Р Е Ш Е Н И Е
№ …….. ………………..2019г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 26февруари 2019 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА
ДИМИТРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 5605 по описа за 2018година.
Постъпила е искова молба от „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД - София против М.Г.Й. с правно основание чл.422 ГПК за
признаване за установено по отношение на длъжника вземането на кредитора –
главница от 464,95лева главница, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на заявлението в съда, 57,59лева възнаградителна лихва за периода от
01.10.2015г. до 16.10.2015г., 28,90лева лихва за забава за периода от
01.10.2015г до 31.05.2018г., 212,42лева – такси за периода от 01.10.2015г. до
16.10.2015г. – суми дължими по договор между ответника и „Провидент Файненшъл
България”ООД с отпусната заемна сума от 500лева, за което се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3234/2018г. на Старозагорския районен съд.
Моли за присъждане на направените от него по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор.
Делото е образувано от ищеца
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД в което твърдят, че
са подали настоящата искова молба към М.Г.Й., с ЕГН **********, за сумата от 763.86
лева, от които: 464.95лева - главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 57.59лева -
договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 01.10.2015г. до
16.10.2015г.; 28.90лева - лихва за забава за периода от 01.10.2015г. до 31.05.2018г.; 212.42лева - такси за периода от 01.10.2015г.
до 16.10.2015г. Претендираното вземане произтичало от следните обстоятелства:
На 19.08.2015г. между „Провидент Файненшъл България" ООД,
ЕИК ********* и М.Г.Й., с ЕГН **********, бил сключен
Договор за потребителски кредит с номер *********, въз основа на който между
страните възникнала облигационно правна връзка. По силата на договора
кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 500лева, като
последният се задължавал да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на
60седмични вноски. Страните по облигационното правоотношение са договорили
условията, при които следвало да бъде погасен дълга. На първа страница от
договора подробно били описани дължимите лихви и такси, които
кредитополучателят се бил съгласил да заплати и които са били свързани с
обслужването на отпуснатия кредит, а именно:фиксирана лихва в размер на
98,62лева/буква „В”/ и такса за оценка на досие в размер на 25лева/буква „Б”/.
Също така в чл.25 от Договора била уговорена допълнителна услуга „Кредит у
дома”, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично
домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължала такса в размера
на 391,49лева /буква „Д”/. В буква „З” бил уговорен размер на седмичната вноска
– 16,91лева – и последна – 16.83лева, като плащанията се дължали в ден сряда „буква
„И”/. Първата вноска следвала да бъде направена на 26.08.2015г.. Съгласно чл.
27 от Договора с подписването му, кредитополучателят бил удостоверил
получаването на заемната сума в пълния й размер. Следователно било налице
изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения. Ответната
страна в производството не изпълнявала всички задължения по договора и
преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска била
настъпил на 01.10.2015г. Вследствие на което длъжникът изпаднал в забава и му
се начислявало обезщетение за забава /лихва за забава/ в размер на законната
лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 16.10.2015г., с
което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение –
главницата, която била дължима ведно със законната лихва за забава /съгласно
чл.86 от ЗЗД/ от подаване на заявлението до изплащане на задължението. Дължали
се също неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената
част от начислените такси, съгласно условията на договора. Дължимо било също
обезщетението за забава /лихва за забава/ от момента на изпадането на длъжника
в забава. На 28.07.2016г. между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК
********* ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор
за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство, става второто дружество. Това
обстоятелство било видно и от приложеното като писмено доказателство извлечение
от Приложение № 1 към договора за цесия. Съгласно задължението си по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, имало
издадено пълномощно от „Провидент Файненшъл България” ООД, по силата на което
новия кредитор бил изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания
били прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът изпратил
писмено уведомление до М.Г.Й., но пратката се върнала в цялост като непотърсена
от адресата. Предвид на този факт, в настоящото производство предстояло да бъде
връчено уведомление приложено ведно с исковата молба./В този смисъл било и Решение
№ 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., ІІт.о., ТК/.Поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът в качеството си
на цесионер по договора за потребителски кредит, предявявал претенцията си по
съдебен ред и подал заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.дело
№3234/2018г. по описа на Старозагорския районен съд имало издадена заповед за
изпълнение, препис от която била връчена на длъжника и същият подал в срок
възражение. Гореописаните факти обуславяли интереса и легитимацията на ищецът
да подадял иск за установяване на вземанията си. Молят да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че в полза на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, по отношение на длъжника М.Г.Й., ЕГН **********,
съществували следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена
по образуваното ч.гр.дело №3234/2018г. по описа на Старозагорския районен съд,
а именно:464.95 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението; 57.59лева - договорна възнаградителна лихва, дължима
за периода 01.10.2015г. до 16.10.2015г.; 28.90лева
- лихва за забава за периода от 01.10.2015г.
до 31.05.2018г.; 212.42лева - такси за периода от
01.10.2015г. до 16.10.2015г. Претендират и
направените в настоящото производство разноски, за които представят списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Претендират и сторените в заповедното производство
разноски.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от М.Г.Й.. В
съдебно заседание ответницата не изпраща упълномощен представител, не взема
становище по иска.
Ответницата
М.Г.Й., редовно призована, не представя писмен отговор, не се явява в съдебно
заседание.
Съдът като обсъди събраните
доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема
че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. Налице са предпоставките за такова решение: получено е съобщение от
ответника, не е представен в срок отговор на исковата молба, има редовно
призоваване на ответника, същият не се явява в първо съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени
доказателства в тази връзка, с оглед на което и съдът констатира, че са налице
предпоставките за постановяване на такова решение, с оглед на направената молба
и от ищцовата страна.
Следва искът да бъде уважен
изцяло, тъй като от представените материали, приети като доказателства се
установява основателността на исковите претенции. Следва да бъдат присъдени и
направените по заповедното производство разноски общо в размер на 75лева/седемдесет и пет лева/,
както и направените разноски в настоящото производство – 175лева/сто седемдесет
и пет лева/ държавна такса и дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева/сто
и петдесет лева/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника М.Г.Й.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, рег. в Търговския регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ул.Хенрик Ибсен №15 чрез юрисконсулт К.П., със съдебен адрес ***, сумата от 273,70лева/двеста седемдесет и три лева и 70стотинки/
главница – невърнат кредит по договор за потребителски кредит №
*********/12.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
заявлението в съда – 25.06.2018г., възнаградителна лихва в размер на 31,91лева/тридесет
и един лева и 91стотинки/ за периода от 07.10.2015г. до 22.10.2015г., лихва за
забава размер на 17лева/седемнадесет
лева/ за периода от 07.10.2015г до 31.05.2018г., такси в размер на 143,35лева/сто
четиридесет и три лева и 35стотинки/ за периода от 07.10.2015г. до 22.10.2015г.
– суми дължими по договор между ответника и „Провидент Файненшъл България”ООД, за които са се снабдили със заповед
№1784 от 27.06.2018г. по ч.гр.дело №3234/2018г. по описа на Старозагорския
районен съд.
ОСЪЖДА М.Г.Й.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, рег. в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15 чрез
юрисконсулт К.П., със съдебен адрес ***, направените разноски по заповедното
производство с издадена заповед №1784 от 27.06.2018г. по ч.гр.дело №3234/2018г. по описа на
Старозагорския районен съд в размер на 75лева/седемдесет и пет лева/, както и
направените разноски по настоящото дело в размер на 325лева/триста двадесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: