№ 25
гр. Смолян, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Стр.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225400600048 по описа за 2022 година
Производството е по реда глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. E.В., защитник на
подсъдимия КР. СТ. К. от гр. Неделино, обл. Смолян срещу Присъда №
2/01.03.2022г., постановена по НОХД № 39/2021г. по описа на Районен съд
Златоград, с която подсъдимият е признат за виновен и на осн. чл.129, ал.1
във вр. ал.2 и чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението
на наказанието, с изпитателен срок от четири години.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, като е постановена в нарушение на закона
и при допуснати процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно
несправедливо. Присъдата почива на предположения и по делото не са
събрани годни доказателства, които да доведат до осъдителна присъда. От
експертните доказателства не се установява счупването на три ребра, т.е. не е
установена телесната повреда. Не е установен механизма на причиняване на
телесното увреждане. Освен това, наложеното наказание не съответства на
тежестта на извършеното престъпление, а така също и на личността на
подсъдимия.
Иска се отмяна на присъдата, като съдът постанови нова присъда, с
която да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по повдигнатото
1
му обвинение по чл.129, ал.1 във вр. ал.2 от НК. Направено е и алтернативно
искане делото да се върне за ново разглеждане, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Пред съда представителя на Окръжна прокуратура излага становище,
че жалбата е неоснователна, като счита, че присъдата е обоснована и
законосъобразна, а наложеното наказание справедливо. Съдът е обсъдил
всички доказателства и обосновано е изложил изводи защо приема, че именно
подсъдимия е автор на деянието. Изяснен е механизма на причиняване на
телесните повреда. Установен е и вида на телесната повреда. Намира, че в
хода на съдебното производство не е допуснато съществено процесуално
нарушение. Предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.
Подсъдимият К.К. се явява лично и със защитника си адв. E.В..
Поддържат жалбата и молят съдът да я уважи по изложените в нея
съображения.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на
страните изразено в с.з. и след като обсъди приобщените доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С Присъда № 2/01.03.2022г., постановена по НОХД № 39/2021г. по
описа на Районен съд Златоград, подсъдимият КР. СТ. К., е признат за
виновен в това, че на 26.09.2019 г., около 20,00 ч., в гр. Неделино, обл.
Смолян, на ул. „Средна гора“, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на гръдния кош, причинил на З.Г.С. от гр. Неделино средна телесна
повреда, изразяваща се в счупването на три последователни ребра – девето,
десето и единадесето вдясно, което е довело до трайно затрудняване на
движението на снагата за повече от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 1
във вр. с ал. 2 НК, поради което и на основание чл. чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2
НК, вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година и шест месеца.
На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири години.
КР. СТ. К. е осъден да заплати на ОДМВР - Смолян, сумата 366,00
лева – разноски по делото за съдебно-медицинска експертиза и в полза на РС
- Златоград, разноски за вещо лице в размер на 850,00 лева.
Въззивния съд прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2019 г. З.С. А.Д. и Р.К.. били седнали на пейка в гр.
Неделино на ул. „Средна гора“ № 1, като в непосредствена близост до
пейката се намира хранителен магазин, собственост на свидетелката К.С..
Тримата употребявали алкохол и си говорели. Пред магазина дошъл и
подсъдимият К.К., който с пристигането си още бил ядосан и започнал да
отправя обидни думи към пострадалия З.С.. Подсъдимият обиждал З.С.
защото последният бил влезнал в болницата в гр. Неделино, при личния си
лекар д-р С. където бил и брата на подсъдимия, а именно Б. К.. Когато З.С.
2
влезнал при личния лекар Б. К. бил гол до кръста и се почувствал неудобно.
З.С. обидил Б. К., като заявил на доктора че „такова животно и той лекува“.
К.К. казал на З.С. че ако е бил на мястото на брат си щял да го пребие и да го
изхвърли навън. Подсъдимият казал на пострадалия С. че е снимал майка му
гола и ще я пусне в интернет. По делото се установява, че майката на З.С. е
психично болна и понякога излиза на двора и се съблича.
