Присъда по дело №513/2021 на Районен съд - Казанлък

М О Т И В И към Н О Х Д № 513/21г.

Срещу подсъдимите Д. С. К. и М. И. Б. е повдигнато обвинение по чл.195 ал.1
т.7 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за първия подсъдим и по чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК за втория подсъдим, затова,че в периода от 24.04.20г. до
26.04.20г. в гр. К. в съучастие като извършители са отнели чужда движима
вещ- велосипед марка „Cross“ модел „GRX 7“ на стойност 500 лв. от
владението на В. В. И. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвоят като подс. К. е действал в условията на повторност при
немаловажен случай.
Спрямо подс. Д.К. наказателното производството е прекратено с влязло в
законна сила споразумение за прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 382 ал.3 вр. чл.384а ал.2 от НПК.
В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие
представителя на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък поддържа обвинението и
пледира съдът да признае подс. М.Б. за виновен като му определи наказание
от осем месеца лишаване от свобода изтърпяването на което да бъде
отложено за срок от три години, както и да му се възложат разноските по
делото.
В съдебното заседание подс. М.Б. не се признава за виновен и дава обяснения
за случилото се.
Защитника на подс. Б. в съдебното заседание пледира невиновност и
постановяване на оправдателен съдебен акт. Излага като аргументи,че
обвинението не е доказано.
Съдът като обсъди на основание чл.14 и чл.16 от НПК всички събрани в хода
на производството доказателства установени с доказателствени средства-
показания на свидетели, писмени, експертно заключение и обясненията на
подс. Б. и след като ги прецени поотделно и във съвкупност приема за
установено следното;

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ ;

В периода от 24.04.20г. до 26.04.20г. подс. Б. и св. Д.К. / за него
наказателното производството е прекратено със споразумение/ се срещнали в
гр. К. след което решили да се поразходят.
Двамата се познавали от месец , два .
1

След това на ул.“****“ *** св. Д.К. под предлог,че ще вземе пари от жена,
се качил във входа и от площадката на третия етаж отнел един велосипед
марка „Cross“ модел GRX7 с номер на рама **** на цвят черно синьо и
червено и излязъл пред блока със отнетия велосипед.
През това време подс. Б. стоял извън блока до детска градина.
Велосипеда бил ползван от св. Д. И. която във този период отсъствала от гр.
К..
След това подс. Б. и св.К. със отнетия от св. К. велосипед се отправили към
колодрума в гр. К. .
Веднага след като констатирала кражбата св. И. подала жалба в РУ на МВР К.
като приложила гаранционна карта и снимка на велосипеда.
Междувременно във социалната платформа „Фейсбук“ св.И. качила снимков
материал на отнетия велосипед във личния си профил така и във други
страници .
През месец юли или август св. Д.К. със отнетия велосипед бил във района на
бензиностанцията преди с.Т.
По същото време св. М.П. срещу бензиностанцията работел във овощна
градина като продавал ябълки.
Св.К. отишъл при него с велосипеда. На св. П. му направило впечатление,че
велосипеда е хубав а св. К. няма възможност за него а освен това знаел ,че
краде.
Св.П. го опитал откъде е взел велосипеда при което св. К. му отговорил,че
някакъв човек С. от с.Я. му го е дал.
Св. П. се усъмнил,че някой ще даде такъв скъп велосипед на св.К. накарал го
да слезе от велосипеда след което направил няколко снимки на велосипеда и
ги качил във фейсбук групите “У. на К.“ и във „К. к. и п.“.
Много бързо след това с него се свързала св. И. която разпознала велосипеда
.Изпратила му снимки както и серийния номер на велосипеда и св. П. след
като ги сверил и казал къде се намира велосипеда и кой го управлява.
Казал на св. И., че св. К. живее във местността „****“ в гр. К..
Св. И. отишла до входа на **** и след около 20 минути св. К. дошъл със
велосипеда.
Св.И. му казала,че е колелото е нейно и,че е откраднато но св.К. заявил,че го
купил от човек от с.Я. за сумата от 500 лв..
След като разбрал,че св. И. е уведомила полицията св. К. оставил велосипеда
на земята и избягал.
От експертното заключение на съдебно-оценителна експертиза се
установява,че стойността на отнетата вещ е за сумата от 500 лв..
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. В.И.,
С.П., М.П., К.Ж. и отчасти от показанията на св. Д.К., от експертното
заключение на съдебно оценъчната експертиза , от писмените доказателства-
2

гаранционна карта с касов бон, протокол за очна ставка както и от
обясненията на подс. Б..
При анализа на доказателствения материал се оформят две групи версии от
една страна са обясненията на подс. Б. във които той твърди,че не е участвал
във извършването на кражбата а от друга страна са показанията на св.Д.К. във
които той твърди ,че заедно със него подс. Б. е извършил кражбата на
велосипеда.
Поради това показанията на този свидетел и обясненията на подс. следва да
бъдат подложени на внимателен анализ като се съпоставят както сами по себе
така и със останалия доказателствен материал.
Показанията на св. Д.К. в частта им която той твърди,че двамата със подс.Б.
едновременно са отнели велосипеда съдът не кредитира.
В обясненията си подс.Б. твърди ,че по време на кражбата е бил във
намиращата се наблизо детска градина където е чакал подс. К. който се качил
във входа където живеела пострадалата за да вземе пари от някаква жена.
В тази им част обясненията на подс. Б. се подкрепят и от показанията св.
С.П. във които той твърди“…. Д.К. се е качил като М.Б. стоял близо до
детска градина мисля. Като след което Д.К. е слезнал и двамата са се качили
на велосипеда и са заминали в посока Колодрума…..Б. не призна,че е
участвал в кражбата“.
Обясненията на подс. Б.,че не е извършил кражбата се подкрепят и от
показанията на св. Ж. депозирани в хода на съдебното следствие „..За това
колело знам,че е откраднато от това другото момче - Д..…“
Показанията на св. Д. И. и М.П. не установяват факти и доказателства към
момента на извършване на деянието.
Показанията на тези свидетели са предхождащи и последващи извършеното
деяние.
Единствено в показанията си св. И. твърди,че е познавала подс. Б. от три-
четири години но не знае той дали е знаел тя къде живее .
Подс. Б. и св.К. бяха поставени във очна ставка от съда във която подс. Б.
твърди,че не е участвал във кражбата а св. К. твърди обратното,че е
извършено от двамата.
По цитираните показания на посочените свидетели съдът не кредира
показанията на св. К.,че в условията на едновременно извършителство са
отнели процесния велосипед.
В подкрепя на този извод е и факта,че се след отнемането на велосипеда
същия е ползван единствено от св.К. .
Независимо от факта,че наказателното производство спрямо подс. К. е
приключило със споразумение за прекратяване на наказателното
производство съдът счита,че следва да бъде обсъден и т.нар. според съдебната
практика „оговор“.
3

Разпоредбата на чл.116 от НПК гласи,че обвинението и присъдата не могат
да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Направените
самопризнания на обвиняемия не освобождава съответните органи от
задължението им да събират и други доказателства по делото.
Последователната и непротиворечива съдебна практика също приема,че
оговорът може да се приеме за истина единствено при наличието и на други
доказателства които без съмнение да установяват авторството на деянието и
начина на неговото извършване/ Р-943/20г.- 3-то ВКС, Р-54/97г ВК идр../.
В настоящия случай липсват каквито и да е преки или косвени доказателства
които да подкрепят виновността на подс. Б. .
Следователно оговорът направен от св. К. като подсъдим а впоследствие
поддържан и като свидетел спрямо когото наказателното производството е
било прекратено не кореспондира със никое от останалите доказателства
събрани и проверени в хода на съдебното следствие което дава основание на
съдът да счита,че липсват каквито и да е преки или косвени доказателства
които да подкрепят виновността на подс. Б. .
За престъплението кражба по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК законодателя е
предвидил като изпълнително деяние – отнемане при условията на
едновременно извършителство .
За осъществяването му от обективна страна закона изисква отнемането на
чуждата движими вещ да е без съгласието на собственика или ползвателя и
със намерение противозаконно да бъде своена.
От субективна страна е необходимо това да е извършено със пряк умисъл,
при който деецът да съзнава обществено опасния характер на деянието да
предвижда обществено опасните последици от него и да иска настъпването
им.
Приетата и посочена от съдът фактическа обстановка каквато беше
установена в хода на съдебното следствие сочи, че подс. М.Б. не е
осъществил изпълнителното деяние както от обективна така и от субективна
страна за което по-горе бяха изложени обстойни мотиви. Поради това не
може и да му се търси наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 303 от НПК определя,че присъдата не може да почива на
предположения а съдът признава подс. за виновен когато обвинението е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Изложеното дотук дава основание на съдът да приеме, че подс. М.Б. не е
извършил деяние с което да е осъществил състава на чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 от НК поради което на основание чл. 304 предл.1-во от НПК
следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Направените дотук изводи правят безпредметно обсъждането на въпросите
относно вината, доказателствата във връзка със личността на подс., съдебното
и минало и др., поради което съдът не го прави.
По делото са направени разноски възнаграждение за изготвянето на съдебно-
4

оценъчната експертиза от 58,50лв..
Със споразумението от 06.08.21г. подс. К. е бил осъден да заплати
половината от разноските направени в хода на досъдебното производство от
29,25 лв..
На основание чл. 190 ал.1 от НПК остатъка от направените по делото
разноски в размер от 29,25лв. и разноските от 50 лв. възнаграждение на
експерта за явяване и защита на експертното заключение в съдебното
заседание остават за сметка на държавата.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ ;
5

Номер на акта:	7
Дата:	31 януари 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия:	Тодор Стойков Тодоров

Дело:	20215510200513
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Присъда по дело №513/2021 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите