№ 167
гр. Плевен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от С. АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело №
20254400500179 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 11 от 16.01.2025г., постановено по гр.д.№ 625/ 2024г.
Районен съд-Левски ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.
22 от ЗПК във връзка с чл.10 ал.1 и чл.10 от ЗПК сключения между „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, ж.к. „Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от
управителя Б. И. Н. – кредитодател и Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. ***, общ. Белене, обл. Плевен, ул. *** – кредитополучател, договор
за предоставяне на кредит № 421619 от 23.01.2023 г.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. Балша № 17,
ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. да заплати на Б. М. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Белене, обл. Плевен, ул. ***
сумата от 1012 лв. – представляваща недължимо платена сума по приетия за
недействителен договор за предоставяне на кредит № 421619 от 23.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2024 г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к.
„Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н.
против Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Белене, обл.
Плевен, ул. *** насрещен иск за прогласяване недействителност на
1
отделни клаузи от договор за предоставяне на кредит № 421619 от
23.01.2023 г., сключен между страните, като недопустим.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов, ул. Балша № 17,
ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. да заплати на Б. М. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Белене, обл. Плевен, ул. ***
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на
195,47 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД , ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к.
„Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. да
заплати на адвокат С. С. Т. – АК Плевен, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул.
***, с личен № на адвокат *** сумата от 400 лв.представляваща адвокатско
възнаграждение за защита и представителство на Б. М. Н. по първоначално
предявените обективно и субективно съединени искове и сумата от 400 лв. –
представляваща адвокатско възнаграждение за защита и представителство на
Б. М. Н. по предявения насрещен иск.
Това решение било съобщено на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД на 23.01.2025г.
поради което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 06.02.2025г.
Още на 28.01.2025г. е подадена въззивна жалба от „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД,чрез пълномощника му юрк.А. Г. срещу решение рег.№ 118
16.01.2025г. , постановено по гр.д.№ 625/ 2024г. на Районен съд-Левски,което
се обжалва „само В ЧАСТТА ПО ПОВОД НАСРЕЩНИЯ ИСК“,както и в
частта за присъдените в полза на Б. Н. разноски по насрещния иск .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК , внесена е дължимата държавна
такса за въззивното обжалване.С нея не са представени нови писмени
доказателства ,нито са заявени нови доказателствени искания за събиране на
нови доказателства пред ПлОС.
Постъпил е в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК и писмен отговор от противната
страна -Б. М. Н.,чрез пълномощника му адв.С. Т. според който въззивната
жалба е допустима , но по същество е неоснователна , а решението в частта му
, касаеща насрещния иск е правилно ,постановено в съответствие с
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и е
допустимо.
С писмения отговор също така не са представени нови писмени
доказателства ,нито са направени искания за събиране на нови доказателства
пред ПлОС.
ПлОС намира ,че в обжалваната си част ,касаеща оставянето без разглеждане
на насрещния иск ,решението на РС-Левски има характер на определение
,доколкото с него не се решава спора по този насрещен иск по същество
, а се прегражда пътя му, а оттам и подадената „въззивна жалба „
всъщност има характер на частна жалба ,която би могла да бъде
разгледана по реда за обжалване на определенията по чл. 274,ал.1 т.1 от ГПК ,
но въпреки това счита , че няма пречка делото да бъде насрочено в о.с.з. с
2
призоваване на страните, за да бъдат поставени на страните някои
допълнителни въпроси относно правния интерес от предявяване на насрещния
иск , а оттам и по предмета на въззивното обжалване и правния интерес от
него.
Гр.д.№625/ 2024г. на Районен съд-Левски е било образувано въз основа на
предявени от Б. Н. против „Изи Финанс „ ЕООД обективно съединени искове
първият от които главен , а вторият евентуален ,като първият иск е
прогласяване на осн. чл. 22,във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за
недействителен на сключения между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван
Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. –
кредитодател и Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ.