Подсъдимият първо се заяждал с останалите посетители, но се
отказал да се занимава с тях и се отправил директно към З.С.. Отишъл до него
бутнал го по гърдите и последният паднал по гръб на земята, като главата му
била под пейката. След бутането, К.К. скочил с коленете върху гърдите на
пострадалият С. след което започнал да му нанася удари с коленете и с
юмруци по гръдния кош. Опитал се да му бръкне с пръстите си и в очите. В
един момент подсъдимият бил седнал върху корема на пострадалия С. като по
този начин с коленете го мачкал по корема и по гърдите. Свидетелите А.Д. и
Р.К.. станали и хванали подсъдимия, за да не бие повече З.С. и забелязали, че
на подсъдимият му тече кръв от носа, но не разбрали, каква е причината за
това.
В хода на съдебното следствие пред районния съд бил извършен
оглед на място от състава на съда. По време на огледа пострадалия С. е
заявил, че големия удар дошъл когато подсъдимия паднал върху него с
коленете. Паднал със сила върху З. с коленете. Пострадалият получил удари
от подсъдимия с ръце, по гърдите и шията. И в първоначалните си показания
в съдебно заседание на 07.07.2021 г. пострадалият посочва, че когато
подсъдимият бил върху него е усетил болка отдясно в ребрата.
По делото са назначени и изпълнени СМЕ от д-р Т.Д.
От заключенията на вещото лице се установява, че при инцидента на
26.09.2019 г. на З.Г.С. е причинено счупване на девето, десето и единадесето
ребро вдясно. Счупването е причинено при процес на въздействие на
травмиращия предмет върху тялото на човека. В случая травматичните
увреждания на С. са причинени от действието на твърд, тъп предмет. Вещото
лице е изготвило експертизата и на базата на медицинските документи
приложени по ДП, които са описани в самото заключение на ДП. Счупването
на три последователни ребра девето, десето и единадесето в дясно е
причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни
по смисъла на чл. 129 от НК. Тези травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента на 26.09.2019г. при който е
пострадал З.С..
По делото са приложени медицински документи, а именно: епикриза
от хирургично отделение от 27.09.2019г., на З.Г.С., изготвена от д-р В. Х.. В
епикризата е описан ход на заболяването, а именно че пациентът постъпва в
отделението със силни болни в дясната гръдна половина. Диша трудно.
Кашля нарядко. След провеждане на изследвания и лечение пациентът се
повлиял добре. В тази епикриза е описан статус както следва: „В дясната
3
половина на гръдния кош се виждат лек оток и точковидно кръвонасядане,
силно болезнено при палпация на ниво девето, десето и единадесето“.
Приложен е по делото резултат от образно изследване от 27.09.2019 г. от д-р
Е.Л., в което изследване е посочено, че е извършена рентгенография на
гръден кош и бял дроб и е посочено, че са налице фрактури на девето, десето
и единадесето ребро по предна аксиларна линия в дясно. Белодробен
паренхим и плеврални пространства без усложнения. Приложен е и резултат
от образно изследване от 30.09.2019 г. отново от д-р Е.Л., в което е
отбелязано че е контролна пулмография и касае съС.ие след фрактури на
девето, десето и единадесето ребро в дясно без паренхимни и плеврални
усложнения.
В съдебно заседание на 07.07.2021 г., при изслушването му, вещото
лице Д. пояснява, че не може да се различи прясно счупване от счупване
преди три-четири години. Прясното счупване има характерни линии на
счупване, които се виждат. Когато започне да се възстановява счупване около
мястото започва натрупване на така наречения „калус“. Този „калус“ се вижда
на рентгенова снимка и в рамките на няколко месеца изчезва. Няколко месеца
след счупването реброто зараства напълно и калусът изчезва. Счупването
може да се види само на ЯМР. Ако счупването е през 2016 г., (евентуално при
падането на строителния обект в София от пострадалия) т.е. то е старо. На
рентгеновата снимка малко след инцидента през 2019 г. това счупване не
трябва да се види. Вещото лице посочва, че ако реброто е с много силно
разместване е възможно да има неправилно зарастване и разминаване на
фрагменти, които би следвало да се видят, но такива не са описани.
Вещото лице Д. е извършил и допълнителна експертиза, по която дава
заключение, че по време и начин е напълно възможно травматичните
увреждания на З.С. да са получени така, както е отразено в представените по
делото материали, т.е. удар при падане с последващо притискане към земята,
който механизъм е описан от пострадалия. В съдебно заседание експертът
уточнява, че счупване на ребра може да се получи и при падане. Най-общият
механизъм е при удар или притискане с твърд, тъп предмет. По-малко
вероятно е да стане при удари с юмрук. Основният фактор за счупването е
силата на удара.
