Р
Е Ш Е
Н И Е
№...............
Гр. София, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав, в публично заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева ,като
разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д. № 2189 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК на ЕТ Д.– Д.А. предявен
срещу Е.М. ЕООД за установяване несъществуването на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 30.05.2009 г.
по ч.гр.д.№22893/2009 г.
Твърденията на ищеца са, че вземанията по изпълнителния лист са се
погасили по давност, тъй като по образуваното срещу него изпълнително дело
20098410402189 не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече
от 5 години, като последното извършено изпълнително действие е от 13.03.2014 г.
Ответникът оспорва иска с доводи за
недопустимост, поради обстоятелството, че по иск на ищеца е висящо друго дело.
По същество, счита че иска е неоснователен, тъй като по изпълнителното дело са
предприемани множество действия по негово и на праводателя му искания,
включително по отношение на солидарните длъжници на ищеца, които счита също да
прекъсват давността.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ответника по иска е да
докаже възникването на оспорените вземания, което обстоятелство не е спорно по делото, както и
твърденията си давността да е прекъсвана с извършване на изпълнителни действия
в период по-кратък от 5 години, респективно датата на последното извършено
изпълнително действие.
Ищецът не носи доказателствена тежест.
Неоснователни са доводите на ответника
за недопустимост на производство поради наличието на висящ правен спор със
същия предмет, тъй като след отмяна на постановения от настоящия състав съдебен
акт за връщане на исковата молба по реда на чл.130 ГПК посочената пречка е
отпаднала, тъй като постановеното по гр.д.№ 9944/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, І-8 състав съдебно решение по отрицателен установителен иск между същите страни и за същите вземания е
влязло в сила на 09.04.2019 г. Няма процесуална пречка по настоящото дело да се
съобразят настъпили след приключване на устните състезания по другото дело
факти относно течението на давността, които се твърдят от ищеца и които факти не са
преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по него, респективно да се извърши преценка
относно съществуването на оспорените вземания въз основа на тези нови факти.
С изпълнителен лист от 30.03.2009 г.
ищецът ЕТ Д.– Д.А. е осъден солидарно с П.Д.К.и Е.С.А. да заплатят на П.Б.Б.АД
сумата от 25364,56 лв. – главница, сумата от 187,12 лв. – наказателна лихва за
периода от 23.03.2009 г. до 26.04.2009 г., сумата от 330, 47 лв. просрочена
лихва за периода от 15.04.2009г. до 26.04.2009 г., ведно със законната лихва от
27.04.2009 г. до изплащане на вземането, както и 517,64 лв. – съдебни разноски.
Няма спор между страните, а се
установява и от представеното с исковата постановление от 30.06.2015 г. по
изпълнително дело 20098410402189 на ЧСИ Н.М., че същото е образувано по
изпълнителния лист от 30.03.2009 г., като ответникът, в качеството му на
цесионер е придобил от П.Б.Б.АД вземанията по изпълнителния лист и заменил
първоначалния взискател по делото. При образуване на изпълнително дело за
вземанията, за да се прекъсне давността е необходимо да се извършат или поиска
извършването на изпълнителни действия срещу длъжника или той да признае
вземането.
По признание на ищеца по образуваното
срещу него и останалите солидарни длъжници по изпълнителния лист изпълнително
дело на ЧСИ Н.М. взискателят е поискал извършване на опис на вещи на 13.03.2014
г.
Ответникът, който носи тежестта, въпреки
дадените му указания с доклада по делото, не е представил доказателства за
настъпването на други факти, обуславящи
прекъсване на давността след тази дата, поради което и съдът приема такива да
не са се осъществили след 13.03.2014 г., като с оглед доводите на ответника за
извършвани изпълнителни действия срещу солидарните с ищеца длъжници, следва да
се посочи, че освен, че са недоказани, тези факти не биха породили прекъсване
на давността по отношение на ищеца, тъй като съгласно специалната разпоредба на
чл. 125, ал.1 ЗЗД прекъсването или спирането на давността по отношение на един
солидарен длъжник не произвежда действия спрямо останалите длъжници.
Не се установява обаче, въпреки
бездействието на ответника по принудително изпълнение, да е изтекла общата
5-годишна погасителна давност, тъй като на основание чл.115, б.“ж“ ЗЗД същата е
била спирана за времето, през което по инициатива на ищеца, са били и са висящи
производства по отрицателен установителен иск за несъществуване на вземанията
на ответника.
