№ 85
гр. Благоевград, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20221200900262 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „/фирма/“ АД със седалище и адрес на управление гр. К., С, РГ,
индустриален парк К., чрез адв. М. насочена против „фирма“ ООД с ЕИК ,,,,,,,, със седалище
и адрес на управление гр. адрес и с посочена цена на исковата претенция 22 776.42 евро. В
исковата молба се поддържа, че предмета на дейност на ищцовото дружество е производство
и търговия с железни изделия и реализиране на частни и държавни проекти. Дружеството е
в трайни търговски отношения с ответното такова, като по заявки на последното ищецът е
изработвал и доставял на ответника различни стоки, основно железни изделия, които
ответникът е използвал за производство на селскостопанска техника. Така за периода от
15.12.2016 година до 21.07.2017 година ищцовото дружество е продало и доставило на
ответника стоки на обща стойност в размер на 52196.42 евро, за което са издадени и
съответните фактури – 47 броя фактури, за съответните суми по всяка една от тях, подробно
описани и изброени в исковата молба. Описаните в тези фактури стоки са доставяни на
ответника в завода на дружеството-ищец, намиращо се в РГ, като са предавани на изпратен
от дружеството-ответник превозвач. В процесния случай страните са уговорили дължима
цена за всяка доставена стока с уговорката тя да бъде заплатена в срок от 75 дни, считано от
датата на издаване на съответната фактура. Към настоящия момент се поддържа, че
ответникът е заплатил за закупените стоки общо сумата от 29420,00 евро, като с тази сума са
погасени вземанията на ищцовото дружество по фактурите за периода от 15.12.2016 година
до 24.03.2017 година или това са описаните фактури от 1 до 26 в исковата молба. Сочи се, че
вземането по фактура № 6987/31.03.2017 година, посочен в 27 точка от 2 описаните фактури
е погасено частично, като дължимата сума по тази фактура е в размер на 2219,30 евро. В
1
този смисъл се претендира в исковата молба общия размер на неизплатените суми
представляващи продажна цена на доставените на ответника стоки в размер на 22776,42
евро по фактурите за периода от 31.03.2017 до 21.07.2017 година. Твърди се, че са отправяни
множество покани от страна на дружеството- ищец към дружеството[1]ответник, въпреки
които обаче не са заплатени дължимите по тези фактури суми. С оглед на гореизложеното се
отправя и искането до съда да бъде осъдено дружеството фирма с ЕИК ,,,,,,,, със седалище и
адрес на управление гр. адрес представлявано от управителя М.К. да заплати на ищцовото
дружество „/фирма/“ АД със седалище и адрес на управление гр. К., С, РГ, индустриален
парк К. чрез адв. М. сумата от 22776,42 евро с левова равностойност по курса на БНБ
44546,81 лева представляваща незаплатена цена на доставени стоки съгласно издадени
фактури за периода 31.03.2017 г. до 21.07.2017 година , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 година до
окончателното й изплащане. В исковата молба са формулирани доказателствени искания, а
именно за приемане и приобщаване към доказателствения материал на делото на приложени
към молбата писмени доказателства и за допускане на ССчЕ, която да отговори на
посочените в исковата молба въпроси.
В срока за отговор на основание чл. 367 ал 1 от ГПК такъв не е депозиран от дружеството-
ответник, на което книжата са връчени редовно по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Не са
налице факти и обстоятелства, които да се признават или които да не подлежат на доказване
в настоящия процес. Правното основание на предявената искова претенция е по чл. 327 от
ТЗ във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Доказателствената тежест в процеса е съобразно
общия принцип на чл. 154 от ГПК, а именно всяка страна е длъжна да докаже фактите и
обстоятелствата, които поддържа в процеса. Конкретно, в тежест на ищцовото дружество е
да проведе пълно и главно доказване на фактите на които основава претенцията си, а
именно, че е в търговски взаимоотношения с ответното дружество, че е 3 изработвал и
доставял на ответника различни стоки основно железни изделия, за което са издадени
съответните фактури, а както и се дължи доказване, че стойността на доставените стоки
възлизат на размера претендиран с исковата молба. В тежест на ответника е да установи
правно изключващите факти и обстоятелства в процеса или въведени твърдения, че е
заплатил дължимото следва да докаже тези обстоятелства или респ., че не дължи процесната
сума.
В съдебно заседание се явява проц. представител на ищцовото дружество, изразява
становище, че поддържа предявеният иск, като прави искане за постановяване на
неприсъствено решение и присъждане на разноски.
В случая от доказателствата е видно, че между страните са съществували търговски
отношения. Страните са поели насрещни задължения – дружеството – ищец е изработило и
доставило на ответника по предявения иск железни изделия за селскостопанска техника,
което е видно от приложените като доказателства по делото фактури, като доставката е
получена от ответника, без възражения, от която и да е от страните по сделката, а
ответникът се е задължил да плати съответната цена съобразно офермените фактури.
2
Въпреки това, плащане от страна на последния на цялата дължима сума, не се установи в
процесса по делото да е извършвано, а това обуславя интереса на ищеца от предявяване на
настоящия иск, за незаплатената част на дъжимото. Установява се, че за периода от
15.12.2016 година до 21.07.2017 година ищцовото дружество е продало и доставило на
ответника стоки на обща стойност в размер на 52196.42 евро, за което са издадени и
съответните 47 броя фактури. Доколкото обаче има плащане по част от тях общия размер на
неизплатените суми представляващи продажна цена на доставените на ответника стоки се
претендира в размер на 22776,42 евро по фактурите за периода от 31.03.2017г. до 21.07.2017
г.
Следователно предявеният иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на
цената по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, е допустим.
Налице са положителните процесуални предпоставки за възникване в полза на ищеца като
кредитор правото да търси от ответника- длъжник реално изпълнение на насрещното му
договорно задължение и отсъстват процесуални пречки за надлежното му упражняване.
Същевременно от събраните по делото доказателства се прави извод и за основателността на
предявения иск. Безспорно е, че страните са обвързани от договор за търговска продажба на
железни зделия и поетите с него задължения. Представените фактури, свидетелстват за това,
че ищеца е изпълнил задължението си да достави стоките, като ответникът ги е приел без
възражения. Следователно, за ответното дружество е възникнало задължението да заплати
уговорената цена. Същия обаче не доказва в процесса да е заплатил дължимата такава.
Безспорно е, че ищеца предвид разпределената доказателствена тежест с доклада на съда,
доказва релевантните за казуса факти и обстоятелства, а именно - Страните се намират във
валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел определено
задължение, което в последствие не е изпълнил. С оглед приобщения доказателствен
материал ищеца установява, че е извършил работата в срок и съобразно договореното в
необходимото количество и качество.
Ответника нито сочи, нито установява по какъвто и да било начин свое точно количествено
и времево изпълнение на съответното задължение, като в тази връзка не ангажира нито
твърдения, нито пък доказателства за правоизключващи, правопогасяващи и/или
правоунищожаващи обстоятелства относно вземането на ищеца, което се поддържа в
исковата молба и в процеса като цяло.
Освен гореизложеното, съдът намира, че по делото са налице условията за постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 и ал. 2, предл. първо във вр. с чл.
238, ал. 1 от ГПК, а именно: В срока за отговор по реда на чл. 367 от ГПК ответникът не е
представил такъв, като изрично е бил уведомен с нарочно съобщение, връчено му на
25.01.2023 г. за последиците от това, вкл. възможността за постановяването срещу него на
неприсъствено решение - арг. чл.239, ал. 1, т. 1 от ГПК; същият не е изпратил представител
в първото съдебно заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК; исковете са
и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
3
представените писмени доказателства - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. На
ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски за настоящето производство,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 9 605,19 лева - за внесена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от
ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «КОНСТАНТИДИНИС АСКЕР“ ООД с ЕИК ,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление гр. адрес представлявано от управителя М.К. да заплати на ищцовото
дружество „/фирма/“ АД със седалище и адрес на управление гр. К., С, РГ, индустриален
парк К., чрез адв. М. сумата от 22 776,42 евро с левова равностойност по курса на БНБ 44
546,81 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки съгласно издадени
фактури за периода 31.03.2017 г. до 21.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на
9 605,19 лева.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4