Мотиви по н.ч.д. № 4592/2019 г. на Софийски градски
съд, НО, 29 състав
Производството е по реда на чл.
457, ал. 2 – ал. 5 от НПК.
Образувано е въз основа
на предложение от главния прокурор за решаване на
въпросите, свързани с изпълнение на присъда № 2Т 83/18 г. от 23.11.2018
г. на Окръжен съд в гр.
Пилзен, Република Чехия, с която на българския гражданин В.В.С., българин, български гражданин, роден на *** г. в гр. М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, е
наложено наказание от две години лишаване от свобода за престъпление по чл.
173, параграф 1 от Наказателния кодекс на Република Чехия.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа внесеното предложение от главния
прокурор и моли да бъде приета за изпълнение
присъдата, постановена от съдебните власти на Република Чехия. Счита, че са
налице условията за адаптиране –
описаното деяние, извършено от страна на българския гражданин В.В.С., би могло да бъде квалифицирано като престъпление по
НК на Република България, а именно по чл. 198 от НК, доколкото от извършения
грабеж изрично е посочено, че пострадалата не е била наранена и не е имала
причинена телесна повреда, а по
отношение на нея за отнемане на вещите е била употребена сила. Деянието е
наказуемо с лишаване от свобода. Излага доводи, че следва да бъде зачетено
задържането от 4.05.2018 г. до 6.05.2018 г., предварителният арест от 20.09.2018 г. до
10.01.2019 г., както и времето на изтърпяване на присъдата от 11.01.2019 г. до
настоящия момент. Приема, че режимът на изтърпяване на наказанието в България
следва да бъде „строг“.
Защитникът на
българския гражданин пледира, че са налице предпоставките за изтърпяване на остатъка
от постановената присъда от Окръжен съд – Пилзен и потвърдена от Областния съд
на Република Чехия, като бъде зачетено времето, през което С. е бил задържан. По отношение на режима на изтърпяване на
наложеното наказание предоставя на съда, предвид многобройните му осъждания,
въпреки че според присъдата режимът на изтърпяване не е бил строг. Освен това
по делото е приложена и справка относно поведението на подзащитния й за неговия
престой, която е положителна, като е посочено, че той се е адаптирал добре,
спазвал е всички правила и не е създавал никакви конфликти.
Осъденият
български гражданин В.С. поддържа казаното от защитника му. Моля съдът да му
определи общ режим.
Съдът, като разгледа
събраните по делото писмени доказателства
и обсъди доводите на страните,
прие за установено
от фактическа и правна страна следното.
В.В.С.
е българин, български гражданин, роден на *** г. в гр. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, осъждан в Република България 19 пъти, за последен път с влязла в
сила присъда на 8.03.2017 г. на наказание една година лишаване от свобода при
строг първоначален режим на изтърпяване.
С присъда № 2Т 83/18 г. от
23.11.2018 г. на Окръжен съд в гр. Пилзен, Република Чехия, на българския гражданин
В.В.С. е наложено наказание от две години лишаване от
свобода за престъпление по чл. 173, параграф 1 от Наказателния кодекс на
Република Чехия.
В присъдата е посочено, че В.В.С. е осъден за това, че на 24.04.2018 г., около 1:35 ч.,
на улица Папиренска в гр. Пилзен ударил три пъти Х.Д.по главата, хванал
дамската й чанта, издърпал я и побегнал с нея. Чантата била на стойност 100
чешки крони, а в нея имало вещи на обща стойност 270 чешки крони. На
пострадалата не била причинена телесна повреда.
Престъплението било
квалифицирано по Наказателния кодекс на Република Чехия като грабеж по чл. 173,
пар. 1.
Присъдата влязла в сила на
10.01.2019 г., а изпълнението на наказанието започнало на 11.01.2019 г., като
били приспаднати периодите на предварителното
задържане, считано от 9:50 ч. на 4.05.2018 г. до 20:30 ч. на 6.05.2018 г. и от
9:10 ч. на 20.09.2018 г. до 10.01.2019 г.
Фактите по осъждането и тяхната
правна квалификация съдът установи въз основа на приложената присъда№ 2Т 83/18
г. от 23.11.2018 г. на Окръжен съд в гр. Пилзен; извлечение от Наказателния
кодекс на Република Чехия; заповед за изпълнение на наказанието; заповед за
изпълнение на заповед за наказание с интерниране; протокол за предаване на чужденец
от територията на Република Чехия за изтърпяване на остатъка от наказанието в
България; оценка на изпълнението на наказанието лишаване от свобода от Служба
за управление на затворите, Република Чехия; медицински доклад.
