницата му е предала парите, а свидетеля А. твърди, че още преди да заведе делото срещу ищеца го помолил да уредят без съдебни спорове взаимоотношенията си, Ш. го уверил, че чака помощ от близки роднини от Т. /сестрата на жена му/ и ще изплати задълженията си. Свидетеля Р. Д. /съпруг на ответницата/ излага, че е бил заедно със съпругата си при предаването на парите на кредиторите на ищеца. Твърди, че заедно със съпругата си му помогнали да си върне борчовете, но му дали парите като дълг, за да ги върне, като общо парите които съпругата му предоставила на ищеца били около 300000 лева.

Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи: При иск за връщане на заета сума - в тежест на ищеца е да докаже валидно заемно правоотношение, т.е не само получаването на сумата, но също и постигнатото съгласие за връщането ѝ. Ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи в пълнота сочения от нея правопораждащ фактически състав. Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, че сумата е била предадената на ответницата със задължение за връщането ѝ. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Единствените доказателства, които сочат за получаване на исковата сума, са признанията на ответницата за получаване на сумата. Те обаче не установяват наличие на валидно облигационно отношение между страните в сочения от ищеца смисъл, а точно обратното. Само на основание, че не е успял да установи наличието на задължение за връщане на предадената сума, иска следва да се отхвърли. Всички останали събрани по делото доказателства са в подкрепа на защитната теза, изложена от ответната страна, за наличие на заемно правоотношение, по което ответницата е отдала в заем на ищеца парична сума в размер, значително надвишаващ предадената и претендирана от ищеца сума. Предаването на процесните 142000 лева е било частично погасяване на задължението на ищеца към ответницата. и в тази връзка е необходимо да се отбележи, че е неоснователно евентуалното възражение на ищцовата страна за погасяване на вземането на ответницата за платените по изпълнителните дела 71491,23 лева, по давност. Приемайки плащането от ищеца, през Април 2014г. вземането на ответницата е било погасено окончателно поради изпълнение на задължението, и няма как да се погасява втори път по давност. Следва да се посочи и, че свидетелските показания са допуснати не за установяване наличие на договори за заем между ответницата и ищеца за платените суми по всяко едно от образуваните срещу ищеца изпълнителни дела, а единствено за предаването на сумите, което би могло да бъде само индиция за съществуването на заемно правоотношение. Последната наред с останалите събрани по делото доказателства, обуславя единствено възможния извод за истинността на твърденията на ответницата и недостоверността на ищцовата теза. Независимо от горното, дори и да се допусне, че ответната страна не е успяла да установи в пълнота соченото задължение на ищеца за горната сума, то наличието и на друго задължение по издадената разписка за сумата от 256209 лева, както и горепосочения пропуск на ищеца да установи постигнато съгласие за връщане на сумата, са достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което и същия следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски, за които са ангажирани доказателства за действителното им заплащане съобразно задължителните тълкувания дадени с ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в размер на 2000 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ш.Р.Ш. с ЕГН ********** *** /в момента в Затвора - гр.П./, срещу М.Х.Д. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 142000 лева /сто четиридесет и две хиляди лева/, дължима на основание сключен между ищеца и ответницата договор за заем от 09.04.2014 г., по силата на който ищецът, като заемодател предал в собственост на ответницата - заемател исковата сума, срещу задължението на последната да върне заетата сума, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.04.2019г. до окончателното ѝ изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Ш.Р.Ш. с ЕГН ********** да заплати на М.Х.Д. с ЕГН ********** сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

 

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: