№ 3072
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110151048
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 000 лева, от които 1 000
лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди и 4 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 04.03.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 04.03.2021 г. към 6 часа е слизал от Кремиковския манастир,
в района на кв. К., заедно с приятели. Сочи, че внезапно улично безпризорно куче без марка
на ухото се спуснало и го ухапало по левия крак в областта на подбедрицата, без да бъде
провокирано с действия от страна на ищеца. Твърди, че вследствие на ухапването, дънките,
които носел били разкъсани, като от причинените от кучето рана течало обилно кръв.
Изпитвал силни болки. Веднага след инцидента посетил УМБАЛ Ц.Й., където обработили
раната му и я превързали. Насочен бил към противобесен кабинет, където му поставили
ваксина против тетанус и против бяс, като му била назначена схема, по която да му бъдат
поставен останалите дози. Твърди, че на 10.03.2021 г. посетил кабинет по съдебна медицина,
където д-р Методи Юлиянов Гошев, специалист по съдебна медицина, главен асистент в
Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицинския университет – София, го
прегледал и констатирал следните увреждания: хематом и разкъсно-контузна рана в
областта на лявата подбедрица, като е констатирано, че раните са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В следствие на прегледа, било издадено
съдебномедицинско удостоверение №80.03/2021г. Излага, че вследствие на ухапванията
претърпял силни болки и страдания, изразяващи се в уплах за здравето му, причинени му
били остри болки по време на ухапването и след това при обработка на раната, както и
претърпени болки и страдания по време на поставяне на всяка една от дозите противобясна
ваксина. Получил психическа травма от инцидента – изразяваща се в стрес и неприятни
емоционални преживявани, коти рефлектирали върху начина му на живот. Получил
страхова невроза, като твърди, че постоянно се оглеждал около себе си за кучета, като се
наложила употребата на медикаменти за успокоение. С уточнителна молба от 12.10.2021 г.
твърди, че противоправното поведение на ответника се изразява във бездействието му,
позволявайки на територията на град София да има безпризорни кучета, за които е длъжна
1
да се грижи. Моли за уважаването на иска. Претендира разноски.
Ответникът СО в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че ответникът е изпълните чрез служителите си възложените
му задължения по закон. Оспорва времето, мястото и механизма на инцидента, както и
причинно-следствената връзка между ухапването и получените увреждания. Оспорва
размера на претенцията за имуществени и неимуществени вреди, като счита последвана за
силно завишена. Твърди, че кучето не е безстопанствено. Моли да се отхвърли иска.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД от страна на
ищеца следва да бъдат доказани при условията на главно и пълно доказване следните
кумулативни предпоставки: фактът на нападането му от безстопанствено куче; претърпените
вреди; причинно-следствената връзка между вредите и нападението; че ответникът СО е
имал задължение по отношение на грижата и надзора на безстопанствените кучета на
територията, където е настъпил инцидентът – че същата е административна територия на
СО; претърпените вреди да са непосредствена последица от противоправно бездействие на
служители на ответника/ лица, на които са възложени грижата и надзора на
безстопанствените кучета на процесната територия при и/или по повод на работа. Вината на
конкретните служители/ лица, на които е възложена работата, се предполага на основание
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията в е тежест на ответника.
При така предявения иск в тежест на пострадалия е да докаже, че кучето е
безстопанствено, за да ангажира отговорността на ответника – СО. С оглед възраженията на
ответника, че кучето нападнало ищеца има стопанин, с оглед провеждане на насрещно
доказване, съдът е възложил в тежест на ответника доказването на това обстоятелство.
Следва да се има предвид, че отговорността за чуждо поведение (действия или
бездейдствия) по чл. 49 ЗЗД е също обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря
при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността
на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна – ако той е положил
дължимата грижа обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия.
Такава е отговорността н на общината за вреди от безстопанствени кучета - тя отговаря, ако
нейните служители не са положили дължимата грижа. От факта, че е настъпила вреда не
може да се изведе нито противоправност на поведението на общинските служители, нито
неполагане на дължимата от тях грижа. СО може да опровергае твърденията за
противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона
действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да екскулпира
своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с
дължимата грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени
кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други
възможности на общината.