Съобразявайки фактите на
осъждането по приложената в превод на български език
присъда на съда в гр. Пилзен,
съдът намира, че
извършеното от българския
гражданин деяние осъществява
състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК – грабеж.
В тази насока съдът съобрази, че
в настоящото производство следва да бъде съблюдавано съответствието на
националното право с правото Европейския съюз, респективно – с Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27
ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода
или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз, доколкото и издаващата съдебния акт, и изпълняващата държава
са държави-членки на Съюза. Това рамково решение от декември 2011 заменя
съответните разпоредби на Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица от
21 март 1983 г. и допълнителния протокол към нея от 18 декември 1997 г. без да
засяга приложението им от страна на държавите-членки и трети държави, както и
временното им прилагане в съответствие с член 28, ал. 5 от същото рамково
решение. Независимо че рамковите решения
съгласно член 34, параграф 2, буква б) ЕС
нямат директен ефект, в съдебната практика на СЕС трайно се
приема, че обвързващото им действие поражда в тежест на националните
органи, и по-специално на съдебните органи,
задължение за съответстващо тълкуване на националното право (решение от 5 септември 2012 г., Lopes Da
Silva Jorge, C‑42/11, EU:C:2012:517, т. 53 и цитираната
в него практика). Следователно, при прилагането
на националното право, националната юрисдикция, която трябва да го
тълкува, е длъжна да го направи,
доколкото е възможно, с оглед на текста
и целта на рамковото решение, за да се
постигне търсеният с него резултат. Това задължение за съответстващо тълкуване на националното
право всъщност е присъщо за системата
на Договора за функционирането на Европейския съюз, като дава възможност
на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност
да осигурят пълната ефективност на правото на
Съюза, когато се произнасят по
споровете, с които са сезирани. На следващо място, следва да се вземе предвид,
че рамковото решение е сладвало да бъде транспонирано в българското право преди
5 декември 2011 г. (чл. 29), поради което от датата на изтичане на срока за
транспонирането му българската юрисдикция е длъжна да спазва принципа на
съответстващо тълкуване (по аналогия решение от 4 юли 2006 г., Adeneler и др.,
C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 115 и 124).
Съобразявайки изискванията за
съответстващо тълкуване, съдът отчете съображение 5 от Рамково решение
2008/909, в което е подчертано, че
сътрудничеството по въпросите от неговия предмет, се основава на особено
взаимно доверие в правните системи на другите държави членки.
В този смисъл настоящият съд в
правомощията му на съд на изпълняваща държава съдебното решение, постановено от
чешката съдебна власт, се изисква точно да съобрази фактите на осъждането, без
никаква интервенция върху тях чрез разширително или стеснително тълкуване, за
да бъде постигнато пълноценното адаптиране на осъждането по българското право,
така че по възможност подследствията от присъдата, постановена в друга държава
членка, да са равностойни на последствията, произтичащи от настоящото
определение.
На следващо място съдът взе
предвид, че престъплението, което е
адекватният български аналог на извършеното от В.С. престъпление,
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, т.е надвишава
срока на наказанието лишаване от свобода, наложен от чешкия съд, поради което
определеното наказание лишаване от свобода в размер на 2 години следва да бъде
изцяло изтърпяно на територията на Република България без да е необходима
негова редукция.
С оглед обремененото
съдебно минало на българския гражданин съдът намира, че са налице основанията
по чл. 57, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
На основание чл. 457, ал. 5 НПК съдът приспадна от
срока на приетото за изпълнение
наказание 2 (две) години лишаване от свобода
и срока на предварителното задържане, считано от 9:50 ч. на 4.05.2018 г. до 20:30 ч. на 6.05.2018 г. и от 9:10 ч. на 20.09.2018 г. до 10.01.2019 г.; срока на изтърпяната част от
наказанието в Република Чехия, считано от 11.01.2019 г. до предаването на
осъдения на Република България, както и срока на задържането в Република България за нуждите на
настоящото производство от предаването на
осъдения на 18.10.2019 г. до влизане на определението
в сила.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови определението си.
Председател:
Членове: 1. 2.