Белене, обл. Плевен, ул. *** – кредитополучател, договор за предоставяне на
кредит № 421619 от 23.01.2023 г.,поради това ,че посоченият в договора
ГПР не съответства на действителния годишен процент на разходите и не
са посочени компонентите и допусканията , използвани при изчисляване
на ГПР , а евентуалният иск е за прогласяване нищожност на клаузата на чл.
8/ впоследствие с допълнителна молба е уточнено че се касае за клаузата на
чл. 3 от договора / ,отнасяща се до договорената неустойка ,поради
противоречие с добрите нрави.
Предявен е заедно с тях от ищеца и трети, осъдителен иск на осн. чл. 55,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 1012 лв. представляваща недължимо платени суми по договора за заем №
421619 от 23.01.2023 г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба до окончателното и заплащане.
В срока за отговор на исковата молба,който срок е изтекъл на 03.10.2025г. , а
именно на 27.09.2025г.е постъпила молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с която
ответникът по първоначалната искова молба твърди ,че предявява насрещни
искове ,квалифицирани от самия ответник по първаночалната искова молба
,както следва :
-на осн. чл. 211, ал. 1 предл. 2 от ГПК и чл. 33 от ЗПК във вр. с чл. 26,ал.1
предл. 1 и 4 във вр. с ал. 4 от ЗЗД да се установи по отношение на Б. М. Н.
,че клаузата на чл. 7 от договора за кредит № 421619 от 23.01.2023 г. е
нищожна .
-на осн.чл. 146 от ЗЗП и чл. 26, ал.1 предл. 1 и 2 от ЗЗД да прогласи за
нищожна клаузата на чл. 3 от договора за кредит № 421619 от 23.01.2023г.
Районен съд –Левски ,в определението си № 727/ 18.11.2024г. по чл. 146
във вр. с чл. 140 от ГПК в обстоятелствената му част не е изложил никакви
мотиви по отношение допустимостта на предявените искове , но в
диспозитивната част на това определение очевидно е приел за съвместно
разглеждане както предявените с първоначалната искова молба главен иск по
чл. 26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и във вр. с чл. 11,ал.1 т.10 от ЗПК ,така и
евентуалният иск по чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД и иска по чл.
55 , ал. 1 предл. 1 от ЗЗД ,а така също е приел за разглеждане и насрещен иск с
правно осн. чл. 33 от ЗПК във вр. С чл. 26 , ал.1 и ал. 4 от ЗЗД и насрещен иск с
3
правно осн. чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД. От това следва ,че РС-
Левски е счел ,че предявените насрещни искове са допустими за разглеждане в
това производство .
С решението си по съществото на спора , обаче , като е посочил, че
първоначалният иск за прогласяване нищожността на целия договор за кредит
е уважен от съда , то предявеният насрещен иск за прогласяване нищожност на
отделни клаузи от същия договор за кредит се явява вече недопустим и го е
оставил без разглеждане. Този извод на РС-Левски предполага ,че
първоинстанционният съд е схващал съотношението между предявените с
първоначалната искова молба претенция за нищожност на целия договор и
предявените с насрещната искова молба претенции за нищожност на отделни
клаузи от договора за кредит ,като съотношение между главна претенция и
такива, предявени като евентуални при което разглеждането по същество на
евентуалната претенция ще зависи от изхода на главния иск,т.е. отхвърлянето
на главния иск за нищожност на целия договор за кредит ще се яви като
положителна процесуална предпоставка за разглеждането по същество на
предявените /според РС-Левски / като евентуални претенции за нищожност на
отделните клаузи от договора за кредит.
В т.вр. ,обаче следва да се посочи ,че това дали насрещния иск ще бъде
предявен като евентуален или ще бъде предявен като кумулативен спрямо
първоначално предявения иск зависи изцяло и само от волята на страната,
която предявява насрещния иск , а не е от компетентност на съда да решава
какво е съотношението между първоначалния и насрещния иск . Ако за съда е
имало неяснота дали насрещния иск се предявява за кумулативно разглеждане
заедно с първоначалния иск или пък се предявява като евентуален , то е
следвало исковата молба с която е предявен насрещния иск да бъде оставена
без движение за уточняване на този въпрос.