Видно от представените по делото доказателства, за ищеца са настъпили вреди,
изразяващи се в повърхностна разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица. Съгласно
представеното от ищеца съдебномедицинско удостоверение от специалист по съдебна
медицина, травматичното увреждане може да се получи от действието на твърд тъп предмет
(или предмети) с ограничени контактуващи повърхности, каквито характеристики има и
кучешкото съзъбие и раната би могла да се получи от ухапване.
Действително по делото се установява, че ищецът е бил ухапан от куче, това се
установява и от разпита на свидетел-очевидец, вследствие на което за него са настъпили
вреди, изразяващи се в повърхностна разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица.
От ангажираните по делото доказателства обаче, не може да се направи обосновано
предположение, че кучето, ухапало ищеца е безстопанствено. За това обстоятелство ищецът
не ангажира годни доказателства. От разпит на свидетеля Димитров се установява, че
кучетата, нападнали ищеца са излезли от дворно място, обградено с ограда, която е била
2
разкъсана, като свидетелят не е видял дали кучетата са имали контролни марки по ушите.
В допълнение на изложеното, следва да се има предвид, че по делото е представена
приетата от СО програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 -
2016 г., Решение на Общински съвет от 2018г., с което е продължено изпълнението на
програмата, както и справки за дейността на ОП "Екоравновесие" за период 2013 г. – 2021 г.
преди приемането и в изпълнение на програмата, които не са оспорени.
По делото е установено, че ищецът е ухапан от куче, което е причинило разкъсна
рана в областта на лявата подбедрица и ищецът е бил надлежно лекуван, като е изтърпял
всички страдания при инцидента и след това при лечението на настъпилите увреждания.
Инцидентът обаче е настъпил въпреки предприетите от общината мерки в изпълнение на
приетата програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 - 2016 г.
продължена с Решение на ОС от 2018г., в изпълнение на която само през първите пет
месеца от календарната 2021 г. ОП "Екоравновесие" е заловило 1 763 кучета , от които 1 178
са кастрирани, като само 724 от тях са върнати в местообитанието им, тъй като не им е
намерен стопанин. През 2020 г. общинското предприятие е заловило 3 450 кучета, от които 2
336 са кастрирани, като само 1 499 от тях са върнати в местообитанието им, тъй като не им е
намерен стопанин. Не е установено по несъмнен начин, че кучето, което е ухапало ищеца е
било безстопанствено. За установяването на това обстоятелство не е необходимо да
съществува свидетел на инцидента, който е разпознал кучето, знае начина му на живот и
може да възпроизведе всички факти от които маже да се направи обосновано заключение
за безстопанствения му характер. Това може да бъде установено и чрез косвени
доказателства: за местообитанието на безстопанствени кучета с агресивно поведение, за
подаването на сигнали до общината за такива местообитания и за предприетите или
непредприетите мерки, включително и залавяне на кучето по описание от ищцата.
Последното обстоятелство, ако е установено, има значение и за преценката на адекватността
и на ефективността на предприетите мерки от общината.
Видно от изложеното ответникът не отговаря за причинената вреда на ищеца, тъй
като по делото не е установено тя да е предизвикана от ухапване от безстопанствено куче,
но дори кучето да е било безстопанствено, служителите на общината не са бездействали
противоправно. За три години и пет месеца (2018 г. – м. 5.2021г.) след удължаването на
програмата общинското предприятие с решение на ОС, общинското предприятие е заловило
12 208 кучета, от които 1 682 са умъртвени (евтаназирани) или са умрели в приюта или във
ветеринарните клиники, в които са били настанени, а само 6 702 са кастрирани,
ваксинирани, обезпаразитени, маркирани и върнати в местообитанието им, тъй като не им е
намерен стопанин.
С оглед на тези съображения и без да обсъжда останалите предпоставки за
основателността на предявените искове, съдът намира, че същите се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените от него съдебни разноски в размер на 5 лева за
издаване на съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. К. СТ. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез адв.
С.Г.-Н., със съдебен адрес: /адрес/ срещу СО, с адрес: /адрес/, искове по чл. 49, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на 4 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
нападение от безстопанствено куче на 04.03.2021 г. в гр. София, в района на кв. „К.“, както
и за заплащане на 1 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото
нападение, представляващи разходи във връзка с възстановяването от получените при
нападението увреждания, като неоснователни.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ИВ. К. СТ. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да
заплати на СО, с адрес: /адрес/, сумата 5 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4