Неоснователни са доводите на ищеца, че този
вид иск не спира давността. Съгласно чл.115, б.“ж“ ЗЗД давност не тече докато
трае съдебния процес относно вземането, като ищецът счита, че само иск,
предявен от кредитора, може да се спре и прекъсне давността. Съдебният състав счита
тези съображения за основателни само по отношение прекъсването на давността, но
не и относно спирането й, като този извод следва от различното предназначение
на двата института, различните факти, които пораждат последици на спиране и
прекъсване и не на последно място от различната
редакция на разпоредбите на чл.115, б.“ж“ и чл.116, б.“б“ ЗЗД. Спирането на
давността има за цел временно да преустанови течението й, докато са налице
пречки, които обективно или по морални съображения препятстват възможността на
кредитора да действа за принудително събиране на вземането си, докато
прекъсването може да се основава само на активните му действия, които са
възможни при липсата на пречки и са насочени към събиране на вземането или на признанието
на длъжника. Съответно изразите „съдебният процес относно вземането“ и „
предявяване на иск или възражение…“ не са тъждествени , като съдът счита, че и
в двата случая се касае за спорно исково производство, но за спиране на
давността е без значение чия е инициативата за отпочване на процеса, докато
прекъсване е възможно само при инициатива на кредитора за предявяване на
вземането чрез иск или възражение по вече изложените съображения за необходимостта
от негова активност. Съответно без никакво съмнение отрицателния установителен
иск има за предмет спор относно вземането, целта му е неговото отричане със
сила на пресъдено нещо, като теорията и практиката еднозначно приемат, че
предметът му е тъждествен с този на положителния установителен иск на кредитора
за съществуване на същото вземане. Следователно без значение дали кредиторът
или длъжника са повдигнали спора, до разрешаването му е налице висящ процес
относно вземането и давността спира да тече. Противното би означавало, както в
настоящия случай, в който кредиторът има вече изпълнителен титул и няма правен
интерес от осъдителен иск, да се даде възможност на длъжника да парира
принудителното изпълнение посредством обезпечаване на отрицателения
установителен иск чрез спиране на изпълнението, без възможност кредиторът да
получи защита, тъй като не би могъл нито да изпълнява принудително поради
наложената обезпечителна мярка, нито би бил допустим осъдителен иск или
възражение поради липса на правен интерес.
Не следва друг извод от цитираната от
ищеца съдебна практика, която, освен че е във връзка с придобивната давност, за
която се прилагат съответно, а не буквално правилата на давността по ЗЗД, на
следващо място касае института на прекъсване
на давността и неотносима към спирането, което има различни последици и
фактически състави.
Действително от мотивите на цитираното
от ищеца решение №209/02.02.2016 г. по т.д.№ 1248/2013 г., ВКС, І т.о. следва, че е зачетена изтекла в хода на процеса по отрицателен
установителен иск погасителна давност, но същото не представлява задължителна
съдебна практика и не променя убеждението на настоящия състав за
спиране на давността по вече изложените съображения по време на висящ процес по отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането.
Следователно от 13.03.2014 г., когато по
признание на ищеца давността е прекъсната с изпълнителни действия, до завеждане
на настоящото дело на 18.10.2018 г. не е изтекла 5-годишната давност, която е
била спирана и за времето от 30.06.2017 г. до 18.10.2018 г. поради висящността
на гр.д.№ 9944/2017 г. по описа на Софийски градски съд, І-8 състав, което е
със същия предмет, нито тази давност би могла да изтече в хода на настоящия
процес, който също спира течението й и следователно предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
Право на разноски при този изход от
спора има ответникът, който е претендирал такива за юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се присъди в размер от 100 лв. на основание
чл.78, ал.8 ГПК и чл.25 от Наредбата за правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от ЕТ Д.– Д.А., ЕИК ********срещу Е.М. ЕООД, ЕИК ********отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК на ЕТ Д.– Д.А. предявен
срещу Е.М. ЕООД за установяване несъществуването на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 30.05.2009 г.
по ч.гр.д.№22893/2009 г. за сумата от 25364,56 лв. – главница, сумата от 187,12
лв. – наказателна лихва за периода от 23.03.2009 г. до 26.04.2009 г., сумата от
330, 47 лв. просрочена лихва за периода от 15.04.2009г. до 26.04.2009 г., ведно
със законната лихва от 27.04.2009 г. до изплащане на вземането, както и 517,64
лв. – съдебни разноски
ОСЪЖДА ЕТ Д.– Д.А., ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Е.М.
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.********,
на основание чл.78, ал.3, вр.чл.78, ал.8 ГПК разноски по делото в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: