№ 806
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520100123 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Бест Файненс” ООД гр. София, представляван от Пламен Славов Драгнев и
Магдалена Панайотова Везирева - Драгнева, чрез процесуалния си представител твърди, че
на 20.11.2019г. е сключил с ЦВ. Д. ИВ. Договор за потребителски кредит “BestCredit на
вноски” 3002318/20.11.2019г. при условията на ЗПФУР, по силата на който му е отпуснал
кредит в размер на 900 лв, преведен на същата дата касово чрез каса на Easy Pay.
Ответникът е получил и Общи условия и Стандартен европейски формуляр (СЕФ), които са
неразделна част от договора. Общо дължимата сума по кредита е в размер на 943.50 лв, от
която 43.50 лв е уговорената между страните договорна лихва за срока на договора.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 5 равни двуседмични вноски,
падежните дати на които са уговорени в погасителен план, неразделна част от него, съгласно
чл.2 от договора, като последната падежна дата е 29.01.2020г. Съгласно Допълнително
споразумение към договора страните са уговорили допълнителна (незадължителна) услуга
“Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит”, която е извършена и за която
са уговорили такса в размер на 40.32 лв, която да се погасява пропорционално съобразно
погасителните вноски в погасителния план. При неизпълнение на задължението по раздел
IV от договора кредитополучателят дължи неустойка, описана в погасителния план в размер
на 100.80 лв. Твърди, че ответникът е направил само едно плащане на 20.05.2020г. от дата
02.05.2020г. в размер на 190.84 лв. С настъпване падежа на договора – 29.01.2020г.
кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, като съгласно
1
клаузите на договора и чл.10.3 от ОУ дължи законната лихва за всеки ден забава (ОЛП + 10
%). Претендираната лихва за забава е 49.98 лв. За събиране на вземането си подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело
№4253/2020г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът е направил възражение в
законоустановения срок, моли да се признае за установено съществуването на вземането му
към ответника за сумите 881.74 лв главница по Договор за потребителски кредит “BestCredit
на вноски” 3002318/20.11.2019г., 29.16 лв договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до
29.01.2020г., 100.80 лв съгласно раздел IV от договора за периода от 20.11.2019г. до
29.01.2020г., 40.32 лв услуга “Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит” за
периода от 20.11.2019г. до 29.01.2020г., 49.98 лв мораторна лихва за периода от 04.12.2019г.
до 03.08.2020г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №4253/2020г. на
РРС, както и тези по исковото производство.
Ответникът ЦВ. Д. ИВ. взема становище за частична основателност на иска до размер на 700
лв. Заявява, че единственото погасително плащане по договора е направил на 05.02.2020г. –
ищецът е разменил цифрите на месеца и датата. Заявява, че за договора между страните се
прилага ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.24 ЗПК се прилагат разпоредбите на чл.143-
чл.148 ЗЗП. Възразява, че договорът съдържа неравноправни клаузи по см. чл.143 ЗЗП.
Такава клауза е уговорката за дължимостта на такса за услугата “Приоритетно разглеждане
на заявка и документи за кредит”, тъй като проверка за кредитоспособността на потребителя
съгласно чл.16 ЗПК следва да се извърши преди сключване на договора и тогава да се
поиска обезпечение въз основа изводите от проверката. Възразява срещу дължимостта на
неустойката, тъй като клаузата за заплащането й е нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Чрез тази клауза се заобикаля и закона – чл.33, ал.1 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва за забава. Нарушени са изискванията по
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, поради което и на
основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен, във вр. с което излага правни
съображения. Визираният в погасителния план към договора годишен процент на разходите
- 49.65 % не е ясно как е формиран, което е нарушение отново на чл.10, ал.1 ЗПК и е
самостоятелно основание за нищожност на договора. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата
стойност на кредита. Моли искът да бъдат отхвърлен за сумата над 700 лв. Претендира
разноски.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено е ч. гр. дело №4253/2020г.
на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ЧГД №4253/2020г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена
заповед за изпълнение срещу ответника ЦВ. Д. ИВ. за сумите 881.74 лв главница по Договор
2
за потребителски кредит №3002318/20.11.2019г. и допълнително споразумение към него,
29.16 лв договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до 29.01.2020г., 100.80 лв съгласно
раздел IV от договора за периода от 20.11.2019г. до 29.01.2020г., 40.32 лв услуга
“Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит” за периода от 20.11.2019г. до
29.01.2020г., 49.98 лв мораторна лихва за периода от 04.12.2019г. до 03.08.2020г., 480 лв
такса разходи, съгл. ОУ и Тарифа на дружеството, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.09.2020г. до окончателното изплащане, както и 31.64 лв разноски
за държавна такса и 450 лв адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представения Договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски”
№3002318/20.11.2019г., сключен при условията на ЗПФУР, се вижда, че ищецът е
предоставил на ЦВ. Д. ИВ. кредит в размер на сумата 900 лв с годишен лихвен процент 41
%, ГПР 49.65 %, която е превел по посочената от него банкова сметка в деня на сключване
на договора (вж. приложената на л.12 Разписка за извършено плащане
№2000000196026983/20.11.2019г.). Потребителят се е задължил да изплати кредита
разсрочено - на 5 бр. вноски в срок от 10 седмици, съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Общата дължима сума, съгласно е 1119.90 лв
(главница + лихва 43.50 лв + сума при хипотезата на раздел IV от договора + услуга
“Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит”).
Съгласно приложения Стандартен европейски формуляр параметрите на договора са: обща
сума на предоставения кредит – 900 лв – част ІІ, т.1; срок на договора 10 седмици – т.4; с пет
двуседмични вноски, с първа падежна дата 04.12.2019г. и краен падеж 29.01.2020г. – т.5;
обща сума, посочена като сбор от главница, лихви и разходи, които могат да възникнат във
връзка с кредита – 943.50 лв – т.6; обезпечение – в срок от един ден от получаване на
заемната сума, кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителството на едно
физическо лице, отговарящо на следните условия: навършени 25 години, да е в трудово или
служебно правоотношение при последния работодател минимум една година, минимален
осигурителен доход 2000 лв, да не е поръчител в банкова или небанкова финансова
институция, да няма активен кредит към ищеца, да има чиста кредитна история – т.8;
фиксиран ГЛП 41 % - част ІІІ, т.1; ГПР 49.65 %, като при изчислението му е взето предвид,
че договорът ще бъде валиден за целия договорен период, всяка от страните ще изпълнява
точно и в срок задълженията си, няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки, при усвоена сума от 900 лв – т.2; свързаните с договора разходи са
посочени отразените в част ІІІ, т.4.3 и т.4.6 – т.4; при непредставяне на обезпечението по
част ІІ, т.8, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0.2 % дневно
върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е необезпечен за целия срок на
договора, като при непредоставяне на обезпечение върху сумата от 900лв за целия срок на
3
договора за срока от 10 седмици, неустойката ще бъде в размер на 126 лв – т.4.3; при забава
в плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за забава, заедно с
всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането. Разноските се
определят от конкретния предприет от кредитора способ, като при наемане на трети лица –
експерти, адвокати, дружества за събиране на вземания, размерът им според прогнозна
стойност може да достигне до 25 % от събраните суми с ДДС – т.4.6; отразени са и другите
условия по договора.
Договор №3002318/20.11.2019г. е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние
чрез средства за комуникация от разстояние – в случая чрез телефон.
По делото не се спори, че между страните по делото е възникнала валидна облигационна
връзка.
Установено е, че ответникът е получил сумата 900 лв, предмет на договора, но не е погасил
изцяло задължението си по него. От представената на л.50 разписка
№0300010404070357/05.02.2020г. се установява, че ответникът е платил сумата 200 лв по
договора за потребителски кредит от 20.11.2019г., КИН **********.
Спори се относно дали сключеният между страните договор по отношение на неговите
компоненти и уговорки – за лихви, неустойки, допълнителна услуга “Приоритетно
разглеждане на заявка и документи за кредит”, не се отклоняват от законовите изисквания
на нормите на ЗЗП и ЗПК.
Съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто е настоящият договор за потребителски кредит, въз
основа на който ищецът претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на
съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите.
В разпоредбата на чл.11, ал.1 и ал.2 ЗПК са изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, като съобразно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията по
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая съдът приема, че е нарушено изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като макар да е
посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за неустойка за
непредоставено обезпечение, която в случая е начислена в погасителния план като падежно
вземане, с което пряко се нарушава изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, който забранява
годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната
лихва. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
4
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като
не е включил неустойката (отразена като падежно вземане по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК) в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. И тъй като не е
спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Отделно от това следва да се посочи, че уговорената неустойка е за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за
ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), поради което същата
неустойка излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване и е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, в какъвто смисъл е и
т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ВКС, ОСТК. По
този начин се заобикаля и разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата.
С клаузата за неустойка, съгласно която, в случай, че заемателят (потребителят) в срок до
един ден от получаване на заемната сума не осигури действието на трето физическо лице
(поръчител, солидарен длъжник) изразяващо се в поемането на солидарно задължение в
полза на “Бест Файненс” ООД за връщане на всички погасителни вноски, лихви, такси,
разходи и неустойки по сключения индивидуален договор за кредит, на практика се
прехвърля риска на задълженията на финансовата институция за предварителната оценка на
неплатежоспобността на длъжника, вменена с нормата на чл.16 ЗПК в задължение на
кредитодателя, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията му.
Съгласно чл.8, параграф 1 от Директива 2008/48 и съображение 28, преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи
справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар
е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
5
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48. С
атакуваната клауза на практика първо се отпуска кредит, а впоследствие се иска
обезпечение, което е в директно противоречие с целта на Директивата да се предотврати
безотговорното кредитиране.
По отношение на Допълнителното споразумение към договора за потребителски кредит за
предоставяне на допълнителна (незадължителна) услуга следва да се посочи, че то не може
да бъде възприето като отделен договор от договора за кредит дори и само поради
обстоятелството, че възнаградителното задължение по този договор е изрично включено в
параметрите на договора за кредит при формиране на дължимата от длъжника по него сума -
погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва,
включва и парична сума по услугата “Приоритетно разглеждане на заявка и документи за
кредит”. Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на
сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение
за предоставяне на тази услуга, която се изразява в приоритетно разглеждане на заявка и
документи за кредит, извършена изцяло и без забавяне чрез разглеждане на заявката на
кредитополучателя и изпращане на уведомление за решението на дружеството в срок от 15
мин. Съдът приема, че посочената допълнителна услуга представлява действия по
усвояването на кредита, за която кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита (§1, т.1 от ДР на ЗПК) и нейното
заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.
Анализът на съдържанието на описаната в допълнителното споразумение и т.4.6 от Общите
условия услуга налага категоричния извод, че тя касае именно усвояването (по отношение
на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита) и извеждането на тази
услуга в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски
кредит писмен акт, не променя нейното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за нея, а съставлява единствено заобикаляне на закона
– чл.10а, ал.2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на допълнителното
споразумение – чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД.
Съобразно изложеното по-горе, тъй като не е спазено изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, ал.1 ЗПК, при
което и съгласно чл.23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
като не дължи лихва и други разходи по кредита.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан само за
сумата от 700 лв (900 – 200) главница по Договор за потребителски кредит “BestCredit на
вноски” 3002318/20.11.2019г., поради което следва да бъде уважен в тази му част, като се
6
признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 700 лв главница,
заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК или от 24.09.2020г. до
окончателното изплащане, а иска в останалата му част – за разликата над 881.74 лв до 700 лв
главница и изцяло за сумите 29.16 лв договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до
29.01.2020г., 100.80 лв съгласно раздел IV от договора за периода от 20.11.2019г. до
29.01.2020г., 40.32 лв услуга “Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит” за
периода от 20.11.2019г. до 29.01.2020г., 49.98 лв мораторна лихва за периода от 04.12.2019г.
до 03.08.2020г., като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ответникът дължи на ищеца сумата 213 лв разноски по ч. гр. дело №4253/2020г. на РРС,
съобразно уважената част на иска.
Съдът не съобразява направеното възражение на процесуалния представител на ответника
за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя
по ч. гр. дело №4253/2020г. на РРС поради прекомерност и поради несъответствие с
интереса по делото. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на
заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическата и
правна сложност на делото. Тъй като искането на ответника е направено бланково, т.е. без
да се изложат каквито и да е било доводи и аргументи във връзка с този законов критерий,
поради което съдът намира искането за неоснователно. Процесуалният закон никога не е
свързвал намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение от съда просто с
направено възражение в тази насока от противната страна, освобождавайки последната от
необходимостта да аргументира и докаже наличие на основанията за това, а именно:
степента на фактическа и правна сложност на конкретното дело, изключваща присъждане на
реално договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния
процесуален представител. В т. см. съдът съобрази определение №658/8.11.2017г. по ч. т. д.
№1453/2017г., ВКС, II т.о.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 329 лв разноски по
настоящото дело, съобразно уважената част на иска.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че
договореното адвокатско възнаграждение не е платено. Исковата молба заедно с
приложенията, в т.ч. договора за правна защита и съдействие, са подадени по пощата на
07.01.2021г. Съгласно чл.181 ГПК за действителна (достоверна) дата на договора се счита
спрямо трети лица денят, след който съставянето му е безсъмнено.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 109 лв разноски,
съобразно отхвърлената част на иска.
Мотивиран така, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Бест Файненс” ООД със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Манастирски ливади”, к-с “Бокар”, бл.35,
партер, представлявано от управителите Пламен Славов Драгнев и Магдалена Панайотова
Везирева - Драгнева, ЕИК ********* към ЦВ. Д. ИВ. от гр. Русе, ул. “Тича” №20, вх.6, ет.4,
ап.12, ЕГН **********, за сумата 700 лв главница по Договор за потребителски кредит
“BestCredit на вноски” 3002318/20.11.2019г., заедно със законната лихва, считано от
24.09.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХЪВРЛЯ същия иск за разликата над 700
лв до 881.74 лв главница и изцяло за сумите 29.16 лв договорна лихва за периода от
20.11.2019г. до 29.01.2020г., 100.80 лв съгласно раздел IV от договора за периода от
20.11.2019г. до 29.01.2020г., 40.32 лв услуга “Приоритетно разглеждане на заявка и
документи за кредит” за периода от 20.11.2019г. до 29.01.2020г., 49.98 лв мораторна лихва за
периода от 04.12.2019г. до 03.08.2020г.
ОСЪЖДА ЦВ. Д. ИВ. да заплати на “Бест Файненс” ООД сумите 213 лв разноски по ч. гр.
дело №4253/2020г. на РРС, както и 329 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “Бест Файненс” ООД да заплати на ЦВ. Д. ИВ. сумата 109 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8