Решение по дело №2973/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 31 октомври 2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 17.10.2019 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 2973 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д.Н. К. с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетния Н.В.К. с ЕГН **********,***, срещу В.К.К. с ЕГН ********** ***, с която е предявен осъдителен иск по чл. 150 от СК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплаща на детето Н.В.К., чрез неговата майка и законен представител Д.Н. К., месечна издръжка в размер на 150,00 лева, вместо издръжката в размер на 130,00 лв. месечно, определена с влязлото в сила решение № 462 от 28.07.2016 г. по гр. дело № 1867/2016 г. на Врачански районен съд, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019 г. до настъпването на обстоятелства, които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че детето Н.В.К. е родено от брака между страните, който е прекратен с развод през 2013 г. и че упражняването на родителските права над Н.е предоставено на майката, като с горепосоченото решение по гр. дело № 1867/2016 г. на Врачански районен съд ответникът е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 130,00 лв. Поддържа се, че нуждите на детето са нараснали, поради по-голямата му възраст и повишените му образователни и други потребности, както и че доходите на майката не й позволяват да осигури цялата необходима на детето издръжка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ответникът В.К.К. не е подал писмен отговор и не е взел становище по иска, като в съдебно заседание ответникът се яви лично и изрази становище, че е съгласен да плаща 150,00 лв. месечна издръжка за детето си Никола, но не и лихви за забава върху издръжката.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

След извършена служебна справка съдът установи, че с решение № 582 от 25.06.2013 г. по гр. дело № 1377/2013 г. Врачанският районен съд е прекратил гражданския брак между Д.Н. и В.К., предоставил е родителските права над роденото от брака дете Н.на майката и е осъдил бащата да заплаща на детето, чрез майката, месечна издръжка в размер на 80,00 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

С решение № 462 от 28.07.2016 г. по гр. дело № 1867/2015 г. е изменен размера на горепосочената издръжка от 80,00 лв. на 130,00 лв., считано от 28.04.2016 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1572 от 28.11.2007 г. на Столична община, район „Триадица“, детето Н.В.К. е родено на *** г. от майка Д.Н. К. и баща В.К.К..

От представеното удостоверение № С-81/22.07.2019 г., издадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца се установява, че в периода месец юли 2018 г. – месец юни 2019 г. включително майката Д.Н. е получила брутни доходи от трудови правоотношения в размер на 9623,92 лв., както и обезщетения за неработоспособност в размер на 150,21 лв.

Видно от удостоверение на Националната агенция по приходите (л. 18-20 от делото), ответникът В.К. има регистриран основен трудов договор с работодател „Чех Пласт Монтажи“ ООД гр. Враца с уговорено месечно трудово възнаграждение в брутен размер на 590 лв., както и допълнителен трудов договор със същия работодател с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 30 лв.

В проведеното на 17.10.2019 г. съдебно заседание ответникът даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, в които заяви, че работи на минимална работна заплата и живее в жилище, което не е негова собственост, но за което не заплаща наем. Ответникът поддържа, че не е давал издръжка за детето си Никола, тъй като първоначално е имал забрана да го вижда, а после е ходил с приятели да го види, но срещите не са се осъществили.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н.И.– без дела и родство със страните, която дава показания, че детето Н.живее само с майка си, която полага грижите за него, подпомогната от своите родители. На свидетелката не е известно ответника да помага парично за отглеждането на детето. По нейни преки и непосредствени наблюдения ответникът не се интересува от Н.и не го търси, от което детето много страда и дори се е наложило да посещава психолог за справяне с този емоционален проблем. Н.посещава извънкласни занятия, за които майката плаща около 200,00 лв. месечно. Майката се стреми да задоволява всички потребности на Никола, но нейните доходи, дори с подкрепата на родителите й, не са достатъчни за това.

Съдът възприема изцяло показанията на свидетелката Н.И.като добросъвестно дадени и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

По делото не се твърди и не се сочат доказателства ответникът В.К. да има други непълнолетни деца освен Н.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай от ищцата се твърди наличие на първата алтернатива.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на устните състезания минималната работна заплата за страната е в размер на 560,00 лв., т.е. нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 140,00 лв.

Нуждите на ненавършилото пълнолетие дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.

Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди.

От датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето С.Ц.в размер на 130,00 лева месечно по гр. дело № 1867/2015 г. на Врачански окръжен съд до датата на предявяване на исковата молба е изминал период от време от повече от три години. През този период са се променили социално-икономическите условия в страната поради протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От събраните по делото доказателства се установи, че детето Н.К. вече е на почти 12 години, в края на основното си образование, поради което съдът счита, че същият има завишени потребности за храна, облекло, учебни помагала, спортни и културни потребности. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното присъждане на издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.

Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.

Предвид тези съображения и с оглед представените по делото доказателства, при съобразяване със законовите елементи за определяне на размера на издръжката, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК, и като съобрази факта, че преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка Д.Н., съдът приема, че за задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна сума от 350,00 лв., от които бащата В.К. би следвало да заплаща сумата от 250,00 лв., като разликата до определения общ размер се поеме от майката.

По делото се установи, че ответникът В.К. реализира доходи от трудово правоотношение в размер, който е малко по-висок от текущия размер на минималната работна заплата (месечно възнаграждение 590,00 лв. по основен трудов договор и месечно възнаграждение по допълнителен трудов договор 30,00 лв.), като по делото липсват данни да реализира доходи от други източници.

Съобразявайки доходите на ответника и обстоятелството, че същите все пак надвишават размера на минималната работна заплата с около 60,00 лв., съдът намира, че претендираният размер на издръжката 150,00 лв., който е само с 10,00 лв. по-висок от законоустановения минимум съответства на възможностите на задълженото лице, поради което искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Присъждането на законната лихва върху просрочените месечни вноски за издръжката е законна последица от уважаване на иска, поради което направеното от Д.Н. искане в тази насока е основателно и следва да бъде уважено.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Ответникът В.К. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 50,00 лв.-държавна такса върху увеличения размер на издръжката в минималния размер, предвиден в тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

По разноските:

На пълномощника на ищцата адв. К.К., с оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се дължи сумата 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

За ответника не възниква право на разноски.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената с влязлото в сила съдебно решение № 462 от 28.07.2016 г., постановено по гр. дело № 1867/2015 г. на Врачански районен съд, месечна издръжка, която В.К.К. с ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на детето Н.В.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Н. К. с ЕГН **********,***, като я увеличава от 130,00 лева на 150,00 лева (сто и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата В.К.К. с ЕГН ********** ***  да заплати на адв. К.К.К. ***, с адрес на упражняване на дейността гр. Враца, *******сумата от 300,00 лева-адвокатски хонорар по гр. дело № 2973/2019 г.

  ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от В.К.К. с ЕГН ********** *** полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд държавна такса върху тригодишните платежи на увеличената издръжка в размер на 50,00 лева.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Врачански окръжен съд.                                                                                                     

 

                                                           Районен съдия: