№ 28
гр. Айтос, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100712 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашно
насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от Н. С. Л. за издаване на заповед за защита по чл.
15, ал. 8 ЗЗДН срещу бившия й съпруг С. С. Р..
В молбата се твърди, че на 25.08.2024 г. около 11:00 ч. в дома на
родителите на молителката в *** дошъл бившият й съпруг във видимо
нетрезво състояние. Поискал й пари, но тя не му дала. Дошъл отново в 13:30
ч., както и в 17:30 ч. При последното посещение влязъл в къщата на
родителите на молителката и започнал да я удря с юмруци в задната част на
главата. Ударил я около 8-10 пъти, докато тя си предпазвала главата с ръце.
Паднала на земята и загубила съзнание за около 2-3 минути. Като се събудила,
в къщата бил кметът на селото, който бил извикан от дъщерята на
молителката. Иска се ответникът да бъде задължен да се въздържа от домашно
насилие; да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище в ***; да му
бъде забранено да приближава жилището, в което живее молителката в ***,
местоработата й, местата й за социални контакти и отдих; да му бъде
забранено да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма; да
посещава специализирани програми за извършители на насилие.
Ответникът счита, че молителката злоупотребява с правото си да подаде
молба за защита от домашно насилие. Сочи се, че вече е подавала молба за
друг случай, но я е оттеглила. Освен това според ответника е съмнително, че
от 2009 г. молителката не е упражнила правото си да го отстрани от семейното
1
жилище по силата на бракоразводното решение, с което й е предоставено
ползването на това жилище. Молбата за защита от домашно насилие била
писана от полицаите, а молителката само се подписала под нея, което я
опорочавало. Иска се от съда да отхвърли молбата.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата за домашно насилие е подадена на 29.08.2024 г., а твърденият
акт на домашно насилие е от 25.08.2024 г., т.е. спазен е тримесечният
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Видно от приетото като доказателство бракоразводно решение от
23.08.2019 г. (л. 39 от делото), молителката и ответникът са бивши съпрузи.
Законът предвижда, че в дефиницията за домашно насилие се включва и
такова, извършено от бивш съпруг (чл. 3, т. 1 и 4 ЗЗДН).
На 29.08.2024 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита № 24, с която
е задължил ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо
молителката и му е забранил да я приближава на разстояние по-малко от 100
метра, жилището й в ***, местоработата й, местата й за социални контакти и
отдих.
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че молбата за защита от
домашно насилие е попълнена от полицай, а молителката само се е подписала
отдолу. По този начин молителката е приела, че този текст е израз на нейната
воля, което тя не оспорва.
Нужно е да се посочи, че молбата за домашно насилие е подадена само от
Н. С. Л., а не от името на децата на страните. Направеното изявление в
устните състезания от страна на процесуалния представител на молителката,
че иска да бъде наложена забрана за приближаване на децата, не следва да
бъде взето предвид. Съдът не дължи произнасяне по това искане, доколкото то
е направено за пръв път по време на устните състезания.
По въпроса дали е извършено домашно насилие:
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършено домашно
насилие спрямо молителката на 25.08.2024 г. Декларацията се ползва с
доказателствена сила, ако не бъде опровергана от ответника.
По делото е приета епикриза от 28.08.2024 г., издадена от Клиниката по
неврохирургия към Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и
мозък“ ЕАД (л. 6 от делото). При преглед от лекар е установено, че
молителката има мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма.
Описано е, че пациентката се оплаква от главоболие и гадене, след като е била
ударена с юмрук многократно в главата и е изгубила съзнание.
Разпитан е и свидетелят М. А. – кмет на ***. Молителката му се обадила
2
към 5:30-6:30 вечерта и му казала, че ответникът е влязъл и я е ударил.
Впоследствие свидетелят се поправя, че му се е обадил ходжата, а не
молителката. Свидетелят отишъл до къщата на родителите на молителката и я
заварил седнала на леглото. Тя се държала за главата и споделила, че я боли
главата и гърдите. Молителката се обадила на телефон 112. Съдът счита, че
показанията на свидетеля опровергават декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че
при събуждането на молителката от припадъка й кметът вече е бил
пристигнал в къщата. Въпреки това показанията съответстват на
горепосочената епикриза и твърденията на молителката, че са й нанесени
удари в главата.
По делото е разпитан и свидетелят А. М. – ходжата в селото. Свидетелят
не си спомня точната дата, но след 17:00 ч. дъщерята на молителката – Н.,
дошла и помолила свидетеля да дойде у тях, защото баща й е ударил майка й.
Свидетелят се обадил на кмета. Отишъл при молителката и я заварил на
земята в съзнание. Тя се държала за врата. Казала на свидетеля, че ответникът
я е ударил по врата. След това молителката се обадила на полицията.
Показанията на свидетеля М. потвърждават изнесеното като окончателен
отговор от свидетеля А., че му се е обадил кметът, а не молителката.