За въззивната инстанция , обаче няма съмнение ,че ответникът по
първоначалния иск , който е ищец по насрещния иск ,е предявил своите
насрещни искови претенции за кумулативно разглеждане , заедно с
първоначалните искови претенции , а не при условията на евентуалност.
За това и преценката за допустимостта на предявените с насрещната искова
молба претенции за нищожност на отделни клаузи на договора за кредит е
следвало да се направи от РС-Левски още с определението му по чл. 146 от
ГПК , а не едва с решението му .
При това тази преценка ,според Плевенски окръжен съд би следвало още
тогава / при постановяване на определението по чл. 146 от ГПК/ да доведе
съда до извода ,че предявените с насрещната искова молба претенции от
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД за нищожност на каузите на чл. 3 и на чл. 7 от
договора за кредит № 421619 от 23.01.2023 г. не следва да се приемат за
разглеждане , като недопустими в рамките на процеса, иницииран с исковата
молба от Б. М. Н. срещу ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД.
Насрещният иск е процесуално правно средство за защита и реализация на
права ,в т.ч. притезателни и потестативни на ответника в един исков
процес,иницииран от първоначалния ответник ,когато претендираните от
4
първоначалния ищец права или вземания и претендираните от ответника по
първоначалния иск права или вземания произтичат от едно и също
правоотношение при което и за двете страни са възникнали насрещни права и
задължения . В такъв случай, когато едната страна по това правоотношение
търси защита и реализация на своите права произтичащи от това
правоотношение , то се дава възможност на другата страна по това
правоотношение да се защити като предяви своите насрещни права , в т.ч. и
вземания така че те също да бъдат установени със сила на пресъдено нещо
,за да стане възможно и прихващане между насрещните вземания,дори до
степен на пълното им взаимно погасяване. Съдът намира ,обаче ,че нормата
на чл. 211 от ГПК не следва да се тълкува твърде разширително , а
стриктно да се проследява дали са налице предпоставките за съвместно
разглеждане на първоначалния иск с предявения като насрещен иск.
В т.вр. ,освен да бъде предявен в срока за отговор на първоначалната искова
молба , съществена характеристика на този иск за да бъде допустим е , че
той трябва да има качеството „насрещен „ ,което формално логически
означава ,че чрез този иск страната по делото ,която го предявява следва да
се противопоставя на твърденията от първоначалната искова молба относно
фактическата обстановка по конкретното правоотношение или макар да не се
противопоставя на тези твърдения , то да прави различни правни изводи от
същата фактическа обстановка и в т.вр. да предяви пред съда тези свои
права и тези вземания , които противостоят на правата и вземанията на
другата страна по правоотношението , а не да заявява еднопосочни с тази
от първоначалната искова молба твърдения и да предявява чуждите,
противоположните права или вземания на другата страна по това
правоотношение.
Какво означава това приложено към конкретния случай.?
Това означава ,че когато кредитополучателят по конкретния договор за
кредит № 421619 от 23.01.2023г. в исковата си молба твърди ,че този договор е
изцяло нищожен поради определени пороци или пък че отделна клауза от този
договор е нищожна поради определен порок,то ответникът по иска
,оспорвайки тези твърдения , следва да предяви своите насрещни права или
вземания ,произтичащи от същия договор или от същите клаузи на този
договор .
В конкретния случай ,напр. след като първоначалният ищец претендира ,че
клаузата на чл. 3 от договора за кредит ,уреждаща дължимата от
кредитополучателя неустойка в размер на 999,6 лв., поради неизпълнение на
задължението на същия този кредитополучател да представи в срок до пет дни
от сключване на договора едно от посочените обезщетения е нищожна , то
насрещната страна по този същия договор –кредиторът какъвто се явява „ Изи
Финанс „ЕООД би следвало да претендира,че договорът е валиден и оттам да
търси чрез насрещен иск заплащането на тази неустойка от
кредитополучателя поради неизпълнение на задължението му по чл. 3, ал.1 от
договора за кредит. Именно един такъв иск предявен от „Изи Финанс„ ЕООД
срещу Б. Н. за осъждане на Н. в качеството му на неизправен
кредитополучател да заплати посочената по –горе сума от 999,6 лв. като
5
неустойка, би могъл да бъде квалифициран надлежно като насрещен иск.
Като насрещен иск също така напр. би могъл да бъде квалифициран и един
иск от „Изи финанс „ ЕООД срещу Б. Н. за заплащане от Н. на разходите на
кредитора, свързани с неизпълнение на договора от страна на потребителя по
този договор ,който да се основава на клаузата на чл. 7 от договора за кредит .
Това е така, защото от посочените по –горе клаузи на чл. 3 и на чл. 7 от
договора за кредит произтичат именно тези права на кредитора по договора -
за заплащане на неустойката и за заплащане на разходите по неизпълнение на
договора за кредит от потребителя , а не произтича правото на самия кредитор
по процесния договор за кредит да иска прогласяване нищожността на
горните клаузи ,които са уговорени в негова полза , а не са в полза на
кредитополучателя.
Или най-общо ,когато с първоначалния иск се претендира нищожност на
самия договор за кредит ,то допустими в същото производство насрещни
искове от страна на кредитора биха били тези с които кредиторът претендира
свои права или вземания ,произтичащи от твърдението му ,че този договор е
валиден или пък ако се признава от кредитора ,че договорът е нищожен, то да
се претендират като насрещни такива права на кредитора ,които биха
произтекли от обявяването на договора за нищожен,-напр. за получаването на
чистата сума по договора за кредит.
В т.см. „Изи финанс“ ЕООД предявявайки т.н.“насрещен“ иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 и на чл. 7 от договора за
кредит всъщност не предявява свои насрещни права ,произтичащи от
договора за кредит , а предявява права на кредитополучателя ,който в случая
има и качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП - "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност,докато кредиторът „Изи Финанс“ЕООД има
качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от същия закон - "Търговец" е
всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за
продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като
част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в
частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова
сметка.
Така че правата на кредитополучателя и на кредитора по един договор за
потребителски кредит ,какъвто безспорно е настоящият са достатъчно ясно
разграничени ,поради което не бива да се допуска смесване на
материалноправното положение на тези два субекта на правоотношението ,
а оттам не бива да се допуска и смесване на процесуалноправните им
възможности за защита на материалните им права,които са различни .
Предявяването на чужди права , обаче ,е възможно само в точно
определените от закона случаи на т.н. процесуална субституция ,но
настоящия случай безспорно не попада в тези хипотези.
6
Нещо повече ,в случая самият кредитополучател Б. Н. , е предявил с
първоначалната си искова молба ,като евентуален иска за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 3 от договора за кредит,поради което
предявеният от кредитора „Изи Финанс „ ЕООД като „насрещен „ иск за
прогласяване нищожността на същата клауза на чл. 3 / касаеща неустойката
/всъщност се явява еднопосочен с първоначалния евентуален иск ,но в
никакъв случай не може да бъде третиран като насрещен спрямо него и в т.
см. поначало е недопустим в конкретния случай.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че поначало
предявените с насрещната искова молба от „Изи Финанс „ ЕООД за
кумулативно разглеждане с първоначалния иск , искове за прогласяване
нищожността на две отделни клаузи на договора за кредит ,нямат характер на
насрещни искове по смисъла на чл.211 от ГПК ,поради което действително се
явяват недопустими . С оглед на това правилно РС-Левски е оставил без
разглеждане тези претенции,като недопустими. Поради това решението на
РС-Левски следва да бъде потвърдено в обжалваната му част с която се
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к.
„Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н.
против Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Белене, обл.
Плевен, ул. *** насрещен иск за прогласяване недействителност на отделни
клаузи от договор за предоставяне на кредит № 421619 от 23.01.2023 г.,
сключен между страните, като недопустим.
Що се отнася , обаче до присъдените в полза на ищеца по първоначалния иск
– Б. Н. деловодни разноски в размер на 400лв., представляваща определено на
осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за
защитата и представителството на Б. М. Н. по предявения насрещен иск
,осъществено от адв. С. Т. ,Плевенски окръжен съд намира ,че в тази си част
обжалваното решение на РС-Левски е неправилно и следва да бъде
отменено.Тъй като е служебно задължение на съда да следи за допустимостта
на предявените искове ,в т.ч. и за допустимостта на предявените като
насрещни искове от „Изи Финанс“,то е следвало РС-Левски още в началото
при тяхното предявяване и преди да се развие процеса и да се стигне до
постановяване на съдебно решение , да остави без разглеждане тези
„насрещни „ искове като недопустими ,респ. да върне насрещната искова
молба като недопустима и да прекрати производството по тези „насрещни“
искове . Ако това задължение на съда беше своевременно изпълнено ,то
изобщо не би се стигнало до развитие на процеса и до осъществяване на
защита и процесуално представителство на Б. Н. по тези искове от страна на
адв.Т.,т.е. тези разноски не биха били направени . В т.см. причина за тях се
явява и процесуалното поведение на първоинстанционния съд,който не е
преценил своевременно недопустимостта на предявените „насрещни „ искове ,
а ги е приел за съвместно разглеждане по същество в рамките на същия исков
процес ,иницииран с първоначалната искова молба за прогласяване
нищожността на целия договор за кредит. Поради това Плевенски окръжен
съд намира ,че не е следвало да се определя и присъжда в полза на адв.С. Т.
7
отделно адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА и за
защита по насрещния иск,различно от определеното му възнагражадение
също в размер на 400 лв. за защитата по първоначалния допустим иск.
Тъй като ,обаче висящността на производството по отношение на
предявените като „насрещни „ искове се повдига и се поддържа , и пред
въззивната инстанция именно от „Изи Финанс“ ЕООД ,който продължава да
настоява за разглеждането по същество на недопустимите си искове, то
Плевенски окръжен съд намира ,че следва в полза на адв.С. Т. да се присъди
сумата 400 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА
,определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от наредбата за адвокатските
възнаграждения в размер на 400 лв.за осъщественото от него процесуално
представителство и защита на Б. Н. пред въззивната инстанция срещу тези
насрещни искове.
С оглед цената на предявения насрещен иск- 1059,60лв. ,решението на ПлОС
не подлежи на касационно обжалване.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение рег.№ 11 от 16.01.2025г., постановено по гр.д.№ 625/
2024г. на Районен съд-Левски само в частта с която е ОСЪДЕНО на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов, ул. Балша
№ 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. да заплати на адвокат С.
С. Т. – АК Плевен, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ***, с личен № на
адвокат *** сумата от 400 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение
за защита и представителство на Б. М. Н. пред РС-Левски по предявения
насрещен иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 11 от 16.01.2025г., постановено по гр.д.№
625/ 2024г. на Районен съд-Левски в останалата му обжалвана част с която се
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к.
„Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н.
против Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Белене, обл.
Плевен, ул. *** насрещен иск за прогласяване недействителност на отделни
клаузи от договора за предоставяне на кредит № 421619 от 23.01.2023 г.,
сключен между страните, като недопустим.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван
Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. да
заплати на адвокат С. С. Т. – АК Плевен, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул.
***, с личен № на адвокат *** сумата от 400 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение за защита и представителство на Б. М. Н. пред въззивната
инстанция по предявения насрещен иск.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9