От осмо до единадесето ребро краищата на същите са сраснали към
гръдната кост в хрущялна връзка, която оформя дъга. Дванадесетото ребро
винаги е плаващо. Ребрената дъга е много еластична и се изисква достатъчно
натиск или удар, за да се счупят тези ребра. В случая счупването е на средата
на мишничната линия, т.е. отстрани. Ако има притискане с коленете отпред
по гърдите ще се счупи ребро не под коленете, а точно там, където е огънато
(отстрани под мишницата). При притискане ако се получи счупване върхът на
триъгълния фрагмент на счупването ще бъде навън, ако е счупване от удар с
твърд тъп предмет, тогава фрагментите ще са насочени навътре и върха ни
триъгълника ще е навътре.
4
На вещото лице е поставена втора допълнителна задача и той е
изготвил второ допълнително заключение. В това заключение вещото лице
сочи, че от предоставените материали не се установяват размествания. Не
може да се изключи индиректния механизъм, че травмите са причинени при
падане на тротоарната настилка и евентуално скачане (мачкане) в областта на
гърдите и корема. Но вещото лице с категоричност не може да посочи, кой от
двата механизма е по-вероятен. В съдебно заседание на 01.03.2022г. вещото
лице отново сочи, че механизма на извършване на деянието съвпада с
обяснения механизъм с предишните експертизи и предходни заседания. От
предоставената рентгенография не може да се направи извод, дали
счупването и ъгълът му сочат навън или навътре. Според вещото лице при
скачане с колене върху гърдите е възможно да се счупят тези ребра, удар с
юмрук не е достатъчно силен за да счупи ребра. За счупването трябва
достатъчно сила. Според вещото лице счупването не е от стария инцидент на
С. затова по-вероятен е този механизъм от скачането с коленете.
Ако има действие от твърд, тъп предмет с изразен ръб ще има
охлузвания дори и през дрехите. Вещото лице сочи, че е имало промени на
тъканите на десето, единадесето и дванадесето ребро, като и от там се прави
извода за счупването. Извода за счупването, направен от лекарите в
болницата се прави и от „клиничната картина“, т.е. това което съобщава
пострадалия и се установява и при палпация в тази област. На мястото на
счупването пострадалият изпитва голяма болка. Вещото лице Д. сочи, че
извода за счупването идва от медицинската документация, а тя се подкрепя и
от дисковете, които той е прегледал.
Въззивния съд прие, че гореописаната фактическа обстановка, която е
установена и от районния съд, се установява от показанията на разпитаните
по делото свидетели З.С. С. С. Р.К.., А.Д., Б. К. и Д.С.. Обосновано и
законосъобразно районния съд е дал вяра на техните показания, тъй като не са
противоречиви и образуват една логическа цялост. Показанията на
свидетелите З.С. Р.К.. и А.Д. относно механизма на причиняване на телесните
увреждания кореспондират с основното и допълнителните заключения на
вещото лице д-р Д. по изпълнените от него СМЕ, както и с медицинските
документи.
Съдът намира, че показанията на свидетелката К.С. нямат
доказателствена стойност, тъй като не установява конкретни обстоятелства
във връзка с инцидента, освен това, че тя е собственик на магазина, пред
който е осъществено деянието и че свидетелите се събират там.
Въззивният съд счита, че не следва да се ценят обясненията на
подсъдимия, тъй като противоречат на останалите доказателства. Нито един
свидетел не сочи пострадали или някой друг да е нанесъл побой на
подсъдимия.
Настоящият съдебен състав също приема заключенията на вещото
лице като обективни, компетентни и пълни.