Показанията на свидетеля М. също опровергават декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН само в частта, че при събуждането на молителката от припадъка й
кметът вече е бил пристигнал в къщата. В останалата част тези показания
кореспондират с представената епикриза.
По делото не се спори, че молителката се е обадила на телефон 112.
Въпреки това е изискана информация от Дирекция „Национална система 112“
към Министерството на вътрешните работи, от която се установява, че
действително е направено обаждаме на 25.08.2024 г. в 18:12 ч.
По делото са приложени две приключили дела за защита от домашно
насилие между страните. Първото е гр. д. № 445/2019 г. по описа на Районен
съд – Айтос, по което е установено, че ответникът е извършил домашно
насилие на 11.05.2019 г. в дома на бащата на молителката в ***, като
предизвикал скандал, влязъл в къщата без разрешение, крещял, че ще запали
семейното жилище, ако тя или баща й влезе в него, като това се случило в
присъствието на детето им Н..
Второто дело е гр. д. № 18/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос, по
което молителката е твърдяла, че на 24.12.2023 г. ответникът се прибрал
вкъщи във видимо нетрезво състояние, започнал да обижда молителката и да
я псува; заплашил я, че ще убие нея и дъщеря й. Описани са и други сходни
случаи, при които ответникът е отправял обиди и заплахи. Молбата е
оттеглена от молителката преди приключване на делото.
Съдът счита, че наличието на едно приключило дело между страните, по
което е установено, че ответникът е извършил домашно насилие, по-скоро
свидетелства, че молителката не злоупотребява с правото си да подаде молба
за защита от домашно насилие. Предходните провинения, макар и да не
3
доказват, че в настоящия случай е извършено домашно насилие, са индиция,
че ответникът е способен на такова. Освен това С.ят процесуален
представител на ответника е заявил в открито съдебно заседание на 23.10.2024
г., че молбата по гр. д. № 18/2024 г. е оттеглена от молителката „за благото на
децата“ и защото много обича ответника.
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че молителката чак сега –
видно от молба, депозирана до Съдебно-изпълнителната служба при Районен
съд – Айтос (л. 50 от делото), е предприела действия за изпълнение на
бракоразводното решение, в частта, с която й е предоставено ползването на
семейното жилище. Изцяло от усмотрението на носителя на изпълняемото
право зависи кога ще го упражни. Не са представени доказателства, които да
убедят съда, че молителката е подала молба за защита от домашно насилие
само за да отстрани ответника от жилището по-бързо.
В заключение, според съда декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е
опровергана по отношение на физическото насилие. Напротив, налице е както
писмено доказателство – епикризата, така и свидетелски показания – на
разпитаните двама свидетели, в които се съдържат косвени доказателства, че
твърдяното домашно насилие наистина е извършено. Декларацията е оборена
само в частта, касаеща събуждането на молителката след припадъка й. Доказа
се, че молителката вече се е била събудила, когато в дома й е пристигнал
ходжата. След това ходжата се е обадил на кмета. Последният е пристигнал,
когато ходжата вече не е бил в къщата. Съдът счита, че е нормално в състояние
на дълбок емоционален шок молителката да изпитва известни затруднения да
си спомни точната поредност на събитията. При всички положения
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва да се приеме за оборена, защото не
са представени достатъчно данни, от които да се направи извод, че ответникът
не е извършил домашното насилие.
По въпроса какви мерки за защита да бъдат наложени:
Възможните мерки за защита от домашно насилие са изброени в чл. 5, ал.
1 ЗЗДН. За да прецени каква мярка да наложи, съдът е длъжен да вземе
предвид всички факти по делото.
Както вече бе отбелязано, между страните вече е имало дела за защита от
домашно насилие, като едно от тях е завършило с издаване на молба за
защита. Липсват данни за дела по ЗЗДН в други съдилища.
Видно от справката за съдимост (л. 16 от делото), ответникът е осъждан
за това, че е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Видно от приложеното по делото писмо от Районно управление – Айтос
(л. 23 от делото), на името на ответника няма издадени разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване и/или носене на огнестрелни оръжия и
боеприпаси.
4
На основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН съдът извършва оценка на риска по
методика, определена в Правилника за прилагане на Закона за защита от
домашно насилие (ППЗЗДН). Въз основа на въпросите в Приложение № 5 от
ППЗЗДН съдът установи, че няма доказателства, от които да се направи извод,
че отговорът на някой от тях е положителен. Поради това съдът счита, че
процесният случай попада в графата „от 0 до 10 точки“. Според методиката
това означава, че не са идентифицирани рискови фактори, които да сочат
вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице. Налични са данни за
лека форма на насилие, което може да бъде на вербално или емоционално
ниво. Пострадалото лице има ресурси да се справи с насилието.
Съдът намира, че следва да се отчете като отегчаващо мерките
обстоятелство фактът, че молителят вече веднъж е бил ограничаван по реда на
ЗЗДН и не е променил поведението си.
Въз основа на изложеното съдът намира, че спрямо ответника следва да
се приложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗЗДН: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,
определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда; забрана на
извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при
условия и за срок, определени от съда.
По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗД, съгласно приложения
по делото нотариален акт (л. 41) жилището се намира в *** и представлява
масивна жилищна сграда с площ от 50 кв. м., състоящо се от хол, спалня,
коридор, баня и тоалетна, построена в УПИ XVI-233, кв. 30 по плана на ***.
Видно от молба на ответника по изп. д. № 447/2024 г. на Съдебно-
изпълнителната служба при Районен съд – Айтос, ответникът признава, че
след раздялата с молителката е заживял на втория етаж на жилището с нейно
съгласие. Твърди, че след покана за доброволно изпълнение е освободил
жилището. Въпреки това молителката твърди, че ответникът продължава да го
посещава. На 21.10.2024 г. около 20:00 ч. молителката се обадила на телефон
112. Това се потвърждава от справката, изискана от Дирекция „Национална
система 112“. Предвид изложеното, съдът намира, че има данни, които
изискват мерките за защита да се простират и върху съвместно обитаваното от
страните жилище. При подаването на молбата молителката е напуснала
жилището и е отишла при родителите си, защото се е страхувала.
Съдът не дължи преценка за налагане на мярката по ал. 1, т. 5 ЗЗДН, тъй
като родителските права вече са предоставени на пострадалата с
бракоразводно решение.
Според съда не следва да се налага защитна мярка режимът на лични
5
отношения, определен по реда на Семейния кодекс, между детето и родителя,
извършител на домашно насилие, да се осъществява в защитена среда,
предоставена в специализирана услуга по ЗЗДН или осигурена от доставчик на
социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му,
под надзор на психолог или социален работник (чл. 5, ал. 6 ЗЗДН). Не е
осъществено домашно насилие спрямо децата и те не са страни по делото.
Съдът счита, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от 7
месеца, като се приспадне на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН времето, през което е
действала заповедта за незабавна защита.
Законът предвижда, че при уважаване на молбата съдът издава заповед за
защита (чл. 15, ал. 8 ЗЗДН). Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна
защита има действие до издаването на заповедта за защита или до
постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Тъй като
решението подлежи на незабавно изпълнение (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН), се налага с
оглед яснота в диспозитива изрично да се посочи, че заповедта за незабавно
изпълнение е загубила сила.
По разноските:
И двете страни са направили искания за присъждане на разноски. Според
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и
разноските по делото на извършителя на домашното насилие. В случая
молбата на молителката е уважена, което означава, че само ответникът следва
да бъде осъден да заплати разноски по делото на молителката. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, според който молителката
е заплатила 600 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и 25 лв. по
сметка на Районен съд – Айтос, представляващи държавна такса за молбата на
молителката.
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗЗДН мерки за защита за
извършено на 25.08.2024 г. около 11:00 ч. домашно насилие от С. С. Р., ЕГН
**********, спрямо Н. С. Л., ЕГН **********, в дома на родителите й в ***,
изразяващо се в нанасяне на многократни удари с юмрук в главата, вследствие
на което тя изгубила съзнание, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА С. С. Р., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Н. С. Л., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА С. С. Р., ЕГН **********, от съвместно обитаваното с Н.
С. Л., ЕГН **********, жилище в ***, представляващо масивна жилищна
сграда с площ от 50 кв. м., състоящо се от хол, спалня, коридор, баня и
тоалетна, построена в УПИ XVI-233, кв. 30 по плана на ***, за срок от седем
месеца.
6
ЗАБРАНЯВА на С. С. Р., ЕГН **********, да приближава Н. С. Л., ЕГН
**********, жилището й, местоработата и местата й за социални контакти и
отдих, за срок от седем месеца.
ЗАБРАНЯВА на С. С. Р., ЕГН **********, да осъществява контакт с Н.
С. Л., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от седем месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Н. С. Л., ЕГН **********, заповед за защита
с горепосоченото съдържание.
ОБЯВЯВА Заповед за незабавна защита № 24 от 29.08.2024 г., издадена
по гр. д. № 712/2024 г. на Районен съд – Айтос в полза на Н. С. Л., ЕГН
**********, за загубила действието си на основание чл. 19, ал. 2 ЗЗДН.
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от срока на определените с
настоящото решение мерки за защита времето, през което е действала Заповед
за незабавна защита № 24 от 29.08.2024 г., издадена по гр. д. № 712/2024 г. на
Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. С. Р., ЕГН **********, да
заплати на Н. С. Л., ЕГН **********, сумата от 600 лв. – деловодни разноски,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. С. Р., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 25 лв., представляваща
държавна такса за молбата за защита от домашно насилие, подадена от Н. С.
Л., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в седемдневен срок от връчването му на страните, предвид факта, че
съдията-докладчик бе възпрепятстван да обяви решението на посочената от
него дата.
На основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН заповедта за изпълнение подлежи на
незабавно изпълнение, независимо от обжалването на решението.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН препис от съдебното решение и
издадената заповед да се изпрати на Районно управление – Айтос за сведение
и изпълнение.
7
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8