5
Неоснователни са възраженията на подсъдимия и неговия защитник,
че присъдата почива на предположения, тъй като направените правни изводи
от районния съд почиват изцяло на доказателствения материал. Това, че на
дисковете от рентгенографиите на гръден кош и бял дроб, вещото лице е
посочило че не се вижда счупването и на трите ребра, не означава, че
събраните доказателства са негодни. Вещото лице изрично е посочило, че
извода за счупването, направен от лекарите в болницата се прави и от
„клиничната картина“, т.е. това което съобщава пострадалия и се установява
и при палпация в тази област. На мястото на счупването пострадалият
изпитвал голяма болка. Имало промени на тъканите на десето, единадесето и
дванадесето ребро, като и от там се прави извода за счупването. В
приложената Епикриза от хирургично отделение от 27.09.2019г., на З.Г.С.,
изготвена от д-р В. Х. е описано, че пациентът постъпва в отделението със
силни болни в дясната гръдна половина. Диша трудно.. В тази епикриза е
описан статуса на пациента: „В дясната половина на гръдния кош се виждат
лек оток и точковидно кръвонасядане, силно болезнено при палпация на ниво
девето, десето и единадесето“.
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира,
че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че от обективна и
субективна страна подсъдимият К.К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 от НК, като на 26.09.2019 г., около
20,00 ч., в гр. Неделино, обл. Смолян, на ул. „Средна гора“, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на гръдния кош, причинил на З.Г.С. от гр.
Неделино, средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на три
последователни ребра – девето, десето и единадесето вдясно, което е довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни.
Авторството на деянието е установен по безспорен начин от
свидетелските показания на пострадалия С. и Р.К.., А.Д., които са били
очевидци на деянието, а свидетелят С. С. е бил очевидец на заканата
отправена от подсъдимия, че ще публикува голи снимки на майка им в
интернет, но по-късно е разбрал, че подсъдимия е бил брат му З. С.
Установен е и механизма на причиняване на телесната повреда, като
вещото лице сочи, че счупването на ребрата е станала при скачането върху
пострадалия, като самият пострадал съобщава, че големият удар е бил, когато
подсъдимият е паднал върху него с коленете.
Обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че на
пострадалия З.С. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК, тъй като му е причинено трайно затрудняване на движението на снагата
за повече от 30 дни.
В Постановление № 3 /27.09.1979 г. на пленума на ВС се приема, че е
налице трайно затруднение на движението на снагата при счупване на три
или повече ребра без разместване на фрагментите От заключенията на вещото
лице изготвило СМ експертизи се установява по безспорен начин, че на
6
пострадалия З.С. е причинено счупване на три последователни ребра - девето,
десето и единадесето, в дясната гръдна половина. Съгласно основното и
допълнителното заключение на вещото лице Д., счупването на три
последователни ребра девето, десето и единадесето, в дясно е причинило
трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни.
Обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че е налице
една средна телесна повреда, тъй като съгласно т.18 от Постановление №
3/27.09.1979 г. на Пленум на ВС, когато с едно деяние деецът причини на едно
лице еднакви по характер телесни увреждания, се касае до причиняването на
една повреда. Наличието на няколко еднакви увреждания е от значение за
наказанието, но не и за квалификация на деянието.
Деянието е извършено от субективна страна при пряк умисъл, тъй
като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване.
Обществената опасност на дееца не е висока, тъй като не е осъждан.
Обществената опасност на деянието е завишена, тъй като обект на
посегателство е здравето на пострадалия.
Правилно районния съд е приел, че са налице отегчаващи вината
обстоятелства, а именно, че на пострадалия са нанесени три увреждания
/счупване на три ребра/ и недобрите характеристични данни на подсъдимия.
Неправилно съдът не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство чистото
съдебно минало на дееца.
Въззивния съд, като взе предвид обществената опасност на деянието
и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, намира,
че обосновано на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“
към минимума, предвиден от закона за деяние от този род.
Настоящият съдебен състав също намира, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, не е необходимо наказанието „лишаване
от свобода“ да бъде изтърпяно реално. Законосъобразно съдът е отложил
изпълнението на наказанието, тъй като са налице всички предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Съдът намира за неоснователно възражението, че наложеното
наказание е явно несправедливо, тъй като същото е съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца, както и с отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства.
По гореизложените съображения съдът намира въззивната жалба за
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При цялостната проверка на присъдата, въззивния съд не установи
наличието на нарушения, които да обосновават нейното изменение или
отмяна и с оглед това, че жалбата е неоснователна, ще следва същата да бъде
потвърдена, като обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Смолянският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2/01.03.2022г., постановена по НОХД
№ 39/2021г. по описа на Районен съд Златоград.
Решението е окончателно.
Писмено да се съобщи на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8